Р Е Ш Е Н И Е №18
гр. Враца,20.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на шести януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието
на секретаря Мария Ценова, като разгледа докладваното от младши съдия Никифорски в.гр.дело N 718 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх. № 5381 /04.11.2019 година, подадена от Н.М., в качеството му на
изпълнителен директор на “АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК ********* против Решение № 262
от 16.10.2019 г., постановено по гр.д. №
809/2019 г. по описа на РС - гр.Козлодуй.
Отправя
се искане до въззивния съд за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищеца
искове.Претендират се разноски направени пред двете инстанции.
С
подадената въззивна жалба се обжалва изцяло атакуваното решение.
Твърди се
в жалбата, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила при постановяването
му.
Посочва
се, че първоинстанционният съд не е извършил цялостен анализ на събраните
доказателства и е достигнал до грешни и незаконосъобразни фактически и правни
изводи за недобросъвестно поведение от страна на работодателя "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД.Твърди се, че при постановяване на решението КРС е допуснал
грубо нарушаване на съдопроизводствените правила на чл.12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, като не е обсъдил в цялост събраните доказателства, приел е за доказани
факти, които са оспорени от ответника и за които ищеца не е представил
доказателства, в резултат на което е достигнал и до неправилни правни изводи,
доколкото преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна и
се прави въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед на тяхната
обща преценка се формира извода дали работодателя е действал добросъвестно. За
неверни се намират твърдения на ищеца - въззиваем, че прекратяването на
трудовото му правоотношение е мотивирано единствено от факта, че е Председател
на СНЦ „Синдикат на ядрените енергетици” и че липсва изпълнение на презумпцията
по чл.8, ал.2 КТ от страна на работодателя.Твърди се в тази връзка, че
добросъвестността се предполага, съгласно разпоредбата на чл, 8, ал.2 КТ,
поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване. От страна на
ищеца не е доказано наличие на каквито и да било проявни форми на
недобросъвестност от страна на работодателя. Презумпцията за добросъвестност по
чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, само когато по делото е установено от ищеца, че чрез
предоставените му от закона средства работодателят е целял единствено
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. В случая, тъй като
ищеца, който с исковата си молба е въвел твърдение за злоупотреба с право от
страна на работодателя при издаване на уволнителната заповед, не е представил
по делото писмени и/или гласни доказателства, поради което не може да бъде
направен извод, че същият е провел пълно доказване на твърдението си, че
поведението на работодателя при издаване на уволнителната заповед е в нарушение
на принципа за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение
от страна на работодателя, с оглед на което и обжалваното решение е
незаконосъобразно.
На
следващо място се твърди, че от страна на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е доказана
неоснователността на твърденията на ищеца, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразно, тъй като са нарушени чл.8 от КТ, чл.11, т.5
от КТД и нормите за пряка и непряка дискриминация, които твърдения са неверни и
недоказани, а именно: да не допуска пряка или непряка дискриминация в трудовите
отношения и да не третира работниците или служителите по различен начин въз
основа на техните-народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на
кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членство в синдикати или
други обществени организации и движения, семейно или материално положение,
наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на
договора и продължителността на работното време.Посочва се, че ищецът не е
доказал по кои от изброените критерии е третиран различно, както и спрямо кои
лица.
Твърди се
също така, че РС - гр. Козлодуй е игнорирал
изключенията по чл.7, ал.1, т.2 и т.8 от ЗЗДискр., въпреки че по
безспорен начин е доказано, че и на други лица, придобили и упражнили право на
„ранно пенсиониране” в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е прекратено трудовото правоотношение
на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, и спрямо Б. Л. не е налице различно
третиране. С оглед на изложеното се счита, че трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено със Заповед № 52/12.06.2019 г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, поради пенсиониране, като работодателят не е допуснал по какъвто и да е начин
пряка или непряка дискриминация, като и нарушение на презумпцията за
добросъвестност по чл.8 от КТ, поради което предявеният от Б.Л. иск по чл.344,
ал.1, т.1 е неоснователен. По отношение на иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ се твърди, че КРС с решението си НЕПРАВИЛНО Е ПРИЕЛ, че иска е
основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло, като е постановил
неправилно и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност от ищеца -
въззиваем.
Препис от въззивната жалба е бил
връчен на въззиваемата страна Б.Л., която в срока по чл. 263 ГПК е депозирала
писмен отговор на жалбата.
В подадения писмен отговор се
твърди,че обжалваното решение е правилно, а подадената въззивна жалба
неоснователна.Развиват се подробни съображения в тази насока.
Иска се
от въззивния съд да потвърди изцяло
атакуваното решение на РС - гр. Козлодуй, като законосъобразно и правилно.
При
извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване
съдебен акт. При констатираната допустимост
на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС -
гр.Козлодуй е валидно и допустимо.
Районен съд - гр.Козлодуй е бил
сезиран и се е произнесъл по предявени от Б.Г.Л., ЕГН ********** с адрес ***
против „АЕЦ Козлодуй” ЕАД със седалище гр.Козлодуй, ЕИК *********,
представлявано от Н.А.М. – Изпълнителен директор, обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението му
със Заповед № 52 от 12.06.2019г. на изпълнителния директор за незаконно и
отмяната му, и за възстановяване на длъжността, която е заемал при ответника
преди уволнението Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични
технологии", Цех „ХОГ", Управление „Експлоатация", Дирекция
„Производство”.
В
исковата молба ищеца твърди, че е работил при ответника по безсрочен трудов
договор на длъжност Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични
технологии", Дирекция „Производство", Управление „Експлоатация",
Цех „ХОГ". Твърди, че със Заповед № 52/12.06.2019г. на изпълнителния
директор трудовия му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ,
тъй като е придобил и упражнил през месец февруари 2016г. правото си на „ранно
пенсиониране" по чл.69б от КСО, при висящ спор с „АЕЦ Козлодуй" ЕАД
гр.Козлодуй предмет на гражданско дело
№101/2016г. на РС-Козлодуй по повод на предходно прекратяване на
трудовия му договор, което е прието за незаконосъобразно и е отменено. Излага
твърдения, че е упражнил правото си на ранно пенсиониране мотивиран от факта, че след предходното уволнение в
началото на 2016г. е останал без доходи за съществуването си, а след отмяната
на заповедта за прекратяването на трудовия ми договор по гр.дело №101/2016г. е
било невъзможно да отмени последиците на настъпилото „ранно пенсиониране",
поради липсва на законова възможност.
Ищеца не
оспорва, че е налице основанието за уволнението му по чл.328, ал.1 т.10 от КТ,
поради придобито и упражнено от него право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и поради това уволнението му е незаконно.
Оспорва уволнението си със заповед №
52/12.06.2019г. на изпълнителния директор като незаконосъобразно и иска да бъде
отменено, а като последица от това да бъде възстановен на предишната работа по
съображения, че е нарушен основния принцип на добросъвестност по чл.8, ал.1 от КТ, тъй като работодателя чрез предоставените му от закона средства е целял
прекратяване на трудовия договор конкретно с него, без да се налага с оглед
интереса и нуждите на работата. Сочи, че уволнението му е мотивирано главно и
единствено от факта, че е Председател на СНЦ „Синдикат на Ядрените
Енергетици" в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД гр.Козлодуй и че е налице и
дискриминация по признаците - лично и обществено положение, тъй като е работник
и член на синдикална организация и неравно е третиран като синдикален член,
доколкото не членуващи в синдикална организация не са уволнявани при същите
условия и по признак възраст, тъй като не са прилагани еднакви критерии от
работодателя при осъществяване на правото на едностранно прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ предвид обстоятелството, че в
ответното дружество има работници и служители, придобили и упражнили право на
ранна пенсия по чл. 696 от КСО, които продължават да работят.
В
подадения писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК се оспорват твърденията в
исковата молба, като се поддържа, че прекратяването на трудовия договор с ищеца
е извършено законосъобразно, като се развиват съображения в тази насока.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор
между страните по делото, че ищецът е работил при ответника по силата на
безсрочен трудов договор на посочената длъжност,както и факта на прекратяване
на трудовия договор на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ с процесната заповед №
52/12.06.2019г., при придобито правото на т.нар. „ранно пенсиониране” по чл.69б
от КСО като лице, работило при условията на първа и втора категория труд.
По делото
се доказа, че ищеца Б.Л. е Председател на СНЦ „Синдикат на Ядрените
Енергетици" в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и в това си качество е подал искова
молба предмет на гр.д. №747/2016г. по описа на РС-Козлодуй, по което дело е
осъден работодателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД да изпълни задължение по КТД като
увеличи средствата от фонд СБКО със сумата 1 433 983.00 лева, разпределени на
работници и служители на дружеството. Ищеца Б.Л. на 27.05.2019г. е подал искова
молба против работодателя „АЕЦ Козлодуй” предмет на гр.д. № 671/2019г. по описа
на РС - Козлодуй, за обявяване на частична недействителност на клаузи от КТД.
Това дело е висящо.
По делото
са представени публикации,в които ищеца отправя конкретни предложения към ръководството
на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, относно осигуряване на безплатна храна, увеличение на
ОМЗ и дейността на „Комисия лекарства и помощи”.
