№ 170
гр. Варна, 28.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20223001000003 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по
реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частни жалби, предявени от: СВ.
АНДР. Н. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.К. 42, ап.10 чрез пълномощник
адв. Ст. Р. гр.Варна, бул.Съборни 11 бл.1 ап.1 и В. С. Д. с ЕГН ********** с
настоящ адрес ОЗ-Варна срещу определение № 1490 от 15.11.2021г. по
търг.дело № 95 по описа на ВОС, с което е прекратено производството по т.д.
№ 95 по описа за 2021г. на ВОС.
В частните жалби се твърди че определението е неправилно, като
оспорва извода на съда, че ищцата не се легитимира като собственик на
процесния имот. Твърди, че според доказателствата по делото- Решение №
519/18.04.2016г., постановено по гр.д. No 1865/2015г. на ВОС, ищцата
притежава ½ ид.ч. от имота. С решението е прието за установено, по
отношение на В. С. Д., че СВ. АНДР. Н. е собственик на ½ ид.ч. от имота
мезонет, находящ се в гр.Варна, за която ответникът се е легитимирал като
собственик по силата на презумцията за съвместен принос и прекратяване на
брака, като придобит изцяло с лични средства на ищцата, на осн. чл.124 от
ГПК вр.чл.23 ал.1 СК. Решението е влязло в законна сила на 09.05.2016год.
Посоченото решение № 58/14.04.2016год. по в.гр.д. №370/2015год. на ВАпС,
съгласно което се отнемат по ½ ид.ч. от процесния имот от В.Д. и С.Н. е
влязло в законна сила на 06.10.2017год. За това счита, че по силата на
Решение № 519/18.04.2016г., постановено по гр.д. No 1865/2015г. на ВОС,
ищцата се явява собственик на ½ ид.ч. от имота. Искът е за нищожност на ½
ид.ч. от законната ипотека, следователно се явява допустим.
С частните жалби се иска съда да отмени обжалваното прекратително
определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
1
Насрещната страна ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД ЕИК
*********, чрез писмено становище на процесуален представител, счита
частната жалба от СВ. АНДР. Н. за неоснователна.
Частните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл.275 от
ГПК и са допустими. За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по търг.дело № № 95/21год. по описа на ВОС е образувано
на основание искова молба от СВ. АНДР. Н. с ЕГН ********** от гр.Варна,
ул.К. 42, ап.10 чрез пълномощник адв. Ст. Р. от АК-Варна, с която срещу
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД ЕИК ********* и В. С. Д. с ЕГН
********** е предявен иск за прогласяване за нищожна до размера на 1/2
идеална част на законната ипотека върху жилищен имот по нотариален акт №
102, том втори рег. № 2989 дело №171/2003г. на Нотариус № 190 на НК, акт
№ 190 том ХХ1Х вх. рег. № 10202/26.06.2003г. на СВп Варна, вписана по
молба на ОББ АД на 26.06.2003г. том втори №34 рег. № 10270 и подновена на
19.08.2013г. том седми №118, рег. №13371, поради противоречие с нормите
на чл.170 ЗЗД във вр.чл.167 ал.3 ЗЗД, изразяващо се в обстоятелството, че
ответникът В. С. Д. никога не е бил собственик на 1/2 ид.част от имота.
Ищцата твърди, че с Решение № 519/18.04.2016г., постановено по гр.д. No
1865/2015г. на ВОС, гр.отд., девети състав, влязло в законна сила на
09.05.2016г. е прието, че ищцата СВ. АНДР. Н. с ЕГН ********** е
собственик на 1/2 идеална част от посочения по-горе недвижим имот, за която
част ответникът В. С. Д. се е легитимирал като собственик по силата на
презумпцията за съвместен принос и прекратяване на брака, поради
придобиване изцяло с лични средства на ищцата на апартамент - мезонет №
10 на четвърти и пети етажи, в жилищна сграда, намираща се гр.Варна, ул.
„К." N o 42, със застроена площ 249 кв.м. Имотът е придобит чрез покупко-
продажба, обективирана в нот.акт No 190, том 29, дело 6778, вх. рег. № 10202
от 26.06.2003г. на СВ - Варна. Сочи се, че доколкото установителният иск по
чл.23, ал.1 от СК има обратно действие /ех tunc/ означава, че още от момента
на придобиването му през 2003г. описаният недвижим имот е изключителна
собственост на СВ. АНДР. Н.. За това счита, че законната ипотека върху
посочения жилищен имотучредена с Акт № 103, том втори/2003г., вписана с
молба от ОББ АД в книгите за вписване на 26.06.2003г., том II, N o 34, вх. рег.
10270, и подновяването на законната ипотека с молба от ОББ АД, вписана в
книгите за вписване на 19.08.2013г., том VII, No 118, вх. рег. 13371 на СлВп -
2
Варна са нищожни до размера на 1/2 идеална част поради противоречие с
нормите на чл.170 ЗЗД вр. чл.167, ал.З ЗЗД, изразяващо се в обстоятелството,
че В. С. Д. никога не е бил собственик на 1/2 идеална част от описаният имот.
В отговора на исковата молба ответникът ОББ АД гр.София оспорва искът
като недопустим, поради липса на правен интерес, евентуално-като
неоснователен. Съдът е приел, че към настоящия момент ищцата не се
легитимира като собственик на процесния имот, поради което и не би могла
да претендира права върху него. Направил е извод, че като преждевременно
заведен искът се явява недопустим, недопустимо е и образуваното съдебно
производство по него, поради което с обжалваното определение, съдът е
прекратил производството. Съдът като съобрази предмета на делото,
становищата на страните и събраните доказателства, намира определението за
правилно, поради следното: Не е спорно следното: Претенцията, заявена с
исковата молба по която е образувано прекратеното производство, е с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.170 ЗЗД във вр.чл.167 ал.3 ЗЗД.
Основанието за нищожност на законната ипотека до размера на 1/2ид.част
съобразно твърденията на ищцата е: ипотеката за посочената ид.част е
нищожна на осн.чл.170 ЗЗД, понеже ответникът В. С. Д. никога не е бил
собственик на ½ ид.част от имота. Становището на ищцата е че е била
изключителен собственик на имота, към момента на учредяване на законната
ипотека, съобразно Решение № 519/18.04.2016г., постановено по гр.д. No
1865/2015г. на ВОС, гр.отд., девети състав, влязло в законна сила на
09.05.2016г. е прието, че ищцата СВ. АНДР. Н. с ЕГН ********** е
собственик на 1/2 идеална част от посочения по-горе недвижим имот, за която
част ответникът В. С. Д. се е легитимирал като собственик по силата на
презумпцията за съвместен принос и прекратяване на брака, поради
придобиване изцяло с лични средства на ищцата на апартамент - мезонет №
10 на четвърти и пети етажи, в жилищна сграда, намираща се гр.Варна, ул.
„К." N o 42, със застроена площ 249 кв.м. Имотът е придобит чрез покупко-
продажба, обективирана в нот.акт No 190, том 29, дело 6778, вх. рег. № 10202
от 26.06.2003г. на СВ - Варна. Понеже установителният иск по чл.23, ал.1 от
СК има обратно действие /ех tunc/ означава, че още от момента на
придобиването му през 2003г. е бил изключителна собственост на ищцата.
Съдът не споделя становището на ищцата че същата притежава вещни права
върху процесния имот, поради следното:
3
Не е спорно, че след влизане в сила на установителния иск по чл.23 ал.1
СК, имотът, в неговата цялост, е излязъл от патримониума на ищцата и
втория ответник Д. по силата на конститутивното действие на постановения
по в.гр.д. № 370/2015г. на ВАпС съдебен акт по реда на ЗОПИППД (отм.).
Видно е, че според постановеното решение № 58/14.04.2016год., влязло в
законна сила, с него се отнема в полза на Държавата от В. С. Д. и СВ. АНДР.
Н. на осн.чл.10, чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ по 1/2ид.ч. от
апартамент-мезонет № 10 в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.К. №
42. Следователно, според влязлото в сила решение, целият имот към
настоящия момент е собственост на Държавата. Съобразно разпоредбата на
чл.297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда който го е
постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Р.България. След
влизане в сила на цитираното решение, според което собственик на имота е
Държавата, не е постановен друг съдебен акт, който да отрича Държавата като
собственик, респективно да легитимира ищцата като собственик на имота,
или на идеална част от него.
Предвид изложеното, успешно проведения от ищцата иск с правно
основание чл.23, ал.1 от СК по отношение на имота, е без значение за
прекратеното исково производство. Това е така, понеже към настоящия
момент ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот, а
собственик е Държавата, поради което и не би могла да претендира права
върху него, или да отрича чужди права, каквато е целта на настоящия иск.
С оглед на изложеното, ищцата както правилно е посочил окръжния
съд, към настоящия момент няма правен интерес да отрече действителността
на законната ипотека, вписана върху недвижимия имот и така да го защити от
евентуално принудително изпълнение за събиране на обезпеченото вземане
на ответната банка. Правният й интерес е обусловен от претендираното от нея
вещно право върху имота, което следва да бъде установено чрез отричане на
признатото право на собственост на Държавата, по предвидения за това исков
ред.
Поради направения извод обжалваното определение за прекратяване на
производството по делото поради липса на правен интерес, следва да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на съда,
които споделя.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1490 от 15.11.2021г. по търг.дело №
4
95 по описа на ВОС за 2021год. , с което е прекратено производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, при условията на чл.280
ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5