РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502229 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. И. М., чрез адв. В., АК
Пловдив, срещу решение № 261989/15.07.2021 г. по гр.дело № 16310 по описа на РС
Пловдив за 2021 г.
С обжалваното решение РС Пловдив отхвърля предявените от Т. И. М., със
съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв. И.В., против “Джей Джей Про” ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв. Щ.Ц., обективно съединени искове с
правно основание чл.74, ал.1 от КТ и чл.128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.1 и ал.2 от КТ
и евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за прогласяване на
недействителността на сключен между страните на 17.09.2020 г. в гр. Пловдив Трудов
договор поради противоречие със Закона, а именно – липса на изискуемата по чл.62,
ал.1 от КТ писмена форма на Договора, и осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 800 лева, представляваща неизплатено й трудово възнаграждение за периода
17.09.2020 г. – 14.10.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума, а при
условията на евентуалност, ако отхвърли тези искове – да осъди ответното дружество
да й заплати сумата 800 лева, с която ищцата се е обеднила за сметка на ответника
поради извършени без основание услуги на ответника, отговарящи на задълженията за
1
длъжността „***“, заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените
разноски за производството по делото и адвокатско възнаграждение на пълномощника
й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като неоснователни и недоказани. Възлага
разноските в производството на ищеца Т. И. М..
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло,
пълномощника си адв. В., като счита постановения съдебен акт неправилен и
необоснован. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал
исковете, като не е отчел последователността на предявените в условията на
евентуалност искове, а е приел, че след като няма писмен договор не е налице трудов
договор, като не е обсъдил и кредитирал събраните по делото свидетелски показания
на свидетеля Д. и приетата по делото експертиза, които, според него, установяват
твърденията му. Моли да бъде отменено изцяло постановеното съдебно решение, като
неправилно и да бъдат уважени предявените от нея искове. Претендира разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна “Джей Джей
Про” ЕООД, чрез надлежно упълномощен представител адв. Ц., АК Пловдив, в който
счита постановеното решение правилно, обосновано и законосъобразно, за което
излага мотиви. Счита дадената квалификация на исковете и разпределена
доказателствена тежест правилна, а събраните по делото доказателства обсъдени, като
въз основа на анализа им направен правилен извод за неоснователност на исковите
претенции. Счита предявения при условията на евентуалност иск за неоснователно
обогатяване за недопустим, доколкото ищцата разполага с друг такъв на договорно
основание за защита на правата си. Моли да бъде оставена без уважение жалбата, както
и да бъде оставено в сила обжалваното решение, ведно с всички произтичащи от това
законни последици. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец в първоинстанционното производство, останал недоволен от обжалвания съдебен
акт, откъм съдържание е редовна, поради което се явява и допустима.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част
на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед
наведените доводи във въззивната жалба.
Относно валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът намира,
че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Районен съд е бил сезиран с искове за прогласяване на недействителност на
трудов договор, сключен между страните устно, поради липса на изискуемата от
2
закона писмена форма, както и осъждане на ответника да заплати сумата от 800 лв.
възнаграждение, на основание така сключения договор, евентуално, поради
неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца с тази сума.
Ищцата в исковата молба твърди, а и в хода на производството поддържа, че
между нея и ответника е била постигната устна договорка, че срещу възнаграждение от
800 лв. на месец, ще работи като сервитьор в обект на ответника, пет дни седмично, за
осем часа дневно. Твърди, че е изпълнявала тази работа за периода от 17.09.2020 г. до
14.10.2021 г., като за този период не и било изплатено напълно уговореното и
полагащото и се възнаграждение, а само сумата от 200 лв., която била изплатена в
средата на третата седмица. Моли да бъде прието, че е сключен трудов договор между
страните, който да бъде обявен за недействителен, поради липса на писмена форма,
която изисква закона, в чл. 62, ал. 1 от КТ, като, на осн. чл. 74 от КТ, поради
добросъвестността и като работник, да бъде осъден ответникът да и заплати
дължимото трудово възнаграждение от 800 лв. за посочения период, на осн. чл. 128, т.
2 от КТ. Евентуално, при отхвърляне на претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение, моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 800 лв., на осн.
чл. 59 от ЗЗД, с която сума ищцата твърди да се е обеднила за сметка на ответника,
поради извършени без основание услуги на ответника, отговарящи на задълженията за
длъжността „***“, заедно със законната лихва върху тази сума.
Ответникът оспорва сключване на трудов договор между страните, като твърди,
че действително между тях е постигната устна уговорка, но същата е била ищцата да
помага в дейността му, като при нужда и възможност от нейна страна да се включва
при обслужването на клиенти като сервитьор. Твърди, че за изработеното от нея време
е получила дължимото и възнаграждение, което било уговорено на 40 лв. на ден за
пълна смяна от осем часа. Оспорва допустимостта на евентуално предявения иск, с
твърдения, че посоченият в исковата молба иск е само субсидиарен, доколкото няма
друг ред за защита, а в конкретния случай ищцата може да защити правата си, като
предяви иск за заплащане на сумата на договорно основание.
Съдът, в определението по чл. 145 от ГПК, е квалифицирал исковете като такива
с правно основание чл. 74 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и при условията на евентуалност
чл. 59 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания на
свидетелите Д., незаинтересонава от изхода на делото, и Ц., салонен управител на
заведението „***“, което се твърди да се стопанисва от ответника, изслушана е ищцата
по реда на чл. 176 от ГПК, приета е и ССЕ, която установява какво би било брутното
възнаграждение на работник в кафе-клуб в град Пловдив за исковия период.
Районен съд Пловдив е приел, че от събраните по делото доказателства не се
установява сключен между страните договор в писмена форма, каквато е формата за
3
валидност на трудовия договор, поради което приема, че не е възникнало трудово
правоотношение, което да бъде обявено за недействително. С оглед това е приел за
неоснователни исковете за обявяване на трудовия договор за недействителен, както и
за заплащане на трудово възнаграждение.
Приел е също, че от събраните по делото писмени доказателства и разпитаните
свидетели, както и от заключението на ССЕ, се установява, че ищцата е работела
почасово в стопанисваното от ответника Кафе-клуб „***“, като ответникът е изплатил
изцяло дължимите на ищцата суми за извършваните услуги като *** в заведението в
брой, на ръка. Поради получаване на дължимите и суми за извършени услуги съдът е
счел, че ищцата не се е обеднила, а ответникът не се е обогатил за нейна сметка, като е
приел неоснователен и недоказан предявеният при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД. Така е отхвърлил предявените искове изцяло.
В частта, в която съдът се е произнесъл по предявеният иск за прогласяване на
недействителността на трудов договор, сключен между страните на 17.09.2020 г. в гр.
Пловдив, поради противоречие със закона, а именно – липса на изискуемата по чл.62,
ал.1 от КТ писмена форма на договора, съдът е постановил допустимо решение, като
се е произнесъл по наведените в исковата молба основания, обуславящи претенцията
му, в обема на търсената защита. Постановеното решение в тази му част настоящият
състав намира и правилно.
Според настоящия състав разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ установява писмена
форма като изискване за валидност на трудовия договор. Съществуването на трудово
правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания или други
доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му.
Горното е застъпеното тълкуване на закона и в практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 173 от 29.12.2017 г. по гр. д. № 6309 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
1-во гр. отделение, Решение № 943/22.02.2010 г. по гр.д.№ 4902/2008 г., II г.о. и
Решение № 907 от 02.05.2011г. по гр.д. № 3725 /2008 г. на ВКС, І г.о., последното
постановено на основание чл.290 ГПК, в което, в отговор на правен въпрос, е прието,
че изискването за писмена форма на трудовия договор е въведено като условие за
съществуването на договора. Ако съществуването на трудов договор не е установено с
писмени доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на трудовия
договор, не може да се приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не позволява
да се приложат правилата на чл.74 и чл.75 КТ. Те имат предвид съществуващ трудов
договор, който поради наличие на порок от вида на посочените в чл.74,ал.1 КТ е
недействителен, но са неприложими когато такъв липсва.
Следователно и в конкретния случай правилото на чл.75 КТ не може да се
приложи по отношение на сключения между страните договор, нито може да се приеме
съществуването на недействителен трудов договор, нито, че ищцата е действала
4
добросъвестно при сключването му, тъй като в случая добросъвестността изисква
работникът да не е знаел опорочаващите договора факти (не закона) нито, че
отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов
договор.Доколко в постановеното решение районният съд е достигнал до същия извод,
то същото, като правилно в тази част, следва да бъде потвърдено.
В същото време ищецът претендира възнаграждение въз основа на устно сключен
трудов договор.Твърдението на ищеца в исковата молба, че писмената форма за
съставяне на трудовия договор не е била спазена, е признание, че не е възникнало
трудово правоотношение (в този смисъл и Решение № 943/22.02.2010 г. по гр.д.№
4902/2008 г., II г.о. на ВКС). В отговор на правен въпрос за правното основание на иск
за парично вземане, претендирано като възнаграждение за положен труд, при въведени
още в исковата молба твърдения, че не е сключен трудов договор, е постановено
цитираното и по-горе Решение № 907 от 02.05.2011г. по гр.д. № 3725 /2008 г. на ВКС, І
г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В същото е прието, че въпреки, че
предоставянето на работна сила се урежда като трудово правоотношение, труд може да
се полага и по съответните договори, уредени в Закона за задълженията и договорите,
поради което разрешаването на въпроса за правното основание на претендираното
възнаграждение за положен труд е в зависимост от въведените фактически
обстоятелства, на които искът се основава, а не от дадената от ищеца правна
квалификация, защото това е дейност на съда по приложението на закона.
В конкретния случай заявените в исковата молба фактически твърдения, като
основание за заплащане на претендираната сума, сочат на неизпълнение на договорно
задължение за заплащане на възнаграждение за положен труд. Твърденията за
постигнато съгласие между страните за полагане на труд като сервитьор от ищеца, с
обслужване на клиентите на стопанисвания от него кафе-клуб, както и за заплащане на
възнаграждение за това от страна на ответника, сочат на сключен двустранен,
консенсуален, неформален, възмезден договор, който с оглед така очертаното
съдържание по същността си е най-близко до договора за изработка.Ето защо спорът за
заплащане на исковата сума следва да бъде разгледан като такъв за парично вземане,
произхождащо от създадено между страните облигационно правоотношение с
характеристики на договор за изработка.
Твърденията за сключен договор между страните не се оспорват и от ответната
страна, като съдът също е приел, че е бил налице договор за услуга, но не е дал
правилната правна квалификация на твърденията на ищеца, съответно не се е
произнесъл по основателността на искането за заплащане на възнаграждение по така
приетия от него договор, а се е произнесъл по иск по чл. 128 от КТ за заплащане на
трудово възнаграждение.
При тези данни настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд
5
се е произнесъл по непредявен иск и с оглед на това постановеното от същия решение
се явява недопустимо.
Съгласно задължителните разяснения в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г. по т. д. №
1/2000г. на ОСГК на ВКС със сила на присъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
исковата молба като предмет на делото.Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно
материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се
индивидуализира и чрез неговите субекти (страни по материалното правоотношение),
посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът
конкретизира неговото съдържание (в какво се състои претендираното или отричаното
право, исканата правна промяна) и вида на търсената защита (дали се търси
установяване съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане
на ответника, или правна промяна в правната сфера на ответника).Правната
квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца
основание и петитум, които следва да кореспондират помежду си
В мотивите на решение № 33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015г., III г. о. на
ВКС е посочено, че произнасяне по непредявен иск е налице, когато в нарушение на
диспозитивното начало в процеса, съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала.В разглеждания случай ищецът твърди, че е полагал труд по устен трудов
договор с ответника и с оглед на това претендира заплащане на възнаграждение за
положения труд.С оглед на това решаващият съд е следвало да съобрази, че за наличие
на валиден, респ. съществуващ трудов договор, законът изисква писмена
форма.Очевидно при твърдение на ищеца, че такава няма, претенцията му не може да
се квалифицира като такава за заплащане на трудово възнаграждение и съдът не дължи
произнасяне по такъв иск.Дадената от самия ищец правна квалификация на иска му не
обвързва съда, а същият е длъжен да се произнесе по действително предявения иск,
изведен и съответстващ на фактическите обстоятелства, на които ищецът се е позовал.
Следователно първоинстанционният съд, като не е разгледал по иска, с който е
бил сезиран, а вместо това се е произнесъл по иск по чл. 128 от КТ, е постановил
недопустим съдебен акт.Поради това съгласно задължителните указания в ТР №
1/2001г. на ОСГК на ВКС, първоинстанционното решение в тази му част следва да
бъде обезсилено като недопустимо, а делото следва да бъде върнато на основание чл.
270, ал. 3 от ГПК на същия съд за произнасяне по предявения иск.Следва да бъде
обезсилено и постановеното решение по евентуално предявената искова претенция,
доколкото при липса на произнасяне по действително предявения главен иск, не се е
сбъднало условието, при което е бил предявен евентуалния, за да е налице произнасяне
6
по същество по него от съда.
Предвид изхода на делото и произнасяне по съществото на спора само по
отношение на първия предявен иск, разноски в настоящето производство се дължат на
въззивемия в размер на половината от направените за настоящото производство, или
сумата от 150 лв., заплатена за адвокатско възнаграждение в брой, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 07.09.2021 г. В останалия
претендиран размер разноски не следва да бъдат присъждани, такива следва да бъдат
присъдени при новото разглеждане на спора по същество.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261989 от 15.07.2021 г., постановено по
гражданско дело № 16310 по описа на Пловдивски районен съд за 2020 г., в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Т. И. М., ЕГН **********, от гр. С. З., бул. ***, със
съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв. И.В., против “Джей Джей Про” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Щросмайер“ № 2А,
ет.4, представлявано от Управителя Т. Л. С., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв.
Щ.Ц., иск с правно основание чл.74, ал.1 от КТ за прогласяване на недействителност на
сключен между страните на 17.09.2020 г. в гр. Пловдив трудов договор, поради
противоречие със закона – чл.62, ал.1 от КТ, липса на писмена форма.
ОБЕЗСИЛВА решение № 261989 от 15.07.2021 г., постановено по гражданско
дело № 16310 по описа на Пловдивски районен съд за 2020 г. в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Т. И. М., ЕГН **********, от гр. С. З., бул. ***, със съдебен
адрес: гр. П., ул. ***, адв. И.В., против “Джей Джей Про” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Щросмайер“ № 2А, ет.4,
представлявано от Управителя Т. Л. С., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв. Щ.Ц.,
иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, за осъждане на ответника да и заплати сумата
800 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 17.09.2020
г. – 14.10.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума, по сключен между
страните на 17.09.2020 г. в гр. Пловдив трудов договор, както и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Т. И. М., ЕГН **********, от гр. С. З., бул. ***, със съдебен
адрес: гр. П., ул. ***, адв. И.В., против “Джей Джей Про” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Щросмайер“ № 2А, ет.4,
представлявано от Управителя Т. Л. С., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв. Щ.Ц.,
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да и заплати сумата
800 лева, с която се е обеднила за негова сметка, поради извършени без основание
7
услуги, отговарящи на задълженията за длъжността „***“, заедно със законната лихва
върху тази сума.
Връща делото на Районен съд Пловдив за разглеждане на предявения иск от друг
съдебен състав при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на
настоящето решение.
ОСЪЖДА Т. И. М., ЕГН **********, от гр. С. З., бул. ***, със съдебен адрес: гр.
П., ул. ***, адв. И.В., да заплати на “Джей Джей Про” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Щросмайер“ № 2А, ет.4,
представлявано от Управителя Т. Л. С., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адв. Щ.Ц.,,
сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) направени разноски във въззивното
производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8