РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Ямбол, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600251 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника адв.С.И. от АК-
***** на подсъдимия Н. Х. М. срещу осъдителната част от Присъда № 23/28.05.2021 г.,
постановена по НОХД № 251/2020 г. по описа на Районен съд Елхово.
С присъдата, подс.М. е признат за виновен в това, че на **.**.****г. около 15.20
часа на път II -76, около км. 3+100, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „****“, модел „**“ с рег. № * **** **, с посока на движение от с. ******,
общ. Тополовград към гр. ******, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а
именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, като навлязъл в зоната на обозначения с пътни знаци
опасен завой и напуснал лентата си за движение и чл.21, ал.2 от ЗДвП – „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“, като се движил със скорост 49.28 км/ч при максимално
допустима 40 км/ч, въведена с пътен знак и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на Д. Х. П., изразяващи се в счупване на лява подбедрена кост, счупване на левите
странични израстъци на 4-ти и 5-ти поясни прешлени, ведно със счупване на 8-мо и 12–то
ребра в лявата гръдна половина, довели до трайно затрудняване в движението на левия крак
и движението на снагата на пострадалия - престъпление по чл. 343, ал.1, б. Б, предл. 2, вр.
чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност
1
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. На
основание чл. 343г вр.чл.37, ал.1, т.1 от НК подс.М. е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца.
С присъдата, подсъдимият е признат за невиновен в това да е извършил горното
престъпление като е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от НК и е оправдан по така
предявеното му обвинение. Срещу оправдателната част на присъдата липсват депозирани
жалба или протест.
Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски както следва:
сума в размер на 805,35 лева, в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на
МВР гр.Хасково и сума в размер на 881 лева, в приход на бюджета на съдебната власт, по
сметката на РС-Елхово.
В подадената жалба и в допълнението към нея се твърди неправилност,
необоснованост и явна несправедливост на постановената присъда. Посочват се допуснати
от решаващия съд нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в „неполагане на
всички усилия за събиране на доказателствена маса в пълния й възможен обем, а именно -
недопускане на повторна комплексна автотехническа експертиза и медицинска такава,
поискани от защитата”. Претендира се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на
нова такава, с която подс.М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, като се счита, че за настъпилото произшествие вина има единствено пострадалия
Д. П. и поведението на подсъдимият при управление на МПС-то не е станало причина за
настъпването на ПТП и не се намира в причинно следствена връзка с телесните увреждания
на пострадалия. Посочва се, че управляваното от пострадалия МПС не е било адаптирано
към физическото му състояние и това е основната причина за настъпването на
произшествието и противоправния резултат от него - телесните увреждания на пострадалия.
В допълнението към въззивната жалба се твърди и за използвани от пострадалия неверни
данни за физическата му годност като водач на МПС.
Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира за правилност и
законосъобразност на постановената присъда и за справедливост на наложеното наказание.
В тази връзка моли съда да я потвърди изцяло.
В съдебно заседание въззивникът – подсъдим, редовно призован не се явява и не
посочва уважителни причини за това. Неговият защитник - адвокат от АК-***** поддържа
въззивната жалба и допълнението й и моли съда да я уважи по изложените в нея
съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и в допълнението
към нея, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по
чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя
като неоснователна, поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и
2
се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното производство гласни
и писмени доказателства, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я
преповтаря. Страните не спорят по приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото.
Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира като логични и
непротиворечиви гласните доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели
Д. П., А. К., Р. Д., както и обясненията на подсъдимия Н. М.. Правилно и обосновано
първата инстанция приема и кредитира заключенията на вещите лица по назначените в хода
на досъдебното производство и на съдебното следствие експертизи, като обективни и
компетентно дадени и като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия
такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени доказателства, като
неизолирани от останалия доказателствен материал. Анализът на събраните доказателства,
извършен от районният съд и изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен
със законовите изисквания, поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно
обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл. 343, ал.1, б. Б, предл. 2, вр. чл.342, ал.1 от НК,
т.к. на **.**.****г. около 15.20 часа на път II -76, около км. 3+100, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“, модел „**“ с рег. № * ******, с
посока на движение от с. ******, общ. Тополовград към гр. ******, нарушил правилата за
движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като навлязъл в
зоната на обозначения с пътни знаци опасен завой и напуснал лентата си за движение и
чл.21, ал.2 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, като се движил със
скорост 49.28 км/ч при максимално допустима 40 км/ч, въведена с пътен знак и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на Д. Х. П., изразяващи се в счупване на
лява подбедрена кост, счупване на левите странични израстъци на 4-ти и 5-ти поясни
прешлени, ведно със счупване на 8-мо и 12 –то ребра в лявата гръдна половина, довели до
трайно затрудняване в движението на левия крак и движението на снагата на пострадалия.
Правилен е извода на решаващият съд, че по време на управление на МПС – л.а.
„****“, модел „**“ с рег. № * ******, въззивникът М. е нарушил виновно горепосочените
правила за движение по пътищата. Същият, в качеството си на водач и участник в
движението е длъжен, но не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно
превозно средство, както и е бил длъжен, но не се е съобразил с ограничението на скоростта,
което му било сигнализирано чрез нарочно поставен пътен знак. В резултат на това свое
виновно поведение въззивникът - подсъдим Н.М. е причинил средни телесни повреди по
смисъла на чл.129 от НК на Д. П., изразяващи се в счупване на лява подбедрена кост,
счупване на левите странични израстъци на 4-ти и 5-ти поясни прешлени, ведно със
счупване на 8-мо и 12–то ребра в лявата гръдна половина, довели до трайно затрудняване в
3
движението на левия крак и движението на снагата на пострадалия.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна
страна деянието е извършено от въззивника М. при условията на несъзнавана
непредпазливост /престъпна небрежност/, като същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен, тъй като затова го задължават посочените
по-горе правила за движение по пътищата, установени в съответния нормативен акт и
регламентиращи безопасното поведение на водачите на МПС. В конкретиката на процесния
случай М. е и могъл да ги предвиди, тъй като не се е намирал в особено психическо
състояние или пък в сложна пътна обстановка и при едно мобилизиране от негова страна на
своите психически възможности би могъл да ги предвиди, съобразявайки се с посочените
по-горе обстоятелства.
Правилно РС-Елхово е преценил и това, че в случая са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като законосъобразно и обосновано е
освободил подс.М. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
– глоба, както и на осн.чл.343г от НК го е лишил от право да управлява МПС.
При определяне размера на наложените на подсъдимия наказания за извършеното
от него престъпление, предходната съдебна инстанция е съобразила всички обстоятелства,
имащи значение за правилното им определяне съобразно принципа за индивидуализация на
същите. Възражението за завишеност на размера на наказанията, респ. за явна
несправедливост на наложените наказания по присъдата на първоинстанционния съд е
неоснователно, още повече, че едното от тях, а именно – глобата е определена в
минималния, предвиден в НК размер. Относно размера на наказанието, наложено на
осн.чл.343г от НК, въззивният съд намира същия за занижен, предвид високата степен на
обществена опасност на извършеното, обуславяща се от динамиката на този вид престъпни
деяния понастоящем в страната и в региона, както и сравнително продължителния
оздравителен период и възрастта на пострадалия, вида и броя на нарушените от подсъдимия
правила за движение по пътищата, тежкия резултат от настъпилото ПТП - повече от една
средна телесна повреда на едно лице. Намаляване на посочения размер на наказанието по
чл.343г от НК - както се претендира от защитата, би било проява на неоправдано
снизхождение към подсъдимия и не би било достатъчно за осъществяване на целите на
наказанието към коригиране на поведението на М. като водач на МПС. Още повече, че на
същият са били вече налагани много на брой административни наказания за нарушения на
правилата за движение по пътищата /арг.Справка за нарушител - л.81-83 от делото от ДП/,
изразяващи се в управление на МПС с превишена скорост / с над 51 км/ч./, за управление на
МПС с несъобразена скорост, за управление на МПС със скорост отново в нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за използване на мобилен телефон по време на
управление и др. Освен това, макар и да не е включено в обвинението, подс.М. е допуснал и
още едно нарушение на правилата за движение по пътищата - това по чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, т.к. на пътното платно с двупосочно движение и с две ленти за движение, е навлязъл
в лентата за насрещно движение, където е и реализирал удара с автомобила, управляван от
пострадалия. Всичко това не следва да бъде пренебрегнато, а напротив – следва да бъде
4
отчетено в достатъчна степен, т.к. характеризират М. като недисциплиниран и опасен водач
на пътя.
Настоящият състав на въззивният съд намира за неоснователен довода на защитата,
че за настъпилото произшествие вина има единствено пострадалия Д. П. и поведението на
подсъдимият при управление на МПС-то не е станало причина за настъпването на ПТП и не
се намира в пряка причинно следствена връзка с телесните увреждания на пострадалия.
Правилно, районният съд е отговорил на този довод, направен и пред първоинстанционния
съд, като го е отхвърлил като неоснователен. Видно от заключението на вещите лица по
назначената и изслушана по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, причините за настъпването на ПТП-то не са свързани с това, че управляваното
от пострадалия П. МПС не е пригодено към физическото му състояние, а с нарушени
правила за движение на ЗДвП от страна на подсъдимия, поради което и настъпилото ПТП не
се намира в пряка причинно следствена връзка с липсата на адаптивност на л.а.„****“ към
физическото състояние на свидетеля П.. Освен това, въззивният съд намира за нужно да
обясни, че наличието на евентуално извършено от пострадалия нарушение /за каквото обаче
в случая данни по делото липсват/, не води до отпадане отговорността на подсъдимия, след
като извършените от последния нарушения на правилата за движение по пътищата са в
пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
Изрично, в т.3 от комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза е
направен експертен извод, че т.к. сблъсъкът на двете МПС-та е настъпил в лентата на
движение, в която се е движил пострадалия с л.а. ****, то сблъсъкът би бил предотвратим,
ако въззивникът-подсъдим е осъществявал движението си с л.а.**** в своята /дясната/ пътна
лента, без да навлиза в лентата за движение на пострадалия, респ. без да навлиза в
насрещната пътна лента. В т.4 от същата експертиза е отразено експертното становище, че
пострадалият П.като водач на л.а.**** не е реагирал с органите на управление на
автомобила към момента на възникване на опасността, но сблъсъкът не е функция/резултат
от това обстоятелство. В заключение, доводът на защитата, че в случая е налице
съпричиняване или изцяло причиняване на резултата от страна на пострадалия е
неоснователен, т.к. по делото липсват доказателства за извършени такива от него, които да
са в пряка причинно следствена връзка с противоправния резултат. Дори да бъде прието
обратното, то не би се отразило на размера на наложените наказания, т.к. както беше
посочено по-горе същите са занижени в значителна степен от първостепенния съд и само
поради липса на протест, въззивният съд не разполага с правомощието да ги коригира чрез
увеличаването им.
Въззивният съд преценя като неоснователен и релевирания в жалбата довод за
неправилност на атакуваната присъда, като постановена в нарушение на процесуалния
наказателен закон. Съгласно трайната практика на ВКС на Република България, отказът на
съда да уважи доказателствено искане на страна, съставлява нарушение на процесуалните
правила от категорията на съществените, само тогава, когато същият е немотивиран -
какъвто не е настоящия процесен случай. От протокола от проведеното по делото на
27.05.2021 г. съдебно заседание е видно, че РС-Елхово е отхвърлил направеното от защитата
доказателствено искане за назначаване на повторна комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, като е мотивирал отказа подробно, прецизно и ясно. Освен това,
5
е и правилно, т.к. и според въззивния съд изготвеното заключение по изслушаната
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза е обосновано и не възниква
съмнение за неговата правилност.
Тъй като подсъдимият е признат за виновен, правилно решаващия съд го е осъдил
да заплати направените по делото разноски както следва: както следва: сума в размер на
805,35 лева, в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР гр.Хасково и
сума в размер на 881 лева, в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-
Елхово.
Водим от гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е
правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 23/28.05.2021 г., постановена по НОХД № 251/2020
г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6