От
справката представена от ответника /л.99 в делото/ се установява, че за периода
от 22.02.2018г. до 25.07.2019г. общо на двадесет и шест работника и служителя в
дружеството /един от който ищеца Б.Л. с № 21/, трудовото правоотношение е било
прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ, при придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От
справките на НОИ изискани поименно за всеки от двадесет и шестте работника и
служителя се установява, че с изключение на четирима работници, включително
ищеца /№ 6, № 16, № 18 и № 21 за ищеца - справки на НОИ на л.156-157, на л.160,
на л.168/, всички останали двадесет и двама, чието трудово правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ са придобили и упражнили правото
на пенсия при общата хипотеза на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, а не „ранното
пенсиониране” по чл.69б от КСО както ищеца Б.Л..
По делото
безспорно е установено/ видно от
справката на л.100, л.103 и от приложените на л.127-150 заповеди за
прекратяване на трудови договори и сключени нови трудови договори, а и
ответника чрез процесуалния представител признава обстоятелството, че за
периода от 31.12.2018г. до 05.07.2019г. с дванадесет работника и служителя
/поименно посочени в справката на л.103/, които са придобили и упражнили
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на „ранно
пенсиониране” по чл.69б от КСО /както ищеца Л./, трудовите договори с „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД са прекратени на правно основание чл.327, ал.1 т.12 от КТ, което
е същото фактическо основание – при придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, но по различен ред – от работника или служителя без
предизвестие.Видно от дванадесетте заповеди за прекратяване трудовите договори
на тези работници и служители е, че всички те са получили обезщетение по чл.46,
ал.1 КТД 2017-2018г. в размери над 10 брутни работни заплати.Установява се също
така, че всички тези дванадесет работници и служители, след като са пожелали да
напуснат работа, отново са подали заявления и с тях „АЕЦ Козлодуй” ЕАД отново е
сключил трудови договори за същите длъжности, които са напуснали.
При така възприетата фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният
съд правилно е отбелязал, че спорът по делото се свежда до въпроса, налице ли е
злоупотреба с право от страна на работодателя при едностранното прекратяване на
трудовия договор с ищеца и дискриминационно отношение по отношение на него, въз
основа на признаците посочени в исковата молба.
За да уважи
така заявените претенции, Районният съд е достигнал до извода, че в конкретния случая
е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ,поради което заповедта за
уволнение по чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ, се явява незаконна и следва да бъде
отменена само на това основание.Съдът е приел също така, че работодателят е
проявил неравно третиране спрямо ищеца в сравнение с останалите работници и
служители.Като последица от това и на основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ съдът
е приел, че работника Б.Л. следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. Тези изводи на първостепенния съд са неправилни и не могат да бъдат
споделени от настоящата съдебна инстанция.
Ищецът не
оспорва обстоятелството, че е налице основанието за уволнението му по чл.328,
ал.1 т.10 от КТ, поради придобито и упражнено от него право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.Спорният момент по делото се свежда до въпроса, нарушен ли е основният принцип на добросъвестност по
чл.8, ал.1 от КТ и налице ли е дискриминация по отношение на ищеца по
признаците - лично и обществено положение, тъй като е работник и член на
синдикална организация и неравно ли е третиран като синдикален член, както и по
признак възраст, тъй като не са прилагани еднакви критерии от работодателя при
осъществяване на правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1 т. 10 от КТ предвид обстоятелството, че в ответното дружество има
работници и служители, придобили и упражнили право на ранна пенсия по чл. 69б
от КСО, които продължават да работят.
В
разпоредбата на чл.4,ал.1 от Закона за защита от дискриминация е
регламентирано, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна.В следващата алинея втора е посочено, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.Същевременно, обаче, в нормата на чл. 7 от същия закон са посочени случаите, които не представляват
дискриминация, като в т. 8 е отразено,че
изискванията за възраст и определен
от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване не
представлява и не може да бъде възприето като проявна форма на дискриминация.В конкретния
случай не може да бъде възприета тезата за наличие на дискриминация по признак
„възраст”, тъй като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не
е свързано с критерия „възраст”, а с настъпване на други факти- упражнено право
на пенсия, тоест възрастта в конкретната хипотеза не е определящ фактор за
прекратяване на трудовото правоотношение.Следа също така да бъде посочено, че
от събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ -същото основание,
на което е прекратено трудовото правоотношение с Б.Л.,са прекратени трудовите
правоотношение и с други работници, които са членове на различните синдикални
организации в дружеството - ответник, а също и с такива, които не са членове на
синдикални организации.Поради тези съображения не може да бъде споделена
тезата, че спрямо ищеца е проявена дискриминация по посоченият в исковата молба
признак лично и обществено положение.Настоящата съдебна инстанция споделя
изцяло довода във въззивната жалба, че КРС неправомерно прави сравнение между кръга от лицата, които са прекратили
трудовите си правоотношение на основание чл.327, ал.1т.12 от КТ и Б.Л., чието
трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, тъй
като сочените от Л. група лица, не могат да бъдат използвани за сравнение в
настоящето производство, защото не са сходни.В тази връзка следва отново да се
посочи, че дискриминация
е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците посочени в
Закона, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства,а наличието на работещи в дружеството лица,посочени от ищеца, придобили и
упражнили право на пенсия по чл.69б от КСО не работят на една и съща или сходна
длъжност с ищеца, за да се извърши сравнение, в резултат на което да се направи
извода за по – неблагоприятно третиране на ищеца спрямо тези лица.Нещо повече,
да се възприеме такъв подход за сравнение означава да се отнеме възможността на
работодателя за свободна преценка,съобразно производствената си необходимост, с кое лице да сключи или прекрати трудов
договор, предвид критериите, необходими за заемането на дадена длъжност.
На следващо
място, съдът намира във връзка с наведеното съждение за нарушение на принципа
на чл.8 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия, че
следва да посочи на първо място, следното относно спецификата на тази
разпоредба. Съгласно трайно установената практика на Върховната съдебна
инстанция, то за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ,съдът преценява
фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.За
да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора
по надлежен ред, като практиката на ВКС е еднопосочна в този смисъл Решение №
345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията В.И., Решение № 40 от 10.02.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4973/2013 г., IV г. о., и др. В случая, ищецът навежда такива твърдения, поради което
и за съда е възникнало задължение, да ги обследва. За да твърди, че заповедта
за уволнението му е незаконосъобразна, ищецът трябва да обоснове иска на
твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които
могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба /виж и
решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/.Съгласно чл. 8,
ал. 2 КТ се презюмира, че работодателят е действал добросъвестно при
извършеното прекратяване на трудовия договор, така, че оборването на
презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя – в този смисъл и
решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV ГО на ВКС Решение №
232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о., ГК., Решение №
248 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009 г., IV г. о., ГК. В случая,
съдът намира, че ищецът не е оборил презумпцията, макар и съдът да му е указал,
че именно в негова доказателствена тежест е да стори това. Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай
е конкретна и се прави въз основа на събраните по делото доказателства и с
оглед на тяхната обща преценка се формира извода дали работодателя е действай
добросъвестно.По делото не са ангажирани надлежни гласни и писмени
доказателства, които да оборят установената в закона презумпция. От обстоятелството, че за периода от 31.12.2018г. до
05.07.2019г. с други дванадесет работника и служителя, които са придобили и
упражнили правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на
„ранно пенсиониране” по чл.69б от КСО /както ищеца Л./, трудовите договори с
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД са прекратени на правно основание чл.327, ал.1 т.12 от КТ,
което е същото фактическо основание – при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, но по различен ред – от работника или служителя
без предизвестие, не може да се извежда извод за недобросъвестност на
работодателя при прекратяване на договора с ищеца Л..Това са взаимоотношение
между работодателя и конкретните работници и служители, които нямат отношение
при уреждане на трудовоправните отношения между ищеца и ответника по делото.Приложените
по делото публикации, настоящата съдебна инстанция възприема като такива,
съдържащи конкретни предложения
относно осигуряване на безплатна храна, увеличение на ОМЗ и дейността на
„Комисия лекарства и помощи”,като по никакъв начин не установяват критично
становище към ръководството на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.Що се касае до публикации
обозначени под № 5 и № 6,то датите, които са посочени от самия ищец са след
датата на връчване на предизвестието,тоест след като е бил уведомен, че с
изтичане срока на предизвестието, трудовото му правоотношение ще бъде
прекратено.
Действително,
по делото е доказано, че Б.Л., в качеството му на Председател на СНЦ „Синдикат
на Ядрените Енергетици" в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД е подал искова молба,
предмет на гр.д. №747/2016г. по описа на РС-Козлодуй, по което дело е осъден
работодателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД да изпълни задължение по КТД като увеличи
средствата от фонд СБКО със сумата 1 433 983.00 лева, разпределени на работници
и служители на дружеството.Само по себе си това обстоятелство не може да
аргументира извода за наличие на недобросъвестно поведение от страна на
работодателя, още повече, че от приложената по делото справка представена от
ответника /л.99 в делото/ се установява, че за периода от 22.02.2018г. до
25.07.2019г. общо на двадесет и шест работника и служителя в дружеството /един
от който ищеца Б.Л. с № 21/, трудовото правоотношение е било прекратено
едностранно от работодателя на основание
чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ, при придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.Част от посочените лица са членове на различни синдикални
организации, за които няма данни да са водили дела срещу работодателя, поради
което не може да се приеме, че работодателят в нарушение на чл. 8 КТ е прекратил
трудовото правоотношение на Б.Л.,мотивиран единствено въз основа на
обстоятелствата, че е председател на синдикална организация и че е завеждал
дела срещу „АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
Според
настоящия състав не са нарушени и чл.15,25 и 31 от Хартата за основните права и
свободи При съблюдаване на компетенциите и задачите на Съюза, както и принципа
на субсидиарност,Хартата потвърждава отново правата, които произтичат
по-специално от общите за държавите-членки конституционни традиции и
международни задължения, както и от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи, от приетите от Съюза и от Съвета на Европа
социални харти, от практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд
по правата на човека. Разпоредбите на Хартата се отнасят за институциите,
органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на
субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат
правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават
тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на
предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.Хартата не разширява
приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава
никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и
задачите, определени в Договорите.
Прилагането
на чл.328 ал.1 т.10 КТ не е в противоречие и с Директива 2000/78/ЕО от
27.11.2000г.,в пар.14 от преамбюла към която изрично е посочено,че директивата
не засяга националното законодателство на страните,свързано с определяне
възрастта за пенсиониране.Цитираните текстове не са в противоречие и с
разпоредбите на Конвенция № 111 за забрана дискриминацията в сферата на
заетостта ,Конвенция № 183/2000г.относно закрила на майчинството и Конвенция №
122/64г.за практиката по заетостта – и трите на МОТ.Голяма част от разпоредбите
на горната директива и конвенции са транспонирани в българското законодателство
чрез приети изменения в КСО,КТ,ЗДС,и редица други закони.Разпоредбите на
директива 2000/78/ЕО и цитираните конвенции относно защита от дискриминация при
упражняване правото на труд са възпроизведени и в специалния Закон за защита от
дискриминация,в който изрично е посочено кога можа да се приеме,че е налице
дискриминация,в какво се изразява тя,и какви са правните и последици.
Водим от всичко изложено и след съвкупна
преценка на събраните по делото
доказателства и с оглед на тяхната обща преценка, съдът намира, че
неоснователно и недоказано остава по делото твърдението за наличие на
хипотезата на чл. 8 КТ, която да доведе до извод за незаконосъобразност на
прекратяването на ТПО на лицето и възстановяването му на работа.
Поради тези
правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че работодателят е
прекратил законосъобразно трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.
328, ал.1, т.10 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. Тъй като искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 е обусловен от изхода на правния спор по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при отхвърляне на този конститутивен иск,
следва да бъде отхвърлен и конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Следователно,
първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта,с която са уважени
предявените искове, в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
съдебни разноски в размер на 500 лв., както и в частта, в която ответникът е
осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да
заплати държавна такса в размер на сумата от 100,00 лв.
По разноските:
При този изход на правния спор, предмет на въззивната жалба, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника - въззивник
трябва да се присъди сумата от 300 лв.,представляваща дължимото юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК, в полза на въззивника трябва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и заплатената
държавна такса за образуване на въззивното производство в размер на сумата от
50,00 лева.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 262 от
16.10.2019 г., постановено по гр.д. №
809/2019 г. по описа на РС -
гр.Козлодуй, в частта, в която са уважени предявените от Б.Г.Л., ЕГН **********
*** ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Н.А.М. – Изпълнителен директор искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ, в частта, в която РС - гр.Козлодуй на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е
осъдил „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Б.Г.Л. сумата от 500 лв.,
както и в частта, в която РС - гр.Козлодуй е осъдил „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК в полза на бюджета на Районен съд – гр.Козлодуй държавна такса в
размер на 100,00 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Г.Л.,
ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на основание чл. 328,
ал.1, т.10 КТ, извършено със Заповед № 52 от 12.06.2019г., издадена от
изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД,както и за възстановяването на Б.Г.Л.
на заеманата преди уволнението длъжност при ответника - Ръководител Сектор в Сектор „Реакторно - физични
технологии", Цех „ХОГ", Управление „Експлоатация", Дирекция
„Производство”.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.Г.Л., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 300 лв., представляваща съдебни разноски пред РС - гр.Козлодуй, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 50.00 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски пред Окръжен съд - гр.Враца, както и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 300.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд
– гр.Враца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването му на страните.
КОПИЕ от решението да се връчи на
страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........