№ 1378
гр. П., 17.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104249
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** и В. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. Ц.,
срещу „***” АД, ЕИК***, с адрес на управление: гр.П., ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищците в качеството им на
наследници на Н.С.Д., ЕГН **********, починала на 09.09.2016 г., всеки един от тях на по
½ част от наследството, искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че не
дължат на ответника сумата в размер на 1838.10 лева, представляваща неплатена главница по
изпълнителен лист, издаден на 30.11.2012 г., на основание заповед за изпълнение на парично
задължение № 5144 от 19.10.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, като погасена по давност;
респективно ответникът не притежава правото на принудително изпълнение по горе цитирания
изпълнителен лист и за посочената сума, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа
на ЧСИ – С.Д., като им се присъдят сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “***”АД не са подали отговор на исковата
молба и не са взели становище по исковете.
В съдебно заседание ищците не се явяват. Представлява се от адв. Ц., който поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. Д., която оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
1
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са
допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
на 30.11.2012 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС, на основание заповед № 5144 от 19.10.2012 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който )Н.С.Д. е била
осъдена да заплати на „***“ АД сумата от 1884.41 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода то 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 432.16
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2009 г. до 27.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1884.41 лева,
считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 45.33 лева – държавна
такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По молба от ответното дружество от 17.12.2012 г. и на основание процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Д.. В молбата са
посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното
изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело със запорно съобщение
от 01.04.2013 г. до ТП на НОИ - П., ЧСИ е наложил запор върху получаваната от Н.С.Д.
пенсия.
С писмо от 08.04.2019 г., ТП на НОИ – П. са уведомили ЧСИ, че от м.05.2013 г. ще
бъде наложен запор върху пенсията на Д. в размер на 110.59 лева месечно за периода от
01.04.2013 г. до 30.09.2015 г.
С писмо от 10.07.2014 г., ТП на НОИ – П. са уведомили ЧСИ, че поради промяна
размера на получаваната от Д. пенсия, ще бъде възобновена удръжката по наложения запор
върху пенсията и в размер на 113.58 лева месечно за периода от 01.08.2014 г. до 31.03.2016
г., която ще продължи до окончателното погасяване на задължението и до получаване на
съобщение за налагане на запора.
С писмо от 05.01.2015 г. ТП на НОИ – П. са уведомили ЧСИ, че ще бъде
преустановена удръжката върху пенсията на Д., тъй като считано от 01.01.2015 г.
получаваната от нея пенсия е под минималния размер на работната заплата за страната.
С писмо от 07.10.2016 г. ТП на НОИ гр. П. са уведомили ЧСИ, че запорът върху
пенсията получавана от Н.С.Д. няма да бъде възобновен, тъй като лицето е починало през
м.09.2016 г.
2
Видно от поставените печати върху гърба на изпълнителния лист от наложения запор
върху пенсията на Н.С.Д. е събрана сума в общ размер на 1225.86 лева, която е преведена в
полза на „***“ АД, както следва: на 06.06.2013 г. – 62.59 лева; 03.07.2013 г. – 98.59 лева; на
31.07.2013 г. – 86.59 лева; на 10.09.2013 г. – 98.59 лева; на 10.10.2013 г. – 96.59 лева; на
12.11.2013 г. – 96.58 лева; на 10.12.2013 г. – 96.89 лева; на 20.01.2014 г. – 96.59 лева; на
12.09.2014 г. – 98.52 лева; на 15.10.2014 г. – 98.58 лева; на 04.12.2014 г. – 197.15 лева; и на
21.01.2015 г. – 98.58 лева.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани. Няма и отбелязване върху
изпълнителния лист, образуваното изпълнително дело да е прекратено.
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 21.10.2018 г. се
установява, че Н.С.Д. е починала на 09.09.2016 г., като след смъртта си е оставила за свои
законни наследници – ищецът В. Б. Д. – син и ищцата Р. Б. Д. – дъщеря.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Няма спор между страните, че ищците са наследници на Н.С.Д., починала на
09.09.2016 г., което се установява от приложеното към исковата молба удостоверение за
наследници от 21.10.2018 г.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването
на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416
от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се
обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на
преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
3
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 30.11.2012 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ С.Д. е образувано изпълнително дело №
*** г. , която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 30.11.2012 г. до образуване
на изпълнителното дело - 17.12.2012 г., е изминал период от около един месец, поради което
4
и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, с образуването на изпълнителното производство на 17.12.2012 г. давността за
процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по образуваното изпълнително
дело е наложен запор върху получаваната от Надежда Д. Пенсия, по който до 21.01.2015 г.
включително са събрани суми, които са преведени в полза на взискателя по изпълнителното
дело. След тази дата по изпълнителното дело няма извършени други действия насочени към
прекъсване или спиране на давността. При това положение в продължение на повече от две
години след 21.01.2015 г. взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 21.01.2017 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо, че от ЧСИ към този момент няма
постановление за неговото прекратяване. Изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Д. не е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и към датата на предявяване на иска, което
се установява от данните, съдържащите се в същото, но липсата на нарочно постановление
от ЧСИ за неговото прекратяване към 21.01.2017 г. не се отразява на прекратяване на
изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Както вече бе посочено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е
настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. на ВКС.
Предвид изложеното, последното действие по принудително събиране на дълга,
5
годно да прекъсне давността, е последно събраната сума чрез наложеният от ЧСИ запор
върху получаваната от Надежда Д. пенсия на 21.01.2015 г. След тази дата по
изпълнителното дело няма предприети други действия, годни да прекъснат давността.
С обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на
ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, и след като със същото е обявено за
изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, то съгласно
действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното производство е
спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, макар
че прекратяването на изпълнителното дело по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
настъпило на 21.01.2017 г., т.е. след обявяване на тълкувателното решение, но с обявяването
на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата –
26.06.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която е изтекла на 26.06.2020 г.
С оглед на това към датата на предявяване на иска - 27.07.2022 г., обективираните в
процесния изпълнителен лист вземания на ответното дружество са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищците, в качеството им на наследници на Н.С.Д. не дължат на ответното дружество
процесната сума, тъй като същата е погасена по давност.
По разноските:
Ищците са поискали от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, за
което са представили списък на разноските.
Съгласно представения списък на разноските, всеки един от ищците е направил
разноски в размер на по 328.76 лева за държавна такса, такса препис от изпълнително дело и
адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени
върху ответната страна.
Ответникът също е поискал присъждане на разноски, но такива не му се дължат с
оглед изхода на делото.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„***” АД, ЕИК***, с адрес на управление: гр.П., ***, че Р. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., *** и В. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ***, в качеството им на наследници на Н.С.Д.,
ЕГН **********, починала на 09.09.2016 г., всеки един от тях НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД по
½ част от сумата в размер на 1838.10 лева, представляваща неплатена главница по изпълнителен
лист, издаден на 30.11.2012 г., на основание заповед за изпълнение на парично задължение № 5144
от 19.10.2012 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е било образувано изп.д. №
6
*** г. по описа на ЧСИ С.Д..
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК***, с адрес на управление: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата от 328.76 (триста двадесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски за държана такса, такса за
препис от изпълнително дело и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК***, с адрес на управление: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на В.
Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., *** сумата от 328.76 (триста двадесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски за държана такса, такса за
препис от изпълнително дело и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7