Решение по дело №44/2024 на Административен съд - Сливен

Производство е по реда на чл.128 ал.1 т.8 във вр. с чл. 128а ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Образувано е по искова молба на Т. К. Т. срещу Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, в която се твърди, че с решение по адм. дело № 178/2021 г. на Административен съд - Сливен е отхвърлена жалбата му, в частта, в която със Заповед № 20-0804-001153/31.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на моторно превозно средство на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Счита, че това решение е нищожно, тъй като съдът бил приел, че е извършил административни нарушения, подробно описани в заповедта. Счита, че във връзка с тези наказателни постановления следвало да се приложи института на давността по НПК, служебно от съда. Заявява, че били погазени принципите на законност, истинност и било нарушено правото му на защита до степен да обоснове нищожност на постановения от съда акт. Моли съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на посоченото решение.

В съдебно заседание ищеца лично и чрез пълномощника си адв. Б. Д. от АК – Варна поддържа исковата молба. Излага съображения относно съдържанието и връчването на НП. Иска обявяване на нищожност на съдебното решение. Претендира за направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

Ответната страна – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен не изразява становище по иск.

Административен съд– Сливен, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно дело № 178/2021 г. по описа на Административен съд– Сливен, се установява, че същото е образувано по жалба от Т. К. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица], подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен. С нея на ищеца Т. са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като правно основание е посочената разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП в периода 2006 г. – 2007 г. водачът Т. К. Т. е с отнети общо 40 контролни точки, като в посочения период не е възстановявал контролни точки. Изброени са НП, по които са отнети контролни точки, както следва: НП № 2980/07.06.2006 г. на Сектор Пътна полиция Бургас, влязло в сила на 07.07.2006 г., отнети 10 контролни точки; НП № 1471/21.06.2006 г. на РУП Ловеч, влязло в сила на 07.11.2006 г., отнети 16 контролни точки; НП № 1711/17.10.2006 г. на Сектор Пътна полиция Ямбол, влязло в сила на 03.02.2007 г., отнети 4 контролни точки; НП № 140938/01.11.2006 г. НА СДВР, влязло в сила на 11.07.2007 г., отнети 10 контролни точки, като с влизане в сила на НП № 140938/01.11.2006 г. на СДВР Т. е на минус 1 контролна точка.

С постановено Решение № 131 от 07.06.2021 г. по делото е отменена ЗППАМ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., в частта, в която на Т. К. Т., е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач; отхвърлена е жалбата на Т. К. Т. срещу ЗППАМ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, в частта, в която на Т. К. Т., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и е осъдена ОДМВР Сливен, да заплати на Т. К. Т. сумата от 280 лева, представляваща разноски по делото. Решението е влязло в законна сила на 07.06.2021 г., като на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не е подлежало на касационно обжалване.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи.

Съгласно чл. 128а ал. 1 от АПК е допустимо без ограничение във времето, когато е налице правен интерес, да се предяви иск за обявяване нищожността на постановените от административните съдилища или от Върховния административен съд съдебни решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. За допустимостта на този установителен иск е необходимо решението или определението, чиято нищожност се претендира, да не е било предмет на заявено в сроковете по чл. 211 от АПК касационно оспорване, по основателността на което касационната инстанция се е произнесла. В случая тази предпоставка е налице. Поради изложеното, настоящият съд намира, че е сезиран с допустим иск за прогласяване нищожността на съдебно решение от страна по дело, приключило с този съдебен акт.

При преценката на основателността на иска по чл. 128а от АПК, съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл. 128а от АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право, чрез основанието и петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на решението и преценява наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване. Ищецът мотивира искането си за обявяване на нищожност с твърдения, за необоснованост и неправилност на изводите на съда относно НП послужили като основание за прилагане на ПАМ, твърдения че нарушенията били извършени в периода 2006-2007 г., ПАМ била наложена 2020 г., а решението на съда било от 2021 г., поради което изпълнителната давност по отношение на деянията била изтекла и следвало да се приложи от съдът служебно. Заявява, че били погазени принципите на законност, истинност и било нарушено правото му на защита до степен да обоснове нищожност на постановения от съда акт. Не било съобразено, че в последствие било подновявано СУМПС на ищеца.

Настоящият състав намира, че изложените в исковата молба доводи касаят евентуална неправилност на постановения съдебен акт и дори да са налице, не обуславят като краен резултат нищожност на постановеното решение, а евентуална неговата неправилност. Нищожността и неправилността са различни пороци на съдебния акт, което е видно и от разграничаването им като касационни основания по чл. 209 АПК. Според съдебната теория нищожният акт, административен или съдебен, изначално не е в състояние да породи онези правни последици, към които е насочен, но за да се внесе сигурност и стабилност в обществените отношения, върху които рефлектира, на засегнатите от акта лица е дадена неограничена процесуална възможност да претендират от съда изрично да прогласи нищожността му. Чрез иск по чл. 128а АПК не би могло да се претендира отмяна на влязло в сила неправилно съдебно решение, защото това би означавало недопустимо разширяване на приложното поле на процесуално-правната норма и навлизане в пределите на една касационна проверка.

Изложените от ищеца фактически и правни доводи, като заявени с исковата молба основания за атакуване на постановеното съдебно решение, по естеството си не са такива, че да обосноват нищожността му. Нищожен би бил онзи съдебен акт, който е постановен от незаконен съдебен състав; при постановяването на който не е спазена изискуемата от закона писмена форма; който не е подписан от болшинството от членовете на съдебния състав; съдържанието на който в диспозитивната му част е неразбираемо до степен, че да не може този порок да се отстрани по пътя на тълкуването; който е постановен извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като е срещу лица, неподчинени на юрисдикцията на българската държава. Тоест, става въпрос все за пороци, които по естеството си са толкова сериозни и нетърпими, че е обективно невъзможно при тяхното допускане съдебният акт да произведе правното действие, към което е насочен. Тези пороци, като основания за нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 година по тълкувателно дело № 1/2011 година на ВКС.

Решението, предмет на съдебна проверка в настоящото съдебно производство е в нормативно установената писмена форма, с необходимото съдържание за този вид съдебен акт и обективираната в него воля на съда е напълно ясна и разбираема. Решението съдържа датата и мястото на постановяването му, посочване на съда, имената на съдията, номера на делото, по което се постановява, вида на производството, по което се постановява, страната, подала жалбата и инициирала производството, насрещната страна по това производство, както и това, че актът не подлежи на обжалване. В обстоятелствената част на решението са изложени мотиви, в които са посочени исканията и становищата на страните, фактите по делото във връзка с тях и с конкретното производство и правните изводи на съда, като актът съдържа точен и ясен диспозитив и подпис на съдията, постановил същия.

Нарушаването на правото на защита не представлява порок на съдебния акт, който може да обоснове нищожност на същия. Същото би представлявало основание за отмяна на съдебното решение, ако отговаря на критериите по чл.239 т.5 от АПК, но в случая не са изтъкнати подобни доводи, а са изложени възражения относно преценката на представените по делото писмени доказателства. По отношение обжалването на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, законодателят е предвидил едноинстанционен съдебен контрол, при който жалбоподателя е длъжен да изчерпи всички свои искания за събиране на доказателства, както и да изложи всички свои възражения относно оспорвания административен акт. В случай, че не го направи, тези искания и възражения се преклудират, като могат да бъдат основани само на някоя от хипотезите на чл.239 от АПК в производството по отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В случая следва да се отбележи, че по отношение на наложената ПАМ е проведен и административен контрол от горестоящия административен орган. В този смисъл е проведена обширна процедура по установяване законосъобразността на издадената ПАМ.

За пълнота следва да се посочи, че константната практика на съдилищата приема, че отнемането на контролни точки по реда на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от МВР (отм.), не е административно наказание, по аргумент на чл.13 от ЗАНН. Отнемането на контролни точки настъпва по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление - момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление.

В този смисъл не следва да се обсъжда твърдението за изтекла погасителна давност, тъй като същата не би имала отношение към отнетите контролни точки, а само по отношение на наложените административни наказания.

Следва да бъде посочено, че загубената правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1-4 ЗДвП, не се възстановява с издаване на ново свидетелство за управление и същото не е основание лицето да получи отново максималният брой контролни точки. Както в отменените Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. и Наредба № Iз – 1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи, така и в действащата Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. е предвидено, че при следващо издаване на свидетелство за управление на МПС броят на наличните контролни точки не се променя. В разпоредбата на чл. 158 от ЗДвП са предвидени основанието и редът, по който могат да бъдат възстановени контролни точки, като не е предвидено като основание за възстановяване на контролни точки издаването на последващо свидетелство за управление на МПС. В нормата на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП е предвиден редът за придобиване отново на правоспособност за управление на МПС, когато на лицето са били отнети всички контролни точки, в който текст също не е предвидено като основание за възстановяване на контролни точки издадено последващо свидетелство за управление на МПС.

В решението чиято нищожност се иска е направен подробен анализ по връчване и влизане в сила на НП послужили като основания за отнемането на контролни точки. В този смисъл решението е надлежно мотивирано, като изложените мотиви са последователни и разбираеми. Останалите възражения ищеца е следвало да направени при обжалване на ЗППАМ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен. Както обаче е видно от изложените по-горе мотиви, тези възражения не биха могли да повлияят на крайния изход на правния спор по това дело. Дори обаче те да бяха от значение за процесното решението на АдмС Сливен, те не могат да доведат до извод за неговата нищожност.

Доколко в мотивите на това решение съдът е обсъдил конкретно посочените от жалбоподателя основания за обжалването, събрани и обсъдени са всички релевантни писмени доказателства и са изложените от съда съображения към правния спор по делото, то навеждането на допълнителни доводи по правилността на обжалваната ПАМ биха имали значение единствено за правилността на съдебното решение, а не относно порока нищожност.

С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 128а ал. 1 АПК, се явява неоснователен, поради което той следва да се отхвърли.

При този изход на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.128а ал.1 във вр. с чл.172 ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. К. Т. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [улица]срещу Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, за обявяване на нищожност на съдебно решение № 131/07.06.2021 г. постановено по адм. дело № 178/2021 г. на Административен съд - Сливен, като неоснователен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България- гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.