№ 107
гр. Варна, 07.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20253000500100 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
Въззивникът Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, редовно призована, се явява А. Д. – главен инспектор към ТД на
КОНПИ – Варна, редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция.
Въззиваемият Р. Д. Д., редовно призован, явява се лично заедно с
адвокат Г. А. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция.
Въззиваемата Н. В. П., редовно призована, не се явява. За нея се явява
адвокат Г. А. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция.
ГЛ. ИНСП. Д.: Моля, да се даде ход.
АДВ. А.: Не са налице пречки, моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните да изразят становище по изготвения проекто-доклад, обективиран в
определение № 141/10.03.2025г.
ГЛ. ИНСП. Д.: Нямам възражения по изготвения проекто-доклад.
1
АДВ. А.: Нямам възражения по изготвения проекто-доклад.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 141/10.03.2025г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и
сл. от ГПК, образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва: Въззивна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор
А. Д., против решение №260023/24.10.2024г., постановено по гр.д.№2372/19г.
по описа на ВОС, гр. о., с което: I/ са отхвърлени предявените от Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество против Р. Д. Д. и Н. В. П.
искове за отнемане в полза на Държавата на следното имущество:
1/ от Р. Д. Д. и Н. В. П. общо имущество, придобито от двамата съпрузи,
на осн. чл.142, ал.2, т.2, във вр. с чл.141 от ЗОНПИ, с цена на иска в размер на
324 711лв., представляващо:
недвижим имот, ведно с всички подобрения по него, с идентификатор №
10135.2723.1076.2, „къща № 2“, находящ се в ПИ с идентификатор №
10135.2723.1076, местност „В.“, гр.Варна, с административен адрес:
гр.В., ул.„*“№*, с пазарната стойност 151 491 лв.
недвижим имот, изграден на етап „груб строеж“, ведно с всички
подобрения по него, с идентификатор № 10135.2723.1076.3, „къща № 3“,
находящ се в ПИ с идентификатор № 10135.2723.1076, местност „В.",
гр.Варна, с административен адрес: гр.В., ул.„*“№*, с пазарната стойност
в размер на 153 520 лв.
лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ц 5“, per. № *, дата на
първоначална регистрация 01.02.2002 г., рама № VF7DCRHZE76218944,
двигател № RHZ10DYBL4006379, с пазарна стойност в размер на 1 700
лв.
лек автомобил, марка „КИА“, модел „ВЕНГА“, рег.№ *, дата на
първоначална регистрация 10.07.2015г., рама № U5YEK812BGL118755,
двигател № G4FCFZ522666, с пазарна стойност в размер на 18 000 лв.
2/ от Р. Д. Д. лично имущество на проверяваното лице, на осн. чл.142,
ал.2, т.1, във вр. с чл.141 от ЗОНПИ, с цена на иска в размер на 8 430, 94 лв.,
представляващо:
сумата в размер на 8 430,94 лв., представляваща погасителни вноски по
кредитна карта по разплащателна сметка с IBAN: BG *, открита на
13.11.2007г., активна в „П. И. Б.“ АД, с титуляр Р. Д. Д., налични в края
на проверявания период.
3/ от Н. В. П. имущество на съпруга на проверяваното лице, на осн.
чл.142, ал.2, т.4. във вр. с чл.141 от ЗОНПИ, се цена на иска 81 752, 57 лв.,
представляващо:
сумата в размер на 1 000 лв., представляваща равностойността на
дружествени дялове в „РАЙАН 2011“ООД, ЕИК *********, собственост
2
на Н. В. П..
сумата в размер на 31 314,15 лв., представляваща непреобразувани
вноски на каса по срочен депозит с IBAN: BG *, открит на 04.09.2014г.,
активен в „П. И. Б.“АД, с титуляр Н. В. П., налични в края на
проверявания период.
сумата в размер на 1 520,58 лв., представляваща непреобразувани
вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IB AN: BG *, открит на
04.09.2014 г., активен в „П. И. Б." АД, с титуляр Н. В. П., налични в края
на проверявания период.
сумата в размер на 47 917,84 лв., представляваща отпуснат заем от Н.
В. П. на „РАЙАН 2011“ООД, невъзстановен през проверявания период;
II/ Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е
осъдена да заплати на Р. Д. Д. и Н. В. П. сумата от 21 730.62лв., от която
19 980.62лв., заплатено възнаграждение за процесуално представителство по
делото и 1 750лв. съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК; III/
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -
Варна дължима по делото държавна такса в размер на сумата от 27 181.03 лв.,
както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се
разноски.
Въззиваемите страни Р. Д. Д. и Н. В. П. в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си
представител адв. Г. А., поддържат становище за нейната неоснователност и
молят обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Частна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор
А. Д., против определение №260000/08.01.2025г., постановено по гр.д.
№2372/19г. по описа на ВОС, гр. о., с което е оставена без уважение молба вх.
№263927/14.11.2024г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, за изменение в частта за разноските на решение
№260023/24.10.2024г., постановено по гр.д.№2372/19г. по описа на ВОС, гр.
о., на осн. чл.248 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно
по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от ищеца
молба с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена.
Въззиваемите страни по частната жалба Р. Д. Д. и Н. В. П. в депозирания
отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния
си представител адв. Г. А., поддържат становище за нейната неоснователност
и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
3
Във въззивната жалба, частната жалба и в отговорите не са направени
доказателствени искания.
ГЛ. ИНСП. Д.: Поддържам подадената въззивна жалба. Поддържам
подадената частна жалба. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям и моля да приемете списък на разноски.
АДВ. А.: Поддържам подадения отговор по въззивната жалба.
Поддържам подадения отговор по частната жалба. Нямам искания за събиране
на нови доказателства. Представям и моля да приемете списък на разноски.
ГЛ. ИНСП. Д.: Правя възражение за прекомерност на заявения
адвокатски хонорар. Имайки предвид, че е представен отговор на въззивна
жалба, който касае двамата ответници и процесуално представителство в едно
съдебно заседание, считам, че 1 000 лв. е справедлив хонорар.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъци на разноските, представени от всяка
от страните, а от въззиваемите - и доказателства за извършването им пред
настоящата съдебна инстанция.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ГЛ. ИНСП. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
решение, с което да уважите въззивната жалба на КОНПИ и да отмените
обжалваното решение на Варненски окръжен съд. Считам, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Неправилно решаващият състав на
Варненски окръжен съд приема за доходи на ответниците суми изцяло по
твърдения на ответницата, обективирани в заключението на вещото лице по
задачи на ответниците. Касае се за суми, съдът е кредитирал свидетелските
показания, а по никакъв начин тези свидетелски показания не са коментирани
с останалите доказателства по делото, безброй много са представени такива.
Подробни съображения сме изложили във въззивната си жалба. Коментирани
са всички свидетелски показания на база представени писмени доказателства
и в тази връзка, моля да ги имате предвид при постановяване на Вашия
съдебен акт.
АДВ. А.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни съдии,
4
от името на моите доверители Ви моля да приемете, че въззивната жалба е
неоснователна и да постановите решение, с което да потвърдите обжалваното
решение на Варненския окръжен съд. Представил съм от името на двамата
доверители подробен писмен отговор на въззивната жалба, който поддържам
изцяло. Това, на което искам да обърна вниманието Ви в настоящото
производство, са няколко групи факти, въз основа на които се обосновава
въззивната жалба на КОНПИ.
Първата група от тях са свързани с източниците, доходите и приходите
на финансиране на доверителите ми. Обръщам внимание на съда, че още при
първата възможност, която са имали доверителите ми, те са представили в
най-подробен вид подробна обосновка на всички доходи, които те са
реализирали през проверявания период, включително и относно началните
салда. Тези данни впрочем са били на разположение на проверяващия орган
още при извършване на досъдебното производство - имам предвид
производството преди предявяване на иска. Сумите, които са отчетени като
постъпили по банковите сметки на доверителя ми, са наречени „приходи с
неустановен законен източник“ и поради това погрешно, и напълно
неоснователно, те са отнесени в графата „Имущество“, защото такава беше
методологията, по която Комисията тогава изследваше наличието на
значително несъответствие, по-голямо от 150 000 лв. по смисъла на Закона.
Естествено, че при този резултат се получава една с нищо необоснована по
размер искова претенция отделно от това, че парите, които всъщност са
постъпили по сметката на доверителя ми Р. Д. и с които той е работил,
оперирал, и е придобивал имоти и вещи, и е заплащал разходите, са изцяло
игнорирани. Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до това, че не
били доказани неговите доходи. Само че ЗОНПИ не иска само доказване на
доходи, а иска доказване на приходи, доходи и източници на финансиране.
Следователно всички средства, които са придобити законно и които могат да
служат за придобиване на имущество в общия смисъл на думата,
представляват именно доход, приход или източник на финансиране. В тази
връзка при доверителя ми Р. Д. се открояват 3 основни групи източници.
Първите от тях са средствата, които той е притежавал в резултат на
осъществяваната от него комисионна дейност. Оплакването във въззивната
жалба е, че съдът бил кредитирал неоснователно твърденията на разпитаните
по делото свидетели, като в тази част от оплакванията се визират показанията
на свидетелката К.. Само че моля, при постановяване на решението си да
имате предвид, че тези показания кореспондират изцяло с доказателствата,
които сме представили още в хода на контролното производство, които в
съвкупност с показанията на свидетелката К., установяват, че доверителят ми
е осъществявал комисионна дейност и от тази комисионна дейност той е
получавал съществена част от своите доходи. В противен случай у него не
биха се намирали паспортите, нотариалните актове, пълномощните и
данъчните декларации на неговите клиенти, защото освен комисионната при
продажбата на въпросните недвижими имоти, той е осъществявал и
5
допълнителни услуги, като например деклариране на закупените от тях имоти,
защото по тогава действащия закон, приобретателите на недвижими имоти
следваше да декларират сами придобиването на тези недвижими имоти.
Отделно от това, по делото са налице доказателства, че доверителят ми е
осъществявал и тяхната регистрация по Булстат, тъй като съгласно
изискванията на закона те са длъжни да се регистрират и да притежават
Булстат номер. Всички тези доказателства имат достоверна дата, защото от
нотариалните актове, независимо дали са сключени с или без участието на Р.
Д. като пълномощник, се установява по категоричен начин, че той е участвал
пряко и непосредствено при осъществяването на тези сделки. Отделно от това
към множество от нотариалните актове са представени и предварителни
договори. Доказателство в подкрепа на тази теза е и обстоятелството, че по
неговите сметки са постъпвали както продажната цена за придобиване на
съответния имот, така и суми, свързани със заплащане на неговите
комисионни и включително заплащане на местния данък, нотариалната такса
за някои от имотите, и следващият се данък върху недвижимите имоти, и т.н.
На второ място, съществен източник на неговия доход представляват
даренията, които са извършени от неговите родители и в частност на неговата
майка Р. Д.. Макар че не беше нужно, но за да се опитаме да убедим
Комисията да не предприема необосновани действия за предявяване на искове
срещу доверителя ми, ние предоставихме още в хода на установителното
производство подробни доказателства за източниците на доходите на г-жа Р.
Д., които Комисията обсъди само частично. Въпреки това, тогава още тя
възприе част от твърденията на доверителя ми и съществено намали иска. За
съжаление призна само сумите, за които има доказателства с достоверна дата.
Но както споменах, Р. Д. и Р. Д. са роднини по права линия, следователно
установяването на договорите между тях може да стане с всички
доказателствени средства, включително и чрез показанията на свидетелката Р.
Д., която е пряк и непосредствен участник, и страна в тези правоотношения.
Оплакването във въззивната жалба е, че съдът неправилно бил
кредитирал показанията на свидетелката Д., защото тя била заинтересована от
изхода на делото. Разбира се, че свидетелката Д. не може да не е
заинтересована от изхода на делото, защото единият от ответниците е нейният
син, а другият ответник е нейната снаха. Само че тези показания, освен тази
роднинска връзка, която е очевидна и не се оспорва, следва да се преценяват
във връзка с другите доказателства по делото. Представени са извлечения от
банкови сметки и запазените копия от картите, с които доверителят ми е
разполагал, и чрез които той всъщност е имал достъп до банковата сметка на
майка си. Оплакването във въззивната жалба е, че не било доказано, че той
действително се ползвал от въпросните дебитни карти, защото според
въззивника най-ранната възможна дата била 2015г., която той свързва с едно
представено пълномощно. Такава теза е несъстоятелна и освен това се
опровергава от извлечението от сметката на Р. Д., от които се установява, че са
извършвани както тегления в брой, така и заплащане на различни видове
6
стоки и услуги. А обстоятелството, че тя сочи, че имала дубликат на
дебитната си карта и други дебитни карти, които е предоставила на
доверителя ми, е доказано именно от нейните показания. За предоставянето на
правото да се ползва дебитната карта не е нужно никакво пълномощно, нито
друг писмен акт. Достатъчно е да ви предам пластиката заедно със съответния
ПИН код, за да мога да извършвам операции, тъй като проверка на
самоличността на лицето, което оперира с банковата карта, не се изисква при
теглене на пари на банкомат например или заплащане на стоки, и услуги.
Достатъчно е предоставяне на пластиката и въвеждане на правилния ПИН код,
поради тази причина дадените от Р. Д. средства, които съм описал подробно в
отговора на въззивната жалба, така и в отговора на исковата молба и за които
сме предоставили съответните доказателства, следва да се кредитират.
Следващият източник на доходи са комисионните, които доверителят ми
е получавал от няколко източника, това са тези във връзка с предоставените
от него услуги по отдаване под наем на недвижими имоти чрез платформата
„Воокing.com.“ Вторият вид източник е разработването на проекти за соларни
паркове. Двете обстоятелства са доказани категорично по несъмнен начин. По
отношение на „Воокing.com“ средствата са постъпвали по сметката на Р. Д.,
съответно от тези средства е удържана комисионната, която се дължи на
платформата за осъщественото посредничество. Възражението във въззивната
жалба е, че не са представени доказателства тези имоти да са собственост на
доверителя ми. Такива доказателства не е и нужно да се предоставят, защото е
достатъчно да се установи, че доверителят ми е осъществявал такава дейност,
независимо от обстоятелството дали е или не е собственик на въпросните
недвижими имоти. За да сключа действителен договор за наем и да получат
наемната цена, не е необходимо да съм собственик на жилището. Ето защо
всички доходи, които са получени от отдаването на недвижими имоти и то
независимо чия собственост са те, представляват законен доход по смисъла на
Закона. Дали той ще плати на собствениците, дали им е платил или има да им
плаща, е въпрос, който е вън от въпроса за законността на източника на
дохода.
По отношение на комисионните, които доверителят ми е получил във
връзка с разработването и продажбата на соларни паркове, оплакването във
въззивната жалба е, че не били представени, важи и за предходното оплакване,
че не били представени писмени договори. Това твърдение оценявам като
неправилно, защото по делото са представени възлагателни писма, които
макар и да не са наречени договори, по естеството си представляват точно
договори за изработка и договори за посредничество. Освен това е доказано,
че работата по тях е изпълнена и другата страна по договора, възложителят, е
признал, че дължи възнаграждението и го е платил. В тази връзка следва да се
кредитират и показанията на свидетеля Пл. К.. А по отношение на
способността и възможността Р. Д. да осъществява такъв вид услуги, ще
спомена и наблягам на обстоятелството, че неговата майка и свидетелят инж.
Пл. К. са съдружници в много дружества, които се занимават именно с
7
разработването и развитието на проекти за производството на енергия от
възобновяеми източници. Справка може да бъде направена в Търговския
регистър, каквато Комисията разбира се не е направила, но и не е нужно
според мен да се посочи, и наблегне наново, защото доказателствата по делото
са достатъчно по своя обем и характер, за да установят получаването на този
вид доход.
Във въззивната жалба се споменава като основно оплакване
обстоятелството, че първоинстанционният съд не направил връзка между
престъплението, за което доверителят ми е бил обвинен и впоследствие
осъден и законността на източника на доходи. Видно от решението, което е
приложено по делото, доверителят ми е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „глоба“, защото той е заплатил
изцяло данъците, които са били установени по предвидения в закона ред на
представляваното от него юридическо лице. Размерът на тези данъци е около
30 000 лв. с лихвите. Сега КОНПИ твърди, че това престъпление можело да се
предположи, че било свързано с осъществяваната от доверителя ми незаконна
дейност. Ще си позволя да го оценя като нелогично, защото с 30 000 лв. не
можеш да придобиеш имущество на стойност 680 000 лв. - каквото е било
първоначалното твърдение на ищеца като посочена от него цена на иска.
Поради това аз също считам, че е правилна практиката, която изисква между
престъпното деяние и незаконното обогатяване да има пряка и непосредствена
връзка. В тази смисъл посочените решения „Йорданов и др. срещу България“
и „Тодоров и др. срещу България“ установяват именно наличието на точно
това изискване, и всъщност това, което ни казва ЕСПЧ е, че между незаконно
придобитото имущество и извършеното престъпление следва да е налице
пряка връзка, поради това първоинстанционният съд основателно е приел, че
наличието на такава връзка не само трябва да се твърди, но и да се докаже от
ищеца по делото. В този смисъл споделям изцяло мотивите, които
първоинстанционният съд е изложил в обжалваното решение. В този смисъл
Ви моля да постановите Вашето решение и да потвърдите решението на
Варненския окръжен съд като присъдите на доверителя ми направените по
делото разноски.
Предмет на настоящото дело е частната жалба, подадена от КОНПИ
срещу определението на съда, с което той е отказал да измени разноските.
Считам, че тази частна жалба е неоснователна поради факта, че делото е
образувано през 2019г., размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен
с тогава действащата Наредба, която беше обявена за противна на правото на
Европейския съюз, но така или иначе беше действащ нормативен акт тогава.
Заради това определеното, платено и присъдено от първоинстанционния съд
възнаграждение, не е прекомерно, и определението следва да бъде
потвърдено.
По отношение на направеното възражение за прекомерност считам, че
същото не следва да бъде уважавано. Първо, делото само по себе си
представлява фактическа сложност, за правната сложност няма да
8
претендирам много, но представлява и правна сложност, тъй като се касае за
предявени искове на различни правни основания и с различни фактически
твърдения, така или иначе такава е налице. Възнаграждението от 1 000 лв. ми
се вижда доста „щедро“ предложение, което Ви моля да не уважавате, защото
въззивната жалба съдържа множество оплаквания, по всяко от които съм взел
конкретно становище. Да, действително делото се изчерпа в едно съдебно
заседание, но няма друг критерий, по който възнаграждението на адвокатите
да бъде определяно. Логиката следва от разрешението, дадено с процесуалния
закон и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, която
изисква за всеки отделен иск да се заплаща отделна такса, съответно
определена с Тарифата за държавните такси. В случая става въпрос за
обективно съединяване на множество искове и възнаграждението на адвоката
се определя, както и държавната такса, върху всеки от исковете поотделно.
Поради тази причина като вземете предвид този принцип, Ви моля да
приемете, че платеното адвокатско възнаграждение е разумно и съответства
на сложността и качеството на извършената работа. В този смисъл, моля за
Вашето решение.
ГЛ. ИНСП. Д. (реплика): Във връзка с изложените съображения по
отношение доходите на ответниците, пак ще кажа съображения, че
съответните доходи са незаконни, са подробно развити във възражението, но
искам да подчертая, обръщам внимание на съда, че тези доходи не са
декларирани. По отношение на тези доходи не са взети предвид разходите,
които са направени във връзка с дейността на ответниците, така че не може
същите да бъдат определени като законни източници на средства.
По отношение на изложеното за заявения адвокатски хонорар и
направеното от нас възражение за прекомерност, считам същото за
неоснователно, имайки предвид, че „да“, производството се развива от 2019г.,
но производството е спирано два пъти. Отделно от това производството
впоследствие и след назначаването на съдебно-икономическата експертиза, е
след постановяване на ТР № 4 от Върховен касационен съд, така че не мисля и
не бих определила, че делото е с фактическа и правна сложност, което да
обосновава претендирания адвокатски хонорар в тези размери.
АДВ. А. (дуплика): По въпроса за декларирането на доходите
поддържам, че декларирането на доходите не ги прави нито законни, нито
незаконни. Ако декларирам доходи от престъпления, например от продажба на
наркотици, това ще ги направи ли законни – „не“, ще ги направи декларирани.
Законът не изисква законно декларирани доходи, а изисква законни доходи,
следователно съществено е обстоятелството от какъв източник са тези доходи
и доказателства в тази насока сме представили изобилни. Тъй като
гражданският процес се развива с твърдения и насрещни твърдения, в това
дело Вие няма да прочетете нито едно твърдение за предполагаеми разходи,
които доверителят ми е извършил във връзка с осъществяването на
9
комисионната дейност. Поради тази причина те не могат да бъдат въвеждани
едва сега във въззивната инстанция, а и няма фактически твърдения за коя
конкретна сделка какви конкретни разходи са извършени. Само мога да
заключа, че за осъществяването на комисионна дейност не се изискват почти
никакви разходи, евентуално наем на офис, но и това не е необходимо и
наличието на интернет, и телефон, така че тези разходи, каквито и да са те, не
могат да бъдат противопоставени на твърдението ни за източника на дохода и
неговия размер.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10:13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10