Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95 07.07.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският районен
съд, в публичното заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Т.Д. и в присъствието на
прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов
АНД №117 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Е.Ж.В. ***, ЕГН **********,
е депозирал жалба против Наказателно постановление №35/21.02.2020г. на Кмета на
Община Димитровград, с което за това, че на 23.01.2020г., във функциите си на
управител на "Емосион 11" ЕООД, ЕИК ********* е поставил без
разрешение за поставяне по одобрена схема от главния архитект на Община
Димитровград, четири метални фургона от които двата с размери 6 х 2,45 метра и
височина 2,7м., и други два с размери 2,4 х 3,8 метра и височина 2,15 м., в
имот с ид. 39668.208.5 в землището на село Крепост, местност
"Дурхана", частна собственост на М.Л.Л., вид на територията- горска,
НТП - широколистна гора, с което за виновното нарушение на чл.2, ал.4 и чл.18 от Наредба №4 за реда и
условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градско
обзавеждане на територията на община Димитровград, на основание чл.47, ал.1,
б."а" от ЗАНН и чл.28, ал.1 и чл.26, ал.1, т.1 от Наредба № 4 за реда
и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градско
обзавеждане на територията на община Димитровград му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Изложените в жалбата
доводи могат да се определят като такива за необоснованост и неправилност на
наказателното постановление, издаване на самото постановление и АУАН в разрез с
установените правила, неустановеност на елементите от състава на самото
нарушение, неправилна преценка на констатираните на място обстоятелства,
прекомерна завишеност на размера на наложеното наказание, необоснованост същото
да е в максималния предвиден размер. В съдебно заседание жалбоподателят-
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата си.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– Община Димитровград- чрез упълномощен
процесуален представител, оспорва депозираната жалба. Намира, че наказателното
постановление е законосъобразно, правилно, представя допълнителни писмени доказателства
за описаните имоти. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна Прокуратура – Димитровград
– редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по
депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 23.01.2020г. служители на Община Димитровград-
отдел УТКР- св.Н.Н., св.К.А.,***- св.М.М., се отправили към землището на
с.Крепост, местност "Дурхана", имот с ид. 39668.208.5 - собственост на М.Л.Л..
За същият имот имало договор за наем от 17.09.2019г., по силата на който собственика
на имота Лозев отдава същият под наем на Е.Ж.В.- в качеството му на управител
на „Емосион 11“ЕООД. Поради множество нарушения от страна на В., служителите
решили да извършат проверка в този имот, където знаели за осъществявана от В.
дейност – търговия с дървесина за огрев. На място служителите установили четири
метални фургона от които двата с размери 6 х 2,45 метра и височина 2,7м., и
други два с размери 2,4 х 3,8 метра и височина 2,15 м., като в обекта имало и
работници, които режат дърва, имало и складирани палети с дърва.
Установили, че така поставените фургони се
използват за търговията с дървен материал, но за тях няма издадени съответни
разрешителни от Община Димитровград.
Констатациите си длъжностните лица описали в
Констативен акт №1, подписан от св.Н., от св.А., както и от двама свидетели на
отказа да бъде получен от Е.В..
Същият ден- на 23.01.2020г., св.Н.Н. съставил АУАН
№1, в който са описани констатираните нарушения, а като такива са описани тези
на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №4 на Общински съвет - Димитровград. Актът е
връчен на нарушителя Е.Ж.В. на 30.01.2020г., при отказ на последния да го
подпише, което е удостоверено с подписите на свидетелите Р.Ж. и А.М..
