Решение по дело №1397/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 303
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20205220201397
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Пазарджик , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201397 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. А., ЕГН ********** от с.Лозен,
обл.Пазарджик против НП № 13-29 от 27.08.2020 год. на начални отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“-Пловдив към ИАРА, с което на
основание чл.70 ал.1 от ЗРА и за нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА е наложена
глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, а на основание чл.90
ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата въдици - 4 /три/ броя за улов на
риба със захранка от вида „царевица“, както следва:
1.1 въдица с 4 /четири/ секции и с макара „Dafa DF 3000“;
1.2въдица с 5 /пет/ секции и с макара „Minepin“;
1.3въдица със 6 /шест/ секции и с макара „Filstar“;
1.4въдица с 5 /пет/ секции и с макара „ Stinger“.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед
на което се иска неговата отмяна. С жалбата се претендира и присъждане на
1
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за
отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна – АНО, не се явява лично, но постъпва писмено
становище от негов пълномощник – юрисконсулт, с което оспорва жалбата и
излага съображения за потвърждаване на обжалваното НП. Претендира и
присъждане на разноски.
Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.05.2020г., в 14:10ч., в
изкуствен воден обект по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА, а именно на
баластриера „Ветрен дол”, находяща се в землището на с.Ветрен дол,
общ.Септември е извършвал любителски риболов с 4 /четири/ броя въдици в
работно положение, през период на забрана за риболов поради размножаване
на рибата, съгласно чл.32. ал.1 и Приложение № 1, б. „Г”, т.18 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и Заповед № РД 09-350/15.04.2020г. на
министъра на земеделието, храните и горите.
Нарушението било установено от служители на ИАРА, сред които била
св. Н.Х. – актосъставител. Всичко това според проверяващите съставлявало
нарушение на чл.32, ал.1 във вр. с Приложение № 1, б. „Г”, т.18 от ЗРА и във
връзка със Заповед № РД 09-350/15.04.2020г. на министъра на земеделието,
храните и горите. Цитираната правна норма императивно разписва, че „Във
водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми
през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1“, а т.18, б.“Г“ от
въпросното приложение определя, че срокът на забраната във водни обекти,
намиращи се до 500 метра надморска височина е от 15 април до 31 май. От
цитираната министерска заповед пък, издадена на основание чл.32 ал.1 и ал.4
от ЗРА, става ясно, че през периода на забраната е бил разрешен
2
любителският риболов в Област Пазарджик /виж т.ІV, предл.12/ в конкретни
водни обекти, сред които обаче не фигурира баластриера „Ветрен дол”.
По този повод против жалбоподателя бил съставен е АУАН, въз
основа на който било издадено атакуваното НП. То било връчено на
жалбоподателя на 08.09.2020г., а жалбата против него била подадена чрез
АНО по пощата на 15.09.2020г., при което е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
легитимация да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на актосъставителя – св. Х., св. Е.К., частично от обясненията на
жалбоподателя, както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че се установи безспорно, че на
посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят А. е извършвал
любителски риболов. В този насока са показанията на св.Х. и тези на
повикания от актосъставителя за съдействие полицейски служител – св.К.. От
техните показания се установи, че четирите броя въдици на жалбоподателя са
били в работно положение, т.е. с потопени във водата куки. Вярно е, че към
момента на установяване на нарушението жалбоподателят не е бил уловил
риба, но това не означава, че не е извършил изпълнителното деяние на
вмененото му нарушение, т.е. че не е извършвал улов на риба по време на
забраната заради пер4иода на размножаването. Това е така, защото според §1,
т.26 от ДР на ЗРА е дадена легална дефиниция на понятието „Риболов“, което
съставлява поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на
риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото
пренасяне и превозване. Казано с други думи, само с факта на поставянето на
разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни
организми вече се извършва риболов и не е необходимо реално да е уловена
риба.
Съдът не даде вяра на твърденията на жалбоподателя в дадените от него
3
обяснения пред съда, в които принципно не отрече, че е извършвал риболов,
но не на баластриера „Ветрен дол”, а на намиращата се в близост до нея река
„Чепинска“. Отделно от това заяви, че ловял хищна риба – щука, което не
било забранено. Това, че риболовът е бил извършван именно на
баластриерата се установи категорично, както от показанията на
актосъставителя, така и от тези на св.К.. Също така, дори хипотетично да се
повярва на жалбоподателя, че ловял риба на реката, то това отново означава,
че е извършил вмененото му нарушение, т.к. уловът на риба не е бил
разрешен. Не може да му се повярва и че ловял щука, т.к. е ползвал като
захранка царевица, което е посочено в акта и в НП, а както е известно
хищните риби, включително щуката се ловят на жива стръв – основно малки
рибки. В тази насока показания даде и св.Х..
Извън казаното до тук не е спорно по делото и това, че в деня на
извършвания от жалбоподателя риболов е действала забраната по чл.32, ал.1
във вр. с Приложение № 1, б. „Г”, т.18 от ЗРА. Не е спорно също така, че
водният обект, в който е извършван риболовът, не е попадал сред
изключенията в горецитираната министерска заповед - Заповед № РД 09-
350/15.04.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, в които
може да се извършва любителски риболов и в периода на забраната /виж т.ІV
от заповедта, касателно Област Пазарджик/.
Извън казаното до тук следва да се отбележи, че при съставянето на
двата акта са спазени и разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са
дата и място на извършване на нарушението, а именно - на 27.05.2020 г., в
14:10 ч., на баластриера „Ветрен дол”, находяща се в землището на с.Ветрен
дол, общ.Септември. Нарушението е описано точно и ясно, като са изложени
всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно
възприетата правна квалификация. Посочено е, че лицето е извършвало
любителски риболов – с 4 бр. въдици в работно положение, като са посочени
и актовете въз основа на които е действала забраната за такава дейност.
Налице е единствено между фактическо обвинение и правнат аквалификация
на нарушението, респ. приложената санкционна разпоредба.
На жалбоподателя е вменено и нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА,
съгласно която във водните обекти по чл.3, ал. 1, т.1 и 2 се забранява уловът
4
на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване
съгласно приложение № 1.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че
баластриера „Ветрен дол“ попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
ЗРА. Установява се също, че датата 27.05.2020 г. попада в пролетно
размножителния период на рибата съгласно Приложение № 1 бук. "Г" т. 18 от
ЗРА, който трае от 15-ти април до 31-ви май. Според бук. "Г" точка 18 от
Приложение № 1 от ЗРА периодът на забрана за улов поради размножаване
на риба в рибностопански обекти, намиращи се до 500 м надморска височина
е от 15 април до 31 май. Общоизвестна и общодостъпна е информацията за
надморската височина на процесната баластриера. При елементарна справка в
интернет пространството, посредством търсачката „Гугъл“ /Google/ става
ясно, че с.Ветрен дол, в близост до което е баластриерата, в най-ниската си
точка е с надморска височина 275 м, а в най-високата – 354 м, респ. мястото
на риболов попада във водните обекти, за които към датата на нарушението
забраната е важала.
При това положение не остана съмнение, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, поради което и
правилно е бил санкциониран на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА, която
санкционна норма предвижда наказание глоба от 1 500 до 3 000 лева за
лицата, които ловят риба и други водни организми в период на забраната по
чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1. Наложена е санкция в минимален
размер от 1 500 лева, като е отчетено че нарушението е извършено за първи
път и не са настъпили реални вредни последици от извършения риболов.
Настоящия случай не е маловажен. Вярно е, че нарушението е
извършено за първи път и че няма настъпили други вредни последици, но
следва да се има предвид, че риболовът е извършван през забранен период от
време и ако не е била намесата на служителите при ИАРА, е било напълно
възможно да се стигне и до улов на риба. Освен това следва да се има
предвид, че са засегнати и охраняваните обществени отношения свързани със
защитата и опазването на рибите и водните организми, а самото нарушение е
свързано и със засягане на принципа за „отговорен риболов“ съгласно чл.1,
ал.2 от ЗРА.
5
Поради това съдът намира, че случаят не попада в приложното поле на
чл. 28 бук. „а“ от ЗАНН. Наложената санкция е в минимален размер, както се
посочи вече, поради което и съдът не разполага с възможност за коригиране
на размера й.
С оглед виновно извършеното административно нарушение от страна на
А. по смисъла на чл.32 ал.1 във вр. с чл.70 ал.1 от ЗРА, то правилно са били
отнети в полза на държавата 4-те броя въдици с макари, т.к. те съставляват
уреди и средства, с които е осъществяван незаконният риболов.
Поради всичко казано до тук НП се явява законосъобразно и следва да
се потвърди. При този изход от делото, който е неблагоприятен за
жалбоподателя, не може да бъде удовлетворено искането във въззивната
жалба за присъждане на разноски в негова полза.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-29 от 27.08.2020 год. на начални отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“-Пловдив към ИАРА, с което на
С. С. А., ЕГН ********** от с.Лозен, обл.Пазарджик, на основание чл.70 ал.1
от ЗРА във вр. с чл.32 ал.1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, а на основание чл.90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза
на държавата въдици - 4 /четири/ броя за улов на риба със захранка от вида
„царевица“, както следва:
1.1 въдица с 4 /четири/ секции и с макара „Dafa DF 3000“;
1.2въдица с 5 /пет/ секции и с макара „Minepin“;
1.3въдица със 6 /шест/ секции и с макара „Filstar“;
1.4въдица с 5 /пет/ секции и с макара „ Stinger“.
6


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7