№ 102
гр. Благоевград , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500180 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от адвокат А. А., пълномощник
на А. Н. И. от с. С., общ. П., обл. Благоевград, срещу решение № 1 от
13.01.2021 г., постановено по гражданско дело № 923 от 2020 г. на Районен
съд П.. В нея се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Излагат се доводи и аргументи в такава
насока. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на молбата за защита
от домашно насилие.
Насрещната страна не е подала отговор.
Жалбата е редовна и допустима, поради което се разгледа в открито заседание
на въззивната инстанция.
Не се събираха нови доказателства.
След като се запозна с доказателствения материал, приобщен от
първостепенния съд, Окръжният съд констатира, че решението на последния
се явява валидно, допустимо и правилно.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
1
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да ги повтаря. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по
делото доказателства /поотделно и в тяхната съвкупност/ относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за
достоверни и кои - не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а другите не
кредитира. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на
свидетелите В.А.А. и М.Т.А. /очевидци/, от които се установява, че на
06.09.2020 г. въззивникът е вдигнал скандал на молителката, крещял й,
хвърлял предмети, обиждал я и я заплашвал, кореспондират с изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Следва да се посочи, че декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва
конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от
пострадалия изгодни за него факти /за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила,
ако удостоверяват неизгодни за издателя факти/. За да е годно
доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира в
достатъчна степен акта на насилие, което в случая е сторено. Когато актът на
насилие е извършен в отсъствието на очевидци /"на четири очи"/,
декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, именно предвид нейната
материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има други
доказателства за извършеното насилие /например очевидци, както е в
настоящия случай/ и носещата доказателствената тежест страна не положи
дължимата грижа за събирането им, съдът не следва да уважава молбата за
защита. В случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери
доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея,
трябва да отхвърли молбата за защита /т. е. материалната доказателствена
сила на декларацията ще е оборена/.
В случая, относно акта на домашно насилие, извършен от ответника на
06.09.2020 г., правилно са кредитирани свидетелските показания на
очевидците В.А.А. и М.Т.А., които не само че не противоречат на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но и изцяло подкрепят изложеното в нея.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
2
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц. Ц.в,
"Сиела", София, 1997 г., стр. 48/.
Показанията, дадени от свидетелите А.В.Н. и Г.Н. И., правилно не са взети
предвид от районния съд, защото те не са присъствали на скандала,
предизвикан от въззивника, и нямат преки, непосредствени и трайни
впечатления от същия.
Показанията, дадени от В.А.А. и М.Т.А., правилно са кредитирани от първата
инстанция, понеже те са били очевидци на целия инцидент и разказаното от
тях се характеризира с вътрешна хармоничност, последователност и
изчерпателност /водещи критерии за оценка на свидетелските показания
според "Разпит на свидетели в гражданското производство" от Ц. Ц.в,
"Сиела", София, 1997 г., стр. 55/.
Фактът, че свидетелите А. са родители на молителката, не води автоматично
до компрометиране на показанията им.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус
свидетелските показания на А. не са противоречиви, а и не са оборени.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на
3
роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с
останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са
опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се
игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина
/Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева,
роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по
себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и
Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. Конституирани като свидетели,
роднините, близките и приятелите са винаги мотивирани да помогнат с
показанията си на посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското
производство" от Ц. Ц.в, "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/. В случая обаче
съобщеното от свидетелите А., макар и родители на молителката, е с висока
степен на достоверност и не противоречи на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
Въззивният съд споделя мотивите на първостепенния съд и препраща към
тях.
Въззивникът е извършил действия на агресия, които представляват
психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и са
основание за ангажиране на отговорността му.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените
доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на
домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими по спора доказателства, а наложената защитна мярка
съответства на естеството на насилническия акт.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да се
потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, лицето, от което изхожда
същата, трябва да бъде осъдено да внесе държавната такса, дължаща се за
осъществяването на въззивната проверка.
Въззивницата не претендира присъждане на разноски във
второинстанционното производство.
4
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, актът на Окръжния съд няма да подлежи
на касационен контрол.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 13.01.2021 г., постановено по гражданско
дело № 923 от 2020 г. на Районен съд П..
ОСЪЖДА А. Н. И., ЕГН **********, адрес с. С., общ. П., обл. Благоевград,
да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза
на бюджета на съдебната власт, сумата от 12,50 лв. /дванадесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща дължащата се държавна такса за
въззивното производство.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5