Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10721 по описа на съда за 2016 г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по предявена от Г.Р.М. претенция за осъждане на ответника З. „А.“ АД да й заплати
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 08.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 08.12.2015 г. в гр. Стара Загора, по ул. „Златен клас“
до бл. 12, при управление на „Форд Транзит“ с ДК № *****НН С.С.С. нарушил
правилата за движение по пътищата, като предприел маневра движение на З.ен ход,
без да се убеди, че пътят З. превозното средство е свободен, не наблюдавал
непрекъснато пътя З. превозното средство, в резултат на което блъснал със З.на
част на автомобила пешеходеца Г.Р.М..
Вследствие
произшествието М. била незабавно хоспитализирана в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ – Стара Загора и след извършени изследвания се установило, че е
получила политравма, серийна фрактура на ребрата вдясно ІІ-VІІІ, гръден капак,
контузионен бял дроб с малък пневмоторакс вдясно, фрактура на дясна скапула,
контузио капитис и комоцио церебри. Назначили й лечение с кислородотерапия и
аналгетици. След 14-дневен престой М. била изписана с дадени препоръки за
хигиенно-диетичен режим.
Ищцата
търпяла силни болки от получените при процесното ПТП увреждания и все още не се
била възстановила. Докато преди произшествието била самостоятелна и жизнена,
сега имала нужда от непрекъсната чужда помощ.
Водачът
на л.а. „Форд Транзит“ имал сключена валидна към 08.12.2015 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. ЗАД „А.“
АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера на
действителните неимуществени вреди, поради което моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 150 000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва виновно и противоправно поведение на водача С.С.
и размера на претендираното обезщетение като завишен. Възразява за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото
е прието заверено копие от решение № 1269/11.10.2016 г. по НАХД № 2545/2016 г.
по описа на РС – гр. Стара Загора, с което С.С.С. е признат за виновен в това,
че на 08.12.2015 г. в гр. Стара Загора, на ул. „Златен клас“ при управление на
МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с ДК № *****НН е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“, като не е сторил това; чл. 40, ал. 1
от ЗДвП – „Преди да започне движение наЗ., водачът е длъжен да се убеди, че
пътят З. превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“, като не е сторил това; чл.
40, ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“, като не е сторил това и чл. 116, пр. посл. от ЗДвП – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците“, като не е сторил това и при движение на заден ход е предизвикал
автопроизшествие, при което по непредпазливост причинил многостепенна средна
телесна повреда на пешеходеца Г.Р.М. на 75 г., изразяваща се в гръдна травма –
контузионен бял дроб, наличие на гръден капак и парциален пневмоторакс,
осъществило медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота, счупване на ІІ до VІІІ ребра в дясна гръдна
половина, причинило трайно затруднение движението на снагата; счупване на
дясната лопатка, причинило трайно затруднение движенията на десния горен
крайник, като за пълното възстановяване бил необходим период 2-3 месеца –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и
е наложено административно наказание „глоба“ и е лишен от право да управлява
МПС за срок от пет месеца.
Решението
е влязло в сила на 27.10.2016 г.
Въз
основа на медицинската документация по делото е изслушана и приета
съдебно-медицинска експертиза за получените от ищцата увреждания. Според
даденото заключение на 08.12.2015 г. при ПТП като пешеходец Г.М. е получила гръдна
травма – серийно счупване на ребра в дясна гръдна половина – от ІІ до VІІІ с
оформяне на гръден капак, контузионен дроб, малък пневмоторакс в дясна
плеврална кухина, счупване на дясна лопатка, контузия на главата, сътресение на
мозъка и охлузвания и кръвонасядания на лицето и крайниците. Провело се лечение
с вливане на водно-солеви и глюкозни разтвори, антибиотици, Н2 блокери, витамини,
диуретици, кардиологични, кортикостериоди, аналгетици и седативи. Приложила се
кислородотерапия. При нормално протичане на лечебния процес за срок до три
месеца следвало да отшумят оплакванията и от най-тежките увреди – гръдната
травма и счупване на дясна лопатка.
При
проведения на М. личен преглед на 11.09.2017 г. е установено, че пострадалата е
в увредено общо състояние, но с ясно съзнание, адекватна, критична и
ориентирана. Не е установена огнищна неврологична симптоматика. Общо отслабени
са били надкостно-сухожилните рефлекси. Походката на пострадалата била забавена
и затруднена и се осъществявала с помощта на бастун. При натиск в дясна гръдна
половина в областта на счупването на ребрата изпитвала болка. В дясна раменна
става обемът на движение бил ограничен, а при крайни фази на пасивно
раздвижване М. изпитвала болка.
В
съдебното заседание на 29.09.2017 г. вещите лица са пояснили, че периодът на
възстановяване е по-дълъг поради възрастта на ищцата и наличието на
придружаващи заболявания – диабет и хипертония. Намалените слух и зрение и
паметови проблеми, от които М. се оплакала при извършения от вещите лица
преглед не се намирали в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Липсвали
и документи, отразяващи удължен период на възстановяване и евентуални
усложнения.
По
делото са събрани гласни доказателства за търпените от ищцата болки и страдания.
Синът на Г.М. – Р.Г.разказва, че майка му се възстановявала трудно от
уврежданията. Налагало се с нея винаги да има човек, който да й помага,
включително у дома при опити да се изправи и придвижи. Преди инцидента била
добре и нямала оплаквания, свързани с придвижването, докато сега се чувствала
несигурна. Не желаела да излиза на разходки и изпитвала страх от коли. Най-болезнено
чувствала ребрата си и за болките непрекъснато посещавала лекар, който й
изписвал прием на медикаменти.
В
изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза е описани механизма на
ПТП и е установено, че управляваният от С.С. автомобил е бил снабден с две
външни огледала и едно вътрешно, което имало ограничена видимост в зоната на
прозореца на задната врата.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Форд Транзит“ с ДК № *****НН СН и ЗАД
„А.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 01.02.2017 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Обстоятелството,
че с влязлото в сила на 27.10.2016 г. решение от 11.10.2016 г. по НАХД №
2545/2016 г. по описа на РС – гр. Стара Загора С.С.С. е бил освободен от
наказателна отговорност не заличава виновността на дееца и противоправността на
извършеното от него деяние.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира са
причинени именно от процесното ПТП. М. е била хоспитализирана за период от 14
дни за лечение на политравматични увреди. Лечението е било предимно
медикаментозно, с прилагане и на кислородотерапия. Преди произшествието тя е
страдала от диабет и високо артериално налягане, но не е имала проблеми с
придвижването и излизала на разходки. След изписване от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ – Стара Загора лечението продължило в домашни условия. В ежедневието
си М. е ползвала чужда помощ, като опитите за придвижване датирали от четири
месеца след инцидента. Придвижвала се с помощта на бастун, като и до момента
използва това помощно средство. Всичко това е снижило качеството й живот и я е
направило неспособна да осъществява пълноценно социални контакти. Трудностите в
придвижването и болките в гръдния кош я задържат принудително в ограниченото
пространство на дома й, като за това нейно състояние допринася и възникналият
страх от превозни средства, аз който свидетелства синът й.
Актуалното
здравословно състояние на ищцата не е напълно възстановено, а продължава да
изпитва болка при натиск в дясна гръдна половина в областта на счупването на
ребрата и крайни фази на пасивно раздвижване в дясна раменна става и с
ограничен обем на движение в тази става.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 74 г. към датата на процесното ПТП,
тежестта на уврежданията, изпитаните болки и страдания от политравматичните
увреждания, промененият начин на живот и конкретните социално-икономически
условия към 08.12.2015 г., съдът намира, че 80 000 лева е справедлив
размер на обезщетението.
В отговора
на исковата молба ответникът - застраховател е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, без да го
конкретизира, обосновавайки това обстоятелство с липсата на доказателства за
механизма на ПТП.
На
21.03.2017 г. от представителят на ищцата е постъпила молба с приложени писмени
доказателства, включително решение по НАХД № 2545/2016 г. по описа на РС – гр.
Стара Загора, а в съдебното заседание на 19.05.2017 г. съдът е докладвал и
приел медицинска документация, с която процесуалният представител на ответника
е заявил, че е запознат. Нито в становището от 13.04..2017 г., нито в съдебното
заседание на 19.05.2017 г. ответникът е конкретизирал възражението си за
съпричиняване от страна на ищцата. Докато с исковата молба действително не са
били представени доказателства, въз основа на които ответникът да конкретизира
възражението си, след 19.05.2017 г. е настъпила преклузия за това материално
правно възражение, поради което съдът не го обсъжда.
Ответникът
не доказа да е извършил пълно или частично плащане на обезщетението, поради
което следва да бъде осъден за заплати сумата от 80 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът
е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) – момента на
причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което е в размер законната лихва, предвид паричния характер на главното
задължение - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение за вреди, пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Законната лихва върху обезщетението следва да
бъде начислена от датата на увреждането – 08.12.2015 г.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на
СГС сумата от 3 200 лева държавна такса и 320 лева депозити за експертизи по
делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата е оказана
безплатна правна помощ. Размерът на възнаграждението на адв. К., определено в
приложение н нормите на чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г., е 5 676 лева, като съразмерно на уважената част от иска, й се
дължат 3 027.20 лева.
На
ответника се дължат разноски за заплатени депозити за експертиза и за свидетел
и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 400 лева,
на основание чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищцата дължи на ответника
сумата от 303.33 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Г.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП
на 08.12.2015 г., ведно със законната лихва от 08.12.2015 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „А.“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 3 200 лева държавна такса и 320 лева депозити за експертизи
по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. вр. 78,
ал. 1 от ГПК, ЗАД „А.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат П.К., с адрес *** сумата от 3 027.20 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.Р.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 303.33 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: