П Р О Т О К О Л
№ 245
град Пловдив, 26.02.2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МИЛКО МИЛЕВ
МАРГАРИТА
КИРИЛОВА
Секретар:
КРАСИМИРА КУТРЯНСКА
Прокурор:
МАРИН ПЕЛТЕКОВ
сложи
за разглеждане НОХД № 2089 по описа за 2018 година,
докладвано
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното повикване
в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Г.Х. не се явява, нередовно призован за
днешното съдебно заседание.
На установения по делото адрес, заявен и от него като
адрес за призоваване, призовката е върната цяла с отметка на длъжностното лице,
че лицето е непознато като име и не живее на този адрес, по сведение на
живущите в апартамента. Посочена е фамилията на същите.
От изисканата отново справка от Национална база данни
„Население“ се установява, че към дата
15.02.2019г. адресът е същият.
Пристигнала е справка от ТД на НАП-Пловдив, в която се
сочи, че подсъдимият към момента на изготвяне на справката - 19.02.2019г. няма регистрирани действащи трудови
договори, няма информация за служебни правоотношения, няма регистрация като самоосигуряващо се лице.
По делото е пристигнала и изисканата справка от ОД на
МВР гр. Пловдив, с която уведомяват съда, че подсъдимият е обявен за
общодържавно издирване, с цел установяване на
адрес, но при извършените оперативно-издирвателни
мероприятия е установено, че същият се намира извън пределите на страната. Сочи
се, че издирването продължава и след установяване, съдът ще бъде своевременно
уведомен.
Постъпила е и справка „Български документи за
самоличност“, от която е видно, че последното регистрирано преминаване на държавната
граница за подсъдимия, е излизане през КПП К. на 06.05.2018г.
Постъпила е справка от ГД „Изпълнение на
наказанията“, че към настоящия момент
той не пребивава в затворите на
страната, както и в арестите на територията на ОСИН-София.
Не е пристигнала справка от Националната следствена
служба гр. София с информация дали се намира в останалите арести на страната.
В залата се явява защитникът на подсъдимия адв. К., редовно призована за днешното съдебно заседание.
В залата се явява и процесуалният представител на
Министъра на финансите - юриск. Е. Ф.
ПРОКУРОРЪТ: Въпреки нередовното призоваване на подсъдимия, с
оглед така приложените справки, моля да дадете ход на разпоредителното
заседание при условията на чл. 269, ал.3, т.1,2 НПК, а именно, че подсъдимият не е намерен на
посочения от него адрес и местоживеенето му в страната е неизвестно, т.е. да се
даде ход на разпоредителното заседание при условията на чл. 247 ал.1 т.2 НПК, с
оглед разпоредбата на чл. 269 ал.3 т.1,2 от НПК още повече, че в настоящия
процес подсъдимият се представлява от редовно упълномощен от него процесуален
представител.
Гражданският иск е подаден своевременно и считам, че
отговаря на изискванията на НПК. Считам, че приемането на гражданския иск не би
затруднило процеса, поради което моля да го приемете за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
АДВ. К.: Считам, че не е извършено щателно издирване, като
видно от докладваното днес от настоящия съдебен състав, не е постъпила справка
от Национална следствена служба. С оглед на това и предвид факта, че единствено
на адрес не е установен, а справката, която е постъпила за задгранични
пътувания датира от 2018г. , аз ще моля да не се дава ход на делото и да се
предприемат допълнителни действия за изриването на лицето, предвид посочената
хипотеза на чл. 269, ал.3, т.2 НПК от прокурора, тъй като тази точка визира
случаи, в които наистина е извършено щателно издирване и едва след това не е
установено местоживеенето на лицето на територията на страната. Предвид факта,
че самата аз не мога да се свържа с него, няма как да осъществя ефективно
защитата му.
Ако съдът не уважи искането ми, аз възразявам срещу
приемането на гражданския иск, тъй като считам, че ще се затрудни настоящият
процес, поради което моля да не се приема за съвместно разглеждане гражданският
иск.
