№ 285
гр. Кюстендил, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. А.
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520100967 по описа за 2021 година
С. ЕМ. АНГ., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, *******, чрез
пълномощника си адвокат Г.Ч. от САК, съдебен адрес-гр. София, ул. “Три
уши“ № 1, е предявила против „МОНИ ТЕКС 66“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление на дейността - гр. Дупница, ул.“Плиска“№
15, представлявано от управителят му В. М., искове да бъде осъдено да й
заплати сумата от 2990.96 /две хиляди двеста и деветдесет и девет и
деветдесет и шест/лв.,представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд в съботните дни в периода от 19.02.2020 год. до 13.04.2020
год., за 65 /шестдесет и пет/ съботни дни, от които 63 /шестдесет и три/ дни
обикновени почивни дни и два дни официални празници /1 май и 2020 год. и
27.12.2020 год./, при полаган извънреден труд от 7-седем часа в съботен ден,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане и при условията на
алтернативност сумата от 3845.52 /три хиляди осемстотин и четиредесет и пет
и петдесет и два/ лева, представяваща дължимо, но неплатено възнаграждение
за положен от ищцата извънреден труд за периода от 19.02.2020 год. до
13.04.2021 год. в размер на 65 /шестдесет и пет/ съботни дни, от които 63
/шестдесет и три/ дни обикновени почивни дни и два дни официални
празници /1 май и 2020 год. и 27.12.2020 год./, при полаган извънреден труд
от 9-девет часа в съботен ден, ведно със законната лихва до окончателното
1
изплащане. Претендира се присъждане и на разноските делото.
С влязло в сила Определение на съда № 138/30.06.2021г. е прекратено
производството по делото освен в частта му по претенцията на ищцата за
положен от същата, но незаплатен, извънреден труд.
След корекция на съставения от съда проекто - доклад (спр. л.227 от
делото) заявеното от ищцата искане е придобило следната редакция: да се
осъди ответното дружество да заплати на ищцата полагания от нея „със
знанието и без противопоставянето на ответника извънреден труд и в
извънустановеното работно време, за което не й било изплатено
възнаграждение общо за периода от 19.02.2020г. до 31.12.2020г. в размер на
4578,66 лв., а за периода от 02.01.2021 г. до 31.03.2021 г. общо в размер на
1602 лв., което сумарно е 6180,96 лв.“.
В срока за отговор на исковата молба ответното ТД оспорва иска и част от
обстоятелствата, на които се основава, прави и доказателствени искания.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Не се спори между страните, че същите са се намирали в трудовоправни
отношения, считано от 19.02.2020г., по силата на сключен между тях трудов
договор със срок на изпитване № 135/19.02.2020г. Липсва спор и по това, че
ищцата е изпълнявала при ответното дружество длъжността „продавач
консултант“, с място на работа – гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №
170. Няма спор и досежно обстоятелството, че понастоящем трудовият
договор е прекратен.
Приобщени към доказателствения материал и относими към правния спор,
са представените от ответното дружество 16 бр. разчетно-платежна ведомост
за ищцата (л. 71 до 88 от делото), считано от м. февруари 2020г. до м. май
2021г.
2
Видно от представените заверени копия на 16 бр. месечни графици,
касателно определеното работно време в периода 01.02.2020 г. – 30.05.2021 г.
(л. 89 до 114), е че в обекта на търговеца, находящ се в гр. Кюстендил, ул.
„Цар Освободител“ № 170 е установено работно време от понеделник до
петък – от 10:00 часа до 18:30 часа, събота – от 10:00 часа до 16:00 часа, при
нормирани почивки, както следва: от понеделник до петък – от 12:00 ч. до
12:15 ч.; от 14:00ч. до 15:00ч. и от 17:15 до 17:30 ч., а събота – от 12:00 ч. до
12:30 ч. и от 14:00 ч. до 15:00 ч. Същият график на работно време и почивки е
инкорпориран и в представения Правилник за вътрешния трудов ред в
„МОНИ ТЕКС 66“ ООД – л. 114 – 118 г., с който ищцата в настоящото се е
запознала видно от положения от същата подпис –спр. гърба на л. 117 от
делото.
Представен е и хронолигичен регистър на дружеството за периода
01.01.2020г. до 01.08.2021г., касателно изплатени на ищцата суми, а така
също и Справка за начислени и изплатени на С.А. суми (л. 120 от делото),
като от последната се установява, че за периода на действие на трудовото
правоотношение между страните, начислените за получаване от А. суми са
както следва: 6578,37 лв. – сума за получаване по ведомост; 3114,47 лв. –
„получена в брой по ведомост, подпис“; 3954,15 лв. – „сума за получаване по
банка“; 5497,00 лв. – „взети от магазина“ и 12565,62 лв. – „общо получени
суми“.
Видно от 12 бр. заверени копия на касови бележки (л. 121 – 133), в т.ч.
данните на гърба на всяка от тях, е че ищцата е получава суми от касата с
основание „заплата“, съотв. „заплата Силвия“
С допълнително споразумение от 01.01.2021 г. към процесния трудов
договор, страните са постигнали съгласие по параметрите на същия,
касателно размера на възнаграждението - 650 лв., продължителността на
работното време при сумирано изчиславане – 40 часа седмично и срока на
предизвестието в случай на прекратяване на отношението – 30 дни.
Досежно взиманите от ищцата пари от касатана търговския обект са
представени и Аналитични регистри на търговеца (л. 134 до 139 от делото).
3
Със Заповед № 10/01.01.2020г. на работодателя (л. 139 е определено
времето, посочено в месечния график за почивка, да бъде свободно време на
служителя.
Със Заповед № 11/01.01.2020 г. на управителя на дружеството е установено
сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане
от 1 месец за процесния обект, находящ се в гр. Кюстендил, като
продължителността на работното време е определено, както следва: 7 часа от
10:00 ч. до 18:30 часа от понеделник до петък; 4,5 часа от 10:00 часа до 16:00
часа в събота; неделя – почивен ден.
За подаваните от дружеството към НАП данни с декларация обр. № 1 за
периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021г. са представени 15 бр. актуално
състояние, което установява подадени данни за служителите към
дружеството, в т.ч. и ищцата в настоящото.
Представените на л. 156 – 164 заверени копия на авизо местен превод с
наредител – „МОНИ ТЕКС 66“ ООД и получател – С.А., ведно с посочено
основание „заплата“ за съответните месеци, установяват получени от ищцата
суми на горното основание съответно за: 429,89 лв. – м.03 и м. 4 2021г; 504,39
лв. – м. 02./2021г.; 517,00 лв. – м. 01.2021г.; 531,01 лв. – м/ 12/2020 г.; 473,35
лв. – м. 11/2020 г.; 475,37 лв. – м. 10/2020 г.;532,89 лв. – м. 09.2020г.; 490,25
лв. – м. 08.2020 г.
Данните за движението по банковата сметка на ищцата са обективирани в
представените писмени доказателства на л. 216 до 224 от делото.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изготвена от
в.л. инж. ик. Д.Д., съдебно-счетоводна експертиза, експертното мнение по
която установява следното: нетното трудово възнаграждение на ищцата за
исковия период (м. февруари 2020г. – м. април 2021г.) е изплащано на каса
срещу подпис на лицето във ведомостта за сума от 3114,47 лв., както и по
4
лична нейна банкова сметка – за сума от 3954,15 лв. Отработените по график
часове и начаследните по ведомост нетни трудови възнаграждения за
процесния период възлизат на сума от 6578,35 лв. Сочи се, че ищцата е
получила в повече от дружеството-работодател сумата от 490,25 лв. по
банков път като дублирано плащане на НТВ за м. август 2020г. Експертът
установява още, че освен тази сума (490,25 лв.) ищцата е получила в повече
от работодателя сума в размер на 5497 лв., които е взела от касата на
търговския обект. Така, общият размер на полученото от нея в повече от
работодателя възлиза на 5987,25 лв. Крайният размер на дължимото за м.
март 2021г. и м. април 2021г. нетно възнаграждение, след извършване на
необходмите приспадания, както е посочил експертът, е определен на 429,89
лв., която сума е изплатена по банков път на А. на 31.05.2021г. Така,
експертът е посочил, че няма неплатено трудово възнаграждение. Посочено е
още, че за ищцата са калкулирани отработените часове в съботни дни
съгласно присъствени графици за сумирано работно време като в исковия
период същата е работила през общо 52 съботи и е отработила 249 часа. В
заплащаните й месечни трудови възнаграждения са калкулирани и
отработените часове на официални празници, отразени в присъствените
графици и с надбавка от 100 %, начислени във ведомостите. Отработените
извънредни часове и такива по официални празници са начислени във
ведомостите коректно със съответните надбавки за отработените часове.
Стойността на взетите от ищцата от касата суми възлиза на 5497 лв. като тези
вземания са отразени в счетоводството на дружеството: дебит с-ка 411/5
кредит с-ка 430, вътрешни разчети, отразени и в Аналитичен регистър на
работодателя – сметка 411/5 – обект Кюстендил – „взети пари от каса от
С.А.“.
В устно изложената пред съда част и на поставените му въпроси, експертът
потвърди, че сумите по бележки и по ведомост представляват различни
плащания, отразени по съвсем различни счетоводни сметки, както и че на
съответната касова бележка не може да отговаря подписа върху ведомостта.
Инж. Д. сочи още, че има положен от ищцата извънреден труд, но съгласно
графика той е отразен, начилсен и изплатен във ведoмостта, като над този
положен, не е установен друг. Отбелязва, че сумата от 5497.00 лв. е такава
получена от Силвия над трудовото възнаграждение, което поначало й дължи
работодателят.
5
Изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. С.Т.
установява, че в обекта на търговеца и работодател, находящ се в гр.
Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 170 има поставени два броя камери за
видеонаблюдение, но липсва съхранена информация за исковия период -
19.02.2020г. до 13.03.2021г., с оглед ограничения капацитет на хард диска на
DVR записващото устройство.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Даниела
Коларова – технически секретар – координатор при работодателя, се установи
допълнително, че работното време на обекта е от 10:00 до 18:30 часа през
седмицата и от 10,00 часа до 16,00 часа – събота, както и че същото
нееднократно е нарушавано в ущърб на работодателя от А.. Твърди, че за
процесния обект не е имало присъствена книга, както и задължение за ищцата
да се подписва в такава. Сочи, че А. взимала част от заплатата си като аванс
от касата, а останалата – по банков път, макар и да не може да твърди със
сигурност, че същата така е получавала възнаграждението си през целия
период на действие на трудовото правоотношение, доколкото не е
счетоводител.
Останалите събрани по делото доказателства като неотносими към правния
спор, в т.ч. и тези по претенцията в оттеглената й част, съдът не обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
Изложените от страните фактически констатации определят правната
квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. 143, ал. 1, КТ, вр.
с чл. 150 от с.к., вр. с чл. 262, ал. 1 и ал. 2 от с.к. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 143 КТ дава легална дефиниция на понятието
извънреден труд, а именно - трудът, който се полага с разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
6
ръководител, извън установеното за работника работно време.
Разпореждането на работодателя за полагане на извънреден труд
представлява изрично волеизявление, чрез което се възлага работа в повече
от установеното работно време. Във втората хипотеза на цитираната по-горе
законова разпоредба от страна на работника и по негова инициатива се
изпълнява работа в повече от установеното работно време със знанието и
мълчаливото допускане на работодателя, какъвто се сочи да е и настоящият
случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от КТ разпределението на работното
време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
Съгласно разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и, ал. 2 от КТ отчитането на
работното време се изчислява в работни дни - подневно, освен ако
работодателят не е установил сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Установяването на сумирано изчисляване на работното
време в предриятието или част от него е право на работодателя, поради което
не съществува изискване за валидност да се сключват допълнителни
споразумения за промяна на трудовото правоотношение /В този смисъл е
решение № 14/23.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. При сумарно определеното работно
време, работникът има право на междудневна почивка не по-малко от 12 часа
/чл. 152 КТ/, седмична почивка-не по-малка от 36 часа /чл. 153 КТ/. При
превишено сумарно изчислено работно време, е налице извънреден труд.
Положеният труд в събота и неделя, ако е по график, не се явява извънреден.
/в този смисъл решение № 759/29.12.2010 г. по гр.д.№ 1361/2009 г. на ВКС/.
Така, в тежест на работодателя е да докаже по делото, че към датата на
възникване на трудовото правоотношение между страните или в по - късен
момент, в дружеството изцяло или по отношение на ищцата е въведено
сумирано отчитане на работното време, което следва да бъде доказано с
писмени доказателства - изрична заповед на работодателя в този смисъл и/или
утвърждаване от работодателя на Правилник за вътрешния трудов ред, с
който се определя сумирано отчитане на работното време.
7
В хода на производството, от страна на ответника, такава заповед е
представена, а именно – Заповед № 11/01.01.2020 г. на управителя на
дружеството с определено сумирано изчисляване на работното време с
календарен период на отчитане от 1 месец за процесния обект, находящ се в
гр. Кюстендил, като продължителността на работното време е определено,
както следва: 7 часа от 10:00 ч. до 18:30 часа от понеделник до петък; 4,5 часа
от 10:00 часа до 16:00 часа в събота; неделя – почивен ден. Отделно,
допълнително споразумение от 01.01.2021 г. към процесния трудов договор, в
т.ч. и касателно продължителността на работното време при сумирано
изчиславане – 40 часа седмично установява такова отчитане на работното
време.
Полагането на извънреден труд подлежи на доказване с всички
доказателствени средства. Следва да се има предвид обаче, че когато
насрещните страни спорят относно дължимото и съответно заплатеното
трудово възнаграждение поради различния в твърденията относно
продължителността на работното време, неговото разпределение и
възприетия начин за отчитането му, какъвто е и настоящият случай, тогава
всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелствата във
връзка с конкретните си твърдения.
В този смисъл, в тежест на работника бе да установи твърденията си за
положен извън установеното за него работно време, труд, за което са
допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания,
коeто обаче същият не успя да стори.
На свой ред, работодателят е ангажирал доказателства за установеното по
график съгласно Правилника за вътрешния трудов ред работно време, с който
ищцата безспорно се е запознала, видно и от положения от нея подпис (спр.
гърба на л. 117 от делото), както следва: от понеделник до петък – от 10:00
часа до 18:30 часа, събота – от 10:00 часа до 16:00 часа, при нормирани
почивки, както следва: от понеделник до петък – от 12:00 ч. до 12:15 ч.; от
14:00ч. до 15:00ч. и от 17:15 до 17:30 ч., а събота – от 12:00 ч. до 12:30 ч. и от
14:00 ч. до 15:00 ч.
В последния смисъл ищцата с уточняващата си молба, посредством
пълномощника си сочи, че доколкото в трудовия й договор бил предвиден 7-
часов работен ден, то същият следвало да е от 9.00 ч. до 16.00 часа, а тя
8
„работила до 18.00 часа“, което на практика означавало - извънредно 2 часа
дневно през седмицата, като работела и в почивните дни (събота) от 9.00 до
16.00 часа, за което също й се дължал извънреден труд. Тези доводи на
ищцовата страна, обосноваващи тезата й за положен от нея извънреден труд,
настоящият състав не може да сподели. В действителност, посочената в
трудовия договор продължителност на работното време е определна на 7 часа
дневно, но никъде в същия не е отбелязано, че това е времето от 9.00 до 16.00
часа. Напротив, приобщените по делото писмени доказателства, а и
свидетелски показания, безспорно установават график на работно време, с
което ищцата е била запозната, а именно - през седмицата от 10.00 до 18.30
часа, а в съботните дни, които по график са работни, а не почивни такива,
както твърди пълномощника на ищцата – от 10.00 до 16.00 часа. Установено е
и времето на полагащите се на работниците почивки, както съдът е посочил
по-горе, и които с изрична заповед № 10/01.01.2020 г. на Управителя на
търговското дружество са определени за свободно време на служителите, т.е.
такова, през което те не престират работна сила.
Така изложеното от съда, в допълнение и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която настоящият състав намира да е обективна,
пълна и безпристрастно изготвена, а и кореспондираща си с останалия събран
по делото доказателствен материал, поради което и кредитира, води същия до
категоричен извод за недоказаност на заявената претенция, за това именно
подлежаща и на отхвърляне като неоснователна.
В този смисъл експертът по делото, посредством специалните си познания
в областта, е достигнал до извода, че макар и в действителност да е имало
положен от ищцата извънреден труд, то същият е бил заплатен, а извън
заплатения такъв и коректно заведен и начислен в счетоводството, друг такъв
не се установява да е полаган от ищцата. Нещо повече, вещото лице сочи да е
налице сума в размер на 5497,00 лв., платена от работодателя на ищцата,
посредством взимане от последната от касата на обекта, извън дължимото й
се възнаграждение, а така също и сума от 490,25 лв., представляваща
дублирано плащане по банковата й сметка за м. август 2020г. Инж. Д. е
категорична, както сочи в устно изложената пред съда част, че плащанията по
банковата сметка на А. и тези представляващи взимане от касата на обекта, са
различни такива. В действителност, събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелката в процеса, сочат на това ищцата да е
9
взимала аванс от касата, а остатъкът да й бил превеждан по банкова сметка.
Но последната отдено сочи да не е счетоводител, а така също и да не е
сигурна дали през цялото време изплащането на възнаграждението на А. да е
ставало по посочения начин.
Досежно фактическите действия по вземане на съответните суми от касата
на обекта, ищцата не спори, като дори признава в съдебно заседание, че
такива е взимала. В последния смисъл изразеното от пълномощника на
страната възражение, че А. е била заставяна да прави това, както и поради
каква причина е била принуждавана да взима пари от касата, останаха
недоказани в процеса.
Недоказани са и опитите на страната да установи точен час на пристигане и
тръгване на служителя от обекта, от една страна поради липсата на
присъствена книга в търговския обект (такава не се е и изисквала за обект с
квадратура под 50 кв.м., както сочи ответната стана – съотв., в тежест на
ищцата бе да установи противното като положителен факт който твърди в
процеса, а именно, че завеждането на подобна книга е било задължение на
работодателя, в който случай процесуалното му бездействие по
предоставянето на търсената книга би породило последиците на 161 от ГПК,
вр. с чл. 190, ал.2 от с.к.). От друга страна, макар и да се установи, че в
търговския обект е имало видеонаблюдение, то информация за процесния
период не може да бъде извлечена поради ограничения капацитет на хард
диска на DVR устройството (спр. приетата и неоспорена съдебно-техническа
експертиза, изготвена от в.л. С.Т., която съдът не намира основание да не
кредитира).
Изложените от настоящия състав доводи водят на категоричен извод за
недоказаност на претенцията на ищцата, в т.ч. и в светлината на казуалната
практика на върховната инстанция, цитирана по-горе, а именно - решение №
759/29.12.2010 г. по гр.д.№ 1361/2009 г. на ВКС, според която положеният в
събота и неделя труд, ако е по график (какъвто в случая се установи да е
налице за съботният ден), не представлява извънреден труд.
Предвид всички доводи на съда претенцията остана недоказана в процеса,
поради което и ще бъде отхвърлена като неоснователна.
10
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се
дължат само на ответното дружество. Доказателства за сторените такива са
налични са сума 200,00 лв. - депозит в.л. както и за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение от 800,00 лв.,поради което горинте ще се
присъдят на ответникът.
НаБН
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. ЕМ.
АНГ., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, *******, против „МОНИ ТЕКС 66“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление на дейността - гр.
Дупница, ул.“Плиска“№ 15, представлявано от управителят му В. М. иск да
бъде осъдено ответното дружество да й заплати положения от нея извънреден
труд през работните седмици, в съботните дни и на официалните празници за
11
периода от време, считано от датата на сключване на трудовото
правоотношение – 19.02.2020г. до 31.03.2021 г. и равняващ се на сумата от
6180,96 лв., от които - за периода от 19.02.2020г. до 31.12.2020г. в размер на
4578,66 лв., а за периода от 02.01.2021 г. до 31.03.2021 г. общо в размер на
1602 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. ЕМ. АНГ., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, *******,
ДА ЗАПЛАТИ НА „МОНИ ТЕКС 66“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление на дейността - гр. Дупница, ул.“Плиска“№ 15,
представлявано от управителят му В. М. сума в размер на 1000.00 лв./хиляда
лева/ лева,представляваща направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12
13