Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
П., 18.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V граждански състав, в публично заседание на 18.09.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3333 по описа за 2019г., и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Б.В.П. срещу ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението” МВР гр. С., за заплащане сумата от 1792.92 лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 223 часа за периода 23.05.2016г.- 31.03.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че за
периода 23.05.2016г.- 31.03.2019г. е полагал труд по служебно правоотношение с
ответника на длъжност „водач на специален автомобил” в РС „ПБЗН” при ОДПБЗН –
гр. П. към ГД „ПБЗН” МВР гр. С.. Твърди, че осъществява трудовата си дейност на
24 часови смени при сумарно изчисляване на работното време Излага, че на
основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че
в процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за
процесния период - 23.05.2016г.- 31.03.2019г., е положил 1563 часа нощен труд, както следва:
общо за 2016г. - 321ч.; общо за 2017г.-
552 часа; общо за 2018г.- 522 часа; общо за 2019г. - 168 часа. Твърди, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период
е положил общо 1563 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с
коефициент 1.143, което от своя страна води до извънреден труд от 223 часа,
който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му
часовата ставка е в размер на 8,04 лв., следователно за посочения труд му се
дължи сумата от 1792.92 лв.
Ответникът
не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на ГД „ПБЗН”
МВР гр. С. и е заемал посочената от него длъжност, както и че е осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време.
Излага, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, и в този случай не
са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, доколкото те касаят работещи по
трудово правоотношение, а не по специалния ЗМВР, който допуска работно врече
през нощта в размер на 8 часа. Счита, че е недопустимо подзаконов акт, който е
неприложим към материята, да дерогира действието на законова норма – 187 ал. 3
от ЗМВР. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на реда
за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са действали следните наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /
влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение
№ 8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи, и 2.
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в
сила от деня на обнародването ѝ, в която липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31 ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че
неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи общата
разпоредба на НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Излага, че
ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е
служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което
било равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Твърди, че
обстоятелството, че не е необходимо трансформирането на часовете положен нощен
труд, е било обсъждано при приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която
е поправила временно приетото преизчисляване при действието на Наредба
№8121з-407/2014г. Същото било възприето и при създаване на Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение
между нощен и извънреден труд, че в процесния период са действали наредби,
издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се
заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., но полагането на нощен труд, когато е
в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд. Сочи, че
положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за процесния
период. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер, и моли
съда да го отхвърли.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Прието е за безспорно по
делото, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че
ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
- дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Установява се от
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до
06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Посочен е и начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени
при 5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна
седмица; поради различната нормална продължителност на дневното и нощното
работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати
трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 часа към 7
часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на
1,143. ВЛ сочи, че за периода от 23.05.2016г.-
31.03.2019г., ищецът е положил общо 1563 часа
нощен труд. който не е бил преизчислен
от ответника с коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд, като същият
е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с
коефициент 1.143 се равнява на 1786.509 часа,
като за разликата от 223.509 часа се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 1477.39 лева,
изчислено със средна ставка 6,61 лева, формирана
от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни
за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача
- с увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от
платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително заплащане по
0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014
г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните
работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение.
По иска с правно
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали последователно
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, а именно че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 . Същата е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016
г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че за периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г действаща е била предходната Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не следва
да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в КТ и НСОРЗ.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.
№ 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители
в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би ги
поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и
чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
Независимо,
че чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /който също е
приложим нормативен акт/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените
часове от служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.
9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА
ПО ТРУДА, без превръщане на нощните часове в дневни, съдът намира, че тази
разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на тези
часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган - ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез
превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава
нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното
изчисляване на работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане
на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените
часове труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно
основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници,
които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ,
и не касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в
практиката, че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв
по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен
извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде
заплатен от работодателя.
Поради
изложеното, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да
бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби на министъра
на вътрешните работи, не установява нормална продължителност на нощния труд, а
само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите подзаконови
нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8
часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи
такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие,
съобразно своята численост в съответното подразделение.
Както
се посочи по-горе, основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
а след отпадане действието ѝ, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2. Във връзка с възражението на ответника, че на
ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага
чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Неоснователно е и възражението на ответника, че
коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство
на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“.
Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По
делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд
в установения от експертизата размер. Съобразно заключението на
съдебно-икономическата експертиза по делото, която съдът изцяло кредитира, възнаграждението
за положения нощен труд за периода 23.05.2016г.-
31.03.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден, е в размер на 1477.39 лева, и съдът намира претенцията до тази сума за основателна.
За разликата до претендираната сума от 1792.92 лева,
искът се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
При
този изход на делото, и на основание чл.78 от ГПК, съдът следва да присъди
направените разноски от страните, съобразно уважената и отхвърлена част на
исковата претенция. Преди да се произнесе по въпроса за разноските, съдът
счита, че следва да обсъди заявеното своевременно възражение на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение – същото е
основателно, по следните съображения - настоящото дело не е с фактическа и
правна сложност, не са събирани допълнителни доказателства освен допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, разгледано е в едно съдебно заседание. Ето
защо съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – до размера от 333.42 лева. При тези изводи на съда, ищецът има право
на разноски /адв.възнаграждение и такса за експертиза/ в размер на 473.42 лева. От тях, с оглед изхода на делото,
ответникът му дължи разноски в размер на 390.10 лева
– съразмерно с уважената част от иска. Разноските
на ответника, в размер на 100 лева юрк.възнаграждение, определено по реда на
чл. 78 ал. 8 от ГПК, съобразно отхвърлената част на иска, възлизат на 17.60лева. При това положение, по компенсация,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 372.50лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на П.ския районен съд сумата от - държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 59.10 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.П., ЕГН **********,***, сумата 1477.39 лева - неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 23.05.2016г.- 31.03.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 23.05.2019г. до
окончателното ѝ заплащане, като за разликата до претендираните 1792.92 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.П., ЕГН **********,***,
сторените разноски по делото по компенсация в размер на 372.50лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ския районен съд, държавна
такса върху цената на уважения иск в размер на 59.10
лева, както и 5.00лева – такса, в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: