Определение по дело №495/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260080
Дата: 22 октомври 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600495
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И Е  

№260080

                                                      гр. Пловдив, 22.10.2020 г.

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесетата  година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                                          2. ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

след като се запозна с материалите по в.ч.н.д. № 495 по описа на ПАС за 2020 година, докладвано от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава 22-ра във връзка с чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия С.А.К. и по жалба на неговия служебен защитник адв. А.Б.срещу определението от 10.09.2020 г. по н.о.х.д. № 18/18г. по описа на Смоленския окръжен съд в частта му, с която взетата по отношение на К. мярка за неотклонение „подписка“ е изменена в „задържане под стража“.

Жалбоподателите навеждат аргументи за незаконосъобразност на определението. Развиват виждане, че, от една страна, не били налице предпоставките за извършеното изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия, а от друга страна, че новата мярка за неотклонение била прекомерна. Формулираната претенция е за отмяна на определението и продължаване действието на досъдебната мярка за неотклонение „подписка“.  

Пловдивският апелативен съд, след като прецени данните по делото и аргументите в жалбите, намери, че най-тежката мярка за неотклонение е взета законосъобразно, но впоследствие се е оказало, че причината за неявяване на подсъдимия в с.з. от 10.09.2020 г. е уважителна.

Тази мярка е определена по реда на чл. 66, ал. 1, пр. 1 НПК заради  неявяването на подс. К. в с.з. от 10.09.2020 г., което в онзи процесуален момент е изглеждало безпричинно. Това негово поведение е разгледано в контекста на цялостното му процесуално поведение, считано от 2019г., и правилно е характеризирано като поредно неявяване в насрочено с.з., което не е предхождано или придружавано от представяне на медицински документи за внезапно заболяване. Коректно е и обобщението, че процесуалното поведение на г-н К. е било неправомерно дълго време преди десети септември, когато е изменена мярката му за неотклонение.

След постановяване на обжалваното определение обаче се е оказало, че за своето неявяване в проваленото с.з. от 10.09.2020 г. К. е разполагал с уважителна причина. Тази причина е описана в издадена от МБАЛ-М. епикриза (вж. л. 880 от първоинст.дело). Става дума за операция, извършвана му точно по времето на заседанието. При това положение очевидно не са били осъществени предпоставките по чл. 66, ал. 1  НПК. Факт е, че въпросните предпоставки са се реализирали в предходни заседания; факт е, че К. не е могло да бъде издирен и от призовкари, и от експертите за извършване на назначената СМЕ, и от органите на съдебна охрана за изпълнение на постановени принудителни довеждания и връчване на призовки. Тези факти обаче не могат да обосноват потвърждаване на решението за утежняване на процесуалния статут на подсъдимия. Това е така, доколкото изменението на мярката му за неотклонение е постановено като санкционна последица от неявяване в конкретно с.з. (от 10.09.2020 г.), за което, макар и впоследствие, е станало ясно, че той има уважителна причина.

Ако обаче процесуално недисциплинираното поведение на К. се повтори и в някое от бъдещите заседания се окаже, че са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 НПК, съдът не следва да ги неглижира, както е постъпвал през изминалата една година, считано от м. декември 2019 г. В последна сметка вече втора година по делото не могат да се извършат основните процесуално-следствени действия, а няма никакво съмнение, че подсъдимият шиканира съдебното производство. Така че следва да се използват всички законосъобразни средства за процесуална принуда по отношение на него.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ протоколното определение от 10.09.2020 г. по н.о.х.д. № 18/18 г. по описа на Смоленския окръжен съд в частта, с която е изменена взетата на досъдебното производство по отношение на подсъдимия С.А.К. мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       

            ЧЛЕНОВЕ :