О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия,
І-ви въззивен състав, в разпоредителното заседание на единадесети декември през
две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН КОЕВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Крънчева
ВНЧД № 3946 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Образувано
е по повод подадена частна жалба от адв. И.Г.– от САК, в качеството му на
назначен служебен защитник на осъденият В.Д.Т., срещу протоколно определение от 13.10.2020 г.,
постановено по НЧД № 12408/2020 г. по описа на СРС, НК, 9 състав, с което на
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, по отношение на осъдения В.Д.Т. е
определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №
3026/2019 г. по описа на СРС, НО 1 състав и по НОХД № 11027/ 2020 г. по описа
на СРС, НО 9 състав, а именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „Строг“ режим, на
основание чл.57, ал.1, т.2, буква „б“ ЗИНЗС.
С
обжалваното определение и на основание чл.24 НК, е увеличено така определеното по отношение на осъдения В.Д.Т. едно общо
най-тежко наказание – с 6 /шест/ месеца, като общото наказание, определено по
отношение на осъденото лице е в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца
„лишаване от свобода“, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“
режим.
На
основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК, е приспаднато времето,
през което осъденият В.Д.Т. е бил задържан по всяко едно от посочените
наказателни производства и/или е търпял наказание „лишаване от свобода“ по
делата, включени в кумулираните осъждания.
В така депозираната срещу първоинстанционното определение
частна жалба, защитникът на осъдения Т. – адв. И.Г.– от САК, сочи, че
подзащитният му не е доволен от постановения съдебен акт, тъй като съдът по
своя инициатива е увеличил общото определено най-тежко наказание от две години –
с шест месеца, вместо предложените от СРП три месеца, като е утежнил
положението на осъдения. Твърди, че не е било взето под внимание становището на
защитата да не бъде прилагана нормата на чл.24 от НК. Посочва, че допълнителни
съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание, след запознаване с
определението на СРС.
В
подадената въззивна жалба, не се сочи на необходимост от събиране на нови
гласни доказателства.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с
материалите по делото, намира за установено следното:
Видно от приложените по делото книжа и извършени отметки, препис
от депозираната срещу първоинстанционното определение въззивна жалба, подадена
от адв. И.Г.– в качеството му на защитник на осъдения В.Д.Т., не е изпратен конкретно на осъденото лице, който е взел участие в
хода на съдебния процес пред първата инстанция, безспорно е самостоятелна страна
по воденото производство и има правото да бъде запознат лично с подадената
въззивна жалба, в частност – с изтъкнатите в нея доводи и съображения. По
делото е приложено единствено съобщение за изпращане на така подадената частна
жалба до осъдения В.Т., чрез Началника на СЦЗ, без да са постъпили каквито и да
е данни, че тази жалба му е връчена лично, респ. получена от осъдения.
На
следващ ред, подадената от защитника на осъдения Т. – адв.И.Г.– от САК, сезираща
въззивната инстанция жалба, не
отговаря на изискванията на чл.320 НПК, тъй като в същността си не
съдържа изрично какво искане се прави
към въззивния съд – отмяна или изменение на така постановения от СРС акт, което
е в несъответствие с нормата на чл.320, ал.1 НПК, приложима
при обжалване на определенията по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.306,
ал.3, предл.1 от НПК. От
съдържимостта на така подадената жалба не става ясно за какво е сезиран
въззивния съд – поради което същият е затруднен в
преценката си относно нейната допустимост, респ. какво изясняване се иска в хода на въззивното производство,
в какво се изразява незаконосъобразноста, необосноваността и несправедливостта на
атакуваното първоинстанционно определение. Разпоредбата на
чл.320, ал.1 от НПК е императивна относно минималното изискуемото съдържание на
въззивната жалба, като нормата на чл.320, ал.4 от НПК, не може да санира
изискванията за това минимално съдържание на сезиращият въззивната инстанция
документ. Изключително ясно в разпоредбата на чл.320, ал.1 от НПК е посочено,
че освен съдът, до който се подава и от кого се подава, във въззивната жалба се
посочва и какво искане се прави. Характерът на цялата разпоредба на чл.320,
ал.1 от НПК е такъв, че в нито един момент не дава право на преценка на
сезиращия с жалба защитник, кой от елементите на съответната жалба да не посочи
в момента на нейното депозиране, доколкото в чл.320, ал.4 от НПК се предоставя
възможност за „допълнителни писмени изложения“ за допълване на доводите,
посочени в жалбата, но не и за това какво искане се прави. Възможностите за
искания към въззивния съд са изчерпателно регламентирани съобразно нормата на
чл.334 от НПК и сл. В конкретния случай, в съдържанието на депозираната жалба от
адв. Г.– от САК, в качеството му на назначен служебен защитник на осъдения Т., липсва каквото и да е искане към въззивния съд.
В настоящия случай не само, че защитникът е изготвил една
абсолютно негодна, за да сезира въззивният съд жалба, но и първостепенният съд
е дал разпореждане препис от нея да се изпрати на другата страна, въпреки
очевидното несъответствие на същата с изискванията на чл.320, ал.1 от НПК. СРС
не само, че не е дал указания за отстраняване на очевидната нередовност на така
депозираната жалба, но е пренебрегнал и своите собствени указания – препис от
жалбата да се изпрати на другата страна, в случая – СРП. Видно от приложените
по делото книжа и извършени отметки, първостепенният
съд не е изпратил препис от жалбата и на СРП, като както вече бе посочено
по-горе, е изпратил препис от нея чрез Началника на Софийски централен затвор, до
осъдения Т., след което е изпратил делото по компетентност на СГС. По този
начин са ограничени правата и на СРП, тъй като прокурорът безспорно
е страна по делото и има правото да бъде запознат с така подаденият сезиращ
въззивната инстанция документ, в частност – с изтъкнатите в него доводи и
съображения, срещу които има право да възрази. Така районният съд не е изпълнил
задължението си по чл. 321 от НПК – да съобщи на всички заинтересовани страни
/в случая СРП/, за постъпилата въззивна жалба срещу постановеното
първоинстанционно определение.
Предвид гореизложеното следва производството по настоящото
въззивно дело да бъде прекратено и същото върнато на първоинстанционния съд,
който единствен е компетентен да администрира въззивната жалба, чрез връчването на същата лично на
осъдения Т. и на СРП, както и
съгласно разпоредбата на чл.323, ал.1 от НПК. При даването на указания
съобразно цитираната процесуална норма – чл.323, ал.1, т.1 от НПК, следва да се
обърне внимание на адв. И.Г.– служебен защитник на осъдения В.Д.Т., че
съдържанието на подадената от него въззивна жалба, против първоинстанционното определение,
не отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 от НПК и същият няма право да се
ползва от сроковете по чл.320, ал.4 от НПК в случай, че не приведе въззивната
си жалба в съответствие със закона, съобразявайки сроковете по чл.323, ал.1 от НПК.
С
оглед на изложеното въззивният съд намира, че производството по настоящото
въззивно дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за надлежно
администриране съгласно изискванията на НПК.
По
изложените съображения Софийски Градски Съд, 1-ви въззивен състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО
ПРОИЗВОДСТВО по ВНЧД № 3946/20 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
ВРЪЩА
делото на Софийския Районен Съд за надлежно законосъответно администриране на
подадената въззивна жалба срещу определението на СРС, НК, 9 състав – съгласно
изискването на чл.321 НПК и изпълнение на процедурата по чл.320 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/