№ 1181
гр. Пазарджик, 26.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
СъдебниЕЛЕНА К. ВАСИЛЕВА
заседатели:ЖИВКА ИВ. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Р. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от
общ характер № 20245220200767 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Е. Г. А. – редовно призован, се явява лично.
Явява се адв. Ч. защитник на подсъдимия Е. А., надлежно упълномощен.
Подсъдимият Й. Г. А. – редовно призован, явява се лично.
Явяват се и двамата защитници на подсъдимия Й. А. - адв. Р. К. и адв. И.
К. надлежно упълномощени.
Пострадалият Д. Б. – редовно призован, явява се лично.
Явява се и повереника адв. Р. К..
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч. : Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Е. А.: Да се даде ход на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ Й. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПОДСЪДИМИТЕ със снета по делото самоличност.
ПОДСЪДИМИТЕ /ПООТДЕЛНО/ – Получили сме препис от
коригирания ОА.
ПРОКУРОРЪТ – По въпросните по чл. 248 от НПК.
Делото е подсъдно на съда, а именно Районен съд – Пазарджик. Към
настоящият момент не са налице основания за спиране или прекратяване на
производството. Не са допуснати процесуални нарушения от кръга на
съществените, които да е необходимо да бъдат отстранени. Има корекция в ОА
съгласно определението на съда за предишното връщане на делото. Към
настоящия момент не се налага промяна на мерките за процесуална принуда,
нито назначаването на резервни защитници на подсъдимите, тъй като
защитниците им се явяват, поради което моля да дадете ход на делото в
открито съдебно заседание.
АДВ.К. – По т. 1 от описаната в ОА фактическа обстановка следва, че
делото е подсъдно на Районен съд – Пазарджик. По т. 2 няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 считам, че
след извършените действия по разследването, след като делото е било върнато
за допълнително разследване на ДП не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните права довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите и на пострадалия. По т. 4 не са налице някои от
условията на диференцираните процедури с изключение на съкратеното
съдебно следствие, което се осъществява по инициатива на съда или
подсъдимите. По т. 5 не са налице някои от условията на т. 5 на чл. 248 от
НПК и не се налага произнасяне по тях. По т. 6 по отношение на мерките за
процесуална принуда. С постановление от 29.12.2022 г. на наблюдаващия
прокурор от РП – Пазарджик по отношение на двамата обвиняеми е взета
мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на РБългария,
като преди това същите са били привлечени в качеството им на обвиняеми.
2
Видно от материалите по делото обв. Й. А. след връщане на делото за
доразследване е напуснал пределите на страната и е започнал работа в
Германия. Видно от материалите по делото към момента на напускане на
страната за обв. Й. А. не е бил изтекъл законовия срок от една година и шест
месеца година по чл. 234, ал. 8 от НПК. Видно от материалите по делото
доколкото ми е известно тази мярка за процесуална принуда по отношение на
обв. Й. А. не е отменена от прокурора, още по- малко от съда. Съгласно чл.
68 от НПК, когато обвиняемият наруши забраната по чл. 68 от НПК му се
взема мярка за неотклонение или определената мярка за неотклонение се
изменя в по- тежка по реда на НПК какъвто е процесния случай. Предвид
гореизложеното, моля да измените мярката за неотклонение в „парична
гаранция в размер на 1000 лева“ на подсъдимия Й. А. в по-тежка „задържане
под стража“ или респективно значително по-голям с оглед неспазване на
процесуалната дисциплина парична гаранция. По отношение на Е. А. да бъде
потвърдена, тъй като за него няма данни да е напускал страната. По т. 7 на
този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства. По т. 8
насрочването и призоваването са правомощията на съда.
АДВ. Ч. – Безспорно с оглед очертаната фактическа обстановка по
предявеното обвинение, считам, че делото е подсъдно на настоящия състав, но
считам, че представителя на ДО само в една част е изпълнел указанията
дадени от Вас в предходното съдебно разпоредително заседание и то само по
отношение на фактическата обстановка изчистваща увреждането на белите
дробове и отчасти фактическата обстановка разиграла се при нанасяне на
ударите с тръбата и с метален стик. Не са изпълнени вашите указания по
отношение на Й. А. в развилата се фактическа обстановка в гр. Септември по
отношение на обстоятелствата в крайна сметка нанесени ли са удари на
пострадалото лице. От друга страна считам, че въпреки че се е постарало ДО
да изчисти преходните противоречия по отношение на вторите и третите
удари с евентуалната тръба и с металния стик, в опита си да изчисти това
противоречие е допуснал друго съществено противоречие, като е приел, че
безспорно моят подзащитен е нанесъл два удара със стик в главата на
пострадалото лице. В случая е приел в единия от абзаците, че при вторият
удар, когато го е нанесъл го е нанесъл, когато е бил в паднало положение, а
при втория абзац е приел, че при вторият удар евентуално вече е бил паднал
на земята. Т.е. има противоречие в тези два абзаца по отношение на това
3
изпълнително деяние и няма данни в тази фактическа обстановка, която
представителя на ДО развива, дали лицето се е изправило, прави ли се опит
отново да се повали на земята, кога пак е паднало и има противоречие по
отношение на този втори удар от страна на подсъдимия Е. А.. Считам, че са
налице съществени процесуални нарушения, които са отстраними и не са
изпълнени указанията дадени от Вас в предходното разпоредително заседание.
Съгласен съм, тъй като няма искане по отношение за изменение на мярката на
Е. А. и същата следва да бъде потвърдена.
Ние имаме доказателствено искане по отношение на т. 7, тъй като в
предходното съдебно заседание Вие дадохте указания на прокуратурата да
изчисти фигурата на Г. С.а, която беше спомената в ОА, като свидетел
установяващ фактическата обстановка. Тук е само спомената в ОА, но реално
липсва като свидетел. В тази връзка аз правя искане това лице да бъде
допуснато до разпит, като свидетел при режим на призоваване на адреса на
който е призован и съпруга и Х.Р., а именно ... тъй като е прието, че е
присъствала на инцидента и нейния разпит ще допринесе за изясняване на
обективната истина.
АДВ. И. К. – Изцяло се придържам и подкрепям становището, което взе
колегата адв. Ч.. По въпросите по чл. 248 от НПК. Считам, че делото е
подсъдно на съда. Няма основание за спиране или прекратяване, но е
допуснато съществено процесуално нарушение което е отстранимо. Така или
иначе прокурора не се е съобразил с изискванията на съда и не е спазил
разпоредбата на съда от предходното съдебно заседание, като не е отстранил
това съществено противоречие, което действително е налице в хипотезата на
ОА, а именно, че не е изяснена фактическата обстановка изцяло, как точно са
нанесени ударите от обв. Е. А., по какъв начин,един ли са, два ли са и към кой
момент са нанесени, дали след нанасяне на първия удар той е паднал на земята
и след това той е продължил да ги нанася тези удари или след това вече той
като е паднал той пак ги е нанесял. Това не е ясно. Самият ОА си противоречи
вътрешно сам със себе си по това отношение. На второ място изцяло не е
изяснена и фактическата обстановка, въпреки че ние многократно искахме
включително и на разследващото предявяване по отношение на изясняване на
факта тази свидетелка, която колегата поиска да бъде призована и разпитана в
съдебно заседание. По какъв начин се е намирала там, какво тя е видяла,
защото ние също твърдим, че тя е пряк свидетел очевидец, така както твърдим
4
в цялото ДП, какво е видяла. Не на последно място има категорични събрани
доказателства по отношение на тази свидетелка, които са представени в ДП,
че същата е загубила изцяло на 100 процента слуха си от дясната страна
вследствие на възпроизведени удари от пистолета на Д. Б., който от упор е
стрелял в нейното дясно ухо, т. е. тя е могла да види изцяло фактическата
обстановка, защото тя е била на място, но е и пострадала от действията на Д.
Б. и неговия баща. На трето място считам, че също така не е изяснена и
фактическата обстановка по отношение на моя подзащитен Й. А., като не е
описано в ОА по какъв точно начин и при кой от ударите дали вследствие на
негов удар Драг Б. е паднал на земята и е припаднал или в следствие на Е..
Кой от двамата първи го е удари и с какво го е ударил моят подзащитен, и
какво се е случило след това, колко още удари му е нанесъл. Защото ние вече
сме изправени и срещу едно ново обвинение касаещо и белия дроб, което го
нямаше преди, но впоследствие то беше включено в ОА и с предявяването ние
бяхме изправени и срещу това ново обвинение. В този смисъл по отношение
на това ново обвинение аз считам, че делото следва да бъде върнато на
прокуратурата, за да се изясни и този въпрос. По отношение на това
обвинение трябва да бъде повдигнато ново обвинение и за това деяние и за
увреждането на белия дроб, и включително да можем ние да вземем страна и
становище като защитници, защото пък по този начин беше нарушено и на
двамата правото на защита. Не може с предявяването да им се вменява ново
обвинение. Би следвало да им се повдигне ново обвинение и на двамата и за
това деяние и те да вземат становище - това не беше сторено, процесуалния
закон беше нарушен тотално.
По отношение на направеното становище от ЧО в днешното съдебно
заседание. С постановление вх. № 7330 касаещо мярката за неотклонение на
Й. А., постановление № 7330/22 от 10.05.2023 г. това е постановление за
временно снемане на забрана за напускане пределите на РБългария и даване
разрешение за пътуване. Прокурор П. е постановила, че временно снема
забраната на обв. Й. А., като разрешава на същия да напусне пределите на
РБългария с цел работа в Германия, тъй като са представени на РП
категорични доказателства, че той има трудов договор и трудова заетост в
Германия. В този смисъл прокуратурата категорично се е произнесла и то с
положително становище по отношение на моят подзащитен. Моля това
становище на ЧО да оставите без уважение и това искане.
5
По отношение на останалите въпроси по чл. 248 от НПК, а именно
искания за събиране на нови доказателства, ние ще направим и такива искания
в самия процес, но към настоящия се придържам и подкрепям към искането на
адв. Ч. за разпит на пряката свидетелка- очевидка на случилото се, а именно
пострадалата Г. С.а. На този етап други искания нямаме за събиране на нови
доказателства, като ще направим такива в хода на самия процес.
АДВ. Р. К. – Аз изцяло се придържам и подкрепям твърдяното от
колегите преди мен, за да не се повтарям отново. Мисля че това са всичките
отговори на изискванията на чл. 248 от НПК и в този смисъл също подкрепям
становището, че Вие следва отново да прекратите производството и да го
върнете на РП с цел изясняване на новото обвинение по чл. 129 от НК по
отношение на телесната повреда на пострадалия за белия дроб. В този смисъл
искам да направя допълнително, това което ни е отказано от прокуратурата в
ДП да се назначи нова КСМЕ с оглед първоначалната квалификация, която
прокуратурата е приела, че се касае за тежка телесна повреда с всички
противоречия, които съществуват по делото, няма да ги изброявам, миналия
път ги казах. Моля да прекратите производството, да го върнете, и да дадете
указания в тази насока за събиране и изясняване общото на цялостно на
квалификацията на деянието. Комплексна средна ли е, тежка и средна ли е, по
отношение на пострадалия с всички тези искания, които сме направили в
постановлението за предявяване пред разследващите органи.
АДВ. Ч. – Искам да разбера представителя на ДО дали се касае за
техническа грешка в ОА при предявеното на обвинение и диспозитива на ОА е
записано, че моят подзащитен е осъждан, а същият е реабилитиран, реално РП
поддържа ли това нещо или се касае за техническа грешка.
ПРОКУРОРЪТ – Категорично се противопоставям на направените
искания за връщане на делото в базата на ДП и ще използвам израза на адв. Р.
К., който говори за квалификацията на деянието. Има едно тълкувателно
Решение №2- прокурора решава, какво обвинение ще повдигне на фазата на
ДП. В това тълкувателно решение наличен господар на процеса е прокурора,
който определя рамките на обвинението и го защитава. С определение от
21.02.2024 г., съдът върна делото на прокурора в разпоредително заседание,
като указанията на съда според прокурора са изпълнени. Следва да се има
предвид, че досъдебната фаза на процеса има подготвителен характер.
6
Съдебната фаза е тази, която в съответствие с принципите на НК за
състезателност и равенство на страните се постига ефекта при устност пред
съдебния състав, страните да развият тезите си и накрая съда да излезе със
своя съдебен акт. Ще си позволя да кажа, че не е позволено връщане на
делото, когато се касае за събиране на доказателства. Това е в преценката на
съда, а именно разпоредбата на чл. 248, ал. 4 казва „в РЗ не се обсъждат
нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателства и доказателстените средства“. Какво искат от Вас всъщност
адв. Ч. и адвокатите К.и? Искат на този етап на РЗ преди да сме започнали
същинския процес, съда да преценява доказателства, как ще бъдат проверени
и ценени по нататък от съда. Е, да, но закона го забравяна. Казва се, че в РЗ по
отношение на събирането на доказателства спазването на правилата чл. 109 в
НПК не се обсъждат. Нещо повече с тълкувателно Решение № 6/18 г. се сочат
новите разпоредби на чл. 249, ал. 4, която категорично казва кои процесуални
нарушения са съществени и кога съдът може да върне делото на прокурора.
Тази разпоредба беше приета с тълкувателно решение 6 също, за да се избегне
практиката да се връщат дела на прокурора до безкрайност до момента, в
който се изправят страните в същинския съдебен процес. Ето какво казва
разпоредбата на чл. 249, ал. 4 – „допуснато на ДП нарушение на
процесуалните правила е съществено отстранимо, когато са нарушени правата
на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да
дава или да откаже да дава обяснения“. Много ясно в диспозитива на ОА на
прокурора в съответствие с тълкувателно решение 2 е казано в какво
прокуратурата на РБългария обвинява А.и. Абсолютно им е ясно в какво
престъпление към този момент са обвинени. Другата преценка, как са
събирани доказателства, кой ще докаже обвинението - прокурора или
съответно защитниците ще съумеят да оборят обвинението на прокурора е
въпрос в открито съдебно заседание. Съдът трябва устно да възприеме
показанията на всички свидетели и да се пазят и правата на пострадалия и да
реши виновни ли са братя А.и или не, ако са виновни да получат съответната
присъда, ако не са виновни да получат друг вид съдебен акт, който прокурора
ще може да протестира. Всичко в досъдебната фаза е подготвително. Тук ще
се изправят свидетелите и ще се види, кой говори истината, говори ли
истината, съда да прецени, както по отношение на виновността на
подсъдимите, а в своя съдебен акт да прецени и кои доказателства са събрани
7
в съответствие с НПК и да бъдат ценени и кои не са събрани по НПК. В този
смисъл категорично се противопоставям на искането отново да се връща
делото. В указанието на 21.02.2024 г. назначена е нова СМЕ, двете обвиняеми
лица са привлечени в качеството на обвиняеми, изготвен е ОА от прокурора с
диспозитива на обвинението, според прокурора категорично не са им
нарушени правата в съответствие с разпоредбата на чл. 249, ал.4. Нека съда
да приеме, какво ще говорят свидетели, да изслушат вещите лица по
експертизата, и да се даде възможност състезателното начало в процеса да се
осъществи както изисква НК.
Ще взема становище по искането на адв. К.. Вярно е, че съгласно чл. 270
към всеки един момент на съдебното производство може да се постави
въпроса за изменение на мярката. Към днешна дата не съм получила актуална
справка за пътуванията на Й. А.. По отношение на процесуалната мярка по чл.
68 от НК не считам, че към настоящия момент има нарушение, би имало
съществено нарушение, ако Й. А. на призоваванията на разследващия орган
не се явяваше. Тогава прокурора щеше незабавно да вземе мерки и щеше или
да му бъде изменена мярката, или щеше да бъде осигурен на разследващия
орган, за да може той да си свърши работата. Към настоящия момент няма
такива данни по делото и А. се явява на съответните призовавания на
разследващия орган, поради което не считам, че въпроса за изменение на
мярката за процесуална принуда, а именно гаранция в друг вид мярка към
настоящи момент стои. Моля да не връщате делото отново на прокурора и да
дадете ход на открито съдебно заседание и всяка една от страните в процеса
ще каже с какви доказателства разполага и съда да реши, кой е виновен, и
какво следва да понесе като наказание. В този смисъл е моето становище.
АДВ. К. – От части мога да се съглася със становището на прокурора
относно мярката за процесуална принуда. Поддържам искането си за
изменение на МНО на подсъдимия Й. А. в по – тежка такава по преценка на
съда, поради следните обстоятелства:
Прокурорът е дал разрешение за напускане пределите на страната на
този подсъдим на ДП. В постановлението за даване на разрешение за
напускане пределите на страната, освен даването на разрешение се определя и
срок, в който трябва да се спази за напускане пределите на страната. Когато не
е посочен срок е валиден срока на приключване на ДП. В края на месец май
8
на обвиняемите тогава А.и им е предявено разследване и с това ДП е
приключило. На 03.06.2024 г. ОА е изготвен и на следващия ден е внесен в
съда. От този момент нататък господар на процеса е съда и той разрешава
дали обвиняемия има право да напуска пределите на страната и дали да му
бъде изменена мярката за процесуална принуда и това е посочено в чл. 248,
ал.1, т. 6 от НПК.
По отношение на обвинението за причиняване на средна телесна
повреда чрез увреждане на белия дроб. И в постановлението за привличане на
обвиняем и в първоначалния ОА, обвиняемите тогава и подсъдимите след
това са обвинени в причиняване на такава средна телесна повреда по чл. 129
от НК. В определението на съда беше посочено, че те са привлечени, но не е
посочено в ОА начина на получаване на това увреждане и сега с новия ОА
това е отстранено. Относно противоречието за това, колко удара е причинил
Е. А. и в какво състояние е бил пострадалият Д. Б.. В ОА на стр. 6 е посочено,
че обв. Е. А. му е нанесъл след първия удар още един удар с стика за голф в
същата област на главата, както бил паднал на земята Т. е. безспорно е, че
втория удар от страна на Е. А. е станал, когато е бил паднал на земята. След
това е посочено нещо по- различно, но те е в смисъл, че от това положение е
видял, че баща му е пуснал Й. А. и се е насочил да указва помощ на сина си.
Относно свидетелката Г. С.а правомощието е на съда да решава дали да
допуска един или друг свидетел, но тази свидетелката доколкото разбирам от
становището на защитниците на двамата подсъдими е искана за
обстоятелства за които има разпитани много свидетели очевидци освен
двамата подсъдими, освен постаралия Д. Б., така и свидетелите - Х. Б., Д.В.,
А.М., Х.Р.. Излишно е да натоварваме процеса със свидетел, който ще дава
показания за обстоятелства, за които има толкова много свидетели. Освен
това никъде в ОА не е посочено, че тази свидетелка Г. С.а е пострадала от
нещо. По делото е установено, че Х. е пострадал, но с постановление на
наблюдаващия прокурор материалите са отделени в друго ДП. Поддържам
становището си, че не следва да се прекратява съдебното производство, а да
продължим по -нататъшните процесуални действия.
АДВ. Ч. – Явно не бях разбрал представителя на ДО, но аз никога не
съм искал връщане на ДП делото заради липса на доказателствена
обезпеченост. Моето искане е по отношение на разпита на Г. С.а е като ново
9
гласно доказателство, като лице фигуриращо в ОА, но не разпитано като
свидетел. Така, че като свидетел очевидец ние сме задължени да бъде
разпитан, а какво ще установи ще го коментираме, когато го разпитаме и
разберем какво е видял. От друга страна не чух, моето искане за връщане на
ДП беше за липса на изпълнение на указанията, които вие дадохте, поради
констатирани съществени процесуални нарушения, които за мен отчасти бяха
изпълнени от ДО, а като бяха изпълнение отчасти от ДО бяха допуснати нови
съществени процесуални нарушения. Много избирателно колегата повереник
на ЧО цитира само един от абзаците, но долу веднага след това е записано, че
е паднал на земята след нанасяне на втория удар пак от Е. А., а преди това се
говори, че втория удар е нанесен, когато е бил паднал на земята. Тук няма
изчистване на тази фактическа обстановка, така че да се твърди, че липсват
противоречия в самия ОА меко казано е некоректно и продължавам да
поддържам искането за връщането на ОА и изчистване на тези неща.
АДВ. И. К. – Поддържам становището на колегата Ч. включително и за
събирането на доказателства. Това е ново доказателство, тук се касае за ново
доказателство. Тази свидетелка действително фигурира, нея я има във
фактическата обстановка, но тя не е разпитвана по делото. Друг въпрос е по
отношение на МНО несъстоятелно е твърдението на колегата, тъй като Вие
може да проверите и да видите, че прокуратурата направи твърдение и
признание това, че с оглед изхода на процеса до настоящия момент на ДП и
двамата подсъдими най- вече моят е имал категорично положително
процесуално поведение. Той се е явявал и на призоваване по телефона,
независимо къде е бил в рамките на 24 часа той от Германия се е явявал. В
съдебно заседание вие виждате, че и двамата се явяват пред Вас, те имат едно
безупречно процесуално поведение, включително и пред съда и не виждам
смисъл да бъде изменена тази мярка в по- тежка. В самото постановление
представителя на РП категорично е в неговите правомощия дали ще даде срок
или не за напускане на границите на РБългария. Аз считам, че в това
отношение прокурора си е свършил категорично работата.
АДВ. Р. К. – Колежката представителя на прокуратура ни изнесе една
блестяща лекция по отношение на процесуалните действия, кой, какви
правомощия има, и аз бих я запознал с моята внучка, която вече е студен
първи курс по право да я чуе, но има един голям съществен пропуск. При
второто разследване е установено, че има наличие на пострадалия на
10
престъпление средна телесна повреда. По ОА нашият подзащитен и другия
подсъдим Е. А. и двамата са дадени на съд за престъпление по чл. 128 от НК,
т. е. тежка телесна повреда. Никъде в ОА не е казано, какво става с другата
средна телесна повреда, има ли постановление за частично прекратяване -
няма, то остава висящо. Никъде в ОА аз не прочетох дали тази телесна
повреда се поглъща от тежката телесна повреда. Аз това имах предвид като
казах, че не е взето никакво становище от страна на РП. По никакъв начин и
това престъпление евентуално по чл. 129 от НК остава висящо. Какво става с
него? Нарушено е правото на защита, няма произнасяне, няма нищо. Едва на
предявяване се поставя въпросът, че действително има и още една средна
телесна повреда и какво става с това обвинение.
ПРОКУРОРЪТ – Явно не съм разбрала адв. Ч. по отношение на
свидетелката Г. С.а. В ОА от 03.06.2024 г. тя се споменава само един път на
стр. 4, че живее съвместно с А.М.. Не се противопоставям да бъде допусната
като свидетел, а вече показанията и съда ще намери за необходимо да цени с
другите събрани доказателства. По отношение на телесната повреда, която
адв. Р. К. твърди, че няма частично прекратяване. Постановление на ВС на
РБългария казва, че тежката телесна поглъща средната телесна повреда и не е
необходимо прокурора с някакъв отделен нарочен акт да го прави, след като
тази съдебна практика е от категориите на задължителните. Прокурорът е
описал в обстоятелствената част на ОА, какви са тезите на вещото лице по
назначената нова СМЕ по отношение на белия дроб и прокурора е изпълнил и
указанията на Окръжен съд - Пазарджик след подаването на протеста на
прокурора. В определението си от 28.03.24 г. Окръжен съд намира за
необходимо да засегне само тези абзаци от 21.02.2024 г., в които се говори за Г.
и за контузия на белия дроб. Дефакто Окръжен съд е намерил, че точно тези
обстоятелства прокурора следва да изясни, което прокурора категорично е
направил и считам, че няма основания за връщане на делото на ДП. Трябва да
се даде ход в открито съдебно заседание и всеки един от страните в този
процес да докаже правотата си. Отново считам и поддържам тезата, че към
настоящия момент няма нарушение на МНО, тъй като е такова процесуалното
поведение на Й., в смисъл явява се когато е призован и не се отклонява от
задължението да се явява пред органите на разследването. В момента в РЗ по
чл. 248 от НПК се прави нещо като процес в процеса. Целта на всеки един е
да даде възможност на съда да види доказателствата, да ги прецени и да каже,
11
какъв е неговия акт по отношение на лицето предадено на съд. В този смисъл
категорично се противопоставям на връщане на делото и моля да дадете
възможност на прокурора да докаже обвинителната теза в същински
наказателен процес.
АДВ. К. – Съгласно практиката, която прокурора цитира по делото,
действително в случаите, когато има причинена тежка телесна повреда и лека,
средна и тежка обвинението като цифрово изписване трябва да е за тежка
телесна повреда, а останалите телесни повреди - средната и леката телесна
повреда са факт в правния мир и също следва да бъдат описани в
постановлението за привличане на обвиняем и в ОА, защото те имат значение,
както за евентуално предявяване на граждански иск, така и при доказване
вината на подсъдимите, като отегчаващи вината обстоятелства. Освен това по
делото са две средни повреди, освен тежката и една лека телесна повреда.
АДВ. Ч. - Разбирам тезата на представителя на ДО и на ЧО, но те до
някаква степен имат право. Така както е вменено обвинението, то е
квалифицирано и е дадено, като квалификация на тежка телесна повреда
контузията на белия дроб. Така както е описано казва тежка телесна повреда и
в това е квалифицирана и контузията на белия дроб, а в същия момент в
обстоятелствената част се говори за средна телесна повреда.
СЪДЪТ на първо място отбелязва, че след предходното връщане на
делото на прокурора са положени максимални усИ. да бъдат отстранени
констатираните тогава съществени процесуални нарушения, но въпреки това
съдът счита, че е необходимо да бъдат извършени още допълнителни действия
в тази посока.
По- конкретно касае се на първо място за това, че съдът намира за
основателен първият довод на защитника адв. Ч., затова че за изясняване на
фактическата обстановка в ОА в единият от абзаците има двусмислие и се
създава несигурност за това, какво възприема прокурора като факти - дали
пострадалият Д. Б. е паднал на земята след втория удар със стика за голф от
страна на обв. А. при положение, че в предходния абзац е приел наистина
категорично, че му е нанесъл един удар със стика за голф, както е бил паднал
на земята. Касае се по- конкретно за следното: На стр. 6 предпоследния абзац
прокурора приема и е написал следното: „Паднал на земята след втория удар
със стика за голф от страна на обв. А.“. Така както е написано се създава
12
впечатлението, че пострадалият е паднал на земята именно след втория удар
нанесен със стика за голф. Докато в предходния абзац е написано, че „Д. Б. е
паднал на земята след първия силен удар със стик за голф отдясно по
главата“. Вероятно от граматическа гледна точка е необходимо след израза
„паднал на земята“ да има запетайка, за да е ясно, че обвинението е в смисъла,
който беше посочен от адв. К., че цялото изречение трябва да се чете точно в
този смисъл. Пострадалият Б. е видял, как баща му пуска ръката на обв. А.
след като е бил паднал на земята, но след втория удар. Но при липсата на тази
запетайка се получава смислово противоречие и съдът намира, че това
съмнение и противоречие следва да бъде категорично изчистено по
отношение на двамата обвиняеми и особено по отношение на обв. Е. А., за да
няма никакво съмнение за това, че пострадалият Д. Б. е паднал на земята след
нанесения му първи силен удар със стика за голф, а вторият удар със стика за
голф е нанесен след като вече е бил паднал на земята.
При това в тази посока съдът счита, че прокурорът следва да уточни,
какво точно се има предвид под паднал на земята, и как точно е паднал на
земята - паднал на земята седейки, паднал на земята легнал по гръб, паднал на
земята намирайки се в странично положение, и в какво точно положение
всъщност е бил пострадалият Б., когато му е нанесен вторият удар със стика
за голф. В този аспект съдът счита, че е налице съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК и делото следва да се
върне на прокурора за неговото отстраняване.
На второ място съдът счита, че следва да се прецизира обвинението и в
смисъла, който беше изложен от защитниците чисто теоретично по отношение
на телесната повреда увреждане на белия дроб.
Наистина в обстоятелствената част е посочено, че това увреждане
представлява средна телесна повреда. В същото време това обстоятелство не е
конкретно посочено в заключителната част на обвинителния акт, там където
всеки от подсъдимите се обвинява за нанесена тежка телесна повреда, като е
посочена и контузията и на беля дроб, но не е посочено изрично, че тази
контузия е средна телесна повреда. Несъмнена е съдебната теория и практика,
че тежката телесна повреда поглъща средната телесна повреда, но трябва
изрично да бъде уточнено, кое увреждане какво е, тъй като по начина по който
в момента е формулирано обвинението отново се създава впечатлението, че и
13
контузията на белия дроб е тежка телесна повреда. При което пък се получава
противоречие между обстоятелствената част и формулираното накрая
обвинение, т. е. излага се, че е средна телесна повреда, но в крайна сметка се
твърди, че е тежка телесна повреда контузията на белия дроб.
По отношение искането на адв. К. за изменение на МНО които са
гаранция към момента на всеки един от подсъдимите, съдът намира това
искане за неоснователно. Целта на мерките за процесуална принуда
включително и забраната за напускане пределите на РБългария е да се
обезпечи нормалното развитие на наказателния процес. Към момента и
двамата подсъдими имат добро процесуално поведение и по никакъв начин не
възпрепятстват развитието на процеса. Те се явяват в съдебно заседание,
както се явяват и в днешното съдебно заседание, тъй като тяхното присъствие
е задължително по това обвинение. Няма каквито й да е индикации, че за в
бъдеще биха препятствали развитието на наказателния процес, съответно
няма и пречка според съда да напускат пределите на РБългария стига да се
явяват за съдебните заседания, които се насрочват за в бъдеще.
В случай на наличието на такива действия и индикации, съдът би могъл
да се произнесе допълнително по мерките за процесуална принуда и
изменението им в по- тежки.
По отношение на доказателствените искания, които се направиха за
разпит на свидетели и други, това е въпрос по съществото за изясняването на
фактическата обстановка, доколкото все пак се твърди в някаква степен, че
това би могло да е съществено процесуално нарушение. Беше споменато и
при предходното връщане на делото, а е посочено изрично в закона, че не се
обсъждат в РЗ въпроси свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателства. Тук закона е категоричен и съдът се съгласява напълно, както с
прокурора, така и с повереника на ЧО.
По изложените по- горе съображения следва отново да се прекрати
съдебното производство и да се върне на прокурора за отстраняване на
съществени според съда процесуални нарушения в посочените по- горе два
аспекта. Ясно и недвусмислено да се посочи в случай, че се настоява и така се
твърди, че пострадалият Д. Б. е паднал след първия удар нанесен със стик в
главата от обв. А. и в какво положение е бил към момента на нанасяне на
втория удар и на второ място прокурора да прецизира обвинението досежно
14
телесната повреда контузия на белия дроб, така че да бъде ясно, че става
въпрос в случая, че прокурора приема, че това е средна телесна повреда,
причинена наред с тежката телесна повреда или пък счита, че и тази телесна
повреда е тежка телесна повреда.
Предвид на изложеното и на осн. чл. 249, ал. 2, във връзка с чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на посочените по- горе
съществени процесуални нарушения.
ОСТАВЯ без уважение искането на повереника адв. К. за изменение на
взетата мярка за процесуална принуда парична гаранция по отношение на
подсъдимия Й. А. в по- тежка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред Окръжен съд- Пазарджик.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 11:05 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15