№ 22862
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110140413 по описа за 2024 година
Производството се води по искова молба на ************** ЕООД срещу *************
ООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 6 221.92 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, определени на база законната лихва
за периода от 18.06.2021 г. до 13.11.2023 г. върху внесена гаранция в размер на 23 649.12 лв.
за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до
окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС са издадени Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ответника, а ищецът депозирал
възражение срещу заповедта, във връзка с което ответникът – заявител предявил иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията по заповедта, по който е образувано гр.
д. № 3486/2020 г. по описа на РС – Враца, изпратено по подсъдност на СРС, където е
образувано като гр. д. № 31155/2021 г. Излага, че въз основа на изпълнителния лист
************* ООД е образувало срещу ************** ЕООД изп. д. № 110/2020 г. по
описа на ДСИ при РС – *********, присъединено към изп. д. № 235/2019 г. по описа на ДСИ
при РС – *********, и са наложени запори на банкови сметки и възбрани на недвижими
имоти на длъжника. Сочи, че по исковото производство е поискал спиране на незабавното
изпълнение и такова е допуснато срещу гаранция в размер на 23 649.12 лв., внесена от него
на 18.06.2021 г. Твърди, че с решението на СРС са изцяло уважени исковете на
************* ООД, но с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 9366/2022 г. по описа на
СГС, първоинстанционното решение е отменено и исковете са отхвърлени изцяло, като на
13.11.2023 г. гаранцията му е върната. Счита, че след като исковете на ************* ООД
са отхвърлени с влязло в сила решение, то вземанията, за които е предприето принудително
изпълнение, са несъществуващи, а принудителното изпълнение е материално
незаконосъобразно, като незаконна се явява и внесената гаранция, целяща да обезпечи права
на ************* ООД, които са отречени впоследствие по съдебен ред. Сочи, че е
претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи вследствие неизползване
на внесената като гаранция за спиране на незаконосъобразното принудително изпълнение
1
парична сума, равняващи се на законната лихва върху нея за периода от датата на внасяне на
гаранцията до датата на освобождаването й, през който период ************** ЕООД е
било в невъзможност да я използва в дейността си и да извлече доход от това. Излага, че не
би понесъл имуществените вреди, ако ответникът не бе предприел срещу него
незаконосъобразното принудително изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният
иск е оспорен като неоснователен. Ответникът не оспорва верността на изложените от
ищеца фактически твърдения, но оспорва тяхната правна интерпретация. Акцентира, че
предоставянето на гаранцията е било изцяло по инициатива на ************** ЕООД и е
целяло спиране на изпълнението заради предприета публична продан. Изтъква, че към
момента на изпълнителните действия ответникът е осъществявал правата си като кредитор,
поради което поведението му е правомерно. Оспорва настъпването на вреди за ищеца,
тяхната предвидимост за ************* ООД и наличието на причинно-следствена връзка
между тях и неговото поведение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. В случая с оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения и предвид факта, че ответникът е юридическо лице, съдът счита, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на две групи
юридически факти: тези, включени във фактическия състав на генералния деликт по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД /осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно
дължимото – противоправно поведение; настъпила вреда – неблагоприятно изменение в
обективната действителност, изразяващо се в случая в пропуснати ползи; причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; вина/; възлагане на
работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или
по повод извършването на възложената му работа. Доказването на тези факти е в тежест на
ищеца.
В случая с Определение № 39761/02.10.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че по ч. гр. д. №
60272/2019 г. по описа на СРС са издадени Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на които е образувано срещу ищеца изп.
д. № 110/2020 г. по описа на ДСИ при РС – *********, присъединено към изп. д. № 235/2019
г. по описа на ДСИ при РС – *********; че за установяване на вземанията по заповедта е
образувано гр. д. № 31155/2021 г. по описа на СРС, по което по искане на **************
ЕООД е постановено спиране на незабавното изпълнение срещу гаранция в размер на 23
649.12 лв., внесена от ************** ЕООД на 18.06.2021 г.; че исковете на *************
ООД са отхвърлени с влязло в законна сила съдебно решение; че гаранцията е възстановена
на ************** ЕООД на 13.11.2023 г.
Законодателят не е изключил правото на обезщетение за вреди, причинени от
неоснователна или недобросъвестно потърсена защита на субективни материални права чрез
изпълнително, исково и обезпечително производство /в този смисъл – Решение №
257/14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2010 г. на ВКС, IV ГО/.
Разпоредбата на чл. 420 ГПК предвижда специални основания за спиране на
2
изпълнителното производство при издадена заповед за незабавно изпълнение. Съгласно
действалата нормативна уредба длъжник, срещу когото е издадена заповед за незабавно
изпълнение, може да подаде възражение срещу заповедта, което не спира нейното незабавно
изпълнение, и заедно с възражението може да поиска спиране на незабавното изпълнение по
чл. 420, ал. 2 ГПК, когато искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства,
разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на документа по чл. 417, ал. 1 ГПК,
или по чл. 420, ал. 1 ГПК, като представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и чл. 181 ЗЗД, т.е. залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека.
Определението за спиране по чл. 420 ГПК по същността си има защитна, обезпечителна
функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който
взискателят би получил, а длъжникът би претърпял принудително изпълнение за събирането
на едно несъществуващо вземане. Този обезпечителен характер на мярката спиране на
изпълнението на невлязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК обуславя и незабавния
преграждащ ефект на определението по чл. 420 ГПК за развитието на започналия
изпълнителен процес, независимо от предвидената в ал. 3 обжалваемост на акта с частна
жалба. Следователно спирането на изпълнението по чл. 420 ГПК не обезпечава иска на
заявителя /респ. ищеца в производството по чл. 422 ГПК/, защото то е в интерес на
длъжника /респ. ответника в производството по чл. 422 ГПК/. При това положение
внесената гаранция за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК не обезпечава правата
на ************* ООД, които впоследствие са отречени с влязлото в сила съдебно решение
в производството по чл. 422 ГПК, както счита ищецът, а обезпечава евентуално настъпили
за него вреди в случай на неоснователно спиране на изпълнението на заповедта.
Предвид изложеното при спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК по
искане на длъжника в заповедното производство не е налице осъществяване на фактическия
състав на чл. 403, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че ако искът,
по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на
ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му
заплати причинените вследствие на обезпечението вреди, урежда специфична безвиновна
деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, която
възниква както при недопустимост или неоснователност на обезпечения иск, така и при
непредявяването му /когато той е бъдещ иск/ в дадения на ищеца срок /в този смисъл –
Определение № 335/25.01.2024 г. по гр. д. № 2667/2023 г. на ВКС, III ГО/, какъвто
настоящият случай по изложените по-горе съображения не е.
В чл. 420 и в чл. 422 ГПК не е предвидена отговорност на заявителя, респ. на ищеца в
производството по чл. 422 ГПК, при отхвърляне на иска му, аналогична на тази по чл. 403,
ал. 1 ГПК, а изрично уредените в закона последици от отхвърлянето на установителния иск
се свеждат до прекратяване на изпълнението и издаване на обратен изпълнителен лист на
длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на
допуснатото незабавно изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в
изпълнителното производство /чл. 422, ал. 3 вр. чл. 245, ал. 3 ГПК/. Ето защо съдът счита, че
длъжникът в заповедното производство и ответник по иска, предявен по реда на чл. 422
ГПК, може да търси обезщетение от страната, снабдила се със заповед за незабавно
изпълнение, инициирала въз основа на нея изпълнително производство и завела исково
производство по реда на чл. 422 ГПК, приключило с отхвърлително съдебно решение, само
по пътя на общия деликт при наличие на злоупотреба с право от нейна страна. Така е,
защото конституционно право на всички правни субекти е да подават жалби, предложения и
петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или
застрашени техни права или законни интереси, поради което не може да се ангажира
отговорността на ответника в настоящото производство, дори когато исковата му претенция
в производството по чл. 422 ГПК се е оказала неоснователна, освен ако той е предприел
съответните действия при злоупотреба с права /арг. чл. 3 ГПК/. Превратното упражняване на
3
субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ
от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на
правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване
на увреждащата злоупотреба. Налице е добросъвестност, когато процесуалното право се
упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право, ако страната подава
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, образува изпълнително
производство въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и завежда иск по
реда на чл. 422 ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без
значение е дали предприетата защита е адекватна, дали съществува или не в действителност
твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е
извинителна или неизвинителна.
Понеже недобросъвестността не се предполага, този, който я твърди, следва да я докаже /в
този смисъл – Решение № 257/ 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2010 г. на ВКС, IV ГО/.
Подобни твърдения по делото няма, а и липсват доказателства, установяващи съзнателно
поведение на ответника в настоящото производство, целящо да увреди **************
ЕООД.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за изцяло неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът.
Същият претендира адвокатско възнаграждение, като от доказателствата по делото е видно,
че е заплатил такова в размер на 1 040 лв. От друга страна обаче, основателно е
възражението на ищеца за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски
хонорар, тъй като той не е съобразен нито с обстоятелството, че делото не се отличава с
никаква фактическа и/или правна сложност, нито с положените от адвоката на ответника
усилия по неговата защита, свеждащи се до подаване на отговор на исковата молба. Ето
защо дължимото от ищеца адвокатско възнаграждение на ответника следва да бъде
намалено до сумата от 400 лв., която съдът намира за съответна на сложността на делото и
на извършената от неговия адвокат работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ************** ЕООД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. ******************, срещу ************* ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. **************************,
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 6 221.92 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, определени на база
законната лихва за периода от 18.06.2021 г. до 13.11.2023 г. върху внесена гаранция в размер
на 23 649.12 лв. за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от
12.03.2024 г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4