Решение по дело №4649/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3646
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20231110204649
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3646
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110204649 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Ивелина Иванова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д.
№ 4649 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
1

Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу
наказателно постановление /НП/ № К-001482 от 22.02.2023 г., издадено от директор в
РД към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в КЗП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 210в от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за
нарушение на чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните
предпоставки за издаване на НП, алтернативно, твърди че са налице предпоставките
чл. 28 от ЗАНН, поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От
процесуалния представител на същата е постъпило писмено становище, в което се
излагат съображения за законосъобразност на НП, като се иска отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 16.12.2022 г. В. Б. Ц. – старши инспектор в КЗП, след извършена проверка, в
присъствието на двама свидетели съставила срещу жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 001482 за извършено на 18.08.2022 г. в гр.
София нарушение на чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП. Актът бил съставен в отсъствие
на нарушителя, тъй като същият бил поканен да се яви за съставяне и връчване на
АУАН, но на посочената в писмото дата не изпратил свой представител. На 21.12.2022
г. препис от акта бил връчен на представител на нарушителя, който подписал АУАН
без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани
възражения, в които били изложени съображения за допуснати при съставяне на акта
съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото твърдяното нарушение и
обстоятелствата по неговото извършване не били точно описани.
Въз основа на съставения АУАН на 22.02.2023 г. Е С Д – Т – директор на РД
към ГД на „Контрол на пазара“ в КЗП издала наказателното постановление, предмет на
проверка в настоящото производство.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съгласно
чл. 233, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 82 от ЗЗП и видно от приложените заверени копия на
заповеди на председателя на КЗП. Спазени са и давностните срокове за съставяне на
2
АУАН и издаване на НП, визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за осъществено нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с това, че КЗП е била сезирана с жалба от 25.08.2022 г., което предполагало
АУАН да бъде съставен в тримесечен срок от подаване на жалбата, съдържаща данни
относно конкретния нарушител. Действително срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва
да тече от момента на откриване на нарушителя, но за да се приеме по отношение на
определено лице наличие на качеството „нарушител“, последното предполага
предходно установяване на вида на административното нарушение и неговите
съставомерни характеристики. В този смисъл, видно от приложените по преписката
материали, първата проверка за установяване на нарушението е била извършена на
19.09.2022 г., а АУАН № 001482 е съставен на 16.12.2022 г., тоест в законоустановения
тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място, съдът констатира, че формата и съдържанието на АУАН и
НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съобразно нормативните
изисквания са посочени по ясен и недвусмислен начин датата на извършване на
твърдяното нарушение и всички съставомерни фактически обстоятелства, обусловили
неговото извършване, които съответстват на дадената правна квалификация. Противно
на доводите на жалбоподателя в АУАН и НП мястото на извършване на твърдяното
нарушение е посочено по ясен начин, а именно гр. София, кв. „Кръстова вада“,
бул. „Черни връх“ № 154, ет. 4, като в случая търговският обект „А1 магазин Монтана“
в гр. Монтана, бул. „Трети Март“ 33 се явява място на констатиране на нарушението. С
оглед на това съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 25.08.2022 г. в РД Монтана при КЗП е постъпила жалба от потребителя М Р
Н, съдържаща твърдения за прилагана нелоялна търговска практика от търговеца „А1
България“ ЕАД. Потребителката е сключила с „А1 България“ ЕАД договори за
мобилни услуги при условията на тарифен план А1 ONE Unlimited 28 за номер на
20.07.2020 г. и за номер ********** на 04.08.2020 г., за срок от 24 месеца. В пакет с
услугите към номерата потребителят е закупил устройства със сключени договори за
продажба на изплащане с 23 броя месечни вноски. На 18.07.2022 г. потребителят е
подал заявления за пренасяне на номерата в мрежата на оператора Yettel. Преносът е
извършен на 20.07.2022 г., като съгласно договорените условия на потребителя са
начислени неустойки и издадени фактури, в които са начислени месечни такси за
периода от 14.07.2022 г. до 13.08.2022г. за двата номера, както и кредитни известия към
фактурите, с които са сторнирани сумите на начислените месечни такси,
пропорционално на дните, за които не са ползвани услугите.
На 02.11.2021 г. потребителят е подписал анекс към Договор № ********* за
предоставяне на услуги фиксиран интернет и телевизия на адрес гр. София, кв.
„Кръстова вада“, бул. „Черни връх“ № , ет. , за срок от 24 месеца, както и договор за
продажба на изплащане на още един брой мобилно устройство с 23 броя месечни
вноски. Потребителят е заплащал коректно в срок всички задължения за ползваните от
него услуги – фиксиран интернет и телевизия, предоставяни съгласно Договор №
********* от 02.11.2021 г., ползвани на адрес в гр. София. Той не е заплатил в срок
единствено дължимите суми за услугите и неустойките по договор № ********* от
3
20.07.2020 г. за мобилна услуга за телефонен номер /пренесен в мрежата на Yettel/ и №
********* от 04.08.2020 г. за мобилна услуга за телефонен номер **********
/пренесен в мрежата на Yettel/. Въпреки това, на 18.08.2022 г. достъпът на потребителя
до услугите фиксиран интернет и телевизия е бил преустановен поради незаплащането
в срок на дължимите неустойки и допълнителни такси по другите два договора за
мобилни услуги за номерата, прехвърлени към мрежата на Yettel, което било основание
за определяне на лоша текуща кредитна оценка на потребителя. Достъпът до услугите
фиксиран интернет и телевизия бил възстановен на 23.08.2022 г., след като са
заплатени дължимите от потребителя суми по другите два договора за мобилни услуги.
Въз основа на подадената жалба на 19.09.2022 г. и на 10.11.2022 г. е извършена
проверка от служители на КЗП в търговски обект – „А1 магазин Монтана“ в гр.
Монтана, бул. „Трети Март“ 33, стопанисван от „А1 България“ ЕАД, като в хода на
проверката въз основа на представените от дружеството документи е прието, че на
18.08.2022 г. жалбоподателят без правно основание е спрял услугите фиксиран
интернет и телевизия, предоставяни на потребителя на адрес гр. София, кв. „Кръстова
вада“, бул. „Черни връх“ № 154, ет. 4 по Договор № ********* от 02.11.2021 г., по
който потребителят е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по
други договори, за които е налице възникнал правен спор. Служителите на КЗП
преценили, че по този начин на 18.08.2022 г. в гр. София, кв. „Кръстова вада“, бул.
„Черни връх“ № 154, ет. 4 търговецът „А1 България“ ЕАД е нарушил разпоредбите на
чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е изпълнил Заповед № 141 от 26.02.2015
г. на председателя на КЗП, влязла в сила с решение № 9525/18.08.2016 г. по адм. дело
№ 11791/2015 г. на ВАС, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП му се забранява
прилагането на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т.4, вр.
чл. 68з, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, която по силата на чл. 68в от ЗЗП е
забранена, а именно: търговецът да спира без правно основание услугите на
потребителя по договорите, по които той е изряден платец, за да го принуди да заплати
задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор. За
констатираното нарушение на чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП на жалбоподателя е
съставен и процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. В. Б. Ц. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като
еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на
обратното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по - детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.
Според чл. 210в от ЗЗП на едноличните търговци и юридическите лица, които
не изпълнят заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 от ЗЗП, се
налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.
Съгласно чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите
установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава
заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
Със Заповед № 141 от 26.02.2015 г. на председателя на КЗП, издадена именно на
основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, влязла в сила с решение № 9525 от 18.08.2016 г. по
адм. дело № 11791/2015 г. на ВАС, на търговеца „А1 България“ ЕАД е забранено
4
прилагането на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т. 4, вр.
чл. 68з, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП, която се изразява в следното – да
спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които той е
изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други договори, за
които е налице възникнал спор.
Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики, като
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни практики са и заблуждаващите и агресивните
търговски практики по чл. 68д - 68к от закона. Нормата на чл. 68з, вр. чл. 68и, т. 4 от
ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна
нелоялна търговска практика налагането на несъответстващи на целта извъндоговорни
пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, с което се
променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението
на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да
доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на тази търговска практика.
Основният довод на жалбоподателя е, че спирането на фиксираните услуги,
ползвани на адрес гр. София, бул. Черни Връх № 154, не било извършено въз основа на
свързаността на договорите за фиксирани и мобилни услуги, а произтичало от правото
на дружеството да извършва начални и текущи кредитни оценки на своите
потребители съгласно действащите Общи условия за взаимоотношения между „А1
България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез
обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни /Общи
условия/. Съдът намира, че „А1 България“ ЕАД необосновано се позовава на т. 58 и т.
59 от Общите условия – лоша кредитна оценка на потребителя, дължаща се на
наличието на задължение в размер на 35,11 лв. /сумите по начислените неустойки и
издадените фактури по двата договора за мобилни услуги с номера, пренесени в
мрежата на Yettel/. Вярно е, че съгласно цитираните точки от Общите условия „А1
България“ ЕАД има право да откаже или /в случая/ да преустанови достъпа до услугата,
в зависимост от извършена текуща кредитна оценка на абоната за ползване на
услугата, с оглед преценка събираемостта на вземанията. Посочените клаузи обаче
визират правото на търговеца да преустанови достъпа до услугата, за която е налице
просрочено плащане, но не и за други услуги, по които потребителят е коректен платец
и за които между страните е налице отделен договор.
В случая безспорно се установи, че на 18.08.2022 г. търговецът „А1 България“
ЕАД е спрял достъпа до услугите фиксиран интернет и телевизия, предоставяни на
адрес гр. София, кв. „Кръстова вада“, бул. „Черни връх“ № ет. по Договор №
********* от 02.11.2021 г., които потребителят е заплащал своевременно и не е
дължал неплатени такси, като спирането е било поради наличието на непогасени
задължения по други договори и за други услуги. По този начин дружеството-
жалбоподател в разрез с приетата Заповед№ 141 от 26.02.2015 г. е наложило
прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя да
ползва правата си по сключения договор, по който е бил изряден платец – не е имал
непогасени изискуеми задължения, принуждавайки го да заплати други спорни
задължения по други договори и за други услуги. Посоченото поведение на търговеца
„А1 България“ ЕАД относно конкретния потребител съставлява нелоялна агресивна
търговска практика съгласно разпоредбите на чл. 68в, вр. чл. 68и, т.4, вр. чл. 68з, вр.
чл. 68г, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗП и представлява неизпълнение на Заповед № 141 от
26.02.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП му е
5
забранено прилагането на нелоялна търговска практика, изразяваща се в това да спира
без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които той е изряден
платец, за да го принуди да заплати задълженията си по други договори, за които е
налице възникнал спор. По този начин жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение по чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт,
въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на
вина.

В случая наложената на дружеството – жалбоподател имуществена санкция е
определена в минималния нормативно предвиден в чл. 210в от ЗЗП размер, съобразно
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, поради което за настоящата инстанция не
съществува възможност да измени НП в частта относно нейния размер.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери
приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и
своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.

Така мотивиран, съдът


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-001482 от 22.02.2023 г.,
издадено от директор в РД към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в КЗП, с което на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК: , на основание чл. 210в от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

6
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „А1 България“ ЕАД, ЕИК:
*********, да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 80 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.


СЪДИЯ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7