Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1132
гр. П., 13.02.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Д.А., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3069 по описа
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен
е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС от А.А.Г. и С.А.Г. против Г.А.А. и В.М.А.,
в която са изложени твърдения, че страните са съсобственици при квоти: ½
идеална част за ищците и ½ идеална част за ответниците на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. П., с площ от 335 кв.м. / с
номер по предходен план 1967, кв. 349, парцел VI/, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***и ПИ ***,
в който са изградени следните сгради: сграда с идентификатор ***със застоена
площ от 60 кв. м., която е индивидуална собственост на ищците, сграда с
идентификатор ***, която е собственост на А.А.Г. и сграда с идентификатор ***
със застроена площ от 97 кв.м., която е собственост на ответниците. Ищците
поддържат, че съсобствениците на вещта не могат да постигнат съгласие относно
ползването й.
В законоустановения срок за отговор
ответниците поддържат, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот
при квоти: ½ идеална част за ищците и ½ идеална част за
ответниците. В отговора се сочи, че е налице конфликт между съсобствениците на
вещта относно начина, по който следва да бъде разпределено ползването върху
процесния недвижим имот.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС
представлява средство за осъществяване на съдебна намеса в граждански
правоотношения с цел да се създаде режим на упражняване на правата върху обща
вещ с оглед зачитане на законно защитените интереси на всеки от участниците в
общността. Въпреки че това производство не е исково и съдът не решава правен
спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици, той трябва да реши
въпросът за разпределението на ползването по целесъобразност, както би
действало самото мнозинство от съсобственици. Основателността на предявения иск
предполага съдът да установи вещните права на страните върху процесния имот.
Допустимостта на иска предполага всички носители на вещни права върху имота да
участват в процеса, като ползването на имота следва да се разпредели между
страните съобразно квотите им в съсобствеността.
Възможността на
съсобствениците да си служат с общата вещ е възможно да стане от една страна
без да се извършва разпределение между тях, в който случай всеки разполага с възможността
да си служи с цялата вещ, доколкото не създава пречки пред останалите участници
в общността да си служат с нея според правата си. Възможно е вместо този общ
режим, ползването на вещта да бъде разпределено между отделните съсобственици
или групи съсобственици, в който случай въпреки, че всеки от тях разполага с
вещно право върху цялата вещ, на съсобствениците ще бъде предоставено право да
упражняват фактическа власт само върху реална част от вещта или само през
определен времеви период, за да бъдат зачетени интересите на всеки от тях,
когато съвместното и едновременно ползване се явява неудобно за някой от тях.
След като съсобствениците (или някой от тях) са счели общия режим на ползване
на съсобствена вещ за неудобен с оглед на специфичните особености на обекта или
на участниците в имуществената общност, те са преценили за най-удачно
ползването да бъде разпределено между тях, като от съда е поискано съдействие.
Последният не е властен да счете, че общият режим на упражняване на
правомощието ползване – този по чл. 32, ал. 1 ЗС,
без разпределение – е най-удачният. Всеки от участниците в общността има право
да поиска разпределяне на ползването, като съдът следва да извърши разпределението
по най – целесъобразния начин. Той обаче не може да счете, че липсата на
разпределение е най-подходяща. Съсобствениците не следва да бъдат принуждавани
да си служат с вещта съвместно и едновременно с другите участници в общността
когато това е неудобно за тях. Това е и смисълът на правото, уредено от чл. 32, ал.2 ЗС
– всеки съсобственик има право вместо възможността да се ползва от цялата вещ,
съобразявайки правата на останалите, да получи възможността да ползва сам
определена реално обособена част от вещта или да ползва вещта в цялост, но през
определени във времето интервали, при което в случай, че участниците в
общността не са в състояние да определят режим на разпределение, съдът следва
да съдейства. Така всъщност титулярът на неограничено вещно право, чиито
възможности по отношение на вещта се конкурират не от ограничени вещни права, а
от обстоятелството, че не е единствен носител на правото на собственост, ще има
възможност да ползва вещта пълноценно. Наличието на правен интерес от
предявяването на молба за разпределяне на ползването не зависи от това дали
възможността на съсобственика да си служи с вещта е нарушена. Установи ли се
качеството на съсобственик у молителя и конституирани ли са като страни в
производството останалите участници в общността, то установено е и правото му
да иска да се извърши разпределение на ползването, като не допустимостта на
разпределянето, а единствено конкретният начин, по който да бъде извършено
зависи от преценката за целесъобразност на съда. В рамките на производството по
чл. 32, ал. 2 ЗС съдът има правомощие да разреши въпроса относно ползването на
имота в състоянието, в което понастоящем се намира, но не и въпроса относно
евентуално преустройство в съществуващото положение, респективно да предписва
подобна промяна.
Предвид обстоятелството, че
страните не спорят относно притежаваните права в съсобствеността, спорният по
делото въпрос се съсредоточава върху най – целесъобразния за страните вариант
за ползване на дворното място, в което са изградени самостоятелни обекти в
режим на индивидуална собственост на страните.
Съдът намира, че ползването
върху вещта следва да бъде разпределено съгласно вариант IV от приетата
допълнителна съдебно – техническа експертиза, заключението по която съдът цени
като обективно и компетентно дадено. Предложеният вариант е съобразен с
разположението на изградените в дворното място сгради в режим на индивидуална
собственост на страните. Правото на общо ползване върху просека между двете
жилищни сгради заключен между буквите АЗИКА по представената от експерта скица
осигурява възможност на страните от една страна да преминават ( доколкото това
е обективно възможно предвид ограниченото разстояние между къщите) през
посочения участък, а от друга да поддържат изградените в имота постройки.
Следва да се посочи, че вещото лице е съобразило намиращите се в имота
отводнителни шахти, като в дял на ищците и ответниците е поставено по едно от
съоръженията, което ще допринесе в максимална степен между страните да не
възникват спорове във връзка с поддръжката на въпросните отводнителни шахти.
С Решение № ***/**** по гр.д. **** по
описа на ВКС, II ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди
измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ е прието, че в хипотезата
когато съдът е сезиран с искане за разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси
и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема,
в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал.2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците
не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото
решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Предвид
изложеното в тежест на ответниците следва да бъде възложено заплащане на сумата
в размер на 12.50 лева, представляваща половината от внесената от ищците
държавна такса за разглеждане на спора. Поради идентични правни съображения
ищците следва да заплатят на ответниците сумата в размер на 75 лева,
представляваща половината от внесения от ответниците депозит за изслушване на
допълнителна съдебно – техническа експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ, по молба с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС, подадена от А.А.Г., ЕГН **********
и С.А.Г., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** против Г.А.А., ЕГН **********
и В.М.А., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр. П., с площ от **** кв.м. / с номер по предходен план
1967, кв. ****, парцел VI/,
при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***и ПИ ***, като А.А.Г. и С.А.Г. ползват североизточната част от поземления
имот с площ от 165 кв. м., в която част са изградени масивна сграда с
идентификатор ***със застроена площ от 60 кв. м. и масивна сграда с
идентификатор *** със застроена площ от 33 кв. м., при граници: от изток –
поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***; от запад
– площ за общо ползване и дял II от поземлен имот с идентификатор
55871.508.507; от север – ул.****** и от юг – ул. „*****”, като площта на този
дял е обозначена на скицата с буквите ******, оцветена с червен цвят, Г.А.А. и В.М.А. ползват югозападната част от поземления имот с площ от 165 кв. м., в която част е
изградена масивна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 97 кв. м.,
при граници: от изток – площ за общо ползване и дял I от поземлен имот с
идентификатор 55871.508.507; от запад – ул. „****”; от север – ул. „****” и от
юг – ул. „****”, като площта на този дял е обозначена на скицата с буквите ******,
оцветена със син цвят, като площта от 5 кв.м., обозначена на скицата с
буквите АЗИКА, оцветена със зелен цвят, остава за общо ползване от А.А.Г., С.А.Г., Г.А.А. и В.М.А., като
скицата към заключението по приетата допълнителна съдебно – техническа
експертиза се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА
Г.А.А., ЕГН ********** и В.М.А., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***
да заплатят на А.А.Г., ЕГН ********** и С.А.Г., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес *** сумата в размер на 12.50 лева, представляваща сторени
съдебни разноски.
ОСЪЖДА
А.А.Г., ЕГН ********** и С.А.Г., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес *** да заплатят на Г.А.А., ЕГН ********** и В.М.А., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес *** сумата в размер на 75 лева, представляваща
сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението: 13.02.2018г.
Съдебен деловодител: