Решение по КНАХД №1444/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Лесимпорт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], ет. 1, ап. 1, чрез адв. С. Ж., срещу Решение № 267/31.10.2024 г., постановено по АНД № 112/2023 г. по описа на Районен съд – Девня /ДРС/, ІV наказателен състав, поправено с Решение № 27/13.02.2025 г. по същото дело, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/2000-310/HП/13.04.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал.2 т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „Лесимпорт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 906,83 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С касационната жалба се релевира основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва изводите на районния съд за доказаност на административното решение, изразявайки несъгласие с посоченото в НП, че внесените стоките представляват фотоволтаични генератори. Твърди, че определеният от митническите органи тарифен код е неправилен, тъй като той е за фотоволтаични генератори за променлив ток, който може да се използва от краен консуматор, каквито внесените стоки не са по предназначение и технически характеристики. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени издаденото наказателно постановление и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация – Директорът на ТД „Митница Варна“, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., оспорва касационната жалба и моли решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Посочва, че изводите на административнонаказващия орган /АНО/ се потвърждават от заключението на съдебно техническата експертиза. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Девня.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да се произнесе по спора, Районен съд – Девня е установил от фактическа страна, че на 27.10.2022 г. с митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ MRN: 22BG002002083917R7/27.10.2022 г., „Лесимпорт“ ЕООД е декларирало част от стоката, вложена в контейнер с № TEMU8861680, пристигнал на 26.10.2022 г. на пристанище Варна Запад, както следва:

• стока № 1 „Соларна фотоволтаична система 4 комплекта, състояща се от: соларни панели - 450 W - 73 броя., соларни панели - 300W - 10 броя., соларни панели - 375W - 8 броя“, 2199 кг. бруто тегло, 2080 кг. нето тегло, деклариран код по ТАРИК **********, държава на износ Китай, с деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Ксианганг, мито по отношение на трети страни – 0 %;
• стока № 2 „Соларна фотоволтаична система 4 комплекта, състояща се от: инвертори - 30 KW - 3 броя, инвертори - 20 Kw - 1брой“, 100 кг. Бруто тегло, 100 кг. нето тегло, деклариран код по ТАРИК **********, държава на износ Китай, с деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Ксианганг, мито по отношение на трети страни – 0 %;
• стока № 3 „Соларна фотоволтаична система 4 комплекта, състояща се от: кабел 4 мм2 - 200м“, 50 кг. бруто тегло, 50 кг. нето тегло, деклариран код по 2 ТАРИК **********, държава на износ Китай, с деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Ксианганг, мито по отношение на трети страни – 3,7 %.

При извършена физическа проверка на стоките, вложени в контейнер № TEMU8861680, и след анализ на придружаващите стоката документи, митническите органи са установили, че внасяните компоненти образуват фотоволтаична система, представляваща фотоелектричен генератор на ток, служещ за преобразуване на слънчевата енергия в електрическа, състоящ се от панели от фотоклетки, свързани с други устройства и управляваща електронна част /регулатор на напрежение, инвертор и др./, към който може дори да има и стойка за монтаж /на покривна сграда например/. Посочили са, че при този вид генератори производството на електрическа енергия се извършва благодарение на слънчевите фотоелементи /или слънчеви клетки/, които преобразуват направо слънчевата енергия в електрическа /фотоелектрическо преобразуване/, като фотоволтаичните генератори се отнасят в подпозиция 850180 от КН. С оглед горното органите на митническата администрация са приели, че съгласно правила за класиране 1, 2а, 36 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, забележка 4 към раздел XVI, текстовете към позиция 8501 и позиция 8541, както и ОБХС към позиция 8501 и позиция 8541 от КН, митническите органи заключават, че декларираните стоки следва да се класират в код по ТАРИК ********** със ставка на митото по отношение на трети страни 2,7 %. Тъй като декларирането на процесните стоки с различен тарифен код е довело до незаплащане на част от дължимите публични държавни вземания, е счетено, че „Лесимпорт“ ЕООД е осъществило състава на административното нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ – митническа измама, тъй като вследствие на невярното деклариране дружеството е избегнало частично заплащане на държавните вземания в размер на 906,83 лева.

Срещу „Лесимпорт“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който дружеството е вписало възражение, изразяващо несъгласие с констатациите в него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано и писмено възражение срещу акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното пред ДРС наказателно постановление.

При преценка на законосъобразността на оспореното НП, въззивният съд направил извод, че същото е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и при спазване на процесуалните правила. По приложението на материалния закон, позовавайки се на заключението на назначената в хода на въззивното производство съдебно техническа експертиза, решаващият състав на ДРС приел нарушението за доказано, тъй като внесените стоки категорично не представляват фотоволтаична система, а в своята съвкупност трите стоки образуват генератор за електрическа енергия, който произвежда електрическа енергия, която може да се използва както от електрически двигател, така и за захранване на осветителна система, но само през деня. Счел е, че правилно са определени нарушената и санкционната правни норми, както и наложената имуществена санкция, която е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, размер. Така мотивиран, Районен съд – Девня потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция споделя изцяло решаващите мотиви на районния съд и правните му изводи, които са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелствата, и събраните доказателства, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. от приетото в хода на въззивното производство заключение на съдебно техническата експертиза, категорично се установява, че внесените стоки не представляват пълна фотоволтаична система, защото, макар да са основните елементи на такава, не са достатъчни за автономното й функциониране без наличието на акумулираща техника или хибридна система, свързана с мрежата. Стоките, предмет на процесния внос, могат да бъдат използвани само съвкупно като образуват генератор за електрическа енергия, която може да се използва на практика, но само през деня. При тези фактически установявания както от АНО, така и от въззивния съд, правилно е прието, че трите процесни стоки е следвало да се обединят в една стока, която подлежи на тарифно класиране с код по ТАРИК **********, в който се отнасят фотоволтаични генератори за променлив ток, със ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 2,7 %.

Класирайки стоката в различен код по ТАРИК с по-нисък размер на ставката, „Лесимпорт“ ЕООД е избегнало частично заплащане на митата и на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, с което е осъществило състава на административното нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ – митническа измама. Мотивите на районния съд в тази насока за достатъчно пълни и изчерпателни като напълно се споделят от настоящия тричленен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. ДРС мотивирано е отхвърлил като неоснователни възраженията на санкционираното търговско дружество срещу определянето на новия тарифен код на стоките, които са идентични с аргументите в касационната жалба, и правилно е приел за доказано повдигнатото административнонаказателно обвинение. Наложената имуществена санкция е определена в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, а именно: 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд – Девня е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в касационната жалба пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІХ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 267/31.10.2024 г., постановено по АНД № 112/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА „Лесимпорт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.