Решение по дело №1466/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 817
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120201466
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

№817

 

09.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 19.06.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1466 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „МК 86”, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок 59, вход 1, етаж 3, ап.7, представлявано от управителя М.А.Ш..

Жалбата е подадена против наказателно постановление № 02-0002954/19.03.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и поради изложени съображения. Оспорва се авторството на вмененото деяние. Алтернативно се отправя искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства. Отправя се искане за присъждане на разноски.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 02.04.2020 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.5 от делото). Процесната жалба е постъпила при наказващия орган на 09.04.2020 г. с вх.№20030050/09.04.2020 г.

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 13.02.2020 г. в 10:50 часа И.Д. (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас) посетила обект, представляващ бистро, находящ се на адрес: гр.Бургас, улица „Цариградска“ №34. Повод за извършване на проверката било писмо изх.№12-00-18/30.01.2020 г. на ЦУ на НАП относно съмнение за нарушаване продължителността на положения труд от наето с двучасов работен ден лице, което било установено при проверка от служители на НАП в процесния обект (л.34 от делото).

На място било установено, че лицето В.Г.С.работи в обекта, като почиствала кухненското помещение. На място В.Г.С.декларирала, че работи в дружеството-жалбоподател от същата дата (13.02.2020 г.) с работно време от 9:00 часа до 11:30 часа с трудово възнаграждение от 15 лева (л.13 от делото – вероятно дневно).

На 06.03.2020 г. в Д „ИТ“ Бургас проверката продължила по документи. Не бил представен двустранно подписан трудов договор между дружеството-жалбоподател и Виолета В.Г.С.за дата 13.02.2020 г. Била извършена и справка в информационната система на ИА „ГИТ“, регистър „Трудови договори“, но не били установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между дружеството-жалбоподател и В.Г.С..

За извършените проверки на място и по документи бил съставен Протокол №ПР2005567/06.03.2020 г. (л.15 от делото).

В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 06.03.2020 г. в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, И.Д. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №02-0002954/06.03.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел М.С..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в качеството си на работодател и на 13.02.2020 г. дружеството-жалбоподател не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Виолета Георгиева Стоилова, полагащ труд като почиствала кухненско помещение в обекта, което деяние било квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на упълномощено лице бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на дружеството-жалбоподател са постъпили.

На 19.03.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено от дружеството-жалбоподател на 02.04.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН в цифров и словесен вид.

На 09.04.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба постъпила при наказващия орган с вх.№20030050/09.04.2020 г. (л.3 от делото).

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (л.21 от делото). С тази заповед е определено правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.

            Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в гр.Бургас, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.

            При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца настоящия състав намира, че:

-                           местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас;

-                           родово компетентна (ratione materiae) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и

-                           лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

           

Процесното административно нарушение е във формата на допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици.

 

Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Категорично към 13.02.2020 г. трудов договор в писмена форма между Виолета В.Г.С.и дружеството-жалбоподател не е бил сключен, като това е сторено след извършените проверки и на 12.06.2020 г. (л.л.32-33 от делото), т.е. три месеца след датата на съставяне на АУАН (06.03.2020 г.) и издаване на процесното НП (19.03.2020 г.), нарушението е било отстранено.

     

Съгласно чл.415в, ал.2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1; чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ (каквото е и процесното), поради което приложението на чл.28 ЗАНН (lex generali) или по-скоро чл.415в, ал.1 КТ (lex specialis – lex specialis derogat legi generali) не следва да се обсъжда. Доколкото самата Виолета В.Г.С.е декларирала, че работи в дружеството-жалбоподател като почистваща хладилници от 9:00 часа до 11:30 часа, то от нарушението, извършено от работодателя за работника са настъпили вредни последици. Те се изразяват в липсата на осигурителен стаж на В.Г.С.от 13.02.2020 г. до 12.06.2020 г., а това периода на липса на сключен и регистриран трудов договор, при което тя не може да се ползва от правата, които КТ му осигурява. В този смисъл не следва да се прилага чл.415в, ал.1 КТ.

 

Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 1 500.00 лева, а в размер на 2 000.00 лева, то съдът намира в тази част произнасянето на наказващия орган за немотивирано. Това от своя страна и при липсата на възможност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за нейното намаляване до предвидения в закона минимум.

С оглед завършека на производството искането на представителя на наказващия орган за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002954/19.03.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас,

с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,

на дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „МК 86”, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок 59, вход 1, етаж 3, ап.7, представлявано от управителя М.А.Ш.,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева,

като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание по вид „имуществена санкция” от 2 000.00 лева на 1 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „МК 86”, ЕИК *********, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, блок 59, вход 1, етаж 3, ап.7, представлявано от управителя М.А.Ш.,

ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[3] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[4] запазено според заповедта изписване