№ 49
гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110101543 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на З. Н. И. срещу Й. М. Й., с
която се иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на малолетната Р. Й. Й., при която да бъде и местоживеенето
на детето, за определяне режим на лични отношения с бащата, както и за
осъждането на последния да заплаща издръжка за детето. С молбата е отправено и
искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на ответника, за
пътуването на детето до страните от Европейския съюз и Република Турция до
навършване пълнолетие, както и да му бъде издаден задграничен паспорт.
Ищцата твърди, че от съвместното й съжителство на страните е родена
малолетната Р. Й. Й., както и че ответника са разделени от м. юни 2022 г., поради
системен психически тормоз от страна на последния. Заявява, че след раздялата
им тя и детето са се установили в гр. Велико Търново, където за някои от дните
през седмицата започнал да живее и ответникът, който продължил да оказва
психически тормоз над нея и дъщеря й. Сочи, че има възможност да се грижи за
детето, включително че притежава необходимия родителски капацитет. Твърди,
че ответникът е финансово осигурен и може да дава издръжка за дъщеря си в
размер на 2000 лева месечно, както го е правил след раздялата им, като заявява, че
предвид комлицираните им отношения по съдебен ред следва да се разреши и
възможността на детето да бъде издаден задграничен паспорт и да му се разреши
1
да пътува в чужбина.
Ответникът не спори, че родителите са разделени, както и понастоящем
дъщеря им живее при майка си. Отрича да е осъществявал психически тормоз
върху ищцата и детето, като заявява, че тези твърдения целят да ограничат
контактите му с дъщеря му. Сочи, че на последната е забранено да общува с него
без присъствието на майката, както и че ищцата прави опит да вмени на детето, че
това положение е правилно и че всъщност това е негово собствено решение.
Намира предложения в исковата молба режим на лични отношения с дъщеря му за
неприемлив от гледна точка интересите на детето и съобразен единствено с
желанието на майката да го отдели от него. На свой ред, предлага режим на лични
отношения с Р. Й. и размер на издръжката, която да заплаща. Счита, че искът за
издаване на задграничен паспорт на детето и даване на разрешение, заместващо
съгласието му дъщеря му да пътува в чужбина, за недопустим, а евентуално –
неоснователен.
Ответникът предявява насрещен иск, с който да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на майката, за пътуването на детето до страните от
Европейския съюз и Република Турция до навършване пълнолетие, както и да му
бъде издаден задграничен паспорт.
Ответникът по насрещния иск изразява становище за неоснователност на
същия с аргумента, че не са представени доказателства за разногласия между
родителите, които да налагат съдебна намеса по горните въпроси. Счита, че при
наличие на данни за осъществено домашно насилие спрямо детето, предявяването
на такъв иск от страна на бащата е неуместно.
В проведените открити заседания ищцата и нейните процесуални
представители поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявените
искове.
Ответникът и неговият процесуалният представител поддържат отговора на
исковата молба и предявеният насрещен иск, като в писмена защита излагат
подробни аргументи в тази насока.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представените удостоверения за раждане се установява, че страните са
родители на непълнолетната Р. Й. Й., родена на 9.12.2009 г. в гр. Плевен.
Според изготвения социален доклад родителите са разделени от около година
и половина, като след раздялата им общото им дете живее при майката, която
полага адекватни грижи по отглеждането на дъщеря им. От проведените
разговори с двамата родители социалните работници са установили, че същите са
в конфликти отношения, продиктувани от взаимоотношенията им по повод
2
детето. Самото дете пък е заявило пред социалните работници, че баща й няма
лошо отношение към нея и между двамата не е имало конфликтни ситуации, но е
споделило, че не му е приятно бащата да разговаря с него на тема връзки с други
жени и е определило тези разговори като насилие над него. Непълнолетната Р. е
заявила, че занапред желае да живее с майка си и да не прекъсва контакта с баща
си, но и че желае срещите с последния да са в присъствието на майката, тъй като
така се чувства по-спокойна.
Изслушана в открито заседание майката заявява, че до м. май 2023 г. срещите
на бащата с детето не са ограничавани, както и че е взела решение за завеждане на
делото, тъй като дъщеря й е психически тормозена при тези срещи. Твърди, че
детето не желае да се среща насаме с баща си, като желае срещите им да са в
нейно присъствие. Сочи, че бащата има неврологични проблеми, водещи до
физиологични промени, като подозира, че при последния са налице и психически
проблеми. Заявява, че разговорите, които бащата води с дъщеря им, не само я
разстройват и травмират, но и се превръщат в опасни и тенденциозни внушения.
Изслушан в открито заседание бащата заявява, че целта на майката е той да
бъде откъснат от срещи с дъщеря си. Твърди, че от м. март 2023 г. не е имал среща
с детето насаме, което не смята за нормално. Не счита, че по някакъв начин
застрашава детето и изразява нежеланието си майката да присъства на срещите с
дъщеря му, тъй като същата може да го набеди, че не спазва наложената по
отношение на нея мярка за закрила и освен това самото дете не се чувства
свободно да споделя с него в присъствието на майката.
Изслушана в открито заседание непълнолетната Р. Й. заявява, че след
раздялата на родителите отношенията й с баща й постепенно са започнали да се
обтягат, тъй като последният започнал да се държи биполярно и манипулативно.
Твърди, че през м. декември 2022 г. е видяла в телефона на баща си приложение за
запознанства, негови голи снимки, както и негови снимки и видеоклипове на голи
с жени. Счита, че това не е нормално, а желанието на баща си да я представя на
тези жени определя като неприемливо. Заявява, че баща й е започнал да я следи и
да я тормози, както и че не желае да го вижда, тъй като намира за противно
поведението му, с които й обяснява, че е нормално да се вижда с жени и да има
връзки с такива отделно от семейството си. Твърди, че двамата с баща си вече
нямат допирни точки.
В показанията си св. Марина И. заявява, че през м. март 2018 г. се е запознала
с ответника чрез приложение за запознанства, че са се срещнали еднократно, след
което ответникът многократно я е канил на срещи, които тя е отказвала. Твърди,
че ответникът се запознава с жени чрез въпросното приложение за запознанства,
кани ги в дома си и ги снима, както и че от самата нея също е искал да си пуска
камера в неприлично за една жена състояние. Споделя, че през м. септември 2018
г. отново се е видяла с ответника и са разговаряли в неговия автомобил, а след
като се е прибрала в дома си ищцата й е изпратила запис на разговора им,
проведен в автомобила. Заявява, че когато се е запознала с ответника, същият й е
казал, че жена му се е запознала с много възрастен и богат мъж и го е оставила,
като е заминала за Монако.
В показанията си св. Марсия К.ова заявява, че познава ответника от една
година и има единствено и само неприятни впечатления от него. Твърди, че е
станала свидетел на телефонен разговор между ищцата и ответника, в рамките на
3
който последният е обиждал и заплашвал бившата си партньорка.
По делото е допусната и изготвена психологична експертиза, според чието
заключение при непълнолетната Р. Й. е налице емоционална натовареност,
изразяваща се е във вътрешна напрегнатост, обърканост, безпокойство, без‐
помощност, несигурност, тревожност и засилена потребност от закрила и защита.
Сочи се, че психо-емоционалното състояние на Р. е белязано както от раздялата
на родителите, така и от конфликтните взаимоотношения между тях, като детето
има емоционална връзка и общи преживявания и с дамата родители, но майката
е най-значимият и емоционално близък възрастен. Заключава се, че детето
преживява емоционален конфликт и неудовлетвореност от качеството на взаимо-
отношенията с бащата, че се чувства се разочаровано, недоволно, огорчено и
тъжно от поведението му като родител, което поведение приема като
неприемливо и натоварващо. Заявява се, че с поведението си бащата поставя
дъщеря си в ролята на партньор, което за детето е непоносимо, нараняващо и
емоционално натоварващо, пораждащо у него чувства на вина, тъга, притесне‐
ние, безпомощност, несигурност и тревога, като за да се справи с непосилното за
детската психика емоционално натоварване, момичето емоционално се е
дистанцира от бащата, демонстрирайки нежелание за контакти с него. Сочи се,
че при ответника е налице занижена чувствителност и неразбиране
емоционалните потребности на детето от пълноценни и качествени контакти с
него, като воден от собствените си несъзнавани чувства и разочарование от
проваленото партньорство и влошените взаимоотношенията с майката, бащата е
негативно, критично и обвиняващо настроен към последната и в същото време е
безкритичен към собственото си поведение като родител. Заявява се, че бащата
притежава личностни качества и ресурс, необходим за изграждане и
поддържане на отношения на привързаност спрямо дъщеря си, но проявява
занижена чувствителност и разбиране по отношение емоционалните потребности
на детето от пълноценни и качествени контакти с него, откъдето пък идва
неспособността му да откликва адекватно на тези нужди. Сочи се, че признак на
нисък родителски капацитет от страна на баща та е липсата на чувствителност по
отношение психичното страдание на детето му. От друга страна, се посочва, че
майката притежава способности да поема родителска отговорност, да е системна,
да полага необходимите грижи за дъщеря си, да я стимулира, възпитава,
наставлява, изисква, като едновременно с това да й служи, защитава и да е на
нейно разположение. Заключава се, че детето преживя психично страдание,
включващо завишена тревожност вследствие травмата от раздялата на родителите
и загубата на семейство, от конфликтните родителски взаимоотношения, от
особеностите на поведението и личността на бащата, но че в поведението на Р. Й.
не се регистрират симптоми, характерни за деца, засегнати от родителско
отчуждение, както и конфликт на лоялност. Сочи, че вероятната причина за
нежеланието от страна на Р. за контакти и срещи с бащата, дистанциране и
преустановяване от нейна страна на взаимоотношения с него, са защитна
реакция по отношение на неприятни и непосилни за детската психика
емоционални преживявания вследствие неподходящо родителско поведение на Й.
Й..
В открито заседание вещото лице допълва, че емоционалното отръпване на
детето от бащата е станало постепенно и се дължи на комплексни фактори.
Заявява, че една от психологическите особености на бащата е трудността му да
4
зачита границите на другите, поради което ролята на евентуален трети човек,
който да присъства при срещите между бащата и детето, е да следи за границите
между двамата. Счита, че въпросният трети човек трябва да съблюдава
разговорите да са подходящи и на теми, които вълнуват детето, а не бащата, както
и че по-добре този човек да е лице, което няма емоционална връзка с двамата.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, този
спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за
предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите
следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и съобразно
родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от
родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на децата,
привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други
възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад, от
изложеното от страните, детето и разпитаните свидетели, както и от заключението
на допусната психологична експертиза в несъмнен интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която
да бъде и неговото местоживеене. За да достигне до този извод, съдът съобразява
установените от социалните работници и от вещото лице-психолог родителски
качества на майката, възрастта и пола на детето, както и вече установеното
фактическо положение, в рамките на което за непълнолетната Р. Й. е осигурена
сигурна и спокойна семейна среда. В тази връзка особено съществено се явява
обстоятелството, че за детето именно майката е най-значимият и емоционално
близък възрастен, както и че през последните месеци у непълнолетната се
наблюдава емоционалното отръпване от бащата, като защитна реакция по
отношение на неприятни и непосилни за детската психика емоционални
преживявания вследствие неподходящо родителско поведение на бащата.
Относно режима на личния отношения:
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана необходимостта от контакти с
бащата с оглед правилното възпитание и израстване на детето като зряла и
пълноценна личност, за което несъмнено се изисква същото да общува с всеки от
родителите си. Затова, предвид извода за основателност на иска за предоставяне
упражняването на родителските права на майката, на ответника следва да бъде
дадена възможност да поддържа режим на лични отношения със своята дъщеря. В
тази връзка, като съобрази пола и възрастта на детето, но най-вече наличното
емоционално отръпване от бащата и неподходящото родителско поведение на
5
последния, съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения: всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 до 12:00 часа в събота и от
10:00 до 12:00 часа в неделя в Център за обществена подкрепа, гр. Велико
Търново в присъствието на служител на Центъра, който по възможност да е
психолог. В тази връзка още веднъж следва да се посочи, че от споделеното от
детето, от свидетелските показания и от заключението на психологичната
експертиза може да се направи обоснован извод, че определени аспекти от
поведението на бащата могат да поставят в опасност психическото и нравственото
развитие на неговата дъщеря. Както вече беше посочено във второто определение
по привременните мерки, съдът не приема за нормални разговори, при които баща
обяснява на своята непълнолетна дъщеря, че е напълно естествено един мъж да
има любовници, още по-малко да съхранява неприлични снимки, видеоклипове и
чатове с жени и то по начин, по който същите да стават достояние на детето.
Данни за наличието на поведение, което може да постави в сериозна опасност
психиката и нравственото развитие на детето, се съдържат й в показанията на св.
Марина И., която достатъчно красноречиво описа сексуалните влечения на бащата
към жените. А че въпросното поведение и самото отношение на бащата към
неговата дъщеря се явяват неприемливи за последната, става пределно ясно от
заключението на вещото лице-психолог.
След изтичането на един първоначален период, в който да се възстанови
емоционалната връзка между бащата и детето, няма пречка да се поиска
изменение на така определения режим, стига, разбира се, ответникът да положи
необходимите усилия да възвърне доверието на дъщеря си, така че самото дете да
търси контакти с него в един по-продължителен и разширен режим на лични
отношения.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от
средства за храна, облекло, образование, здравеопазване, свободно време, както и
от средства, свързани със създаването на нормални битови условия за живот. По
делото са налице данни за трудовата ангажираност родителите и за тяхното
имуществено състояние, като пред социалните работници бащата е споделил, че
реализира годишен доход от около 200 000.00 лева на година /т.е. по 16-17 хиляди
лева месечно/, а майката – че има месечен доход от около 4 000.00 лева. Няма
твърдения и данни родителите да имат задължения към други свои низходящи
или възходящи, да имат разходи за наем на ползваните от тях жилища, разходи за
провеждано от тях продължително лечение и пр. Напротив, и двата родители
6
нямат други ненавършили пълнолетие деца, нямат задължения към свои
възходящи, разходи за провеждано от тях продължително лечение, като и двамата
живеят в собствени жилища. Тук следва да се има предвид, че общото им дете е на
14 години и учи редовно в средно учебно заведение, което неминуемо е свързано с
необходимостта от средства за закупуване на учебни пособия и помагала, на
подходящо облекло, на средства за здравеопазване и на такива за свободното
време на тийнейджъра. С оглед на горното, като приема, че при всички случаи
следва да се даде преимущество на интересите на детето пред тези на родителя,
дължащ издръжка за своето дете, съдът намира, че издръжка от 550.00 лева
месечно е адекватна и съобразена както с интересите на детето, така и с
възможностите на дължащия я родител. Тук следва да се отбележи, че само по
себе си обстоятелството, че бащата може да си позволи да предоставя издръжка за
дъщеря си и в по-висок размер не води до извод за основателност на иска над
определения от съда размер, доколкото в случая самите потребности на детето не
изискват определяне на по-висок размер издръжка. В тази връзка следва да се
посочи, че разходите за непълнолетната не са по-различни от тези за повечето
момичета на нейната възраст, имайки се предвид, че същата не учи в частно
училище, което да води до необходимост от осигуряване на средства за
допълнителни такси, уроци и пр., че детето няма установени сериозни
здравословни проблеми, които да са свързани с допълнителни разходи и т.н.
Единствената особеност в случая се явява необходимостта Р. Й. да посещава
психолог, което несъмнено е свързано с допълнителни разходи, но именно по тази
причина съдът определя размер на издръжката, който е по-висок от обичайния.
По исковете по чл. 127а, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът между тях се
разрешава от съда.
В настоящия случай до приключване на устните състезания бащата не е
възразил изрично детето да пътува до чужбина, но доколкото от негова страна,
така или иначе, не е дадено такова изрично съгласие в изискуемата форма, то
същото следва да бъде заместено по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Съдът намира, че в
случая пътуването в чужбина е в интерес на детето, доколкото посещението на
други държави и опознаването на други народи безспорно ще се отрази
благоприятно на социалното и културното му развитие и ще способства за
съзряването му като личност. От друга страна, отхвърлянето на така направеното
7
искане би ограничило правата на свободно придвижване на детето, гарантирано
както от Конституцията Република България, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за
правата на детето. Тук следва да се има предвид, че бащата не сочи наличието на
основателни причини, поради които искането следва да бъде отхвърлено –
например, че майката има намерение да изведе детето в държава, в която
застрашени биха били неговите живот и здраве, или че има намерение да изведе
детето извън страната и да се установи с него трайно в чужбина и пр. Предвид на
това съдът приема, че липсата на такова изрично съгласие в изискуемата форма от
страна на бащата до настоящия момент не се дължи на опасения в посочения
смисъл, а на влошените взаимоотношения между него и майката, които обаче не
могат да бъдат причина за отхвърляне на искането.
По горните съображения съдът намира, че са налице законовите основания за
даване на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, чрез което да се
замести липсващото съгласие на бащата, още повече, че в съвременния мобилен
свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер
/Решение № 295/4.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г. на III г.о. на ВКС/.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР №
1/3.7.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши
по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина
без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави респ. държави, чийто кръг е определяем, или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. На следващо място, разрешението за пътуване не може да
бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е възможно
да настъпят промени, непредвидими към датата на първоначалното му определяне
/Решение № 244/3.7.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на IV г.о. на ВКС/. Единствено
наличието на изключителни извънредни обстоятелства могат да обусловят
даването на разрешение за по–продължителен период /Решение № 253/20.7.2015
г. по гр. д. № 7336/2014 г. на ВКС/. Такъв характер биха имали причини от
здравословно естество, налагащи пътувания на детето в чужбина с цел опазване на
живота и здравето му, но в случая нито се твърди, нито се установява наличието
на подобни обстоятелства. В исковата си молба майката е посочила, че желание
детето да пътува до страните от ЕС и Турция за срок до навършване на
осемнадесет години, като съдът приема, че това са сигурни държави, при престоя
в които животът и здравето на детето няма да са застрашени, но че исканият срок
не е адекватен, доколкото същият е прекалено дълъг и чрез определянето му съдът
8
на практика ще замести съгласието на бащата завинаги. По тази причина искането
разрешение следва да бъде дадено за определен период – до навършване на 16-
годишна възраст от детето и за определени държави – страните от Европейския
съюз и Турция, където Република България може да гарантира изпълнението на
съдебните си решения. Съдът намира, че в случая ограничение в броя на
пътуванията не следва да бъде налагано, но че същите следва да с
продължителност до 10 дни при всяко пътуване, тъй като в противен случай би се
нарушил режимът на лични контакти с бащата.
Даването на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, което да
замести липсващото съгласие на бащата, предпоставя даване на разрешение и за
снабдяването на детето със задграничен паспорт само по молба на майката по
реда на Закона за българските лични документи.
Насрещното искане на бащата за заместване съгласието на майката детето да
пътува за чужбина обаче се явява неоснователно. Установеното емоционално
отръпване на детето от бащата и нежеланието на същото на този етап да се среща
с него насаме, само по себе си, е основание за отхвърляне на искането, без
коментиране на останалите предпоставки. При промяна в обстоятелствата няма
пречка да се отправи ново искане в тази насока.
По разноските:
В производство по чл. 127, ал. 2 СК общото правило за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение пред първата
съдебна инстанция, като този извод следва от самия характер на производството
като спорна съдебна администрация, в което липсва типичното съдържание на
квалификацията на страните като ищец и ответник. Доколкото обаче с иска по чл.
127, ал. 2 СК е съединен и иск по чл. 127а, ал. 2 СК, за който разноски се дължат
на общо основание, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за този иск.
Тъй като в договора за правна защита и съдействие не е посочено каква сума е
заплатена за всеки от исковете, съдът приема, че половината от сумата за
адвокатско възнаграждение /т.е. 500.00 лева/ е заплатена по иска по чл. 127, ал. 2
СК, а другата половина – по иска по чл. 127а, ал. 2 СК. Така с оглед
основателността на иска по чл. 127а, ал. 2 СК, в полза на ищцата следва да се
присъди сумата от 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 25.00 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 792.00 лева
9
върху размера на присъдената издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетната Р. Й. Й., ЕГН ********** на майката З. Н. И., ЕГН **********,
при която определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Й. М. Й., ЕГН
********** и непълнолетната Р. Й. Й., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 до 12:00 часа в
събота и от 10:00 до 12:00 часа в неделя в Център за обществена подкрепа, гр.
Велико Търново в присъствието на служител на Центъра, който служител по
възможност да е психолог, като за първа седмица от месеца се счита тази, през
която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец.
ОСЪЖДА Й. М. Й., ЕГН ********** да заплаща за дъщеря си Р. Й. Й., ЕГН
********** месечна издръжка в размер от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева,
считано от подаване на исковата молба – 25.5.2023 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът
за издръжка е уважен.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата Й. М. Й., ЕГН
**********, за пътуване на непълнолетната Р. Й. Й., ЕГН ********** извън
територията на Република България - до страните от Европейския съюз и Турция,
без ограничения в броя на пътуванията в рамките на съответната календарна
година, с продължителност на всяко пътуване до 10 /десет/ дни, за срок до
навършване на 16-годишна възраст от страна на детето, считано от датата на
влизане на решението в сила, придружавано от майката З. Н. И., ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата Й. М. Й., ЕГН
**********, за издаване по искане на майката З. Н. И., ЕГН ********** на
задграничен паспорт на непълнолетната Р. Й. Й., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска на бащата Й. М. Й., ЕГН ********** за даване на
разрешение, заместващо съгласието на майката З. Н. И., ЕГН **********, за
пътуване на непълнолетната Р. Й. Й., ЕГН ********** извън територията на
Република България - до страните от Европейския съюз и Република Турция, за
срок до навършване на 18-годишна възраст от страна на детето три пъти годишно
10
с продължителност на всяко пътуване до 20 дни, придружавано от бащата Й. М.
Й., ЕГН **********, както и за даване на разрешение, заместващо съгласието на
майката З. Н. И., ЕГН **********, за издаване по искане на бащата Й. М. Й., ЕГН
********** на задграничен паспорт на непълнолетната Р. Й. Й., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Й. М. Й., ЕГН ********** да заплати на З. Н. И., ЕГН **********
сумата от 525.00 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА Й. М. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер от 792.00 /седемстотин
деветдесет и два/ лева, както и 5.00 /пет/ лева – при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11