№ 27
гр. Ловеч, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
в присъствието на прокурора Г. Любч. Арг.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20224300600041 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 19/02.11.2021 г. по НОХД № 489/2021 година Районен съд
– Ловеч е признал въззивника ЛЮБ. В. ИВ., за виновен в това, че в периода
11.10.2020 г. – 14.10.2020г. в землището на с. Лесидрен обл. Ловеч, отнел
чужда движима вещ: парична сума в размер на 30.00 лева, собственост и от
владението на Г. Д. П. от с. Лесидрен обл. Ловеч без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен, поради
което и на основание чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на
пробация, при следните пробационни мерки: - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК,
задължителна регистрация по настоящ адрес - с. Български извор, обл.Ловеч,
ул. „Тракия” № 1, за срок от 6/шест/ месеца, като подсъдимият се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице, два пъти седмично. - по чл. 42а, ал.2, т.2 НК, задължителни периодични
срещи с пробационен служител, за срок от 6/шест/ месеца, като го е признал
1
за невиновен за това да е отнел сума в размер на 2170 лева, собственост и от
владението на Г. Д. П. от с. Лесидрен обл. Ловеч без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои и го е оправдал по първоначална
повдигнатата квалификация по чл.194, ал.1 от НК.
Осъдил е ЛЮБ. В. ИВ., с горната самоличност, да заплати на Г. Д. П. от
с. Лесидрен обл. Ловеч, ул.“С.ПЛ.“ № 34, ЕГН:********** сумата от 30.00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.10.2020 г., до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на
300.00 лева, като иска за разликата до предявеният размер от 2200 лева е
отхвърлил, като неоснователен.
Осъдил е ЛЮБ. В. ИВ., с горната самоличност, да заплати на Районен
съд – Ловеч сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.
Г. Г., сл. защитник на ЛЮБ. В. ИВ., с която моли същата да бъде отменена
въззивникът бъде оправдан при условията на чл. 9, ал. 2 от НК.
В жалбата служебният защитник адв. Г. Г. сочи, че по молба на
подзащитния му обжалва присъдата само в наказателната част - само в
осъдителната част, с която е прието, че е извършил престъпление по чл. 194,
ал.3, във вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание пробация.
Приема, че се касае за нарушение на материалния закон. Наложеното
наказание се явява явно несправедливо. Акцентира, че подсъдимият признал,
че е отнел сумата от 30.00 лв.,а ЛРС приел, че фактическата обстановка е
такава, каквато се сочи от подсъдимия.
Не споделя правната квалификация на деянието, дадена от ЛРС с
присъдата. Счита, че следвало да намери приложение разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК. Неприлагането й представлява нарушение на материалния закон.
Според тази разпоредба не е престъпно деянието, което, макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Такъв според него е конкретният случай. Отнети са
30.00 лв. Позовава се на ПМС №350 от 19.12.2019г. от 01.01.2020г. МРЗ за
страната е 610 лв., поради което сочи, че към момента на деянието отнетата
сума е повече от двадесет пъти по-малка от минималната работна заплата за
2
страната.
Счита, че дори деянието да е престъпление, то наложеното наказание се
явява явно несправедливо.
Сочи също така,че ЛРС квалифицира деянието по чл.194, ал.3, във вр. с
ал.1 от НК. Тази разпоредба предвижда следните наказания: лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
ЛРС при индивидуализиране на наказанието следвало, според него, да
вземе предвид не само символичната стойност на отнетата сума, а също, че се
касае за неосъждано лице, в крайно тежко социално положение, което води
трудов начин на живот. Следвало да вземе предвид цялостното му
добросъвестно поведение в процеса, активното му участие за разкриване на
обективната истина и основната му роля за установяване и доказване на
отнемането на 30.00 лв. Следвало да се определи най-лекото предвидено
наказание глоба в размер на 100 лв.
Моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да
оправдае подзащитния му при условията на чл.9, ал.2 от НК.
Ако сподели правната квалификация по чл.194, ал.3, във вр. с ал. 1 от
НК, дадена от първоинстанционния съд, то моли Окръжен съд-Ловеч да
измени наказанието и определи наказание глоба в размер на 100 лв.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – Ловеч,
прокурор Г.А. моли въззивния съд да потвърди изцяло присъдата на
първоинстанционния съд. Счита, че съдът е обсъдил всички доказателства,
събрани както в хода на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното следствие, и е мотивирал своята присъда, и сумата, за която
въззивникът е признат за виновен, че е отнел и признат за виновен по чл. 194,
ал. 3 от НК. Съдът е обсъдил всички доказателства относно това, за коя сума
безспорно и категорично е установено, че е отнета от въззивника И., също
така съдът е обсъдил при определяне на наказанието обществената опасност
на деянието и дееца, и е определил едно законосъобразно наказание, което ще
изпълни целите на наказанието.
Процесуалният представител на въззиваемия Г. Д. П. – адв. Д. Г., в
съдебно заседание изцяло поддържа становището на представителя на
Окръжна прокуратура. Счита, че жалбата е неоснователна и възраженията по
нея. Счита, че присъдата е законосъобразна, обоснована и моли да бъде
потвърдена.
Въззиваемият Г. Д. П. в съдебно заседание няма какво да добави към
казаното от пълномощникът му.
3
Служебният защитник на въззивникът, адв. Г. Г. в съдебно заседание,
моли въззивния съд да уважи подадената въззивна жалба. Сочи, че подробно
е изложил оплакванията си в нея и не е необходимо да я повтаря. Изтъква, че
са обжалвали присъдата в наказателната част, а в гражданската не. Приема, че
правилно първоинстанционният съд е установил, че са откраднати 30 лева,
като доказването на този размер е заслуга на подзащитния му. Обръща
внимание, че 30 лева към момента на деянието са повече от 20 пъти по-малко
от размера на минималната работна заплата. Затова счита, че за тази сума не
следва да се извършва наказателен процес, но след като е извършен,
единствената правилна правна квалификация, според служебния защитник, е
по чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието само формално осъществява
признаците на престъплението кражба. С оглед личността на дееца и целите
на наказанието предвидени в чл. 36 НК счита, че следва да се предложи най-
лекото предвидено наказание, а именно – глоба.
Въззивникът ЛЮБ. В. ИВ. в съдебно заседание заявява, че е взел само
30 лева и моли да му бъде наложено наказание глоба или както съдът реши.
Въззивната инстанция като съобрази направените възражения в жалбата
и възраженията от страна на служебния защитник – адв. Г. Г. в хода на
съдебни прения, събраните по делото доказателства, мотивите на Районен съд
– Ловеч и сам като извърши проверка изцяло на правилността на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно задължението си
по чл.314,ал.1 от НПК, счете жалбата за подадена в законно установения
срок, но разгледана по същество като неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства въззивната инстанция приема за безспорно установено, че
въззивникът ЛЮБ. В. ИВ. бил неграмотен и нямал трайно установена работа
от която да се препитава. Живеел в с.Български извор, област Ловеч, на
съпружески начала със свидетелката Д.АНТ.К.. Пострадалият Г. Д. П.
притежавал къща в с.Лесидрен, област Ловеч, намираща се на ул.„С.ПЛ." №
34. Преобладаващо обаче живеел в колиба, където имало и стопански
постройки, намиращи се в местността „Правец", в землището на с.Лесидрен,
област Ловеч. Там отглеждал животни и обработвал земи. Колибата му била
на около 500-600 метра от колибата на свидетеля М.Ч.. В къщата в
4
с.Лесидрен ходел по-рядко, през ден-два. На 07.10.2020 г. свидетелят Г.П.
отишъл в гр.Ловеч, където посетил кантората на нотариус Н.Т., във връзка с
издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение /л.26/. Преди това, за да има в наличност пари за плащане
на различните държавни и нотариални такси по придобиването на имота, взел
на заем от сина на свидетеля М.Ч. сумата от 2000 лева. Идвайки в гр.Ловеч
свидетелят Г.П. изтеглил от каса на Банка „ДСК" – клон Ловеч сумата от 2000
лева /разписка на л.25 от дос.п-во/, за да се разплаща с тях и да не ползва от
взетите назаем пари. Сумата която изтеглил от банката била в банкноти от по
50 и 20 лева. За сделката при нотариуса П. платил 1700 лева, като така от
изтеглените му останали 300 лева, заедно с 2000 лева, които взел назаем, но
не похарчил. Когато същият ден – 07.10.2020 г. свидетелят Г.П. се върнал от
гр.Ловеч в с.Лесидрен, отишъл при свидетеля М.Ч., за да върне взетите на
заем 2000 лева, но последният му казал да ги върне на сина му, тъй като ги е
взел от него. Според свидетеля П., всяка от сумите, тази от 2000 и тази от 300
лева били сложени в различни найлонови торбички, като във втората, тази с
300 лева имало и лични документи, дебитна карта на банка „ ДСК", която
била увита в листче на което пишело ПИН кода на картата и тефтер, в който
имало записани телефонни номера. П. сочи, че найлоновите торбички
останали на предната дясна седалка на личния му лек автомобил „ВАЗ 2107“
с peг. № OB **** АМ, с който пътувал. В периода от 07.10. до 14.10.2020 г.,
според П. автомобилът стоял в двора му в имота извън с.Лесидрен, в
местността „Правец“, като няколко пъти ходил до селото с него и се връщал.
Спомня си, че на 11.10.2020 г. отишъл с лекият автомобил на погребение на
негова съседка в село Лесидрен. Твърди, че спрял автомобила пред дома си и
внесъл чантите в къщата, но след погребението изнесъл чантите от къщата,
качил се в автомобила и си отишъл на колибата, като пристигнал там около
16.00 часа. Тъй като бързал да си пусне животните на паша чантите отново
останали в автомобила. Сочи, че заключил автомобила, но от известно време
забелязал, че задното ляво стъкло на вратата пада само от вибрациите при
движението на автомобила. Не падало до край, но можело през отвора да си
пъхнеш ръката. Липсата на найлоновите торбички с намиращите се в тях
суми установил на 14.10.2020 г., когато отишъл за нещо до колата. Веднага
тръгнал за гр.Ловеч до банка „ДСК", за да блокира сметката. Там му
направили извлечение и се установило, че в периода 13-14 октомври 2020 г.
5
са били правени тегления от дебитната му карта. Според П., през тези дни е
нямало как да я ползва понеже бил на колибата при животните си. В началото
си помислил, че са му били откраднати вещите в селото, когато е бил на
погребение. Отишъл си в с.Лесидрен и понеже знаел, че неговият съсед ПЛ.Р.
имал поставени камери около къщата си, поискал да прегледа записите. На
записите не установил някой да се е доближавал до автомобила, докато бил в
селото на погребението. При разпита в хода на съдебното следствие сочи, че
няма спомен да е свалял тази торбичка от колата. Въззивникът ЛЮБ. В. ИВ.
не отрича, че няколко дни през месец октомври 2020 г. ходил в района около
колибите на свидетелите Г.П. и М.Ч.. Познавал района, защото от няколко
години работил при двамата като им почиствал ливадите, брал сливи и
извършвал други селскостопански дейности. Един ден в периода от
11.10.2020 г. до 14.10.2020 г., когато бил в този район въззивникът И.
забелязал, че в автомобила за който знаел, че е на Г.П. имало найлонова
чанта. Забелязал, че задното ляво стъкло на вратата е леко отворено, смъкнато
надолу. Той го бутнал и то се отворило повече. По този начин той успял да
отвори вратата и да вземе чантата. Според него в чантата имало някакви
хартийки, едно тефтерче със записани в него телефонни номера и имена, една
карта за банкомат, 30 лева и стотинки, за които не може да уточни на каква
стойност са били. И. взел всичко, като в последствие изгорил тефтера, а с
дебитната за банкомат на няколко пъти теглил суми от различни банкомати,
на обща стойност според подсъдимия около 2000 лева. Един път платил с нея
и в магазин „Билла" в гр.Ловеч. С парите въззивника купувал храна, покривал
си текущите разходи и си платил заемите, които имал. Посочил,че не си
спомня обаче за какво е похарчил сумата от 30 лева, за която твърди, че е
намерил в брой в чантата. Свидетелката Д.АНТ.К., с която той живеел на
съпружески начала забелязала, че в един определен период И. разполагал с
пари. Самият той й разказал откъде са, когато ходили да пазаруват в магазин
„Билла“ в гр. Ловеч, където въззивникът платил с дебитна карта.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция
приема за обоснован извода на РС-Л-ч, че от обективна и субективна страна
е осъществен състава на престъплението по чл.194, ал. 3, във връзка с ал.1
НК, от страна на въззивника ЛЮБ. В. ИВ..
От субективна страна въззивникът И. е действал виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал обществено опасния
6
характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено
опасни последици и е искал тяхното настъпване.
В този смисъл са и дадените от въззивника обяснения в хода на
съдебното следствие пред РС-Л-ч,както и показанията на разпитаната
свидетелка Д.К.,която потвърждава обясненията на въззивника относно
отнетата процесна сума от 30.0 лева,както и че е отнел и банкоматна карта,от
която е теглил различни суми и са извършени разплащания,и за която е
установено,че е на въззиваемия Г.П../л.29 от НОХД/.
Неоснователно е възражението на служебния защитник-адвокат Г. Г.,че
от страна на РС-Л-ч е допуснато нарушение на материалния закон и така
наложеното наказание е явно несправедливо.Както вече се посочи и по-горе,
действително отнетата сума от тридесет лева е значително по-малка от
размера на минималната работна заплата за страната,но както самия
въззивник признава от банкоматната карта на пострадалия,която е отнел
тогава е изтеглил сумата от около 2.000.0хил. лева без негово съгласие.В този
смисъл са и показанията на свидетеля Д.К../л.29/.В този смисъл е и
постановлението от 18.02.2021г. на прокурор КР.Й.,с което по отношение на
тези факти е отделил материалите по делото и е изпратил същите по
компетентност на Окръжна прокуратура-Ловеч./ л.3 и 4 от ДП/ .Следва да
бъде посочено,че по настоящото дело не са налични доказателства за хода на
разследването по посочените отделени материали от страна на прокуратурата,
и въззивната инстанция не отчита тези факти като такива утежняващи и/или
влияещи на наказателната отговорност на въззивника,но така или иначе
определено са индиция за една по-завишена степен на обществена опасност
на въззивника от тази при подобни случай,в които се касае само и единствено
за отнета сума от тридесет лева, с оглед на което и въззивната инстанция
приема,че е неоснователно възражението на адвокат Г.Г.,че в конкретния
казус е налице разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК.В смисъл при преценката за
приложение на тази разпоредба винаги се преценява и обществената опасност
на дееца,освен тази на деянието. В този смисъл е и приложената
характеристична справка на л.22 от ДП,от която е видно,че към 08.04.2021г.
са установени от МВР данни за причастност и към други шест
противозаконни отнемания на чужди движими вещи.Действително не се
касае за влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер,
които да налагат изводи за утежняващи вината обстоятелства и не се отчитат
7
като такива и от страна на въззивната инстанция,но опеделено обуславят
негативна характеристика на въззивника, от която следва извод,че не се касае
за изолирана,инцидентна криминална проява от негова страна.
Нещо повече,РС-Ловеч е отчел именно незначителността на
причинените имуществени вреди в размер на тридесет лева,чистото съдебно
минало,оказаното съдействие и самопризнания,които факти са дали
основание на съда да приеме,обосновано според въззивната инстанция,че се
касае за по-ниска степен на обществена опасност на самото деяние,
респективно,че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.194,ал.3 от НК
.Пред въззивната инстанция не са депозирани допълнителни
доказателства,които да не са преценени от страна на РС-Л-ч,респективно да
дадат основание на въззивната инстанция да приеме,че се касае за
доказателства за наличието на състава на чл.9,ал.2 от НК,в който смисъл са и
възраженията в процесната жалба.
Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства
РС-Ловеч е признал за невиновен въззивника, за това да е отнел сума в
размер на 2170 лева, собственост и от владението на Г. Д. П. от с. Лесидрен
обл. Ловеч без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и
го е оправдал по първоначална повдигнатата квалификация по чл.194, ал.1 от
НК.Не са събрани доказателства,които да подкрепят обвинителната теза в
тази насока,както пред РС-Л-ч,така и пред въззивната инстанция.В тази
насока,действително са налични гласни доказателства,събрани чрез разпита
на пострадалия Г.П.,който сочи,че е имал в автомобила си, в чанта, една
сума,която била 2.000.0лв. и други 300.0лева,но както е приел и РС-Л-ч,не са
установени доказателства,които да подкрепят обвинението по несъмнен
начин,каквото е императивното изискване на законодателя,посочено в
разпоредбата на чл.303,ал.2 от НПК,именно въззивника да е отнел сумата от
2170лв.В тази насока свидетеля М.Ч. е посочил,също така, че действително в
пострадалия е имало „…излишък в него 2000.0лв..“.,но няма представа какво
е станало с тази сума./л.35 и 36 от НОХД/.Нещо повече,свидетеля сочи,че
след като пострадалия му е споделил,че няма процесната сума от автомобила
му,който бил паркиран на около 100 метра от тях са прегледали камерите на
къщата му,както и тези на съседите,но не са установили лицето,което ги е
взело.Други доказателства в тази насока не са налични по делото.
При подробно посочените по-горе съображения, въззивната инстанция
8
приема, че следва присъдата на РС – Ловеч да бъде потвърдена изцяло, като
законосъобразна, обоснована и базирана на събраните по делото
доказателства.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/02.11.2021 г. по НОХД № 489/2021
година по описа на Районен съд – Ловеч.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9