№ 6866
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500897 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение от
11.11.2024 г. по гр.д. №64738/2022 г. на Софийския районен съд, 76 състав, с жалбоподателят
е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл.410 КЗ сумата от 1189,08 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по щета
№10018030107975, ведно с ликвидационни разноски, за настъпило на 22.03.2018 г.
застрахователно събитие с участието на МПС с рег. № ****, в резултат на виновно
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неподдържане изправността на
пътен участък на ул. „Захари Зограф“, около кръстовището с ул. „Свети Горазд“, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от 28.11.2022 г. до пълното изплащане на
сумата, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата от 362,37 лв., представляваща обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.11.2019 г. до 27.11.2022 г., и е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Трейс Груп Холд“ АД обратен иск по реда
на чл.219 ал.3 ГПК с правно основание чл.82 вр. чл.79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
договорно неизпълнение в размер 1551,45 лв., равняващо се на сбора от сумите за главница
за застрахователно обезщетение в размер на 1189,08 лв. и мораторна лихва в размер на
362,37 лева, които Столична община е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че в рамките на
първоинстанционното производство не са събрани убедителни доказателства за сключен
застрахователен договор, респ. за наличието на валидно застрахователно правоотношение,
както и че не е установен механизмът на процесното ПТП. Твърди също, че неправилно
първоинстанционният съд не е счел за доказано релевираното възражение за съпричиняване.
Поддържа, че неправилно СРС е отхвърлил предявеният обратен иск – по делото е
1
установено наличието на сключен договор за поддръжка на процесния пътен участък, както
и че представените констативни протоколи не установяват, че ответното дружество е
изпълнило задълженията за поддръжка към датата на процесното събитие. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове, а при условията на евентуалност - да уважи
предявения обратен иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск „Трейс Груп Холд“ АД в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен предявеният обратен иск. Не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
По главните искове с правно основание чл.410 КЗ и чл.86 ЗЗД:
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради
следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Представена е застрахователна полица „Каско и злополука“ №610920/26.07.2017 г., от
която е видно, че застрахователят и застрахования са обвързани от валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Възраженията на ответника относно наличието или липсата на застрахователен
договор, респ. на негови конкретни клаузи, доколкото не е страна по него, не следва да бъдат
обсъждани, противно на СРС, тъй като е в сила правилото на чл.26 ал.2 ГПК /освен в
предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права/.
Механизмът на ПТП е установен с всички допустими доказателствени средства, вкл.
и със свидетелски показания.
Видно от представените декларация на водача на л.а. „ Ланд Рейндж Роувър“ от
2
22.03.2018 г. и уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС‘от
22.03.2018 г., на 22.03.2018 г., около 21:00 часа, водачът на автомобил „Ланд Рейндж Роувър“
с рег. № **** при движение по ул. „Захари Зограф“ около кръстовището с ул. „Свети
Горазд“, попада в дупка на пътното платно. На автомобила са нанесени щети по предна лява
и задна лява гума.
От показанията на свид. О.К. се установява, че преди ПТП автомобилът се е движил в
собствената лента за движение, в тъмната част на денонощието, при лоши атмосферни
условия – обилен валеж, като е попаднал в дупка на пътното платно с двете леви гуми, която
дупка поради проливния дъжд не е могъл да я види и избегне. Свидетелят сочи още, че
дупката на платното не е била сигнализирано по никакъв начин.
От приетото по делото САТЕ, което настоящият въззивен състав кредитира напълно,
се установява, че процесното ПТП е настъпило поради несигнализирана и необезопасена
дупка върху платното за движение, като върху л.а. „Ланд Рейндж Ровър“ са нанесени
материални щети – увреждания по предна и задна лява гума.
От събраните в рамките на производството доказателства не се установява наличието
на каквото и да е нарушение на разпоредбите на ЗДвП от страна на водача на автомобила,
застрахован при ищеца. Не се доказва това да е станало поради несъобразена с пътната
обстановка скорост. С оглед на гореизложеното, при твърдения на въззивника за наличие на
поведение за съпричиняване в неговата доказателствена тежест е да установи такова
поведение от страна на водача на МПС, каквото доказване не е проведено.
Установява се, че процесното ПТП е станало в границите на населено място - гр.
София, на бул. „Околовръстен път“. Пътят е общински по смисъла на чл.3 ал.3 ЗП. Съгласно
чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в качеството си на собственик, но и на задължено лице по
управлението на пътя, общината е задължена да осъществява поддръжката му в състояние
годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства. В случай на
съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно, съгласно чл.13
ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство
за сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на Столична община следва да
се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, тъй като в качеството си на
юридическо лице по смисъла на ЗМСМА дейностите по поддържка и ремонт на поверените
и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението
им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
По обратния иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД:
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно
поради следното:
Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния
иск. Доколкото съдът е достигнал до такъв извод, то се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на предявения от ответника Столична община срещу третото лице-
помагач обратен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което
съгласно нормата на чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че страните са били
обвързани от договор за възлагане на поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения на територията на Столична Община – І зона, включваща райони
„Витоша“, „Лозенец“, „Средец“ и „Триадица“, неизпълнение на задълженията на ответното
3
дружество, вида и размера на вредите, настъпили в резултат на това неизпълнение.
Съгласно чл.1 ал.1 т.1 от процесния договор, рег. №СО15-РД-55-355 от 11.06.2015 г.,
за улиците и булевардите по списък-приложение 11, в които попада и процесният пътен
участък, поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от
определеното в приложение 11 ниво на поддържане, като изпълнителят се е задължил за
извърши всички дейности, необходими за постигането на изискуемите от възложителя
стандарти на изпълнение и качеството на състояние на пътя, определени от нивото на
поддържане. Ето защо, следва да се приеме, че за поддръжката на процесния пътен участък
не е било необходимо изрично възлагане за извършване на ремонтни дейности, а ответникът
е бил задължен да го поддържа в нормалното му състояние.
По делото са представени констативни протоколи от 15.02.2018 г., 15.03.2018 г. и
13.04.2018 г., двустранно подписани, касаещи пътното обслужване и комфорт за обект: Зона
І-ва, район „Витоша“, ул. „Захари Зограф“, с които протоколи обектът е приет.
Доколкото обаче по делото се установи, че на процесната дата на процесния пътен
участък е съществувала необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, то и
следва да се приеме, че ответното дружество-изпълнител не е изпълнило задълженията си по
договора. Представените по делото констативни протоколи не установяват изпълнение на
задълженията на ответника за текуща поддръжка към датата на процесното ПТП, а
установяват това обстоятелство към датата на съставянето им, които дати предхождат или
следват процесния инцидент, а задължението на ответника е поддръжка на пътната мрежа в
състояние, което да гарантира непрекъснато безпрепятствено нейната експлоатация. Освен
това, задължението за поддръжка на пътната мрежа в нормалното и състояние включва и
задължение за обезопасяване на всички пътни неравности, което също не се установи да е
сторено.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният обратен иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да бъда уважен за пълния предявен размер. И тъй като
правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на задължението по
първоначалния иск, обратният иск следва да бъде уважен условно – ответникът по обратния
иск следва да бъде осъден да плати, след като ищецът по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалните искове.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният обратен иск е отхвърлен и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен за пълния предявен размер, вкл. и за разноските по главния
иск.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца по обратния иск на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от
100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски за въззивното
производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., а на основание чл.77 ГПК
ответникът по обратния иск следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на сумата от 25,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна ЗАД
„Армеец“ АД на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20344 от 11.11.2024 г., постановено по гр.д. №64738/2022 г. по
описа на СРС, 76 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Столична община,
адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, срещу „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ №96, вх.В, ет.12,
обратен иск по реда на чл.219 ал.3 ГПК с правно основание чл.82 вр. чл.79 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за договорно неизпълнение в размер 1551,45 лв., равняващо се на сбора от
сумите за главница за застрахователно обезщетение в размер на 1189,08 лева и мораторна
лихва в размер на 362,37 лева, които Столична община е осъдена да заплати на ЗАД
„Армеец“ АД, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА по предявения по реда на чл.219 ал.3 ГПК обратен иск „Трейс Груп
Холд“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Проф. Цветан
Лазаров“ №96, вх.В, ет.12, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул.
„Московска“ №33, на основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 1551,45 лв., ведно със
законната лихва от 09.01.2023 г. до окончателното плащане, представляваща регресно
вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №10018030107975, ведно
с ликвидационни разноски, за настъпило на 22.03.2018 г. застрахователно събитие с
участието на МПС с рег. № ****, в резултат на виновно противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в неподдържане изправността на пътен участък на ул. „Захари
Зограф“, около кръстовището с ул. „Свети Горазд“, и обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 28.11.2019 г. до 27.11.2022 г., на основание чл.78 ал.1
ГПК сумата от 1000,00 лв., представляваща разноски по главния иск, а на основание чл.78
ал.1 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща разноски по делото, след като Столична
община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, изпълни постановеното срещу нея решение
по първоначалните искове с правно основание чл.410 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ №96, вх.В, ет.12, да заплати на
Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, на основание чл.78 ал.1 ГПК
сумата от 125,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство, а на основание
чл.77 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, да заплати на
ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ №3, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ответника „Трейс Груп Холд“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6