Р Е Ш Е Н И Е
№
I- 128
15.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 801 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция
„Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със
седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира
Иванова (пълнм. л. 17) против Решение № 63/07.01.2020г. постановено по гр.д. №
4673/2019г. по описа на РС Бургас, в частта, в която съдът е осъдил Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР да заплати на С.И.А. с ЕГН ********** от гр.***,
със съдебен адрес гр.Свиленград, ул.“Георги Скрижовски“ № 1 – адвокат Иван
Атанасов Иванов, следните суми : 1 617,05 лв. - неплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 239,95 часа, получен след преизчисляване с
коефициент 1,143 на нощен труд от 1 678 часа, положен в периода 11.06.2016г. -
11.06.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 11.06.2019г. до
окончателното й изплащане; 213,15 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 30.10.2016г. – 10.06.2019г.; и 376,33 лв. - направени по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважените искове, както и е осъдил Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите
от 100 лв. –дължими държавни такси и 180 лв. - съдебни разноски за възнаграждение
на вещо лице.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по Закон за
МВР. Сочи, че е налице многобройна практика по този род дела и излага подробни
съображения. Ищецът имал качеството държавен служител в системата на МВР по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като нормата разграничавала държавните
служители в т.1 и т.2: по т.1 - са полицейски органи, органите на ПБЗН и лицата
по ал.З на същия член, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда
от ЗМВР, а по т.2 - са останалите държавни служители в МВР, чийто статут
съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител - ЗДС.
В системата на МВР работили и лица по трудово правоотношение - чл.142, ал.1,
т.3 от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал от КТ и
ЗМВР. За една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването
на правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата,
задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението,
дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване
и др., за трите групи служители в МВР била регламентирана в три различни
нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми,
които са относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях,
като изключвали по отношение на последните приложението на общите норми,
съдържащи се в КТ. Поддържа, че КТ не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в
частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите
на КТ. Напротив, във всички случаи, в които законодателят счел, че материята
следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез
посочване на конкретните правни норми цитира примери (чл.38а, ал.З от ЗДСл;
чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и др.) По законова делегация на съответните нормативни
актове били приети подзаконови такива – наредби като на основание чл.179, ал.2
от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР в исковия период били издадени от министъра на
вътрешните работи няколко наредби за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР и съответно за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в МВР- относно организацията и
разпределянето на работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.
/поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за
периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. - Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се
определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които
са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който
ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено
в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня
съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8
часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по
отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил
изрично забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на
чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно
чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни
ситуации се допускал извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на
тримесечен период и до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали
извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото
за служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР,
нито останалите държавни служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че не е налице извънреден труд.
Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен
цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен
извънреден труд, тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на
допустимия нощен труд в сравнение е дневния такъв. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2
от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР,
тъй като за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния
труд съвпадала. Счита, че преценката на органа, комуто е делегирана
компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - министъра на
вътрешните работи за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в
дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и че не
подлежи на съдебен контрол. Намира, че в ЗМВР не е предвидено допълнително
възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко 0.25 лв. на
отработен нощен час. Поддържа, че
материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна. Моли да се отмени обжалваното
решение и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по
доказателствата.
Препис от въззивната жалба е връчен на С.А.
чрез адв. Иванов на 26.02.2020г. като в законния срок е постъпил писмен
отговор, с който въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението по
подробно изложени съображения за правилно и моли да се потвърди. Няма искания
по доказателствата. Претендира разноски.
Съдът като намери, че въззивната
жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в
открито съдебно заседание.
В съдебно заседание
въввивникът, редовно призован не се представлява. Въззиваемият, редовно
призован, не се явява, за него адв. И., поддържа отговора и моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски в размер на 380 лева.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
РС Бургас е сезиран с
искова молба от С.И.А. чрез адв. Иванов, против Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, с която сочи, че за периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г. полагал
труд като мл.експерт/командир на
отделение в Група „Летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление –
„Летище Бургас“ към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари София на
структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция – София“ като бил
със статут на държавен служител. Твърди, че полагал труд на 12-часови смени по
график като положил общо за периода 1800 часа нощен труд, който следвало да се
преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 2057 часа, което водило до
извънреден труд от 257 часа, който работодателят не му бил заплатил. Претендира
заплащане на сумата в размер на 1657 лева – допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за 257 часа за процесния период, ведно със законната
лихва считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
законната лихва заради забава върху претендираната главница от момента, в който
сумите са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба в размер
на 191,05 лева.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се намират за
неоснователни. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират
нормите на ЗМВР и че организацията на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. Намира, че
заплащането на възнаграждение за положения нощен труд е уредено в посочените
наредби и НСОРЗ, която е издадена на основание КТ се прилага само за
работниците и служителите по трудово правоотношение. Не се оспорва
обстоятелството, че за процесния период ищецът е работил при ответника, както и
че е полагал труд на смени по график, но се твърди, че положения от него труд
му е заплатен. Оспорва да е полаган извънреден труд. Моли исковете да се
отхвърлят като неоснователни.
В съдебно заседание на
основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска за главница чрез намаляване
на размера поради отказ от иска за сума над 1617,05 лева до първоначално
предявения размер от 1657 лева като за разликата производството по делото е
прекратено, а акцесорния иск за заплащане на обезщетение заради забавено плащане
е увеличен до размера от 213,15 лева.
Не е спорно, че ищецът
е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици. По делото е
допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза,
съгласно която за периода от 11.06.2016г. до 11.06.2019г. ищецът е положил 1678
часа нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 става 1917,95
часа за целия период. В резултат от преизчислението се получава разлика в
размер на 239,95 часа, която разлика не е отчитана, съответно не е плащана от
ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 239,95
часа възлиза на 1617,05 лева.
РС Бургас е намерил, че
съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Приел е, че са действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи като само с Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. е изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 1.143.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана
Наредба, в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм.
дело № 5450/2016 г. на ВАС. В периода от отмяната до издаването и обнародването
на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата,
предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-592 и
Наредба № 8121з-776 липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Това е възприето като празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, и субсидиарно е приложена общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и 7 часа за първия. В резултат исковата претенция
е счетена за основателна, както и акцесорния иск за заплащане на обезщетение
заради забава.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с
правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Спорните по
делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая
субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 176 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че за служителите в МВР не следва да се прилага субсидиарно
НСОРЗ, а по отношение на тях приложение следва да намерят наредбите посочени
по-горе, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки. Видно е, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се
отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била
уредбата в действалата преди тях Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.) като
съгласно чл.31, ал.2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. При това положение, в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд и тази практика на
съдилищата споделя този съдебен състав. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от
КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях
нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.
На следващо място не се
спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните по-горе наредби
на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване
на работното време. Но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса
на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този
състав намира за правилен извода на РС, че приложение следва да намери Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни са
доводите на въззивника, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се
получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не
посочения в исковата молба коефициент 1,143 (7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд). Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата
на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност
за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила, както
и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не изключва приложение
на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен
е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното
работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище, както се
посочи, би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период.
В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ).
Неоснователни са доводите, че положените от ищеца часове нощен труд следва да
бъдат заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). На ищеца
съгласно заключението на вещото лице е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв. Съгласно общото правило на чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал.
2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на нощния
труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява размера на претенцията. За процесния период от време ищецът е
положил нощен труд в размер на 1678 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1917,95, като
разликата от 239,95 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен и
чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена. Дължимата сума за
положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1617,05 лева.
Ето защо решението на
първа инстанция е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. При този извод обжалваното
решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски в размер на 380 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено в брой съгласно договор за правна
защита и съдействие. С определението по чл. 267 ГПК на въззивника са дадени
указания да довнесе по сметка на БОС държавна такса в размер на 7,35 лева,
поради което въззивникът следва да бъде осъден да внесе сумата в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на съда.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така
мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
63/07.01.2020г. постановено по гр.д. № 4673/2019г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, да заплати на С.И.А. с ЕГН ********** от
гр. ***, сумата в размер на 380 (триста и осемдесет) лева, представляваща възнаграждение
за адвокат пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в
гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БОС сумата в размер на 7,35 лева (седем лева и
тридесет и пет стотинки) за въззивна жалба.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.