Съдът, след съвещание, намира, че:
Към настоящия момент не е налице процесуална пречка за
даване ход на делото. Съгласно чл. 247 „в“, ал.1, т.2 от НПК разпоредителното
заседание може да се проведе и при неявяване на подсъдимия в случаите на
задължително такова, ако са налице основанията по чл. 269 ал.3 от НПК. В
настоящия случай съдът намира, че са налице тези основания и те се изразяват в
следното:
Разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия,
според настоящия състав на съда, няма да попречи за разкриването на обективната
истина. Той е нередовно призован и по делото са установени две от основанията
на чл. 269 ал.3 от НПК, при достатъчно едно такова. Установено е, че
подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, където е непознат, т.е.
същият очевидно е променил адреса, заявен от него в хода на досъдебното
производство, без да уведоми съответния орган, пред който делото е било висящо
към датата на промяна на адреса. От
изисканата справка от ОД на МВР-Пловдив, натоварено с издирване на подсъдимия,
с цел установяване на местонахождението му, се установява, че местоживеенето му
не е известно, но данните сочат, че към момента той е в чужбина, т.е. налице е
основанието на т.4, буква „а“ от НПК, тъй като не се сочи адрес в чужбина. В
подкрепа на заявеното е справката относно издирването му са и данните постъпили
от Национална база данни „Население“, справка от 20.02.2019г., в която е посочено, че последното
регистрирано преминаване на държавната граница за подсъдимия е излизане. Ето защо съдът намира, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия при
условията на чл. 269 ал. 3 т. 1 и т. 4 б. „ а“ от НПК.
По делото е
постъпила молба от Министъра на финансите, в качеството му на представляващ
държавата, депозирана чрез юрисконсулт Е Ф, упълномощена от него, за
конституирането на Министъра на финансите, представляващ Държавата, като
граждански ищец по делото, като в молбата се сочи, че се претендира сумата от
53934,06 лева, от които главница 37794,03 лв. и законна лихва до датата на
подаване на молбата 53934,06 лв.
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице
основания за приемане на гражданския иск за съвместно разглеждане по делото.
Съдебната практика е последователна, че е допустимо приемане за съвместно
разглеждане на граждански иск по делата, образувани за престъпления по чл. 255 НК, когато този иск е основан на деликтно причинени
вреди на държавата. В настоящия случай е налице разминаване между вредите,
посочени в обвинителния акт и претендираната сума от
страна на Министъра на финансите като представляващ държавата. Самата искова
претенция е заявена противоречиво, поради което съдът намира, че не може да се
приеме за съвместно разглеждане.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане гражданския иск, предявен от
Министъра на финансите спрямо подсъдимия Г.Г.Х. и НЕ КОНСТИТУИРА Министъра на финансите като представляващ държавата
като граждански ищец по делото.
Определението не подлежи на протест и обжалване.
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Процесуалният представител на Министъра на финансите
напусна залата.
Съдът ПРИКАНВА
страните да изразяват становището си по въпросите, очертани в чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни
заседатели, съгласно разпоредбата на чл. 35 ал.2 НПК считам, че с оглед
предявеното обвинение за престъпление по смисъла на чл. 255 ал.3 НПК, делото е
подсъдно на Пловдивския окръжен съд като първа инстанция.
Не считам, че са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, както и че не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия
или на пострадалия.
Към настоящия момент не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила от НПК, както и че не е
необходимо разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен
съдия, съдебен заседател, назначаване на съдебен защитник, вещо лице, преводач
или тълковник, както и необходимостта от извършване
на съдебно-следствени действия по делегация.
Както в първоначалното си искане пред настоящия състав
считам, че са налице основания за промяна на процесуалната мярка за принуда, с
оглед отклоняване на подсъдимия от неговия адрес.
Нямам искане за събиране на нови доказателства.
При насрочване на делото по общия ред, моля да се
призоват посочените лица в списъка за призоваване към обвинителния акт
свидетели и вещи лица.
АДВ. К.: Уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни заседатели,
по т. 1 не възразявам, че делото е подсъдно на настоящия съд.
По т. 2 считам, че са налице основания за прекратяване
на настоящото производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура-Пловдив,
предвид следните основания:
С изрично постановление от 09.10.2018г. Окръжна
прокуратура е приела за основателно искането на защитата в хода на производство да бъдат разпитани като
свидетели лицата А. Т. и М. Д., с цел изясняване на важни факти и
обстоятелства, а именно кое лице се е ангажирало с подаване на изискуемите по
закон декларации през ревизираните периоди, съответно кое лице е извършвало
счетоводни услуги на фирмата на обвиняемото лице. По делото е установено, че
лицето М. Д. пребивава извън пределите на страната, а именно в А., след което
не са извършени никакви оперативно-издирвателни мероприятия, с цел това лице да бъде
разпитано, включително и действия за разпит чрез съответните способи -
делегация или друг начин. Разпитано е единствено лицето А. Т., което е заявило,
че не е извършвало за целия период, който е ревизиран счетоводна дейност и не знае всички факти и
обстоятелства, относими към предмета на настоящото
дело. При повторно предявяване на материалите на мен като защитник, отново
направих това искане, тъй като считам, че е от съществено значение за доказване
на деянието от обективна и субективна страна. С ново постановление е отказано
да бъде уважено това мое искане. Считам, че чрез неизвършването
на този разпит на важен свидетел за доказване на обвинението, са ограничени по
съществен начин правата на подзащитния ми, поради
което моля, настоящото производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато
за извършване на това важно процесуално-следствено действие. Предвид факта, че
лицето М. Д. от дълго време пребивава в А., следва да бъдат извършени
оперативно-издривателни мероприятия, чрез които да се
установи адресът на лицето и да бъде разпитана по предвидения в закона ред.
Считам, че това е основание по чл. 248 ал.1 т.3 НПК, тъй като е налице
отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, довело до ограничаване
правата на обвиняемия.
Не са налице основанията по т. 4,5, 8.
По отношение на искането за изменение на мярката за
неотклонение, моля да оставите без уважение искането, предвид факта, че до
момента подзащитният ми е нередовно призован, не е
установен по безспорен начин неговият адрес, къде пребивава в момента и дали
същият въобще е изменил адреса си или просто не е открит на посочения от него
адрес, още повече, че не е постъпила справката от Национална следствена служба,
за да се установи дали не пребивава в съответната институция и не е задържан.
В случай, че прецените, че не са налице посочените от
мен обстоятелства за прекратяване на настоящото производство, формулирам искане
за събиране на нови доказателства по т. 7, а именно допускане до разпит на
посоченото лице М. Д., след извършване на посочените оперативно-издирвателни мероприятия.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед направеното искане за разпит свидетелката на
М. Д. в мотивите на постановлението от 07.10.21018г., е посочено, че при
разпита на единия от сочените от защитата на подсъдимия свидетели - А. Х. Т., е установено през инкриминирания
период кое лице е извършвало счетоводството на фирмата на подсъдимия и е
преценено, че тъй като твърденията на защитата не са подкрепени с данни М. Д.
да е извършвала счетоводство към тази дата, още повече, че от справката от ТД
на НАП, която е приложена в кориците на досъдебното
производство е видно, че няма пълномощия за други лица да извършват
представителна функция пред органите на вземанията. С оглед на това, че липсват
данни лицето Д. да е извършвала финансови услуги или представителство на
фирмата, е отказан нейният разпит, още повече, че имаме само едно твърдение за
нейното пребиваване в чужбина.
АДВ. К.: С изрично постановление от 09.10.2018г. Окръжна
прокуратура е приела искането за основателно с мотиви, че по делото не е било
установено кое лице е подавало декларации, имало ли е пълномощно да подава
такива декларации и са допуснати до разпит и двете лица. Впоследствие е
установено по данни на майката на Д., че пребивава в А., след което не е
извършено нищо като последващи действия, същата да бъде издирена и разпитана и
впоследствие е отхвърлено искането без някакви съществени мотиви от страна на
прокуратурата, като в посоченото от мен постановление не се визират хипотези в
този смисъл кое лице е извършвало счетоводни услуги, а са посочени и
обстоятелства като установяване кой е подавал тези декларации, предвид безспорния
факт, че подзащитният ми е пребивавал в следствения
арест, т.е. не е имал физическа възможност да следи кой е извършвал тази
дейност и да разполага със съответните документи.
Съдът се оттегли на тайно съвещание в 09.32 часа.
Заседанието продължава в 09:56 часа в същия съдебен
състав, прокурор, съдебен секретар и в присъствието на адв.
К., защитник на подсъдимия Х..
Съдът след съвещание, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Окръжна прокуратура- Пловдив, с който обвиняемият Г.Г.Х. е предаден на съд с обвинения за извършено
престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 1 и т.
5 с чл. 26 ал. 1 от НК.
Към настоящия момент следва да бъде споделено изцяло
изразеното от страните при обсъждането на въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, че
делото е подсъдно на съда.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, нито основанията по т. 5 от същия текст.
По отношение на визираните
обстоятелства в чл. 248, ал.1, т.3 от НПК съдът намира, че:
В хода на досъдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила измежду визираните в
чл. 249 ал. 4 т. 1 а от НПК, както
следва:
Обвинителният акт, по който
е образувано настоящето съдебно производство,
не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК. Тълкуването на съдържанието на посочената норма в утвърдената съдебна практика, вкл. в Тълкувателно решение № 2 от
7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК,
очертава обвинителния акт като лимитиращ предмета на доказване в съдебната
фаза. Настоящият обвинителен акт не може да изпълни главното си
предназначение- да формулира така обвинението, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него, като по този начин постави основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита.
Във фактическото описание на извършеното е налице противоречие между изложените факти относно субекта на престъплението и правната квалификация на извършеното. В уводната част на обвинителния акт е посочено само, че подсъдимият е имал качество на „представляващ“ „Е.“ ЕООД след 18.04.2011 г.. При правната оценка на деятелността му през инкриминирания период в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт се твърди по същото време да е имал качество на „собственик и управител“ на същия търговец. Фигурите на „ собственик“, „ представляващ“ и „ управител“ на търговско предприятие не са несъвместими. Възможно е в определени случаи да принадлежат на едно и също лице, но това не е задължително, тъй като всяка от тях може да принадлежи и на различни лица. Дължимо е конкретно позоваване в какво качество подсъдимият Х. се твърди да е извършил инкриминираните деяния. Т.е. защо според прокурора той е субект на престъплението. Правната норма по чл. 255 от НК не посочва изрично особено качество на субекта на престъплението. Кръгът на наказателно отговорните лица, които могат да бъдат техен субект, се определя от специфичния характер на обективните признаци, предвидени в състава на престъплението.
По
задължителен за съда и органите на досъдебното
производство начин ВКС в т. 3 на Тълкувателно
решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г.,
ОСНК е указал, че
субект на престъплението по чл. 255 от НК
може да бъде както физическото лице,
представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско
дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър,
така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски
представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически
дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец. Разрешаването на този въпрос- за субекта на престъплението зависи от
съвкупността на фактическите обстоятелства по делото. В конкретния случай
липсва дължимия обем фактически обстоятелства, от които да може да се направи
извод защо прокуратурата приема именно подсъдимия Х. за годен субект на
престъплението.
Фактическата обстановка на извършеното се свежда до
описание на констатирани от данъчни служители нарушения на данъчни норми от
търговското дружество „ Е.“ ЕООД, като всички нарушения са сочени за самия
търговец. Липсва обвинителна теза относно конкретни действия, респ.
бездействия, осъществени от предаденото на съд лице, които да са в причинно-
следствена връзка с нарушенията на търговеца и да се съотнасят
към обективните и субективни признаци на престъплението. Нещо повече- във
фактическото описание на инкриминираните по делото действия липсва каквото и да
е твърдение дали подсъдимият лично е
осъществявал дейността на дружеството, вкл. финансово- счетоводната, попадаща
според прокурора в обхвата на чл. 255 от НК, дали това е ставало чрез други
лица, каква е била връзката на подсъдимия с евентуални такива лица и т.н.
В
обвинителния акт липсва и описание на дължимото поведение на подсъдимия като
лице, действащо от името и за сметка на данъчно задълженото лице. Необходимо е
непротиворечиво посочване на
съответната правна норма, установяваща
задължение за действие или бездействие. Цитираните в обвинителния акт тестове
от данъчни закони – чл. 96 ал. 1 от ЗДДС ,чл. 125 ал. 1 и 3 и чл. 118 от ЗДДС и
чл. 91 от ЗКПО само са посочени / противоречиво при това/, без да са обсъдени
като установяващи конкретно дължимо поведение
на обвиненото лице. Подсъдимият е
предаден на съд с общо формулирано
обвинение, че е осъществил престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 5 вр. с чл.
26 от НК, т.е. при условията на продължавано такова, като не е подал
декларации, дължими съобр.
чл. 125 ал. 1 и ал.3 от ЗДДС и чл. 91 от ЗКПО. За отделните изпълнителни
деяния, включени в продължаваното престъпление, не се сочи нито една от тези
норми.
За
първото и второто деяние
се твърди несъставяне на отчетни регистри за
извършени продажби на „туристически услуги“, „доставки и покупки“ / за
последните две не е ясно дали на стоки или услуги/ по смисъла на чл. 118 от ЗДДС. Как се съотнасят тези
нарушения за два данъчни периода към
общо заявеното за престъплението нарушение само на чл. 125 ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС е неясно. Липсва и обвинителна теза дали отделно упоменатите от
туристическите услуги доставки са на
стока или на услуга, каквото деление ЗДДС прави, тъй като в чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС се дефинират доставка на стока и на
услуга като отделни видове доставки.
Обстоятелството дали неначисленият
според прокурора ДДС е бил за доставка на стока и/или за доставка на услуга е
елемент фактите, срещу които обвиненото лице би следвало да може да се
защити. За първото деяние, включено в
продължаваното престъпление / л. 5 обв. акт/, се сочи
и нереализирано право на данъчен кредит
в размер на 6 лв., което е съотнесено към общия
финансов резултат. Липсват аргументи имал ли е търговецът право на приспадане
на данъчен кредит, на какво основание,
ако е имал такова право- какво е било
съотношението на дължим за внасяне и подлежащ на приспадане ДДС и как се е
формирал конкретният размер ДДС за внасяне и ДДС за приспадане.
За третото
изпълнително деяние се сочи неизпълнение на задължение по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО, при общо заявеното за престъплението
нарушение по чл. 91 от ЗКПО.
В Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС е изяснено, че данъчните
задължения възникват ex lege
и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния материален
данъчен закон падеж. Правопораждащият юридически факт
за възникването на данъчни задължения, дори и те да не са престъпление, винаги
е законът, при настъпването на юридическото (данъчното) събитие – доход.
Противоречиво заявеното в обвинителния акт относно правопораждащия
факт за настъпване на данъчните задължения, предмет на разглеждане в настоящето
производство, ограничават по недопустим начин както правото на защита на
предаденото на съд лице и на защитника му, така също и на евентуална акцесорна страна в процеса- гр. ищец.
Неописването на дължимо съобр. конкретната правна норма, но неизпълнено
задължение за подсъдимия Х., преценено и
извън посоченото противоречие, също е
съществено процесуално нарушение от същата категория, за същите лица. Липсва
твърдение относно съдържанието на конкретната правна норма, установяваща
задължение за регистрация по ДДС, за нормите, установяващи задължение за водене на отчетни регистри, за
подлежащите на вписване в тези регистри факти, начина на формиране на данъчната
основа относно дължим ДДС. Същите
нарушения в обвинителния акт са налице и досежно
задълженията по ЗКПО.
Не е описано защо и как прокурорът приема
конкретният размер на подлежащият на деклариране данък по сочените в
обвинителния акт два закона -ЗДДС и ЗКПО.
Непротиворечиво е виждането на правната теория и на съдебната практика,
че за да има избягване / съотв.
осуетяване установяването / на данъчни задължения, на първо място е необходимо
да се установи има ли възникнали задължения за внасяне на конкретния данък.
Това означава да е налице твърдение в обвинителния акт за сделките, въз основа на които е възникнало
„ ex lege“ данъчното задължение, както и на други факти, които по някакъв начин
се отразяват на общия размер на дължимото, ако са налице такива. В обвинителния акт сочи
установени доходи на търговеца от 01.07.2010 г. до 31.05.2011 г. При твърдението, че подсъдимият е станал
представляващ на „Е.“ ЕООД след преместването на седалището и адреса и
управление на 18.04.2011 г. в гр. Пловдив, следва да е ясно посочено защо се
приема, че подс. Х. е имал субективна представа и обективирано неправомерно / според прокурора/ поведение
относно дейността на дружеството преди той да е придобил представителна власт.
Констатираните недостатъци на обвинителния акт се явяват такива и досежно постановлението за привличане на лицето като
обвиняем. То не отговаря на изискванията на чл. 219 ал. 3 т. 3 от НПК.
Деянието, за което се привлича лицето като обвиняем, следва да е
непротиворечиво посочено досежно обективните му и субективни признаци, вкл. , с
оглед предмета на делото- нарушени норми на конкретни данъчни закони и начин на
формиране на недеклариран размер на съответния данък.
Посочените по- горе недостатъци на
обвинителния акт и постановлението за привличане на лицето като обвиняем
ограничават правото на защита на предаденото на съд лице. Налице са
неотстраними от съда, но отстраними от органите на предварителното производство
съществени процесуални нарушения. Съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура-
Пловдив, за отстраняването им.
Ако
прокурорът реши да упражни отново правомощието си по чл. 246 от НПК, следва
да изготви нов обвинителен акт.
Обвинителната власт да формулира ясно
позицията си за инкриминираното деяние с индивидуализиращите го обективни
признаци и съответните им субективни измерения. Преди това следва да бъде
извършено ново привличане на лицето като обвиняем, с посочване на обективните и
субективни признаци на престъплението по непротиворечив и гарантиращ правото на
защита начин. Следва да бъдат извършени и дължимите след привличането
процесуални действия.
Съдът намира, по отношение на искането за събиране на
нови доказателства, заявено от защитата, че към настоящия момент то се явява
неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че съществено са ограничени правата на
подсъдимия и защитника с факта, че посочен оадв. К.
свидетел не е разпитан. Св.М.Д. е призовавана- неуспешно. Близките й са
заявили, че е в А. Твърдението, че неизвършването на
действия за установяване на точното й местонахождение с цел разпит са
ограничили правата на обвиненото лице е
неоснователно.
По отношение на взетата мярка за процесуална принуда
спрямо подсъдимия Х., съдът намира, че:
В хода на досъдебното производство, след привличането му като
обвиняем на 04.05.2018 г., спрямо него е
била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв., която
е внесена / л. 105 т. 7 дос. произв./
На заявения в постановлението за привличане на обвиняем и при разпита му адрес призовките са върнати цели, с отметка,
че лицето е непознато. Той е променил адреса си, заявен от него в хода на досъдебното производство и не е уведомил нито органите на досъдебното производство, нито съда. Това се явява
нарушение на взетата му мярка, която следва да бъде заменена с по-тежка. Мярката за неотклонение на
подсъдимия следва да бъде изменена от „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв. в
„Задържане под стража“. Внесената „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв., за която е приложен банков документ в том 7 лист 105 от досъдебното
производство, следва да бъде отнета в
полза на държавата.
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Констатира, че делото е подсъдно на съда.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Не са налице основанията на чл. 248 ал.1 т.4 и т. 5 от НПК.
Направеното искане за разпит на свидетели е
неоснователно.
В хода на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в ограничаване на
правото на защита на подсъдимия и защитника му, поради което делото следва да
бъде ПРЕКРАТЕНО и ВЪРНАТО на Окръжна прокуратура-Пловдив
за отстраняването им.
ИЗМЕНЯ взетата спрямо подсъдимия
Г.Г.Х. мярка за неотклонение от „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв. в
„Задържане под стража“, като ОТНЕМА
в полза на държавата сумата от 5000 лв. внесена като гаранция от подсъдимия.
Определението в частта по чл. 248, ал.1, т.3 и т. 6 от НПК подлежи на протест и обжалване по реда на глава 22-ра в 7-дневен срок от днес пред Пловдивския
апелативен съд.
Протоколът се
изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 10:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: