№ 859
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110105072 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от С.Ч. срещу М.В. ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна, в условията на обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
12 095, 95 лв., претендирана като неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
01.02.2020г. до 14.01.2021г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
448, 50 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
върху всяко неплатено нетно трудово възнаграждение, както следва:
1./ за месец февруари 2020г. сумата от 1 117 лв. и обезщетение за забава в размер на
89, 67 лв. за периода от 01.04.2020г. до 14.01.2021г.;
2./ за месец март 2020г. сумата от 1 117 лв. и обезщетение за забава в размер на 80, 36
лв. за периода от 01.05.2020г. до 14.01.2021г.;
3./ за месец април 2020г. сумата от 1 117 лв. и обезщетение за забава в размер на 70,
74 лв. за периода от 01.06.2020г. до 14.01.2021г.;
4./ за месец юни 2020г. сумата от 1 124, 75 лв. и обезщетение за забава в размер на 51,
82 лв. за периода от 01.08.2020г. до 14.01.2021г.;
5./ за месец юли 2020г. сумата от 1 124, 75 лв. и обезщетение за забава в размер на 42,
20 лв. за периода от 01.09.2020г. до 01.03.2021г.;
6./ за месец август 2020г. сумата от 1 124, 75 лв. и обезщетение за забава в размер на
32, 89 лв. за периода от 01.10.2020г. до 01.03.2021г.;
7./ за месец септември 2020г. сумата от 1 124, 75 лв. и обезщетение за забава в размер
на 23, 27 лв. за периода от 01.11.2020г. до 01.03.2021г.;
8./ за месец октомври 2020г. сумата от 1 124, 75 лв. и обезщетение за забава в размер
1
на 13, 96 лв. за периода от 01.12.2020г. до 01.03.2021г.;
9./ за месец ноември 2020г. сумата от 1 124, 75 лв. и обезщетение за забава в размер
на 22, 02 лв. за периода от 01.01.2021г. до 01.03.2021г.;
10./ за месец декември 2020г. сумата от 1 124, 75 лв. и обезщетение за забава в размер
на 14, 52 лв. за периода от 01.02.2021г. до 01.03.2021г.;
11./ за месец януари 2021г. сумата от 871, 70 лв. и обезщетение за забава в размер на
7, 02 лв. за периода от 01.01.2021г. до 01.03.2021г.;
Искът е основан на твърдения, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което С.Ч. е заемала длъжността “медицинска сестра” с
основно трудово възнаграждение в размер на 850 лв., съобразно допълнително
споразумение, платимо ежемесечно до 27 число на месеца, следващ полагането на труд.
Ищецът твърди, че работодателят не е заплатил полагащото му се трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2020г. до деня на прекратяване на трудовото
правоотношение - 14.01.2021г.
Неизпълнението на основното задължение на работодателя да заплаща
възнаграждение за положения труд има за последица изпадането му в забава, поради което
дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, до 01.03.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.В. ЕООД, е депозирал писмен отговор, с който
признава, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че за времето
от 01.02.2020г. до деня на прекратяване на трудовото правоотношение - 14.01.2021г., не е
заплащал трудово възнаграждение, поради тежкото финансово състояние.
Релевирано е и възражение за погасяване чрез плащане на сумата от 963 лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е безспорно, че С.Ч. е полагала труд по трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор, сключен на 01.07.2019г. в М.В. ЕООД с основно
трудово възнаграждение, съобразно допълнително споразумение в размер на 850 лв. до
04.01.2021г., когато то е прекратено по взаимно съгласие, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Работодателят признава, че не е изпълнил основното си задължение по трудовото си
правоотношение да заплаща трудовото възнаграждение на служителя, заемащ длъжността
„медицинска сестра.“, поради влошено финансово състояние на болничното заведение.
Съгласно допуснатото и неоспорено заключение на ССчЕ, нетното трудово
възнаграждение за посочения период и обезщетения за забава са, както следва:
1./ за месец февруари 2020г. сумата от 963 лв. и обезщетение за забава в размер на 77,
31 лв. за периода от 01.04.2020г. до 14.01.2021г.;
2./ за месец март 2020г. сумата от 963 лв., която е заплатена в хода на процеса на
29.04.2021г. и обезщетение за забава в размер на 69, 29 лв. за периода от 01.05.2020г. до
14.01.2021г.;
3./ за месец април 2020г. сумата от 481, 49 лв. и обезщетение за забава в размер на 30,
2
50 лв. за периода от 01.06.2020г. до 14.01.2021г.;
4./ за месец юни 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на 44,
98 лв. за периода от 01.08.2020г. до 14.01.2021г.;
5./ за месец юли 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на 49,
02 лв. за периода от 01.09.2020г. до 01.03.2021г.;
6./ за месец август 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на
40, 94 лв. за периода от 01.10.2020г. до 01.03.2021г.;
7./ за месец септември 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер
на 32, 59 лв. за периода от 01.11.2020г. до 01.03.2021г.;
8./ за месец октомври 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на
24, 51 лв. за периода от 01.12.2020г. до 01.03.2021г.;
9./ за месец ноември 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на
16, 16 лв. за периода от 01.01.2021г. до 01.03.2021г.;
10./ за месец декември 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер
на 7, 81 лв. за периода от 01.02.2021г. до 01.03.2021г.;
11./ за месец януари 2021г. работникът не е полагал труд;
Съобразявайки признанието направено от ответника, съдът приема, че М.В. ЕООД не
е изпълнил основното си задължение и не е заплатил на служителя нетно трудово
възнаграждение и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, поради което
дължи сумите, съобразно изготвеното заключение по ССчЕ и при спазване принципа за
диспозитивно начало, както следва:
1./ за месец февруари 2020г. сумата от 963 лв. и обезщетение за забава в размер на 77,
31 лв. за периода от 01.04.2020г. до 14.01.2021г.
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 117 лв. и за горницата над
сумата от 77, 31 лв. до 89, 67 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени;
2./ извършеното в хода на процеса плащане на главницата след предявяване на иска
съставлява факт, който следва да се съобрази, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК и който има за
последица отхвърляне на претенцията за нетно трудово възнаграждение в размер на 1 117
лв. и дължимост на обезщетение за забава в размер на 69, 29 лв. за периода от 01.05.2020г.
до 14.01.2021г.
Върху платената сума за главница следва да се присъди законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над присъдената сума по чл. 86 ЗЗД до претендираната от 80, 36 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен;
3./ за месец април 2020г. сумата от 481, 49 лв. и обезщетение за забава в размер на 30,
50 лв. за периода от 01.06.2020г. до 14.01.2021г.;
3
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 117 лв. и за горницата над
сумата от 30, 50 лв. до 70, 74 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени;
4./ за месец юни 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на 44,
98 лв. за периода от 01.08.2020г. до 14.01.2021г.;
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв. и за горницата
над сумата от 44, 98 лв. до 51, 82 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени;
5./ за месец юли 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на 42,
20 лв. за периода от 01.09.2020г. до 01.03.2021г.;
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв., искът следва
да бъдат отхвърлен;
6./ за месец август 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на
32, 89 лв. за периода от 01.10.2020г. до 01.03.2021г.;
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв., искът следва
да бъдат отхвърлен;
7./ за месец септември 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер
на 23, 27 лв. за периода от 01.11.2020г. до 01.03.2021г.;
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв., искът следва
да бъдат отхвърлен;
8./ за месец октомври 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на
13, 96 лв. за периода от 01.12.2020г. до 01.03.2021г.;
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв., искът следва
да бъдат отхвърлен;
9./ за месец ноември 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер на
16, 16 лв. за периода от 01.01.2021г. до 01.03.2021г.;
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв. и за горницата
над сумата от 16, 16 лв. до 22, 02 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени;
10./ за месец декември 2020г. сумата от 969, 59 лв. и обезщетение за забава в размер
на 7, 81 лв. за периода от 01.02.2021г. до 01.03.2021г.;
За разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв. и за горницата
над сумата от 7, 81 лв. до 14, 52 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени;
11./ претенциите за месец януари 2021г. за сумата от 871, 70 лв. и обезщетение за
забава в размер на 7, 02 лв. за периода от 01.01.2021г. до 01.03.2021г., следва да бъдат
отхвърлени, тъй като ищецът не е полагал труд и нетно трудово възнаграждение не му се
дължи.
По разноските
4
При този изход на спора с прав на разноски за уважената част от претенциите
разполага ищеца С.Ч., чиито размер възлиза на 773, 80 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 226, 20 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът М.В. ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 550, 45 лв., представляваща
разноски дължими за производството, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 963 лв. /деветстотин шестдесет и три лева/, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 77, 31 лв. /седемдесет и седем лева и
тридесет и една ст./ за периода от 01.04.2020г. до 14.01.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над присъдената до претендираната сума от 1 117 лв. и за горницата
над сумата от 77, 31 лв. до 89, 67 лв., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Ч., ЕГН **********, **** иск за заплащане на
сумата от 1 117 лв. /хиляда сто и седемнадесет лева/, представляваща нетно трудово
възнаграждение за месец март 2020г., поради погасяване на вземане в хода на процеса
чрез плащане.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** законна лихва върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за месец
март 2020г. в размер на 963 лв. от деня на предявяване на исковата молба – 09.04.2021г. до
деня на плащането – 29.04.2021г.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 69, 29 лв. /шестдесет и девет лева и двадесет и девет ст./,
представляваща обезщетение за забава върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за
месец март 2020г. в размер на 963 лв. за периода от 01.05.2020г. до 14.01.2021г., на осн. чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 481, 49 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и
четиридесет и девет ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април
2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г.
до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 30, 50
лв. /тридесет лева и петдесет ст./ за периода от 01.06.2020г. до 14.01.2021г., КАТО
5
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдената до претендираната сума от 1 117 лв. и
за горницата над сумата от 30, 50 лв. до 70, 74 лв., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 969, 59 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и
девет ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 44, 98 лв. /четиридесет и
четири лева и деветдесет и осем ст./ за периода от 01.08.2020г. до 14.01.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв.
и за горницата над сумата от 44, 98 лв. до 51, 82 лв., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 969, 59 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и
девет ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли 2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 42, 20 лв. /четиридесет и
да лева и двадесет ст./ за периода от 01.09.2020г. до 01.03.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв., на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 969, 59 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и
девет ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец август 2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 32, 89 лв. /тридесет и два
лева и осемдесет и девет ст./ за периода от 01.10.2020г. до 01.03.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдената до претендираната сума от
1 124, 75 лв., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 969, 59 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и
девет ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец септември 2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 23, 27 лв.
/двадесет и три лева и двадесет и седем ст./ за периода от 01.10.2020г. до 01.03.2021г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдената до претендираната сума
от 1 124, 75 лв., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 969, 59 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и
девет ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2020г., ведно
6
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 13, 96 лв.
/тринадесет лева и деветдесет и шест ст./ за периода от 01.12.2020г. до 01.03.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдената до претендираната сума от
1 124, 75 лв., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 969, 59 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и
девет ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 16, 16 лв.
/шестнадесет лева и шестнадесет ст./ за периода от 01.01.2021г. до 01.03.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв.
и за горницата над сумата от 16, 16 лв. до 22, 02 лв., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 969, 59 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и
девет ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец декември 2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 7, 81 лв.
/седем лева и осемдесет и една ст./ за периода от 01.02.2021г. до 01.03.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдената до претендираната сума от 1 124, 75 лв.
и за горницата над сумата от 7, 81 лв. до 14, 52 лв., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Ч., ЕГН **********, **** исковете за заплащане на
сумата от 871, 70 лв. /осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет ст./ ,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари 2021г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.04.2021г. до окончателното изплащане
на задължението и обезщетение за забава в размер на 7, 02 лв. /седем лева и две ст./ за
периода от 01.01.2021г. до 01.03.2021г.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ч., ЕГН
**********, **** сумата от 773, 80 лв./седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА С. М. Ч., ЕГН **********, **** ДА ЗАПЛАТИ на М.В. ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна сумата от 226, 20 лв. /двеста двадесет и шест лева и двадесет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.В. ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на
7
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 550, 45 лв.
/петстотин и петдесет лева и четиридесет и пет ст./, представляваща дължими за
производството държавни такси и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8