№ 16
гр. Пещера, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20215240200175 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 13-014/30.07.2021. на
Началника отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив към
ГДРК при ИАРА, Т.Т. , с което на М. ЮЛ. Ш. , ЕГН ********** от
гр.К.,общ. Р, ул.”Ч.” №57, му е наложена глоба в размер на 1500лв. на
основание чл. 56,ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ за
нарушение на чл. 17, ал. 1т.1 от ЗРА.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Й.А.,
в което поддържат подадената жалба, оспорват наказателното постановление
и искат неговата отмяна. Правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. А..
Излагат доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Правят доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
На жалбоподателя е съставен на 20.05.2021г. от актосъставителя
Н.Х. Акт за установяване на административно нарушение № В 0017029 за
това, че „ На 05.05.2021г. в 21:30ч. на яз."Батак", местност "Костандовски
залив", лицето М. ЮЛ. Ш. извършва стопански риболов във воден обект,
различен от Черно море и р.Дунав с 1 /един/ брой хрилна мрежа, с дължина
300м., поставена в работно положение. Мрежата е немаркирана и е с размер
на „окото"- 80мм. Лицето не притежава разрешително за стопански риболов и
придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
Описаното деяние представлява извършено административно нарушение на
чл. 17, ал.1, т.1 от ЗРА.
АУАН е подписан от жалбоподателя и му е връчен, като същият е
депозирал възражение „ имам възражение.“
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
Наказателно постановление 13-014/30.07.2021 на Началника отдел
„Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив при ИАРА, с което на
М. ЮЛ. Ш. , ЕГН ********** от гр.К.,общ. Р, ул.”Ч.” №57, му е наложена
глоба в размер на 1500лв. на основание чл. 56,ал.1 от Закон за рибарството и
аквакултурите/ЗРА/ за нарушение на чл. 17, ал. 1т.1 от ЗРА.
Приета е по делото Заповед № РД 09-131/16.02.2021г. на Министъра
на земеделието, храните и горите и Заповед № ЧР 167/12.04.2021г. на
Изпълнителния директор на ИАРА, от които е видно, че актосъставителя и
наказващия орган разполагат с материално правна компетентност да издадат
процесните АУАН и НП.
По делото са разпитани св. Н.Х.,св. М.Т. , св. Ем. Ш. и св. Сп. Б..
Първите двама свидетели са съответно актосъставителя и свидетеля
по АУАН, а третия и четвъртия свидетел са лица, които са били заедно с
жалбоподателя на язовира, като първият му е роднина- чичо, а вторият е
познат на жалбоподателя.
Св. Х. и св. М.Т., установиха изложеното в акта, а именно, че на
2
посочената дата са наблюдавали три лица , които са поставили мрежи, като
след това са ги извадили и в момента на ваденето са били сигнализирани от
служители на ИАРА, при което са се разбягали, а жалбоподателят не е могъл
да избяга с джипа, т.к. са му препречили пътя и той е избягал пеша, но са го
разпознали. Св. Х. депозира показания и че извадили мрежата, в която имало
уловен шаран около 280 кг., 52 броя, както и че била с дължина 300 метра.
Св. Ш. и св. Б. , депозираха показания в обратния смисъл , а именно, че
са били на язовира да търсят жребна кобила, не са извършвали риболов, като
св. Ш. даде показания, че жалбоподателят е бил до автомобила, когато са
слезли на язовира, а св. Б. депозира показания, че жалбоподателя се е качил
при тях в краварника изплашен, че някакъв човек го спрял и му извадил
ключовете от колата, и след като похапнали св. Ш. и жалбоподателя слезли
на язовира. Когато се качили отново били с джипа, като казали че ключовете
били на седалката. Не били подавали сигнал в полицията за ключовете.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и Т., тъй като същите са
логични, взаимносвързани и безпротиворечиви.
Не се кредитират показанията на св. Ш., които съдът намира за
заинтересовани предвид близката роднинска връзка с жалбоподателя, но и
отчете факта, че същите противоречат на показанията на св. Б., който
твърдеше, че жалбоподателя се е качил уплашен, а св . Ш. заяви че, сами са
слезли при него и той им обяснил, че някой му взел ключовете.
При пълен и всестранен анализ на събраните гласни и писмени
доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните
правни изводи :
В НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.
17, ал. 1т.1 ЗРА и санкциониран за нарушението по чл. 56 ,ал.1 от ЗРА.
Въпросната разпоредба- чл.17,ал.1т.1 от ЗРА предвижда правило за
поведение, а именно- „Стопански риболов във водите на Черно море и река
Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и
придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми от: физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за
кораби с дължина до 10 метра;“.
Следователно стопански риболов може да се извършва от физически
лица, какъвто е жалбоподателя, само във водите на Черно море и река Дунав
3
и то с изрично разрешително. Няма спор, че язовир "Батак" не попада в
разрешените водоеми за извършване на стопански риболов.
Съдът намира, че възражението, че не е осъществен състава на
вмененото нарушение, тъй като жалбоподателят не е извършвал "стопански
риболов" е неоснователно.
Легалното определение за "Стопански риболов" е дадено в §1, т.28 от
ДР на ЗРА. Настоящия съдебен състав счита, че извършваният от
жалбоподателя риболов е именно стопански по смисъла на §1, т.28, изр.2 от
ДР на ЗРА според която "За стопански риболов по смисъла на този закон се
смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал.1, и/или
при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ
определените в чл. 24, ал.3 количества.
Според чл. 24, ал.1, т.1 от ЗРА лицата, упражняващи любителски
риболов, са длъжни да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за
риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в
изкуствените водни обекти, какъвто е яз."Батак".
Както се установи от непротиворечивите показанията на свидетелите
Х. и Т., жалбоподателят е извършвал риболов с риболовна мрежа, която
несъмнено представлява уред различен от описаните в чл. 24, ал.1, т.1 от
закона.
Това е достатъчно да се приеме, че е осъществен "стопански
риболов", дори и без да се взема предвид уловеното количество риба, което
както става ясно от показанията на цитираните свидетели е било 280 кг.
шаран и далеч надхвърля определените в чл. 24, ал.3 от ЗРА количества.
При тези данни съдът счита за безспорно установено, че от обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗРА, извършвайки
стопански риболов във воден обект различен от Черно море и р.Дунав.
В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 270 от 25.04.2018
г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 267/2018 г. , Решение № 355 от
11.06.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 355/2018 г. и др.
На следващо място неоснователен е доводът на защитата, че
авторството не било изяснено. Свидетелят Т. е видял жалбоподателя през
4
светлата част на денонощието заедно с други лица, едно от които било и св.
Ш., след това св. Х. и св. Т. са видели три лица да поставят мрежа в язовира,
и след няколко часа именно тези три лица са започнали дейност по нейното
изваждане. При легитимиране на органите на ИАРА лицата са се разбягали,
като именно жалбоподателят се е опитал да избяга с джипа, с който са дошли,
но не е успял, тъй като са му попречили членове на риболовното дружество и
са го разпознали. Предвид на което авторството е безспорно установено.
Съдът приема и че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. При определяне на обществената опасност на конкретното деяние,
следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с
конкретното деяние /нарушаване реда за ползването и опазването на рибните
ресурси във водите на Република България, с което са застрашава
устойчивото развитие на рибните ресурси и опазването на биологичното
равновесие/. Не е без значение е факта, че жалбоподателят е реализирал
успешен улов на риба в значително количество. Всичко това не дава
основание да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена
маловажност на конкретно извършеното нарушение.
При определяне размера на санкцията, административно наказващият
орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания. Като е взел предвид тежестта на нарушението,
наказващия орган е определил санкция в размера на минимума на
предвидената такава в чл. 56, ал.1 от ЗРА.
С така наложената санкция ще бъдат постигнати целите предвидени в
чл. 12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното постановление са спазени формалните изисквания
на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяната им. Двата акта са съставени от оправомощени длъжностни
лица, съдържат изискуемите от закона реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
включително подробно и точно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено.
Спазени са процесуалните срокове за издаване на АУАН и
5
наказателното постановление.
В тази връзка наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, издадено съобразно с изискванията на чл. 57 от ЗАНН и
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски по реда на чл. 63 ал. 5 ЗАНН в размер на 80,00 лева съгласно чл. 27е
от НЗПП
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-014/30.07.2021.
на Началника отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ –гр.Пловдив към
ГДРК при ИАРА, Т.Т. , с което на М. ЮЛ. Ш. , ЕГН ********** от
гр.К.,общ. Р, ул.”Ч.” №57, му е наложена глоба в размер на 1500лв. на
основание чл. 56,ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите/ЗРА/ за
нарушение на чл. 17, ал. 1т.1 от ЗРА.
ОСЪЖДА М. ЮЛ. Ш., ЕГН ********** от гр.К.,общ. Р, ул.”Ч.”
№57, да заплати на ИАРА със седалище в гр. Бургас, разноски в размер на
80,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6