Адм.-наказващият орган пристъпил към издаването на
процесното наказателно постановление №35/21.02.2020г., с което за виновно извършено
нарушение на чл.2, ал.4 и чл.18 от Наредба №4 за реда и условията за поставяне
на временни преместваеми обекти и елементи на градско обзавеждане на
територията на община Димитровград, на основание чл.47, ал.1, б."а"
от ЗАНН и чл.28, ал.1 и чл.26, ал.1, т.1 от Наредба № 4 за реда и условията за
поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градско обзавеждане на
територията на община Димитровград, на Е.В. му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 04.03.2020г., видно от неразделна разписка към
него, а жалбата против него е депозирана пред административно-наказващия орган
на 11.03.2020г.- видно от поставения входящ номер, т.е. в законоустановения
7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акт за установяване на административно нарушение №1/23.01.2020г.,
наказателно постановление №35/21.02.2020г. на Кмета на Община Димитровград, от
останалите писмени документи- приложени и приети като доказателство по делото,
от показанията на актосъставителя Н.Н., показанията на свидетеля по
установяване на нарушението и по съставянето на акта К.А., както и на свидетеля
М.М., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване
факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №1/23.01.2020г.,
са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН и не са налице процесуални нарушения
или нарушения на материалния закон.
Административно наказващият
орган въз основа на така съставения АУАН е издал наказателно постановление №35/21.02.2020г.
При издаване на
обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от Е.В. нарушение.
Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за
установяване на административно нарушение - а именно чл.2, ал.4, вр. чл.18 от
Наредба №4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и
елементи на градско обзавеждане на територията на община Димитровград.
Констатациите
описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно
постановление съответстват на изписаните разпоредби на чл.2, ал.4, вр. чл.18 от
Наредба №4 на община Димитровград, които жалбоподателят е нарушил и на
изяснената в съдебно заседание фактическа обстановка.
Според текста на чл.2,
ал.4 от Наредба №4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми
обекти и елементи на градско обзавеждане на територията на община Димитровград:
„ВПС (временни преместваеми съоръжения) се
поставят след разрешение на главния архитект на Община Димитровград, при
спазване на градоустройствените архитектурно-художествените,
инженерно-техническите и санитарно-хигиенните норми и изисквания за формиране
на благоприятна жизнена среда.“.
Разпоредбата на чл.18 от
същата Наредба допълва, че: „Одобряването
на схемата за разполагане, изработена в М 1:500, която съдържа всички данни за
вида, местоположението, предназначението, характера, както и всички необходими
размери на преместваемото съоръжение и издаването на разрешение за поставяне
става от главния архитект, по реда на тази наредба.“.
Видно от описанието в
констативния акт от проверката, както служителите на отдел УТКР при Община
Димитровград, така и служителят на РУ-МВР-Димитровград, са констатирали, че именно
в посочения имот- № 39668.208.5- в землището на с.Крепост, са заварени
описаните 4бр. фургони, който имот видно и от представения договор за наем, е
собственост на М.Л., с наемател Е.Ж.В.- в качеството му на управител на
посоченото дружество. Представеният с жалбата нотариален акт и скица от
жалбоподателя за това, че той е собственик на съседен имот в същата местност,
на практика не променя обстоятелствата и не изключва осъществен състав на
нарушение поради неточно или неправилно конкретизиране на мястото, доколкото
собствеността над един недвижим имот не премахва възможността да бъде извършено
административно нарушение в друг имот, било то и съседен. Още повече, налице е
правно основание, поради което жалб.В. е заел описаният имот- а именно договор
за наем на същия. В тази връзка съдът не намира противоречия, неустановеност
или разминавания в посоченото място на извършване на нарушението.
На следващо място,
разпитаните по делото свидетели Н., А. и М., са категорични, че във въпросния
описан имот се е осъществявала дейност, свързана с дървесина за огрев, като на
място са били заварени работници, режещи дърва. Единият от фургоните е бил
оборудван с климатик, дограма, в него е имало бюро, компютър и бил оборудван за
офис, като вътре дори е имало служителка, която посреща клиентите. В тази
връзка несъстоятелни се явяват твърденията в жалбата, че въпросните фургони
били части от товарни автомобили и били временно там за да бъдат ремонтирани.
Напротив, и тримата разпитани свидетели заявяват, че фургоните се ползвали за
дейността на жалбоподателя с дървен материал, разполагащи с четири стени, под и
таван, единият дори бил оборудван като офис, а другите използвани за съхранение
на инструменти и инвентар- необходим за осъществяването на дейността с дървен
материал. Приложеният снимков материал е в потвърждение на заявеното от
свидетелите, като всеки от присъствалите там свидетели заявява, че не е останал
с убеждението, че това са поставени с цел ремонт фургони, а напротив- че са
поставени по начин, предполагащ ползването им, в което те са се убедили лично
по време на проверката.
Не се спори и се
установи по делото, че за така поставените фургони не са налични никакви
разрешения от главния архитект на Община Димитровград. Т.е. единствения извод,
до който се достига е този, че жалб.Е.В. е поставил тези фургони в описания
имот, без да разполага с необходимото разрешение от Община Димитровград за това.
Следва да се отбележи
също така, че заявеното от актосъставителя Н.Н. и от св. К.А., както и от св.М.М.
се подкрепя изцяло от останалите доказателства по делото, без да е налице
противопоставяне, противоречия или съмнения от което и да било от останалите
доказателства по делото. Предвид взаимната им подкрепеност и непротиворечивост,
съдът кредитира показанията им, още
повече същите са възприели фактическата обстановка като длъжностни лица, в
рамките на своите компетенции и длъжностни задължения.
Самото нарушение е
описано достатъчно ясно, конкретно, с посочване на времето, мястото и начина на
извършването му, без да са налице основания за неразбирането му или за
превратното му тълкуване.
При издаването на
процесното постановление, административно-наказващия орган е изпълнил задълженията
си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е
квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ
наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и обосновано.
Нарушението- визирано в
разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредба №4 на Община Димитровград е на просто
извършване, не е необходим вредоносен резултат. Съобразно разпоредбите на чл.28,
ал.1 и чл.26, ал.1, т.1 от посочената общинска Наредба, наказателните
постановления се издават от кмета на Димитровград и нарушителите се наказват с „Глоба“
от 100(сто) до 500(петстотин) лева, ако не подлежи на по-тежко наказание „този,
който: 1. извършва дейност по
поставяне на преместваемо съоръжение в нарушение (отклонение) от настоящата
наредба.“
В случая очевидно жалб.В.
е поставил временни преместваеми обекти- 4бр. фургони, без да е налице издадено
разрешение за поставянето им от главния архитект на Община Димитровград.
При преценка
за наличието на маловажен случай по реда на чл.28 от ЗАНН и при определяне
размера на наказанието, административно-наказващият орган правилно е съобразил тежестта
на нарушението, подбудите за извършването му, използваните начини и средства, степента
на вината на нарушителя, като е наложил глоба в максималния предвиден размер и
същевременно осъществявайки индивидуалната и генерална превенция. Правилно е
съобразено, че размерът на административното наказание следва да именно максималния
предвиден, доколкото са налице единствено отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно- нарушението е чрез не един, а четири поставени обекта;
- тези преместваеми обекти не са поставени като неизползваеми, а се използват
за осъществяване на търговска дейност, данните за множество предишни нарушения.
Не на последно място следва да се отчете и отношението към контролните органи-
гонене и хвърляне на АУАН по актосъставителя, което на практика осъществява
състава не на административно нарушение и единствено несигнализирането на
органите на прокуратурата не са довели до предприемане на адекватни за подобен
вид поведение производства.
С оглед
описаното по-горе, съдът намери НП за обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №35/21.02.2020г. на Кмета на Община Димитровград, с което на Е.Ж.В.
***, ЕГН **********, за това, че на 23.01.2020г., във функциите си на управител
на "Емосион 11" ЕООД, ЕИК ********* е поставил без разрешение за
поставяне по одобрена схема от главния архитект на Община Димитровград, четири
метални фургона от които двата с размери 6 х 2,45 метра и височина 2,7м., и
други два с размери 2,4 х 3,8 метра и височина 2,15 м., в имот с ид.
39668.208.5 в землището на село Крепост, местност "Дурхана", частна
собственост на М.Л.Л., вид на територията- горска, НТП - широколистна гора, с
което за виновното нарушение на чл.2,
ал.4 и чл.18 от Наредба №4 за реда и условията за поставяне на временни
преместваеми обекти и елементи на градско обзавеждане на територията на община
Димитровград, на основание чл.47, ал.1, б."а" от ЗАНН и чл.28, ал.1 и
чл.26, ал.1, т.1 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни
преместваеми обекти и елементи на градско обзавеждане на територията на община
Димитровград му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева - като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ив.Маринов/