РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Кюстендил, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500309 по описа за 2021 година
КР. СТ. Й., с ЕГН ********** от ********************** чрез адв. Г.Д. от АК-
Кюстендил е предявил срещу ЕМ. АНД. К., с ЕГН **********, от гр.
********************** искове с правно основание чл. 79, във вр. с чл. 240 , ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както
следва: в размер на 4 500 лева, представляваща главница по предоставен паричен заем,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 1 369.44
лева –лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2015 г. до 29.06.2018 г.,
както и сторените в производството деловодни разноски.
С Решение № 315/12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1340/2018 г. по описа на
КнРС, районен съд е оставил без уважение предявените искове, като неоснователни и
погасени по давност.
С решение № 216/ 31.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 274/2019 г. на КнОС
окръжен съд е отменил решението на районен съд и вместо това е постановил друго
решение, с което е осъдил ответникът Е.К. да заплати на ищеца следните суми: 4 500
лева, представляваща дължима сума по сключен между тях договор за заем от
13.09.2012 г., с падеж 01.07.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
1
считано от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане и сумата 1369.44 лева,
представляваща дължима лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
01.07.2015 г. до 29.06.2018 г.
С решение № 43/ 20.07.2021 г., постановено по гр.д. 1356/2020 г. на ВКС IV г.о.
на основание чл. 303, ал.1, т.5, пр.1 от ГПК е отменено влязлото в сила решение на
окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС- Кюстендил.
С оглед указанията на ВКС препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника.
В предвидения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ЕМ. АНД. К.
чрез адв. С.Д.. В него се оспорва съдържанието и авторството на представения
документ „запис на заповед“ от 13.09.2013 г. като се твърди, че документът
удостоверява неверни по своето естество факти и обстоятелства, както и че не носи
подписа на ответника.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка,
приема за установено следното:
По делото е представен документ, озаглавен „запис на заповед“ с дата
13.09.1012 г.. Със същия се удостоверява, че Е.К., означавайки се като издател на
документа се е задължил безусловно да заплати на КР. СТ. Й. сума в размер на 4 500
лева на падеж 01.07.2013 г.
По ч.гр.д. № 579/2016 г. по описа на КнРС е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, но с
определение, постановено по в.ч.гр.д. №184/2018 г. ОС- Кюстендил е отменил
разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като е приел, че документа, който
служи като основание за издаването на заповедта за изпълнение не отговаря на
изискването на чл.535 т.1 от ТЗ в текста на същия да се съдържа наименованието
„запис на заповед“.
По делото са разпитани като свидетели А.С., И.М и свид.А.А.. Първият
свидетел твърди, че е отнесъл на К. 4 500 лв.. Той ги преброил и ги предал на Е., а
последният обещал да му ги върне. Заявява, че от ищеца знае, че ответникът не му е
върнал парите. Според свидетеля уговорката била парите да се върнат м. юли.
Свид. М. твърди, че е бил свидетел при предаването на парите, които са били
дадени в заем на ответника. Сочи, че е имало уговорка кога да се върнат парите, но не
е сигурен за конкретните срокове.
Свид. А.А., който е син на ответника сочи, че през 2012 г. баща му е имал
финансови затруднения и К. на няколко пъти му е давал пари на заем. Как точно е
ставало връщането на парите не е запознат, а от баща си знае, че след като е върнал
2
парите К. му е казал, че дължи лихва за забавянето и оттам са тръгнали споровете
между тях.
От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Първият предявен иск е с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Съгласно този
текст от закона с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален и реален.
Същият се счита за сключен с предаването на сумата.
Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите на
които основава своите искания и възражения. Следователно в тежест на ищеца е да
докаже факта на предаване на претендираната като дадена в заем сума на ответника, а
последният следва да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение да върне
заетата сума.
В съдебната практика се приема, че когато формата на записа на заповед е
опорочена, той е нищожен като едностранна сделка и не поражда задължение, но като
подписан документ, той удостоверява изявление на лицето, което го е подписало.
Изявлението, с което се признава съществуването на дълга (обещанието за плащане) е
извънсъдебно признание, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по
делото съгласно чл.175 от ГПК.
В конкретния случай безспорно се установява, че формата на записа на заповед
е опорочена, тъй като в текста на документа липсва изразът „запис на заповед“
съгласно формалното изискване на чл.535, т.1 от ТЗ. Същевременно ответникът не е
оборил истинността на документа, поради което следва да се приеме, че в него се
съдържа извънсъдебно признание на съществуването на заема.
За съществуването на заемно правоотношение показания дават и разпитаните по
делото свидетели, които не са противоречиви и са взаимно допълващи се, поради което
съдът ги кредитира. Следователно по делото безспорно се установява, че ищецът е
предал на ответника сумата 4500 лв., което е породило насрещното задължение на
последния да върне заемната сума на определената от страните дата. Според съда това
е 01.07.2013 г., тъй като това е датата, посочена като падеж за плащане в съставения и
подписан от ответника документ, озаглавен „запис на заповед“. В този смисъл са и
показанията на свид. А.С. и И. М., които заявяват, че м. юли ответникът е следвало да
върне заема. Единствено свид. А. твърди, че заемната сума е следвало да се върне до
края на 2012 г. или най- късно до м.март- м.април 2013 г. Съдът не кредитира неговите
показания, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото, както и
отчита близката родствена връзка на свидетеля с ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че падежът на изпълнение на задължението
за връщане на заемната сума е 01.07.2013 г. Общата давност по чл.110 от ЗЗД е
3
започнала да тече на тази дата, с оглед предписанието на чл.114 ал.1 от ЗЗД, и към
датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2018 г., давността не е била
изтекла, т.е. вземането не се е погасило по давност. Доколкото не е установено да е
било погасено чрез плащане или по друг начин, то исковата сума се дължи от
ответника.
По изложените съдображения решението на районен съд в частта относно
главницата се явява неправилно и следва да се отмени, а искът по чл.240 ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД трябва да се уважи изцяло, като в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 4 500 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2018г., до изплащане на вземането.
Обжалваното решение е незаконосъобразно и в частта, в която е отхвърлен
искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава, поради неплащане на
падежа - 01.07.2013 г. и дължи на заемодателя, обезщетение за забавата в размер на
законната лихва върху неплатената сума. Лихвата за забава за периода 01.07.2015 г.-
29.06.2018 г. не е погасена с кратката тригодишна погасителна давност по чл. по
чл.111 б.„б“ от ЗЗД. Поради изложеното, акцесорният иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата 1369.44 лв. за посоченият по- горе период също следва да се
уважи изцяло.
С оглед основателността на исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК и според
приложения по делото Списък на разноските по чл.80 от ГПК, на ищеца К.Й. следва да
се присъдят разноски в общ размер на 3 717.26 лв., от които от 1 987.57 лева,
направени по гр.д. № 1340/2018 г. на КнРС; 929.39 лева, направени по в.гр.д. 274/2019
г. и 800 лв. по настоящото дело и представляваща адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 от ГПК е неоснователно,
тъй като размерът /800 лв./ е определен в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №315 от 12.04.2019 г. на Районен съд-Кюстендил,
постановено по гр.д.№1340/2018г. по описа на същия съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЕМ. АНД. К., с ЕГН **********, с адрес в
гр.**********************, ул.„ заплати на КР. СТ. Й., с ЕГН **********, с адрес
гр.Кюстендил, ул.„Е.П.“ ************ следните суми: 4 500 лева (четири хиляди и
петстотин лева), представляваща дължима сума по сключен между тях договор за заем
от 13.09.2012 г., с падеж 01.07.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
4
считано от 29.06.2018г. до окончателното изплащане ; 1 369.44 лева (хиляда триста
шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща дължима
лихва за забава, начислена върху горната сума за периода от 01.07.2015г. до
29.06.2018г., както и разноски в общ размер 3 717.26 лева (три хиляди седемстотин и
седемнадесет лв. и 26 ст.), от които от 1 987.57 лева, направени по гр.д. № 1340/2018
г. на КнРС, 929.39 лева, направени по в.гр.д. 274/2019 г. и 800 лв. адвокатско
възнаграждение по настоящото дело
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5