РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Варна, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110200643 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Марк транс“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез адв. И. Г.,
против НП № 23-0001392 от 10.09.2021год. на главен инспектор в отдел
„Контрол“ в РД „АА“ Варна, с което на въззивното дружество е наложено
наказание административно наказание имуществена санкция в размер на
1000лв. на основание чл.104, ал.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 10,
§2, изр.1, пр.2 от Регламент 561/06 вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като била отразена неправилно фактическата
обстановка, неправилно бил приложен материалния закон, както и че били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че не
били посочени конкретни действия на работодателя, които са довели до
допускане на посоченото нарушение, а имало само бланкетно позоваване на
нарушената законова норма. Отделно от това навежда доводи и за липса на
извършено нарушение като алтернативно изразява становище, че ако се
приеме, че има извършено такова то не е извършено на датата посочена в НП.
Моли НП да бъде отменено като претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Въззивното съдебно производство е второ по ред, след отмяна на
предходно постановено решение по жалба на въззивника и връщане на делото
1
за ново разглеждане.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2021год., при извършена комплексна проверка на въззивното
дружество притежаващо лиценз на Общността за международен автомобилен
превоз на товари № 2808, въз основа на разпечатка с програма CTD на
представена на магнитен носител информация на картата на водача и CMR от
05.06.2020год., св. Й. установил, че водачът Г.Д. С. е извършвал обществен
превоз на товари с МПС „Волво“ от кат. N3 с рег.№ В9885ВН оборудвано с
дигитален тахограф като същият за времето от края на предходна дневна
почивка – за времето от 07:04ч (UTC) на 05.08.2020год. до 07:04 (UTC) на
06.08.2020год. е ползвал непрекъсната почивка от 6 часа и 16 минути, с което
намаленото време за почивка от 9 последователни часа било намалено с 2
часа и 44 минути.
При тези факти св. Й. приел, че въззивното дружество като превозвач не
е организирало работата на водача Г.Д.С. по такъв начин ,че той да е в
състояние да спазва Глава ІІ от Регламент ЕО № 561/2006 – чл. 8, §2 и на
10.06.2021год. съставил срещу същото АУАН в който посочил, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл.10, §2,изр.1, пр.2 от Регламент
561/2006 вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на упълномощено лице като в срока по чл.
44 от ЗАНН възражения не са постъпили.
На 10.09.2021год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като
възприел изцяло фактическите констатации изложени в него, квалифицирал
нарушението като такова по чл.10, §2 изр.1 пр.2 от Регламент № 561 /2006г.
във връзка с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП. и на основание чл. 104, ал.1 от ЗАвтП
наложил на въззивното дружество административно наказание имуществена
санкция в размер на 1000лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани по делото доказателства ,както писмени, така и
гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, и се кредитират от
съда изцяло.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
2
което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица.
В конкретния случай обаче съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съобразно цитираните разпоредби, в АУАН и НП задължително следва да
бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно,
точно и ясно описание на нарушението и да са посочени доказателствата,
които го подкрепят. Видно от НП в него като нарушени законови норми са
посочени чл.10 пар.2 изр.1, пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1
от ЗАвтП като в обстоятелствената част фигурира единствено правният извод,
че дружеството - превозвач не е изпълнило задължението си да организира
работата на водача си по такъв начин, че да е в състояние да спазва
изискванията на глава II от Регламент (ЕО) 561/2006г – чл.8, §2. Факти,
подкрепящи този правен извод изобщо не фигурират. Изобщо не става ясно
точно кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво не е сторил, с
какво свое бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната
почивка и дали това се дължи на липса на организация или на виновно
поведение на самия водач на МПС. Липсват каквито и да било факти
организирал ли е по някакъв начин почивките превозвачът и в следствие на
какво се дължи неспазването на процесната почивка.
Не може да се приеме, че мястото и датата на извършване на
нарушението са тези, посочени в АУАН и НП, тъй като изобщо не е ясно,
къде се е намирало процесното МПС на процесната дата и защо се приема, че
нарушението е извършено на датата визирана в АУАН и НП (съвпадаща с
датата на която водачът е следвало да приключи ползването на дневната
почивка), при положение, че организацията на работата би следвало да се
извърши преди започване на превоза.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено, посочването на факти, касаещи дата и място на
извършване на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, освен, че
са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Същият е
лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение
е обвинен, при какви приети за установени факти за да организира адекватно
защитата си срещу повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи, че
защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация, а в случая минимални предпоставки за това липсват - липсват
факти свързани с основен елемент от обективната съставомерност на
нарушението. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални
3
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. В
тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че съдебния контрол за
законосъобразност на НП също е обвързан от фактите предявени на
нарушителя, които факти трябва да са посочени в обстоятелствената част и да
са подкрепени с доказателства. В случая липсата на минимален обем от факти
възпрепятства и съда да се произнесе по съществото на правния спор.
Следва обаче да бъде отбелязано, че за да се приеме, че въззивното
дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл. 10, §2,
изр.1, пр.2 от Регламент 561/096 вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП не е достатъчно
да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден водач на
предприятието (в случая доказателствата към АНП сочат само на такова
нарушение), а следва да се установи с допустимите от закона доказателствени
средства, че това нарушение е резултат от действия или бездействия на
работодателя (превозвач), т.е. че то е резултат единствено от създадена от
работодателя организация на работа или липсата на такава, която в случая
дори не предполага изготвянето на график – арг. чл. 88 от ЗАвтП, а не от
виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от
работодателя си организация не е спазил правилата за почивките.
Създаването на организация на трудовия процес е необходимо-присъщ
елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности
по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по
координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол
за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови
функции и т. н, а видно от материалите по административнонаказателната
преписка тези въпроси изобщо не са изследвани.
От друга страна видно от разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от Регламент №
561/2006, осигуряването на спазване на разпоредбите на глава ІІ от
регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и
извършването на редовни проверки. Видно от приобщените по делото покана
адресирана до въззивника за представяне на документи и приемо-
предавателен протокол с който такива са представени от въззивника е била
изискана и е била представена инструктажна книга за спазване на Регламент
(ЕО). В показанията си пред съда св. Й. сочи, че не е видял документи от
които да е видно, че на водача е било разпоредено започване на превоз преди
4
изтичане на времето за почивка, а по преписката липсват данни някакви други
доказателства в тази насока да са били изисквани от въззивника. От друга
страна съдът споделя изцяло становището изложено във въззивната жалба, че
в случая доколкото се касае за международен превоз (последното явства и от
приложените към АНП транспортни документи), и предвид на това, че
съобразно нормата на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 2009год за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета превозвачите извличат
данните от картата на водача на 90 дни, от които данни биха могли да
установят превишаване на времето на управление от страна на водача, то
няма и как преди изтичането на този 3месечен период, при липса на
доказателства в обратната насока, да се изисква от превозвача да прави
проверки. На още по-малко основание пък може да се приеме, че това негово
задължение е ежеминутно и ежечасно, а от там и да се приеме, че в момента в
който водача превиши времето за управление или намали почивката си
превозвача е в нарушение, тъй като не му е организирал работата.
В горния смисъл е налице достатъчно константна съдебна практика на
АС Варна - Решение № 379/24.02.2014год. по КНАХД № 4409/2013год.,
Решение по КНАХД № 3877/2013год.; Решение по КНАХД № 2775/2014,
КНАХД №1518/2019; КНАХД № 2339/2015, КНАХД № 3357/2018; КНАХД
№ 2645/2018, КНАХД № 1877/2019г., КНАХД № 1518/2019г. Решение №
1382 от 1.11.2021г. по КАНД № 1802/2021г.; Решение № 453 от 13.03.2020г
по КАНД № 236/2020г.; Решение № 1031 от 24.07.2020г. по КАНД №
5
1090/2020г.; Решение № 841 от 6.07.2020г. по КАНД № 1239/2020г.; Решение
№ 1236 от 25.08.2020г. КАНД № 1390/2020г.; Решение № 302 от 10.03.2021г.
по КАНД № 4/2021г.; Решение № 1629 от 7.12.2022 г. по КАНД №
2056/2022г.; Решение № 176 от 13.02.2023г. по КАНД № 2761/2022г.и мн. др.
С оглед на всичко изложено по горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
При този изход на делото (НП подлежи на отмяна) съдът счете искането
на въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
направено в жалбата се явява основателно. Разноски му се дължат съобразно
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 600лв. (за две
съдебни инстанции – въззивна по АНД № 5151/2021год.по описа на РС Варна
и касационна по КАНД № 2154/2022год. по описа на АС Варна. В тази насока
са представените два договора за правна защита и съдействие съответно от
23.09.2021год. и от 08.08.2022год. сключени между въззивното дружество и
адв. И. Г.. Видно т същите в тях е договорено възнаграждение в размер на по
300лв. за всяка от инстанциите като е налице и изявление, че сумите са
платени в брой. Налице са и подписи на адвокат и клиент в договорите за
правна защита, поради което и в тази част договорите имат характер на
разписка и съобразно константната съдебна практика, в това число и такава
със задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на
ВКС, удостоверяват, че страната не само е договорила, но е и заплатила
договореното възнаграждение.
С оглед на горното на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 600лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0001392 от 10.09.2021год. на главен инспектор в
Отдел „Контрол“ в РД „АА“ Варна, с което на „Марк Транс“ ЕОООД ЕИК
********* ,на основание чл.104, ал.1 от ЗАвтП е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „АА“ Варна да заплати на „Марк
Транс“ ЕОООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
6
гр.Трявна, община Трявна, обл. Габрово, ул. „Златьо Ошански“ № 35 сума в
размер на 600лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7