Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 19.03.2021г.
Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 333/
2020г. и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.И.В. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 1063/ 20.10.2020 г. на кмета на
община Кърджали. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на
административния акт поради издаването му в противоречие с материалния закон, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и липса на мотиви. Посочва се, че съгласно НА № **, т.**, д. № ***/ *** г.,
жалбоподателят е собственик на магазин, представляващ едноетажна масивна сграда
с пл.сн. № ***, със застроена площ 116,40 кв.м.,
ведно с прилежаща към сградата площ от недвижим имот с площ от 117 кв.м.
Конкретните основания за незаконосъобразност на оспорената заповед на кмета на
община Кърджали са следните: нарушение на разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, тъй като липсва съгласие на всички собственици на имота за одобреното
изменение; нарушение на чл.19, т.4 от ЗУТ, защото новоотреденият
УПИ за притежаваната от В.В. част от парцела не
отговаря на изискванията на закона за минимални параметри за лице и площ;
недопустимо нарушаване правото на собственост на жалбоподателя, като се отнема,
както и на неговите клиенти, прекият достъп до магазина; невъзможност да се
обслужва магазина, включително и с МПС, при така отреденото лице, площ и
конфигурация на новообразувания УПИ. Искането е да се отмени оспорената заповед
и се претендират деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата по съображенията,
изложени в нея, като се позовава и на заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза.
Ответникът – Кмет на община Кърджали, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна – община Кърджали, не
се представлява.
Заинтересованата страна – О.Б.А., не се явява
и не се представлява.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена от заинтересувано лице по смисъла на чл.131,
ал.2, т.1 от ЗУТ. Правото на жалба на В.И.В. следва от факта, че съгласно НА за
покупко-продажба № **, т.**, рег. № ***, дело ***/ *** г. същият е собственик
на магазин, представляващ сграда с кадастрален № *** в УПИ **, кв.* по
действащия ЗРП на ***, ведно с прилежащата застроена земя към сградата с площ
от 117 кв.м. По този начин жалбоподателят се легитимира като съсобственик на УПИ
**, заедно с община Кърджали. Освен това, по силата на правото на собственост
върху сграда в УПИ **, жалбоподателят е носител и на вещното право на строеж
върху това УПИ. С оспорената заповед на кмета на община Кърджали е одобрено
изменението на ПУП-ПР (план за регулация) на УПИ **, кв.* на ***, с цел
разделяне на УПИ **, като се обособяват два нови УПИ: УПИ
** – отреден за магазин, с площ 303 кв.м. и УПИ ** – отреден за паркинг, с площ
523 кв.метра. УПИ **, който се разделя и се обособяват два нови УПИ, е
непосредствено засегнат от одобреното с оспорената заповед изменение на ПУП-ПР.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 514/ 02.06.2020 г. на кмета на
община Кърджали, на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, чл.135, ал.2 от ЗУТ и
заявление, вх. № 93-00-287/ 03.06.2020 г. от директор на дирекция „ОССД“ в
община Кърджали, е наредено да се изготви изменение на ПУП-ПР (план за
регулация) на УПИ **, кв.* на ***. В мотивите на заповедта е посочено, че
искането е за изменение на регулационните линии с цел увеличаване габарита на
улицата и обособяване на паркинг за нуждите на населението, спазвайки
действащата нормативна уредба.
От заявление, вх. № 93-00-287/ 03.06.2020 г.
на директор на дирекция „ОССД“ в община Кърджали се установява, че във връзка с
постъпило искане, вх. № 94-00-1009/ 26.05.2020 г. на жители на ***, иска да се
издаде заповед за изготвяне на ПУП-ПР за УПИ **, кв.* на ***, като частта от
имот с пл.сн. № ***, попадаща в УПИ ** да бъде
обособена в самостоятелен УПИ, отреден за паркинг.
Със заявление, вх. № АС-ОП-169/ 16.06.2020
г., на кмет на община Кърджали, подписано със запетая, от кмета на община
Кърджали е поискано одобряване на ПУП-ПР на УПИ **, кв.* на ***.
С Решение № 11, от проведено на 25.06.2020 г.
заседание на ЕСУТ в община Кърджали, е приет проект изменение на ПУП-ПР на УПИ
**, кв.* на ***.
След получаване на това решение В.В. е предявил възражение. С решение № 49/ 19.08.2020 г.
ЕСУТ в община Кърджали не е уважил същото, като е приел, че разпоредбата на
чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ, както и чл.19 от същия закон, третира УПИ за ниско
жилищно застрояване и при отреждане на даден имот за обществено обслужване,
както е в случая – за магазин, разпоредбите на чл.19 от ЗУТ не се вземат
предвид.
С оспорената Заповед № 1063/ 20.10.2020 г. на
кмета на община Кърджали, на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, чл.134, ал.2, т.6
от ЗУТ, чл.135, ал.2 от ЗУТ, Решение № 11, протокол № 6 от 25.06.2020 г. и
Решение № 49, протокол № 8 от 19.08.2020 г. на ЕСУТ в община Кърджали, е одобрено
изменението на ПУП-ПР на УПИ **, кв.* по плана на ***. В заповедта е посочено,
че проектът предвижда изменение на регулационния план с цел разделяне на УПИ
**, кв.* и обособяване на два нови УПИ, както следва:
-УПИ ** – отреден за магазин, с площ 303
кв.м.
-УПИ
** – отреден за паркинг, с площ 523 кв.м.
По искане на жалбоподателя е назначена
съдебно-техническа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка,
АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 от
ЗУТ (посочена в оспорената заповед),
ПУП се одобрява със заповед на
кмета на общината, след приемането на проекта
за ПУП от общинския експертен съвет. В чл.
128, ал. 3
от ЗУТ е посочено, че в случаите, когато проектът за ПУП е за част
от населено място или селищно
образувание в обхват до три квартала
включително, както и за поземлени имоти
извън границите на населени места
и селищни образувания, обявлението по ал. 2 (за
изработения проект за ПУП) не се
обнародва в "Държавен вестник", а се съобщава на заинтересуваните
лица. Анализът на цитираните разпоредби води до извода, че
одобряването на ПУП за част от
населено място в обхват до три
квартала включително е в правомощията
на Кмета на общината, като
цитираната разпоредба е приложима и в случаите на одобряване изменение
на ПУП (чл. 136, ал. 1 от ЗУТ). При това положение, тъй като с обжалваната заповед се изменя ПУП-ПР в кв.*
на ***, община Кърджали, същата е издадена от компетентен
административен орган и представлява валиден административен акт.
Следващото посочено правно основание за
издаване на заповедта на кмета на община Кърджали, с което е изменен ПУП-ПР на УПИ
**, в кв.* на *** е разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Цитираната норма
предвижда, че Влезлите в сила подробни устройствени
планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие
на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите
на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. От приетите
доказателства се установява, че УПИ ** е собственост на община Кърджали и
жалбоподателя В.И.В., а О.Б.А. притежава сграда с пл.сн.
№ **, която съгласно извадка от ПУП-ПР е означена като „ресторант“.
След съобщаване на приетия, от ЕСУТ в община
Кърджали, проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ **, в кв.* на ***, В.В. е предявил възражение, като е изразил своето несъгласие
с предложеното изменение на ПУП-ПР. От изложеното следва, че не е съществувало
вписаното в заповедта основание за издаването й – съгласие на всички
собственици/ носители на вещни права в УПИ **. Липсата на съгласие на
посочените лица води до материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
На следващо място в обжалваната заповед е
записано, че се издава въз основа на заявление, вх. № 93-00-287/ 03.06.2020 г.,
което е от директор на дирекция „ОССД“ в община Кърджали и е адресирано до
главния архитект на Общината. В това заявление се споменава, че е по искане,
вх. № 94-00-1009/ 26.05.2020 г. на жители на ***. Съгласно последния документ
22 лица, живеещи в източната част на ***, са заявили, че изпитват огромна нужда
от паркиране на МПС. Заявили са, че паркирането на автомобилите на улицата
затруднява изключително много движението и на сметосъбиращата
кола и са поискали да се промени отреждането на УПИ кв.* в частта на имот ***
по плана на ***, който в момента е с асфалтова настилка. Подписалите искането
лица, не са измежду лицата по чл.131, ал.2, т.1 – с право на собственост,
съответно – вещни права, върху УПИ **.
В оспорената заповед е посочено, че се издава
и на основание чл.135, ал.2 от ЗУТ, който е със следното съдържание: Когато
искането е за изменение на подробен устройствен план,
към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. В
представената административна преписка по издаване на обжалваната заповед
липсва такава скица, което се потвърждава и от констатацията на вещото лице –
л.51 д., абз.3.
Обжалваната заповед е постановена и в
нарушение на чл.135, ал.4 от ЗУТ, тъй като липсва становище от главния архитект
на община Кърджали по заявеното искане за изменение на ПУП-ПР на УПИ ** в
кв.* по плана на ***. Това становище е било необходимо, доколкото изменението
на ПУП-ПР не е извършено по реда на чл.135, ал.5 от ЗУТ – служебно, със заповед
на кмета на община Кърджали.
Съществува несъответствие в мотивите на
оспорената заповед за одобряване изменението на ПУП-ПР на УПИ **, в кв.* на ***
и на Заповед № 514/ 02.06.2020 г. на кмета на община Кърджали, с която е
наредено да се изготви изменение на ПУП-ПР на УПИ **, в кв.* на ***. В заповед №
514/ 02.06.2020 г. е записано, че искането е за изменение на регулационните
линии с цел увеличаване габарита на улицата и обособяване на паркинг за нуждите
на населението, спазвайки действащата нормативна уредба.
В заключението си вещото лице е посочило, че
от посещението на място установило, че обозначената в искане, вх. № 94-00-1009 от 26.5.2020г., на
жители на *** за образуване на паркинг „асфалтирана площадка” в УПИ ** представлява
така наречения „стопански двор” за зареждане на обект „Магазин за хранителни
стоки”. Площадката е с размери 25/10 м. Достъпна е от югоизточния ъгъл на УПИ
**, който прави връзка с улица, намираща се от изток от УПИ **). Експертът дава
заключение, че с тези размери исканата площадка за обособяването й като паркинг
не отговаря на изискванията за „перпендикулярно паркиране”, предвидени в
Наредба № РД-02-20-2/2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Пояснява, че
разстоянието между паркоместата и страничните стационарни
препятствия трябва да е не по-малко от 0,75 ш. Изисква се минимум 12,0 м. ширина
на паркинг (5м.+7м., като 5,0 м. е дълбочината на паркомястото,
а 7,0 м. е ширината на алеята, която обслужва паркоместата
за перпендикулярно планиране). Дори при размер 6,0 м. на лентата за
маневриране, тази площадка не осигурява повече от 9 броя паркоместа,
а искането е от 21 жители на ***. При успоредно (последователно) паркиране, на
тази площадка не могат да се поберат повече от 5 паркоместа.
(2,5м.+7,0м., като 2,5 м. е ширината на паркомястото,
а 7,0 м е алеята за маневриране). ВЛ е пояснило, че в двата варианта не е взело
предвид т.нар. „служебен тротоар”, задължителна част от устройване на паркинг.
На следващо място в заключението се сочи, че
от описанието на терена на УПИ **, става ясно, че теренът на УПИ е наклонен от
юг към север, а посочената за паркиране площадка е разположена средно на 1,0 м
над улицата от изток по о.т. 14-9. Перпендикулярно паркиране направо от
уличното платно не може да се изпълни поради наклоните на терена и височинното
разположение на площадката (представляваща стопански двор за зареждане на
магазина).
Съобразно коментираното заключение съдът
приема, че при отреждане на УПИ ** – за паркинг, предвид заявеното искане от 22
жители на ***, не е съобразено изискването в чл.43, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2
от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии, във
връзка с чл.42 от същата наредба.
По горните съображения съдът намира
оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят деловодни разноски в размер на 955,60 лв., от които 360 лв. реално заплатено адвокатско
възнаграждение по ДПЗС 03.11.2020 г., 10 лв. внесена държавна такса и 585,60
лв. – възнаграждение за изготвяне на СТЕ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от
АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отменя Заповед
№ 1063/ 20.10.2020 г., издадена от кмета на община Кърджали.
Осъжда община
Кърджали с ЕИК *** и адрес: *** да заплати на В.И.В. с ЕГН ********** и адрес: ***,
деловодни разноски в размер на 955,60 лв. ( деветстотин петдесет и пет лева и
60 стотинки).
Решението може да се
обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: