МОТИВИ към ПРИСЪДА № 115
от 18.07.2017г. по НОХД № 386/2017г. по описа
на КРС
Повдигнато е обвинение срещу С.Ф.Е. *** за
престъпление по чл.131, ал.2,
т.4 вр. ал.1, т.12 предл.1 вр. чл.130, ал.2 от НК, извършено
на 16.05.2016г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимата признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали пледира, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установила изложената в обвинителния акт теза. Предлага при определяне на
наказанието на подсъдимата да бъде взето предвид чистото й съдебно минало към
датата на деянието и добросъвестното й процесуално поведение в хода на цялото
дело. Затова счита, че налагането на наказание „пробация“ с мерките по чл.42,
ал.2, т.1, т.2 и т.4 от НК за срок от по 8 месеца би постигнало целите на
закона.
Защитникът на подсъдимата не оспорва
фактическата обстановка, изложена от страна на обвинението. Моли при определяне
на наказанието съдът да приложи разпоредбата на чл.58а от НК и да определи на
подсъдимата наказание „пробация“ в минимален размер. Следвало да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство съдействието на подсъдимата в хода на делото, а
също и нейното разкаяние.
Подсъдимата в съдебно заседание се признава
за виновна по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за извършеното.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата С.Ф.Е. е родена на ***г***, с
българско гражданство, неомъжена, без образование, безработна, неосъждана
/реабилитирана по право/, с ЕГН **********. Не се позва с добри характериситчни
данни по местоживеене.
На 16.05.2016г.
полицейският служител при РУ на МВР-Кърджали на длъжност младши полицейски
инспектор - св.С.Б., бил на работа в приемната си в гр.Кърджали на ***, до
зеленчуковия пазар. Около 09.30 часа на 16.05.2016г. в приемната при него дошла
св.И.К.К., която му обяснила, че жена на име С. от кв.Боровец искала да я бие,
защото й дължала пари - И. на С.. Полицейският инспектор казал на И. да се
прибира, а той решил да потърси лицето С., за да разговаря с нея и ако е нужно
да я предупреди да не се саморазправя с И., съгласно чл.65 от ЗМВР. И. излязла
от приемната, а С.Б. се забавил няколко минути, докато се облече и си вземе
протоколи и др. документи съобразно правомощията му по ЗМВР. Излизайки от
приемната св.Б. видял на около 15 метра пред него И., паднала на земята, удряна
и държана за косата от друга жена, установена впоследствие като самоличност от
него като подсъдимата С. Ф.Е.. На бегом
св.Б. отишъл до двете жени и разпоредил устно да преустановят
действията си. Подсъдимата Е. не се подчинила, а същевременно вербално
насочила агресията си спрямо полицейския служител като започнала да го
ругае. Той се опитал да я раздели от И. и да й сложи белезници, но при тези му
действия С.Е. започнала с ръце да удря и блъска по тялото и крайниците, също с
нокти да дере по ръцете полицейският служител, както и да го удря с ритници по
краката. Чрез използване на физическа сила той успял да й сложи белезници и да
я отведе в приемната си. Свидетели на случилото се станали И.К.К. и С.Х.М..
Пострадал от деянието е С.Г.Б. с ЕГН **********
- служител в група
„Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР-Кърджали.
От заключението по
назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на инкриминираната дата С.Г.Б. е
получил охлузвания на кожата на
крайниците. Описаните увреждания според експерта са получени при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин било
възможно да са възникнали така, както съобщавал пострадалият. Било е причинено
болка и страдание.
Видно от изготвената на досъдебното производство съдебна психиатрично-психологична
експертиза, при подсъдимата С.Е. е установено
наличие на Личностово разстройство: Емоционално-нестабилно личностово
разстройство-импулсивен тип. Същото не било болестно състояние по смисъла на
чл.33 от НК и не представлявало „разстройство на съзнанието“, лишаващо индивида
от базисните му психични годности/способността за разбиране свойството и
значението на постъпките, способността за разбиране значението на извършеното и
способността за ръководенето им. В този смисъл по време на извършване на
деянието на 16.05.2016г. подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. Можела е правилно да възприема
факти и обстоятелства, имащи значение за делото, както и да дава достоверни
обяснения и да участва в наказателното производство.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от: дадените на досъдебното производство обяснения на подсъдимата, на които
съда дава вяра; показания на свидетелите С.Г.Б., И.К.К. и С.Х.М., разпитани на досъдебното производство, възприети
като логични, кореспондиращи помежду си
и взаимно допълващи се; заключение на вещото лице Н.М. по извършената Съдебно-медицинска експертиза на
живо лице № 14/2016г.; заключение на вещите лица Николинка У. и Т.Д. по съдебната психиатрично-психологична експертиза № 50/2016г.; справка
за съдимост на подсъдимата; характеристична справка на подсъдимата; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимата, както и от другите писмени доказателства,
приети в хода на досъдебното и съдебно производство. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимата в съдебно заседание, одобрено от
съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимата e повдигнато обвинение за престъпление по чл.131, ал.2, т.4 вр. ал.1, т.12
предл.1 вр. чл.130, ал.2 от НК, а именно за причиняване
на лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му,
осъществено по хулигански
подбуди. Леката телесна повреда по
чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето, е
засягане на организма в най-малка степен. В теорията и практиката болката се
определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от
физическо въздействие, а страданието - като продължаваща болка. Според
настоящата инстанция С.Е. от обективна и
субективна страна е осъществила престъпният състав на чл.131, ал.2, т.4 вр.
ал.1, т.12 предл.1 вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 16.05.2016г. в гр.Кърджали е причинила на полицейски
орган - С.Г.Б. - служител в група „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР-Кърджали,
при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания
на кожата на крайниците, довели до болка и страдание без разстройство на
здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Налице е изпълнителното деяние, изразяващо
се в противоправно действие, с което подсъдимата е въздействала отрицателно
върху организма на пострадалия, предизвикала е промяна в нормалното му
състояние, като е причинила охлузвания
на кожата на крайниците, довели до болка и страдание. В това се изразява и противоправния резултат, намиращ
се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на дееца. В случая престъплението се явява
квалифицирано по чл.131, ал.1,
т.12 предл.1 от НК - осъществено по „хулигански подбуди“. Според
съдебната практика тази квалификация е налице, когато деянието е предшествано
или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го
извърши, или когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност - Постановление
№ 2 от 16.XII.1957г., Пленум на ВС. При
деянието, извършено по хулигански подбуди извършителят цели да покаже явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.
При него отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда,
завист и др. подобни. Именно такъв е и настоящия случай, тъй като подсъдимата напълно
безпричинно е нападнала по гореописания начин св.Б., причинявайки му
съставомерното телесно увреждане. С деянието си С.Е.
грубо е нарушила общественият ред, показала е
висока степен на неуважение
към обществото, към личността на пострадалия, а
също и пренебрежение към
общоприетите норми на поведение, които забраняват демонстрация на такъв вид
сила и поведение. Налице е и квалифициращия признак по чл.131, ал.2, т.4 от НК,
предвид особеното качество
на пострадалия. Леката телесна повреда е причинена на С.Г.Б. в
качеството му на полицейски орган. Не се спори, че към 16.05.2016г. същият е
заемал длъжността младши полицейски инспектор в група „Охрана
на обществения ред“ при РУ на МВР-Кърджали. Освен това, към момента на
извършване на деянието св.Б. е бил на работа и е изпълнявал служебните си
задължения по охрана на обществения ред. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимата е съзнавала
общественоопасният му характер, предвиждала е общественоопасните му последици и
е искала тяхното настъпване. Тя е съзнавала, че с действията си ще причини на
пострадалия телесно увреждане и е искала именно такъв вредоносен резултат. Наред с това подсъдимата е била
наясно с длъжностното качество на С.Б. и
е съзнавала, че извършва деянието спрямо полицейски орган, който по това време
е изпълнявал служебните си задължения. Не
на последно място, подсъдимата е съзнавала и хулиганския характер на
извършеното от нея деяние.
По наказанието:
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимата С.Е., съдът се ръководи от разпоредбата на
чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона
наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при
постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на
чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция съобрази степента на обществена опасност на деянието - типична за този
вид престъпление; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на подсъдимата, тежкото й семейно и материално положение /майка е на 6
деца, които сама отглежда/, както и изразеното пред съда съжаление за
извършеното; отегчаващите отговорността обстоятелства - недобрите
характеристични данни, с които подсъдимата се ползва по местоживеене. Тъй като С.Е. се съгласи
съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие, направеното от нея самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство. Съдът
прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно
тежко и приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК. Затова и при посочените обуславящи отговорността обстоятелства настоящата
инстанция замени наказанието „лишаване от свобода”, за което не е предвиден най-нисък предел, с наказание „пробация”, като определи на Е. следните
пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 8 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца и „включване в
програми за обществено въздействие” за срок от 8 месеца. Така наложеното по вид
и размер наказание ще изпълни целите по чл.36 от НК и ще спомогне както за
превъзпитаването на подсъдимата, така и ще подейства възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата, независимо от липсата на
минала съдимост, предвид забраната въведена с ал.7 на
същия текст, препятстваща приложението на освобождаването от наказателна
отговорност в разглеждания случай. Това е така, защото деянието е
извършено спрямо орган на властта при изпълнение на службата му. Безспорно е обстоятелството, че С.Г.Б. е „орган на власт” по смисъла на чл.93, т.2 от НК и
на инкриминираната дата и място е изпълнявал
своите задължения по служба.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимата да заплати по
сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 80
лв., представляваща направени разноски по делото в съдебното
производство. Подсъдимата бе осъдена
да заплати и сумата от 444.36 лв.,
представляваща разноски по делото от досъдебното производство, по сметка на
органа, който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: