№ 231
гр. Д............., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д............., II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200337 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Е. С. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. К............., обл. К......... ул. ,,Б.....
Е........ М...................." №.. обжалва Наказателно постановление № 24-5310-000170 от
09.04.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР К......... група КПДГПА К......... с което:
на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“
в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП;
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП ме и наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се иска да бъде отменено. В съдебно заседание се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата по съображения изложени в същата, както
и допълнителни такива в пледоарията по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за отхвърлянето като неоснователна. Ако съдът счете, че същата е основателна и в
случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат над минималния
размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за
присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
1
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.03.2024 г. полицейските служители при ОДМВР К.................. И. П. и А. Г.
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на АМ ,,Струма“
ПП1 Е-79. Същият ден след обяд получили сигнал за настъпило ПТП при изхода за гр.
Д............., пътен възел ,,Д............. – север“ като подалият сигнала на телефон 112 съобщил, че
друг водач е напуснал мястото на произшествието като е записал номера на автомобила.
Полицейските служители извършили справка в информационните масиви на МВР и
установили, че собственика на автомобила е от с. к.............. По същото време водачът подал
сигнала се явил в сградата на КАТ гр. Д............. на ул. ,,С..............." №..., където им обяснил,
че лек автомобил ,,Ф.... Г............“ при изпреварване е блъснал ограничителния конус, който е
ударил неговия автомобил и му е нанесъл щети по предната част. Служителите се насочили
към с. К............. и на домашния адрес установили водача. Поискали му обяснение дали е
разбрал, че е минал през временна организация на движението на изхода на гр. Д..............
Същият казал, че е видял организацията на движението, но не е усетил и не е разбрал, че е
предизвикал ПТП. В сградата на КАТ бил съставен протокол за ПТП, който бил връчен на
водача подал сигнала за произшествието. Полицейските служители не са посетили мястото
на произшествието. Фактическите обстоятелства по възникване на ПТП установили въз
основа на заявеното от другия участник В...... В.......... Служителите били запознати със
заповедта, с която на въпросната дата е била въведена временна организация на движението
като фирмата, която извършва ремонта поставя конуси и други принадлежности. Установили
материални щети в предна лява част на автомобила на водача, който е подал сигнала.
Полицейският служител А. Г. съставил на нарушителя Е. С. Н. акт за установяване на
административно нарушение № 1229962/27.03.2024 г. за това, че на същата дата в 15:00 ч. на
АМ ,,Струма“ при км 45.000 в посока от гр. София към Кулата управлявал собствения си
автомобил ,,Ф.... Г............“ с рег. № К......А,2 като предприел и извършил неправилна маневра
изпреварване при въведена временна организация на движението и блъснал ограничителен
конус, който изхвърча и удря предна лява част на автомобил ,,Т....... А.......с“ с рег. №
С.........М. Посочено е, че от настъпилото ПТП са нанесени материални щети по автомобила,
както и, че водачът Н. не изчаква на мястото на ПТП. Актът е предявен на нарушителя,
същият го е подписал без възражения. Въз основа на така съставения от актосъставителя Г. в
присъствието на свидетеля П. АУАН, е издадено и атакуваното наказателно постановление,
в което е описана идентична фактическа обстановка и жалбоподателят е санкциониран с
горепосочените административни наказания.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля по установяване на
нарушението, които потвърждават изцяло фактическите обстоятелства, изложени в АУАН.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
2
е основателна, поради следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в
ОДМВР К......... група КПДГПА, на когото съгласно приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Актът за установяване
на административно нарушение е издаден от компетентен орган, оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения, съгласно цитираната заповед.
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, а именно, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно нея, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване на нарушението, а според ал. 3 само при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН,
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се
състави и в отсъствие на свидетели. От показанията на разпитаните свидетели А. Г. -
актосъставител и И. П. - свидетел по акта, се установява, че двамата не са присъствали при
извършване на нарушението. Установява се също, че при извършване на нарушението е
присъствал свидетел – очевидец В....... И.......... В.........., с който Г. и П. са разговаряли и не се
сочи уважителна причина защо същият не е вписан като свидетел по акта. Целта на
посочените разпоредби от ЗАНН е непосредственост при осъществяване на процедурата по
съставяне на АУАН с участието на лицата, посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като
законодателят е счел, че по този начин в максимална степен се гарантира правото на защита
на наказаното лице. Следователно, доколкото съставянето на АУАН в отсъствието на
свидетели е предвидено като изключение, което следва да се прилага само в изрично
посочената законова хипотеза и тази хипотеза в случая не е налице, съдът счита, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление само на това основание.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Събраните по делото доказателства установиха, че в процедурата по установяване на
нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и съответно налагане на наказанието, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл. 42,
т. 4 от ЗАНН, като от описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
не се обосновават признаците на административно нарушение. Като такова, на
жалбоподателят е вменено, че при управление на собствения си автомобил е предприел
извършване на неправилна маневра изпреварване при въведена временна организация на
движението, блъска ограничителен конус, който изхвърча и удря друг автомобил в предна
лява част, без да се сочи в какво се изразява тази въведена временна организация на
движението, от кого е въведена, с какъв акт и в кой участък от А3 Струма. Предвид
обвинителната функция на АУАН, непосочването на факти и обстоятелства, които
3
обективират състава на конкретното деяние, е съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до невъзможност за нарушителя да организира в пълнота защитата си.
Съдът намира, че нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което жалбоподателят е
санкциониран не е и доказано. Обстоятелството, че водача на другия автомобил е подал
сигнал за ПТП на тел. 112, по никакъв начин не обосновава виновно поведение от страна на
жалбоподателя. Съставения АУАН, е само въз основа на показанията на водача на другия
автомобил, като нито актосъставителя, нито свидетеля по акта са били очевидци на
нарушението. Действително е съставен протокол за ПТП, но констатациите в същия, че
жалбоподателя е извършил неправилна маневра изпреварване в резултат, на която е
причинена незначителна материална щета на другия автомобил, нямат доказателствена
стойност, доколкото актосъставителят и свидетеля по акта не са посетили
местопроизшествието и протокола за ПТП и АУАН са съставени въз основа единствено на
показанията на лицето подало сигнала, което дори не фигурира в съставения акт за
нарушение.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото
съдържание на акта и наказателното постановление, а именно: липса в акта и в
наказателното постановление на пълно, точно и адекватно на предявеното обвинение
описание на нарушението със съставомерните му признаци, както и на обстоятелствата, при
които е извършено. Съгласно чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно актът и
наказателното постановление следва съдържат датата и мястото на извършване на
нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Необходимо е да е налице единство между словесното описание на нарушението, посочено в
акта и в наказателното постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в невъзможност
да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
В случая е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото в обжалваното НП не са описани никакви факти и обстоятелства относно
извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като единствено е посочено, че
,,водачът Н. не изчаква на място и напуска мястото на ПТП“. В този смисъл правния извод
на наказващия орган за извършено административно нарушение по посочения текст от ЗДвП
не може да замести задължението на последния да изложи точно и ясно обстоятелствата при
извършване на посоченото административно нарушение. Допуснатото от наказващия орган
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване на
4
процесуалните права на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да се запознае с
обвинителната теза на административнонаказващия орган и по-специално с фактите, на
които се основава същата.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП доказателствата по делото
установиха, че не е налице субективната страна на същото. Последната се обективира от
действията по осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението, като в случая не е
налице умисъл. Предвид, че двата автомобила са се движели по автомагистрала, по която
движението е със скорост над 100км/ч., като между двата автомобила не е имало
съприкосновение, а блъскане на ограничителен конус, който е изхвърчал и ударил предна
лява част на автомобил ,,Т....... А.......с“ с рег. № С.........М, жалбоподателят явно не е приел
ситуацията като настъпило ПТП, поради което не е имал съзнание, че е участник в такова по
см. на чл. 123, ал. 1, т. 1 от 3двП и съответно да изпълни задълженията си по този текст.
Изхождайки от легалната дефиниция на ПТП в §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, предвид, че само по
единия автомобил са настъпили минимални материални щети то събитието, в резултат на
което са настъпили, явно не е било възприето като пътнотранспортно произшествие, поради
което и жалбоподателят е напуснал местопроизшествието.
С оглед на тези обстоятелства, съдът прие, че жалбоподателят не е осъществил
състава на това нарушение от субективна страна.По тези съображения наказателното
постановление следва да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-5310-000170 от 09.04.2024 г., издадено от
началник група в ОДМВР К......... група КПДГПА К......... с което на Е. С. Н. с ЕГН
********** с постоянен адрес: с. К............., обл. К......... ул. ,,Б..... Е........ М...................." №..
на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - К......... на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Д.............: _______________________
5