№ 1320
гр. Перник, 11.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500689 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на В. Т. А. срещу решение № 724/
18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 23/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, в
частта, с която същият е осъден да заплати в полза на М. В. Н. на основание чл. 48, ал. 7, вр.
с ал. 6 ЗУЕС сумата 582,18 лева – част от разходите, платени от М. В. Н. за извършване на
необходим ремонт на общи части – част от покрив на сграда, находяща се в ***, осъществен
през м.10.2022 г., съразмерно на притежаваните от В. Т. А. идеални части от общите части от
общите части на сградата, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта по присъдените съдебни разноски.
Жалбоподателят изразява становище, че решението в атакуваната му част е
неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати
процесуални нарушения. Сочи, че е налице неточност при изписването на фактите относно
правото на собственост на ответника, както и прилежащите му идеални части от общите
части на сградата. В решението било посочено, че по делото освен обсъдените не са
представени други относими към предмета на спора доказателства в нарушение на
процесуалните правила. Не били разгледани в цялост и взаимна връзка всички представени
от страните писмени доказателства, подкрепящи тезите им и направените оспорвания.
Въззивникът изразява становище, че неправилно съдът приел за доказани обемът и
стойността на извършените строително-монтажни работи. Не били ясни доводите, поради
които сумата 14 279,68 лева била приета като действително сторени и дължими разноски. Не
били разгледани останалите дадени от вещото лице по съдебно-техническата експертиза
варианти на стойности. Според последното ремонт, който бил наложителен, касаел участък
около капандурата на покрива с площ от 9 кв.м., но не и на останалата част от покрива. В
жалбата е посочено, че изчисленията на първоинстанционния съд относно дължимата от
ответника сума при съотнасянето на стойността от 14 279,68 лева към процента идеални
части (4,007) е неправилно, като сумата която се получава е 572,186778 лева, а не 582,18
лева. Неправилно било прието за неоснователно възражението на ответника, че не е
доказано посочените от ищеца суми да са заплати в полза на изпълнителя по договора за
строително-монтажни работи на покрива. Поддържа се, че направения от
първоинстанционния съд извод, че не е необходимо решение за ремонта на покрива от
общото събрание на етажните собственици преди извършването му или одобряване на
разходите във връзка с него противоречи на ЗУЕС и предпоставя произвол от страна на
недобросъвестни собственици да извършват ремонт в сграда-етажна собственост без да се
допитват до останалите собственици и да ангажират угодни на тях изпълнители на
1
строително-монтажни работи. Изложено е, че първоинстанционният съд се е позовал само
на показанията на свидетелите на ищеца, които дори не установили по безспорен начин в
какво се изразявало повреждането на покрива, дали на целия покрив или на част от него.
Освен това показанията им не били обсъдени при съобразяване с нормата на чл. 172 ПК,
доколкото единият от тях бил добър приятел на ищеца, а вторият – негова съпруга, като
била налице заинтересованост от изхода на делото. Жалбоподателят твърди, че показанията
на тези свидетели не са логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства, както било прието в обжалваното решение. Излага становище, че
свидетелските показания били тълкувани неправилно, като сочи, че във връзка с падналото
дърво върху покрива бил извършен ремонт много години преди процесния и нямал връзка с
него. Първоинстанционният съд приел за неотносимо обстоятелството, че от представени
доказателства се установявало провеждането на общо събрание на етажните собственици,
повечето от които гласували против изплащането на съответни суми на ищеца. Същият
неправилно приел за неоснователни направените от ответника оспорвания на представените
от ищеца неподписани документи и доказателства за реално извършени преводи. В тях
липсвало описание на договора със съответната дата, за да се установи дали наистина касаят
твърдените в настоящия процес плащания. В жалбата се сочи, че ищецът на своя глава
сключил договори без знанието и съгласието на останалите етажни собственици, не ги
уведомил за ремонта, не представил за обсъждане договора. Освен това чрез действията си
нарушил правилата на ЗУТ, тъй като без строително разрешение променил част от
покривната конструкция, което според жалбоподателя представлява незаконен строеж,
подлежащ на премахване. Същият поддържа, че въз основа на неправилното изчисляване на
подлежащата на плащане сума са изчислени неправилно и съдебните разноски, присъдени в
полза на всяка от страните. С оглед на тези съображения В. Т. А. моли решението на
Районен съд – Перник в атакуваната му част да бъде отменено.
Въззиваемият М. В. Н. е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността на същата. Посочва, че според нормата на чл. 48,
ал. 6 ЗУЕС в редакцията й към 2022 г. всеки собственик може да извърши със собствени
средства, материали и труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на
общото събрание на етажните собственици, като с решение на общото събрание разходите
му се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след
представяне на документи за плащането, а съгласно ал. 7 ако разходите не му бъдат
възстановени същият има право да предяви иск срещу останалите собственици. Уточнява, че
задължението за останалите етажни собственици да му изплатят припадащите им части от
средствата за ремонт на общи части произтича от чл. 41 ЗС. Твърди, че покривът на
процесната сграда в частта над неговия апартамент бил компроментиран – бил наличен теч.
Необходимостта от ремонт се установявала от разпитаните свидетели, представените
разходни документи и заключението на съдебно-техническата експертиза. Според ответника
по жалбата следва да се вземат предвид свидетелските показания относно значителното
количество течове в имота му, налагащи извод за сериозни проблеми с покрива на сградата,
изискващи основен ремонт за отстраняването им. Същият сочи, че според заключението на
съдебно-техническата експертиза част от извършените строително-монтажни работи в
участъка около капандурата с площ от 9 кв.м. били наложителни, а при неизвършването на
тези ремонтни дейности съществувала реална опасност от проникване на влага,
компроментиране на покривната конструкция и причиняване на щети на третия етаж от
сградата. Излага, че от техническа гледна точка всяка една скатна част представлява
конструктивна цялост, а за надлежното качество и трайното отстраняване на проблема било
необходимо цялостно разкриване на покривната конструкция, установяване на пораженията,
тяхното отстраняване чрез замяна на компроментираните материали. Поддържа, че тогава
единствено може да се установят повредите. По делото били представени три оферти за
изпълнение на строително-монтажните работи, а за изпълнил била избрана фирмата,
предложила най-ниска цена. В отговора на жалбата е изложено, че М. В. Н. направил опит за
провеждане на общо събрание на етажните собственици, но не се явили необходимият брой
собственици, за да бъде взето решение. Същият връчил покана на ответника за плащането на
2
припадащата му се част от разходите за ремонт, но не последвало изпълнение на
задължението. Въззивникът поддържа, че от заключението на съдебно-техническата
експертиза се потвърждава, че ремонтът бил извършен реално. Въз основа на тези доводи
моли решението на Районен съд – Перник в атакуваната му част да бъде потвърдено.
При извършена по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но не отговаря на изискването на чл. 261,
т. 2 ГПК, тъй като е подадена чрез адв. В., но не е представено пълномощно, доказващо
представителната му власт. Поради това на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания
на основание чл. 262, ал. 1 ГПК да отстрани констатираната нередовност, като представи
пълномощно в полза на адв. В., от което да е видно, че същият е разполагал с
представителна власт да подаде въззивната жалба от негово име, или да потвърди
действията на адв. В. по подаване на жалбата. Доколкото констатираният порок не е
съществен и с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания по смисъла
на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и липсва позоваване на допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, които да налагат произнасяне от
въззивната инстанция по въпроси за допускане на доказателства или даване на указания на
страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и
обстоятелства.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Перник
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на жалбоподателя М. В. Н. в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото разпореждане да отстрани констатираната нередовност на въззивната жалба,
като представи пълномощно в полза на адв. В., от което да е видно, че същият е разполагал с
представителна власт да подаде въззивната жалба от негово име, или да потвърди
действията на адв. В. по подаване на жалбата.
При неизпълнение на указанията в рамките на предоставения срок въззивната
жалба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за 11.12.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
3
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4