Р
Е Ш Е Н И Е
№
27.02.2020г., град ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2465 по описа за 2019 – та година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 19-0938-004083/
09.08.2019г. на *** на СЕКТОР „***“ при *** - ***, на В.Й.Г. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123
ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление
(НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Оспорва приетата в хода на
административнонаказателното производство фактическа обстановка и счита
Наказателното постановление за неправилно – поради което, моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на Наказателното
постановление.
За ответната страна – *** – *** –
представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира
следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сериен №250479/29.07.2019г. от страна на К.Ц.П. – мл. *** при ***
- ***, в присъствието на свидетеля М.А.Х. и на нарушителя – В.Й.Г.. Съставен е
за това, че на 27.07.2019 г. около 19:20 часа в ОБЩИНА ***, на общински път №
PVN-1151, за с. ***, на разклона за Рибен Ресторант „***“, като водач на лек
автомобил „***“, с рег. № ***извършва следното: като участник в ПТП с пострадал човек на горепосоченото място, не
е уведомил компетентните органи на МВР и не е останал на място до идването им.
Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ и б.„б“ ЗДвП. Нарушителят се е ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН
като е отбелязал, че по време на инцидента не е разполагал с мобилен телефон.
По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили и допълнителни възражения, в
които В.Г. е посочил, че не е участвал в настъпилото ПТП, макар че се е намирал
в непосредствена близост до случилия се пътен инцидент; че пострадалият
велосипедист не е пожелал да му бъде оказана помощ, включително – отказал е да
бъде извикан медицински екип на място, както и че по собствена преценка – е
отпътувал от местопроизшествието; отбелязал е, че не е разполагал и с мобилен
телефон, за да сигнализира полицейските органи.
Административнонаказващият орган
изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка,
съответно – не е дал вяра на направените от нарушителя възражения. Наред с
това, преценил, че се касае за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП, вместо
– за такова по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ и б.„б“ ЗДвП. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на В.Й.Г. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по
чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване
на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление
– издадено, от компетентни лица /л.14 – 15 от делото/. В хода на
административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразили се в следното:
Нито съставеният акт, нито –
издаденото Наказателно постановление, съдържат надлежно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които се твърди, че то е извършено. Действително, в АУАН
и НП се посочва, че при определени време и място, В.Г. е бил участник в ПТП с
пострадало лице, както и че е напуснал мястото на произшествието, без да изчака
пристигането на компетентните полицейски органи, в т.ч. – без да уведоми
същите. Следва обаче да бъде напомнено, че съобразно §1 т. 27 от ДР на ЗДвП, „"Участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му.“. Следователно, отбелязването
единствено, че определено лице е участник в ПТП, се явява неконкретизирано и
неясно, тъй като то се извежда от определени факти и обстоятелства – които
факти и обстоятелства, във всеки подобен случай, е наложително да бъдат
надлежно изнесени: дали се касае за пострадало лице или за лице, което с
поведението си е допринесло за настъпването на произшествието, както и в какво
се е изразило, същото поведение. Това не само не е сторено нито в съставения
АУАН, нито – в издаденото НП, но наред с това, с изключение на отбелязване на
времето и мястото на настъпване на твърдяното ПТП, липсват каквито и да било
други факти и обстоятелства във връзка със същото пътнотранспортно произшествие.
Неясно е кои са участниците в произшествието, какъв е неговия механизъм, какви
са противоправните последици от неговото настъпване; с други думи, напълно неясно е въз основа на
кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната отговорност
на нарушителя. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила по
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, като е ограничено правото на защита на
нарушителя.
Ето защо, обжалваното Наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено,
без да бъде разглеждан по същество правният спор. За пълнота на настоящия
съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че НП се явява и неправилно. В тази
връзка Съдът намира, че предвид обсъдените по-горе нередовности при съставяне
на АУАН, същият не се ползва с презумптивна доказателствена сила по смисъла на
чл.189 ал.2 ЗДвП. Все пак, принципно, до известна степен в подкрепа на
изложените в АУАН факти и обстоятелства, са показанията на свидетелите К.Ц.П. и
М.А.Х.. От показанията на тези двама свидетели се установява, че при посочените
в АУАН време и място, е настъпил сблъсък между таксиметров автомобил и
велосипедист, а след удара – велосипедистът залитнал встрани. Оттук, показанията
на двамата свидетели бележат известни нюанси: според свидетеля П., след
посоченото залитане, велосипедистът „…се
е спрял в престояващ спрял на място автомобил излизащ от разклона за рибния
ресторант“, а според свидетеля Х. – „…и
се беше ударил в колата на жалбоподателя“. Липсват основания да се счете,
че показанията на свидетелите П. или Х. са недобросъвестни, тенденциозни,
напротив – Съдът приема за разбираема /предвид естеството на изпълняваната
служебна дейност/ липсата на достатъчно ясен спомен, още повече, че и двамата
свидетели не са очевидци на пътнотранспортното произшествие, а са изяснявали
механизма на настъпването му, посредством беседи с жалбоподателя, водача на
таксиметровия автомобил и пострадалия велосипедист. От друга страна обаче, от
показанията на Х. и П. няма как да се приеме за установен по убедителен – а още
по-малко – по категоричен начин, механизма на ПТП и характера, и степента на
участие /или липсата на такова/ на жалбоподателя, в същия пътен инцидент. Същевременно,
видно от представения заверен препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица /л.47 - 48 от делото/, касае се за удар между л.а. с рег.№***и
велосипедист, управляващ велосипед с неустановена марка и модел, а след този
удар – сбъсък между велосипедиста и управлявания от В.Г. лек автомобил, който
се посочва като престояващ в разклона към рибен ресторант „***“, т.е. встрани
изобщо от пътя, на който е настъпил коментирания инцидент. Несъмнено, между
това пострадалият да се е „спрял“ в
престояващ автомобил, излизащ от разклон и това да се е „ударил“, „сблъскал“ със
същия автомобил, има съществена разлика, но по-значимото в случая е, че се
поставя въпроса – дали изобщо В.Г. има качеството на "Участник в пътнотранспортно произшествие", съобразно
цитираната по-горе легална дефиниция. Безспорно, Г. не е пострадал от пътния
инцидент, но от изнесеното от страна и на двамата свидетели – колкото и да е
недостатъчно ясно и до известна степен противоречиво – същевременно не
проличава и да е имал някаква степен на съпричастност към същото ПТП, т.е. да е
допринесъл за настъпването му. Простото присъствие на мястото на
произшествието, не превръща приръстващите лица, в „участници“ в
пътнотранспортно произшествие – при положение, че не са допринесли по никакъв
начин за настъпването му. Този извод обаче не следва само от недотам
убедителните и подробни показания на свидетелите П. и Х., а също и от
обясненията на самия жалбоподател, който пък на свой ред твърди, че дори е
липсвало съприкосновение между ударения от таксиметров автомобил велосипедист,
от една страна и управлявания от Г. л.а. „***“, с рег. № ***– от друга. В
подкрепа на тези изводи е и споменатия по-горе Констативен протокол, съобразно
който, по л.а. с рег.№***и по процесния велосипед са настъпили материални щети,
докато такива не се налице върху управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
въпреки твърдяния сблъсък между велосипеда/велосипедиста и л.а „***“. Всичко
изложено дотук води до извода, че не може да се приеме за доказано по
убедителен начин изобщо да е имало съприкосновение между коментирания
велосипедист/велосипед и л.а. „***“, с рег. № ***, а още по-малко – че с
поведението си, водачът на този автомобил - жалбоподателят Г. – да е допринесъл
за настъването на ПТП. В този смисъл, не е имал качеството на „Участник в пътнотранспортно произшествие“
по смисъла на ЗДвП, не е бил адресат на задълженията по чл.123 ал.1 ЗДвП и не е
годен субект на административнонаказателна отговорност по чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП.
Следователно - административно наказан е за деяние, което не е извършил, т.е.
обжалваното НП се явява и неправилно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 19-0938-004083/ 09.08.2019г. на *** на СЕКТОР „***“ при *** - ***,
с което на В.Й.Г. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: