О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260003
гр.Елхово, 07.01.2021г.
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в
закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
В. Апостолова
като сложи на разглеждане гр.д.№ 943/2019 г., за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по образува въз основа на молба с правно основание чл.248 ГПК.
С Решение №
260068 от 19.11.2020г., постановено по настоящото гр.дело № 943/2019г. по описа
на ЕРС, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Т.И.Г. против
З.П.П. и „ЗИТА КО“ ООД,
представлявано от Управителя З.П.П., главен иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за аренда на земеделска земя от 27.06.2016г. поради
сключването му при накърняване на добрите нрави, но е уважил предявеният от
ищцата Т.Г. против З.П.П. и „ЗИТА КО“ ООД
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД като е прогласил същият
Договор за аренда на земеделска
земя от 27.06.2016г., вписан в Служба по
вписванията гр.Елхово с вх.рег. № 1987/27.06.2016 г., акт № 243, т.2, за нищожен
поради противоречие със закона – чл.38, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Предвид уважаването на предявения от ищцата иск по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът не е разгледал втория, предявен в условията на евентуалност иск по
чл. 229, ал.2 от ЗЗД, вр. с пар.1 от ДР на ЗАрЗ и чл. 4 от ЗАрЗ. Със същото
решение съдът е осъдил ответниците З.П.П. и
„ЗИТА КО“ ООД, представлявано от Управителя З.П.П., да заплатят на ищцата Т.И.Г. част от направените по делото
разноски в размер на 218.63 лева, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъдил ищцата Т.Г. да заплати на ответниците З.П.П. и „ЗИТА КО“ ООД направените по делото
разноски в размер на 666.66 лева, като не е уважил искането по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното адв. възнаграждение.
На 27.11.2020 година е постъпило искане от ищцата по делото Т.И.Г., чрез нейният проц.представител
адв. Я.П., за изменение на Решение № 260068 от 19.11.2020 година, постановено
по настоящото гр.д. № 943/2019г. по описа на РС - Елхово в частта на
присъдените в полза на страните разноски.
Изложените в молбата доводи за неправилност на решението в частта за
разноските са свързани с неправилно позоваване на съда на съдебна практика - Определение № 89 от 22.01.2010
г, по ч.гр.д. № 752/2009 г. на ВКС, което се отнася до правото на разноски на евентуален ответник в хипотеза на евентуално субективно съединяване на искове, при което не се е сбъднало
процесуалното условие за произнасяне от съда по евентуалния иск - били са
налице предпоставки за уважаване на главния иск, но са извършвани процесуални
действия по разглеждането и са събирани доказателства и по евентуалния иск.
Сочи се, че настоящият случай е различен - налице е обективно съединяване на
искове, в условия на евентуалност, при което производството по главния иск е
приключило с отхвърлянето му и делото е разгледано по евентуалния иск. Заявява
се, че е недопустимо при евентуално обективно съединени искове същите да се
ценят като кумулативно предявени, а посочения в договора за правна помощ
адвокатски хонорар да се приема като уговорен съразмерно за всеки един от
исковете. От една страна съдът приема, че държавната такса е изчислена правилно
- по реда на чл.72, ал.1 от ГПК, с което на практика признава, че предявените с
исковата молба три иска са в защита на един интерес, но от друга при определяне
на отговорността за разноските прилага правилото на обективно кумулативно
съединени искове, при което дължи произнасяне по всеки иск и съответно
присъждане на разноски в зависимост от техния изход. При обективно съединени
искове обаче, в условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск съдът
се счита сезиран с евентуално съединения иск и съответно отговорността за
разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. В този
смисъл се сочи Определение № 284/06.04.2012г. по
ч.гр.д. № 238 по описа за 2012 г.
В случая исковете са предявени срещу едни и същи ответници относно същите
претенции, с оглед на което и не е провеждано различно доказване и извършваните
процесуални действия касаят и трите съединени иска. С решението на съда, макар
главният иск да е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният
евентуален иск е уважен и нищожността на атакувания от ищцата договор за аренда
е прогласена, като при този изход на спора според ищцата на нея следва да бъдат
присъдени изцяло направените разноски, а на ответниците да не бъдат присъждани
такива.
Желае се съдът да постанови
определение, с което да
присъди на ищцата изцяло направените от нея разноски в размер на 485.30 лв. и да
отмени присъдените в полза на ответниците 666.66 лв., представляващи 2/3 от
направените от тях разноски за адв. възнаграждение.
Препис от
молбата на ищцата с искане по чл.248, ал.1 от ГПК е бил надлежно връчен на
всеки от ответниците З.П. и „ЗИТА КО“ ООД, представлявано от З.П.,
чрез техния проц. представител адв. Г., но в даденият им от съда едноседмичен
срок те не са изразили становище по това искане.
Искането за
изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл.248,
ал.1 от ГПК - в срока за обжалване на постановеното решение, поради което съдът
приема същото за допустимо.
Разгледано по
същество, съдът намира направеното искане за неоснователно и счита, че в
конкретния казус не са налице основания за изменение на Решение № 260068 от
19.11.2020г. в частта относно разноските по следните съображения:
Съгласно чл.81
от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на
едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е
винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква
при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. искане, 2.размерът на
разноските да е определен и 3.разноските да са действително направени.
В конкретния
случай при постановяване на решението си съдът е приел искането на ищцата за
частично основателно като е взел предвид, че с исковата молба са предявени три
иска – един главен по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за аренда от 27.06.2016 година поради накърняване на добрите нрави,
евентуален иск по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 38, ал.1, пр.1 от ЗЗД –
за прогласяване на същия Договор за аренда за нищожен поради противоречие със
закона, както и евентуален иск в случай, че не се уважат първите два иска по
чл. 26 от ЗЗД, а именно - иск с правно основание чл. 229, ал.3, вр. с ал.2 от ЗЗД, вр. с пар.1
от ДР на ЗАрЗ, вр. с чл. 4 от ЗАрЗ. С
постановеното решение съдът е разгледал главния иск и го е отхвърлил като
неоснователен и недоказан и е уважил първият от двата евентуални иска. Вторият
евентуален иск съдът не е разгледал поради уважаването на първия такъв.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът е приел, че ищцата има право на разноски до размер на 218.63
лева съобразно уважената част от ищцовата претенция. В тази сума съдът е
посочил, че се дължи изцяло заплатената при условията
на чл. 72, ал.1 от ГПК държавна такса -
70.30 лв. /една д.т. за трите иска/ и
15.00 лева д.т. за вписване на ИМ и за издаване на съд. у-ние, както и 1/3 част
от заплатеното адв. възнаграждение – сумата от 133.33 лева. Съдът се е позовал на съдебна практика, съгласно която неразглеждането на евентуалния иск поради уважаване на
главния е приравнено на прекратяване на производството по съединения иск, в
която хипотеза, както и при отхвърлянето на главния иск, ищецът няма право на
разноски, респ. разноските на ответниците по главния иск и евентуалния такъв, който е бил
разгледан, следва да се присъдят в тежест на ищеца. На това основание и
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК съдът е присъдил в полза на
ответниците З.П. и „ЗИТА КО“ ООД направените от тях разноски съобразно
отхвърлената, респ. неразгледаната част от претенцията на ищцата, а именно 2/3 от направените от
тях разноски за заплатено адв. възнаграждение /за отхвърления главен иск и за
втория евентуален иск, който не бе разгледан/, или сумата от 666.66 лева.
Съдът и към настоящия момент, след
като се запозна с направеното от ищцата искане и сочените от нея съображения и съдебна
практика, споделя направените в решението правни изводи относно дължимите на страните
по делото разноски.
Изложените в молбата съображения на
ищцата не водят до изменение на становището на съда по отношение на
произнасянето му по разноските. Доводите на процесуалния пълномощник на ищцата,
че приложимо
за настоящия спор е даденото в Определение № 284 от 96.04.2012г. по ч.гр.д.
238/2012г. на ІV г.о. на ВКС разрешение на въпроса дължат ли се разноски на ответника
при отхвърляне, респ. неразглеждане на единия от обективно съединени в
условията на евентуалност искове - когато между същите страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове, нямат характер на задължителна
съдебна практика.
В случая отхвърлянето на главния иск като
неоснователен и недоказан и неразглеждането
на втория евентуален иск – предявен за разглеждане, в случай че съдът не уважи
главния иск и първия от двата евентуални иска /в случая е уважен първият от
евентуалните искове/, според съда не дава основание на ищеца за разноски в
пълен размер, а респ. разноските на ответниците
по отхвърления главен иск и неразгледаният евентуален иск следва да се присъдят
в тежест на ищцата.
С оглед на
изложените по-горе съображения съдът намира, че не са налице основания за
изменение на Решение № 260068 от 19.11.2020г.
в частта относно разноските.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.248 , ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т.И.Г. с ЕГН – **********,***, с адрес за
призоваване в гр.Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ №14, кантора 506, чрез пълномощника
й – адв.Я.П., молба
с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК с искане за изменение на Решение №
260068/ 19.11.2020г. по настоящото гр.дело № 943/2019г. в частта относно
присъдените на всяка от страните разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: …………..
/В. Апостолова/