РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300501303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 261911/28.06.2022 г. от С. Н. Г., ЕГН
**********, Н. К. Ш., ЕГН **********, С. К. Ц., ЕГН **********, В. Г. К., ЕГН
**********, Л. В. Т., ЕГН **********, М. В. Г., ЕГН **********, Ц. Х. Т., ЕГН
**********, В. К. Т., ЕГН **********, Х. К. Т., ЕГН **********, Г. А. Г., ЕГН
********** и К. А. Г., ЕГН **********, чрез адвокат В. К., против решение №
260050/13.06.2022 г. по г. д. № 1965/2020 г. по описа на РС Асеновград, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за признаване на установено, че Р. М.
Б., ЕГН ********** и Г. Р. Б., ЕГН ********** и двамата от ***, не са собственици на
поземлен имот №99088.132.27 по КККР на ***, адрес на поземления имот: ***, площ:
1168 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на
земята: 9, предишен идентификатор: 99088.32.1, номер по предходен план: 032027,
съседи: 99088.132.33, 99088.132.60, 99088.132.26, 99088.132.65, 99088.132.15, както и
претенцията за отмяна на нотариален акт №187, том 2, дело №362/02.05.2017г. на
нотариус С.К., вписана в регистъра на нотариалната камара под № ***с район на
действие Районен съд Асеновград, както и с частна въззивна жалба вх.№
262290/15.08.2022 г., подадена от същите жалбоподатели, чрез адвокат В. К., против
определение № 260100/05.08.2022 г. по реда на чл. 248 от ГПК по г. д. № 1965/2020 г.
по описа на РС Асеновград, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за
изменение на постановеното по делото решение № 260050/13.06.2022 г. в частта му за
разноските. По изложени във въззивната жалба оплаквания за неправилност и
1
незаконосъобразност, както и постановяването му в противоречие със събраните по
делото доказателства, се иска отмяната на атакуваното решение. Поддържа се, че дори
и да е осъществено владение върху имота от въззиваемите, то е било скрито владение,
което по никакъв начин не е демонстрирано пред собствениците на имота. Преминало
е в явно едва след снабдяване с нотариален акт от ответниците, когато след 2017 г. е
предприето засаждането на овощни дръвчета в имота, като за времето от 2007 г. до
2017 г. те нито са оградили имота, нито са засаждали овошки или пък правили каквито
и да е подобрения в имота, от които да е видно какво е отношението им към същия.
Изложени са оплаквания, че въззиваемите са знаели кой е собственик на имота и са
правили опит за закупуването му, като с последното са признали пред свидетеля С.П.
чия е собствеността върху имота.
Изложени са съображения, че процедурата по възстановяване на имота на
жалбоподателите е приключила едва със Заповед № А-998/03.06.2013 г. на Кмета на гр.
Асеновград, в която процесният имот е индивидуализиран и са получили скица за него,
като именно тогава имотът, от държавен/общински, придобива статут на частна
собственост. Съдържат се оплаквания и относно предявените от въззиваемия Р. М. Б.
възражения за заплащане на извършени в имота подобрения и задържане на имота,
като се сочи, че при уважаването на първото, като подобрения в имота следва да бъдат
приети 27 броя овошки, установени към октомври месец 2021 г., съгласно
заключението на вещо лице Ж.З., а не констатираните към пролетта на 2022 г. вече
около 60 броя овошки. Сочи се, че липсват доказателства за това, с колко се е
увеличила стойността на имота от подобренията в него, извършени от ответниците.
Отделно от това се поддържа, че съдът не дължи произнасяне по последната
претенция, тъй като за нея не е предявен насрещен осъдителен иск.
Отправено е искане атакуваното решение да бъде отменено, като вместо това
предявеният иск уважен, а възражението на въззиваемите за присъждане на
подобрения в имота и задържане на същия да бъде оставено без разглеждане, като
недопустимо, евентуално да бъде отхвърлено, като неоснователно.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. М. Б. и Г. Р. Б..
С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на
постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение №
260050/13.06.2022 г. в частта му за разноските. Сочи се, че Г. Р. Б. не е претендирала да
бъдат присъдени разноските, направени за адвокат Х., с когото е сключен
представеният по делото Договор за правна защита, като отделно от това въззиваемата
не е подписала или потвърдила сочения договор и не е упълномощила адвоката по него
да я представлява по делото.
Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение, в частта му, с която
жалбоподателите са осъдени да заплатят на Г. Р.Б. разноски за адвокатски хонорар за
адвокат Х. и вместо това присъдените разноски да бъдат намалени с размера на същия.
В срок не е постъпил отговор на частната жалба от Р. М. Б. и Г. Р.Б..
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни, които имат право да обжалват и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Предявени са субективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците сега жалбоподатели твърдят, че са наследници на К.С.М.. В качеството
им на такива им било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот
с кадастрален идентификатор №99088.132.27 в *** с площ от 1168 кв.м. Това станало
със заповед №А-154/14,02,2006г., допълнена със заповед №А-998/03,06,2013г. на
Кмета на Община Асеновград. След това узнали, че през 2017г. ответникът- Р. М. Б. се
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който бил признат за
собственик на същия имот на основание давностно владение. Той не е владял този
имот в продължение на 10 години и не е придобил правото на собственост върху него.
Ето защо молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответниците, че те не са собственици на този имот, както и да бъде
отменен нотариален акт №1565/2017г.
Ответникът Р. М. Б. оспорва предявения иск. Твърди, че живее в ***, а
спорният имот се намира в близост до дома му. От 1990г. неговите родители владеели
този имот, като го обработвали. Засадили в него овощни дръвчета. През 2004г. той
сключил граждански брак с Г. Р.Б. и оттогава те двамата владеят този имот. Започнали
да подменят засадените дръвчета с нови, сеят и различни зеленчуци. През последните
16 години, а и преди това, никой не е оспорвал собствеността им. Оспорва
твърденията, че заповедта за възстановяване на правото на собственост е влязла в сила,
като твърди, че същата не е връчена на всички заинтересувани страни. Твърди, че той и
съпругата му са придобили имота по давностно владение, упражнявано от 2004г. до
сега. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Евентуално моли ищците да
бъдат осъдени да му заплатят сумата от 7000 лева, представляваща стойността на
направените необходими и полезни разноски, като прави възражение за задържане на
вещта до заплащането им.
Ответницата Г. Р.Б. оспорва предявения иск. Твърди, че родителите на съпруга
й са владели имота от 1990 г., а от 2004г. до настоящия момент това правят тя и
съпруга й. Ето защо те двамата са придобили правото на собственост върху него
по давностно владение, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
3
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със заповед
№А-154/14.02.2006г. на Кмета на Община Асеновград е възстановено правото на
собственост на наследници на К.С.М. върху новообразуван имот 320027 в местност
***, площ 1168 кв.м. В нея е отразено, че е влязла в сила на 28.06.2006г. Посочената
по-горе заповед е допълнена със Заповед №А-998/03.06.2013г., съгласно която
идентификаторът на този имот по КККР на *** е 99088.132.27. Между страните няма
спор, а и от удостоверение за наследници на К.С.М. е видно, че такива са ищците по
делото.
С нотариален акт №187, том 2, дело №362/2017г. по описа на нотариус С. К. Р.
Б. е признат за собственик на същия недвижим имот по давностно владение.
Или и двете страни притежават документ за собственост. Тъй като предмет на
спора е отричаното от ищците право на собственост на ответниците, то същите следва
да установят чрез пълно и пряко доказване, основанието, на което твърдят, че
притежават същото.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
ответниците са придобили по давност правото на собственост върху процесния имот,
поради което предявените искове са отхвърлени като неоснователни.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени от ищците
кумулативно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане правото на собственост на
ответниците Р. М. Б. и Г. Р.Б. по отношение на недвижим имот- поземлен имот
№99088.132.27 по КККР на ***, адрес на поземления имот: ***, площ: 1168 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9,
предишен идентификатор: 99088.32.1, номер по предходен план: 032027, съседи:
99088.132.33, 99088.132.60, 99088.132.26, 99088.132.65, 99088.132.15
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно
решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Посочено е също, че правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право.
В настоящия случай ищците обосновават правния си интерес от исковете с
факта, че са наследници на К.С.М., на които са възстановили правото на собственост
на процесния имот със заповед №А-154/14.02.2006г. на Кмета на Община Асеновград,
допълнена със заповед №А-998/03.06.2013г. Възстановеният имот е поземлен имот
№99088.132.27 по КККР на ***, по отношение на който ответниците се легитимират
като собственици с издадения в тяхна полза констативен нот. акт за собственост №187,
том 2, дело №362/2017г. по описа на нотариус С. К.. Издадената в полза на ищците
4
заповед обуславя правния интерес на същите като наследници на лице с признато
право на възстановяване върху имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да предявят иск
във връзка с възникналата конкуренция на права. Този спор следва да се разреши по
съдебен ред в исковото производство, като няма пречка това да стане и с отрицателен
установителен иск.
В разглеждания случая интересът на ищците е да отрекат правото на
собственост на двамата ответници по отношение на процесния имот. Предвид
изложеното съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове са
процесуално допустими и съдът дължи произнасяне по същество на същите.
В производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост
ищецът доказва фактите, от който произтича правния му интерес, а ответникът
фактите, от които произтича правото му. Ответниците носят доказателствената тежест
да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на
противопоставими на ищците права по отношение на процесния имот. Позоваването
им в този смисъл е на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода от 2004 г. до датата на депозиране на настоящата исковата молба в
съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а според ал. 2 ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години, т.
е. фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и
изтичане на определен срок. Според разпоредбата на чл. 68 от ЗС владението се
характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт
върху вещта и субективен – намерение да се държи вещта като своя. При преценка
дали е установено владение следва да се вземат предвид и неговите характеристики- да
е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително и с намерение да се държи вещта като
своя. Във връзка с възражението за давност по делото са събрани гласни доказателства.
Спорът между страните се концентрира върху началния момент, от който е
започнала да тече давността, респективно дали изискуемият давностен срок е изтекъл
към момента на предявяване на иска. Настоящият съдебен състав намира, че следва да
бъде даден отрицателен отговор на този въпрос, като съображенията за това са
следните:
Институтът на придобивната давност, позволяващ едно лице да изгуби
притежаваното от него вещно право поради придобиването му от друг чрез владение, е
свързан с бездействието на титуляря в определен от закона период от време, като
индикация за изгубен интерес от упражняване на правото му. Поради това, ако за
собственика съществуват обективни пречки да предприеме действия в защита на
правото си на собственост, то срещу него давност не би могло да тече. В съответствие
с този общ принцип е и утвърденото в съдебната практика по приложението на ЗСПЗЗ
становище, че придобивна давност не тече срещу претендиращия реституция до
момента на приключване на реституционната административна процедура /Решение №
54 от 14.05.2019 г. по гр. д. № 2800/2018 г. на ВКС, Решение № 17/19.02.2016 г. по гр. д.
№ 4335/2015 г. на ВКС/.
Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява в полза на
правоимащите доколкото те са го заявили и след изпълнение на определена процедура
от оправомощения орган - поземлената комисия, сега ОС "Земеделие". До
5
произнасянето на посочения административен орган никое лице не може да се
легитимира като собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже
дали правото ще бъде възстановено, при кои съседи, в какви граници и площ - т. е.
точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се възстановява
от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ
или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Когато предмет на възстановяване са имоти, които попадат в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, както е в разглеждания случай, общинската комисия по земеделие се
произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на § 4 -
4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се
намирали земеделските земи - чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Собствеността се възстановява
след настъпването на множество законоустановени предпоставки, визирани в нормата
на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно в чл. 28, чл. 28а - в ППЗСПЗЗ, включващи
наличието на влязъл в сила помощен план и план на новообразуваните имоти.
Възстановяването на правото на собственост, съответно придобиването на правото на
собственост върху новообразуваните имоти, се извършва, след изменението на § 4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., със специален
административен акт по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета на общината.
На наследниците на К.С.М., починал през *** г., които са ищците, със заповед
№А-154/14.02.2006г. на Кмета на Община Асеновград е възстановено правото на
собственост върху новообразуван имот 320027 в местност ***, площ 1168 кв.м.
Разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че възстановяването,
съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се
извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на
Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях.
Към заповедта се прилага скица на имота.
В настоящото производство се установи, че реституираният имот е
новообразуван имот с номер 320027. Към заповедта на кмета няма приложена скица на
процесния имот. Поради това настоящият съдебен състав намира, че имотът по
реституционната заповед не е бил индивидуализиран с номер по кадастрален план.
Едва с издаването на Заповед №А-998/03.06.2013г., която допълва заповед №А-
154/14.02.2006г., процесният имот се описва с идентификатор 99088.132.27 по КККР
на ***, т.е. се извършва индивидуализацията на имота с номер и настъпва
конститутивния ефект на заповедта така, че собствеността по отношение на
реституирания имот става годна за защита.
Разглеждайки спорове, по които на реституирания собственик се
противопоставя възражение за придобивна давност, ВКС последователно прилага
6
принципа, че давност не тече срещу този, който не може да се защити, затова при
реституция по административен ред, срещу възстановения собственик давност започва
да тече от момента на възстановяване на собствеността. За териториите по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ, обаче, преценката приключила ли е реституционната процедура в зависимост
от различното действие на ПНИ - в зависимост от това дали обекта на собственост се
създава със него или плана само го отразява в границите на собствеността към момента
на приемането му- има различно значение.
Юридическият състав, от който произтича правото на собственост на ищците, е
бил завършен едва след издаването на Заповед №А-998/03.06.2013г. на кмета на
Община Асеновград, тъй като, макар с ПНИ да се установяват границите на имотите,
правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, със
заповедта се извършва фактическото възстановяване на заявения имот, който се
индивидуализира, като обект на собственост, като конкретна вещ, върху която това
право може да бъде упражнявано, което е условие решението за възстановяване,
съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи
конститутивно действие. Относимо към делото, ответникът може да установи
давностно владение едва след 18.06.2013 г., тъй като на тази дата влиза в сила
заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, като до предявяване на иска в съда, не е изтекъл
достатъчен срок за придобиването му по давност.
Следва да се има предвид, че планът за новообразуваните имоти не създава
права, а отразява вече придобити права. До издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР
на ЗСПЗЗ, по отношение на ищците не е налице приключила процедура по
възстановяване на имота, обектът, подлежащ на възстановяване по преписката, не е
индивидуалиризан като конкретна вещ, върху която ищците да са в състояние да
осъществят собственически претенции. Ето защо, в подкрепа на гореизложеното, се
налага извод, че до постановяване на заповед от 03.06.2013 г., влязла е законна сила на
18.06.2013 г., давност по отношение ищците не тече, защото ищците не могат да се
защитят, като предявят против ответниците положителен респективно отрицателен иск
за собственост /какъвто би бил и недопустим, защото за тях реституционната
процедура не е приключила/.
Ето защо, отрицателния установителен иск следва да се уважи изцяло.
Досежно предявения конститутивен иск за отмяна на констативен нотариален
акт №187, том 2, дело №362/02.05.2017г. на нотариус С. К., вписана в регистъра на
нотариалната камара под № *** с район на действие Районен съд Асеновград, с който е
признат за собственик на целия процесен имот ответника Р. Б., настоящият съдебен
състав прима следното.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК беше прието, че констативният нотариален акт не се ползва с материална
7
доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост и че той подлежи на оспорване относно принадлежността на
това право, като при оспорването му тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна. В мотивите към тълкувателното решение е пояснено, че оспорването може да
се изразява, както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на
акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание. Предвид гореизложените мотиви, при липса на установена собственост на
ответниците, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на отмяна подлежи и издаденият в
полза на Р. Б. констативен нот. акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност. По съществото си тази отмяна е законова последица от уважаването на иска,
която съдът следва да присъди служебно, дори и ищеца да не е направил такова
искане/ в този смисъл Тълкувателно Решение № 178/ 30.06.1986 г. ОСГК на ВС/.
Касателно направеното възражение за подобрения и искането за признаване на
право на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС, съдът намира следното:
Трайната съдебна практика приема, че възражението за заплащане на
подобрения и свързаното с него право на задържане, представлява дилаторно такова и
е допустимо да бъде упражнено единствено при предявен осъдителен иск за връщане
на вещта. В практиката, в т. ч и Решение № 201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2329/2013 г., II г. о., ГК, е прието, че правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е
акцесорно, обезпечително право на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник
Тълкувателно решение № 48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС. То е самостоятелно, макар
съществуването му да е обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения
или разноски и последиците от упражняването му са две: отлага изпълнението на
задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане
и дава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от
стойността на задържаната вещ. След като възражението за подобрения и свързаното с
него право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно, обезпечително право, чрез
което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при
основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да
предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена
сума за необходими разноски или подобрения, то същото може да бъде предявено само
като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ. Правото на
задържане отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на
съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на
възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази
вещ. В настоящия случай, обаче, е предявен отрицателен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал.1 ГПК, поради което релевирането на възражение за
подобрения и искането за задържане се явяват недопустими. Последното обуславя
извода, че това искане следва да се остави оставени без разглеждане.
Гореизложеното налага извода, че обжалваното решение следва да се отмени
изцяло и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции на ищците
следва да се уважат изцяло.
По отношение на частната жалба срещу определението № 260100/05.08.2022 г.
постановено по гр. д. № 1965/2020 г. по описа на РС Асеновград, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателите за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното
по делото решение № 260050/13.06.2022 г. в частта му за разноските, съдът намира
8
следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което е отказано изменение на
съдебно решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. С жалбата се
възразява срещу присъдените в полза на ответницата Г. Р.Б. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 07,01,2021 г.
като клиент е посочен Р. Б., а не Г. Б., за която има само пълномощно. Поради това и с
оглед изхода на делото частната жалба следва да се уважи, а определението на РС-
Асеновград да се отмени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор жалбоподателите имат право на разноски в
първоинстанционното и във въззивното производство. В тях се включват направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. и 100 лв. за държавна такса. Следва да се присъди и сумата от 850 лв.-
разноски в в първоинстанционното производство включващи 50 лв. – държавна такса и
800 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260050 от 13.06.2022 г. по гр.д. № 1965 по описа
за 2020 г. на Районен съд –Асеновград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Н. Г., ЕГН **********, Н. К.
Ш., ЕГН **********, С. К. Ц., ЕГН **********, В. Г. К., ЕГН **********, Л. В. Т.,
ЕГН **********, М. В. Г., ЕГН **********, Ц. Х. Т., ЕГН **********, В. К. Т., ЕГН
**********, Х. К. Т., ЕГН **********, Г. А. Г., ЕГН ********** и К. А. Г., ЕГН
**********, че Р. М. Б., ЕГН ********** и Г. Р. Б., ЕГН ********** и двамата от ***,
не са собственици на поземлен имот №99088.132.27 по КККР на ***, адрес на
поземления имот: ***, площ: 1168 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9, предишен идентификатор: 99088.32.1, номер по
предходен план: 032027, съседи: 99088.132.33, 99088.132.60, 99088.132.26,
99088.132.65, 99088.132.15
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 187, том II, рег. № 2119, дело № 362/02.05.2017г. на нотариус С.К.,
вписана в регистъра на нотариалната камара под № *** с район на действие Районен
съд Асеновград, с който Р. М. Б., ЕГН ********** е признат за собственик на
поземлен имот с идентификатор №99088.132.27 по КККР на ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от Р. М. Б., ЕГН **********
възражение за подобрения в поземлен имот с идентификатор №99088.132.27 по КККР
9
на *** и свързаното с това искане за признаване правото на задържане на процесния
имот, като недопустими.
ОТМЕНЯ определение № 260100/05.08.2022 г. постановено по гр. д. № 1965 по
описа за 2020 г. на Районен съд –Асеновград.
ОСЪЖДА Р. М. Б., ЕГН ********** и Г. Р.Б., ЕГН ********** и двамата от
***, да заплатят на С. Н. Г., ЕГН **********, Н. К. Ш., ЕГН **********, С. К. Ц., ЕГН
**********, В. Г. К., ЕГН **********, Л. В. Т., ЕГН **********, М. В. Г., ЕГН
**********, Ц. Х. Т., ЕГН **********, В. К. Т., ЕГН **********, Х. К. Т., ЕГН
**********, Г. А. Г., ЕГН ********** и К. А. Г., ЕГН **********, сумата от 1950 лева
/хиляда деветстотин и петдесет лева/ - разноски за за първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10