РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Белоградчик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100201 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е за сумата: 25 000.00 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди с пр. осн. чл. 432 ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, частичен иск от 250
000.00лв.
Ищеца Д. С. В., действащ чрез своя баща и законен представител С. В К. излага в
предявената искова молба : На 20.06.2019 г. в с. М обл. В, на ул. „ .....срещу дом № 51,
водачът на товарен автомобил “Ивеко”, модел „35С18“ с ДКН У 0150 АХ – Димитър А. К.
нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с велосипедист.
Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Д. А. К., който грубо е
нарушил правилата за движение : чл. 5 ал.1 т.1 ЗДвП – създал опасносност за живота и
здравето на участниците в движението; чл. 20 ал.1 ЗДвП – не е контролирал непрекъснато
ППС, което е управлявал; чл. 20 ал.2 ЗДвП – движел се е със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка, с атм. условия, с релефа, със състоянието на пътя и на ППС и
с конкретните условия на видимост; чл. 21 ал.1 ЗДвП – движил се е със скорост
несъобразена със законовите ограничения; чл. 116 – не е бил внимателен и предпазлив към
пешеходците особено децата.
В резултат на предизвиканото от Д. А. К. ПТП ищеца е получил следните телесни
увреждания : на 21.06.2019г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в детска ортопедия и
травматология са установени множествени счупвания на дясната подбедрица и са предпрети
две оперативни процедури, като при първата крайникът се имобилизира с моделирана
1
гипсова шина. При втората операция са изрязани девитални участъци от задната група
мускули на подбедрицата, след приключване на операцията е поставена превръзка тип VAC
– система със сребъна гъба.
На 31.07.2019г. е прехвърлен в отделение по изгаряне и пластична хирургия където са
лекувани последствията от травмата – фрактура на дясната подбедрица. Извършена е
операция и пластика с разцепен кожен автотрансплант, взет от дясното бедро.
Получил е и рана на главата, която е зашита и натъртвания по цялото тяло.
По време на болничното лечение непоносимите болки, страхът от непознатото и ужаса от
болничната апаратура станали ежедневия за 8 годишното момче. Преживял изключително
тежки моменти и пълна невъзможност да се самообслужва, поради което до него винаги
трябвало да има негов близък.
Белезите от обширната травма на подбедрицата и шевовете на главата са довели до
обезобразяване на части от тялото, което води до депресия и разстройство на психическото
здраве на детето. Травмата е променила коренно начина му на живот – продължава да
изпитва болки, не може да стои дълго време прав, не може да спи, често сънува кошмари.
Посочените увреждания се дължат на действията на виновния водач при станалия
инцидент и са в пряка причинна връзка с допуснатите от него нарушения на правилата за
движение.
Виновният за настъпилото събитие водач - Д. А. К. попада в кръга на лицата, чиято
отговорност се покрива от застраховката “ГО” – полица № BG/23/119000856150 с валидно
застрахователно покритие от 11.05.2019г. до 10.05.2019г., сключена с ответника “ОЗК -
Застраховане” АД ЕИК *********
Предявена е от ищеца пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане
обезщетение с вх. № 99-3576/13.08.2019г. и молба вх. № 99-3990/16.092019г. в съответствие
с изикванията на чл. 380 КЗ с което на ответника са изпратени всички налични тогава
документи. С уведомление изх. № 99-4957/13.11.2019г. ответника уведомява, че няма да
изплати обезщетение на ищеца, не са налице основания за определяне на сума.
Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 25 000.00лв./частичен
иск от 250 000.00лв./ - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
причинените му телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019г.
/след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ/ до окончателното му изплащане.
Представя писмени доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитани св. Р. П. Д.
Проц. представител на Ответника е оспорил предявения иск.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца :
- Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца :- неустановено конкретно
поведение на всеки от участниците в ПТП и поради това - и наличието на противоправно и
виновно поведение на застрахования водач; - не са налице твърдените неимуществени вреди
и причинна връзка м/у вредите и настъпилото ПТП;- прекомерност на размера на
претенедираните вреди
Излага евентуално правопогасяващо възражение – за компенсация - поради съпричиняване
на ПТП от страна на ищеца
2
Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/ е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
Вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ е
представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е
прието като доказателство по делото.
Вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/
е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и
е прието като доказателство по делото.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, заключенията на изслушаните САТЕ, СМЕ и СПЕ по
отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното :
От фактическа страна :
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
4/20.06.2019г. и протокол за оглед на местопроизшествие от 20.06.2019г се установява, че на
20.06.2019г. в с. М., обл. В. на главен път Е-79, съвпадащ с ул. „....“ срещу № 51, е
реализирано ПТП с участници товарен автомобил “Ивеко”, модел „35С18“ с ДКН У 0150
АХ с водач Д. А. К. и Д. С. В. - пострадало лице с диагноза – фрактура на десен крак.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което
не е оспорено от страните. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото
доказателства, е описало следният механизъм на ПТП: на 20.06.2019г. в с. М. обл. В., на
главен път Е-79, съвпадащ с ул. „...“ срещу № 51, е реализирано ПТП с участници товарен
автомобил “Ивеко”, модел „35С18“ с ДКН У 0150 АХ с водач Д. А. К.и Д. С. В. -
велосипедист - пострадало лице.
Платното за движение е сухо, без неравности с хоризонтална маркировка, включваща
разделителна прекъсната линия. Допустимата скорост за движение в участъка на
произшествието е 50 км/ч., тъй като не са намерени пътни знаци допълнително
огроничаващи скоростта
На тротоара в близост до ориентира/железобетонен стълб от електропреносната мрежа на
селото – на 1.20м от десния бордюр по посока на движение на товарния автомобил/ е
намерен детски велосипед с дамска рамка, боядисана в червен, син и жълт цвят с
деформирана задна капла и спукана гума. При ПТП от т. автомобил и ремаркето не са
оставени спирачни следи в/у асфалта.
Велосипедиста е предприел пресичане на платното за движение на ул. Първа“ напречно по
остта и от ляво на дясно спрямо посоката на движение на т. автомобил.
Т. автомобил се е движел със скорс 32км/ч., велосипедиста – с 8 км/ч.
В участъка на ПТП не са намерени обемисти предмети, крайпътни съоръжения, дървета,
високи храсти и други, които да ограничават видимостта на водача на т. автомобил към
ситуацията на пътя, в т. число и към велосипедиста.
3
Заключението на експертизата е, че основна причина за настъпване на ПТП е изцяло от
страна на велосипедиста – внезапно и неправомерно пресичане на ул. „Първа“ от
велосипедиста от ляво надясно спрямо посоката на движение на т. автомобил. Водачът на т.
автомобил не е имал техническа възможност в условията на ПТП да предотврати удара.
Ударът е бил неизбежен, тъй като велосипедиста попада в опасната зона на спиране на т.
автомобил.
При разпита му в съд. заседание заява, че водача е могъл да види блъснатото дете от
значително разстояние, което може да е 80 или 100м. и е по-голямо от дължината на
опасната зона.
Отговорността на виновния водач Д. К.е била застрахована със застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество-застрахователна полица №
07115000055014 с период на действие от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.
Предявена е от ищеца пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане
обезщетение с вх. № 99-3576/13.08.2019г. и молба вх. № 99-3990/16.092019г., с което на
ответника са изпратени изискващи се по закон документи. С уведомление изх. № 99-
4957/13.1.2019г. ответника уведомява, че няма да изплати обезщетение на ищеца, не са
налице основания за определяне на сума.
От представената по делото мед. документация и изслушаното по делото заключение
на СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд. акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: отворено счупване на дясна подбедрица/полифрагментарна
фрактура на голяма пищялна кост – тибия/ с тежко вреждане на подлежащите меки тъкани –
кожа, подкожие, мускули с размери 20/10см. и дълбочина 3 см. Извършени са две
оперативни интервенции – на 21 и на 28.06.2019г. На 31.07.2019г. е приет в отделение по
изгаряне и пластична хирургия при деца. Извършена е трета операция и пластика с разцепен
кожен автотрансплант, взет от дясното бедро. Изписан на 09.08.2019г. В резултат на
инцидента ищеца е получил и разкъсно-контузна рана на главата.
Ищеца е изпитвал болки през период около два месеца след злополуката. Получените
увреждания са довели до невъзможност за самостоятелно обслужване, респ. – до обслужване
на легло. Периода на възстановяване е от шест месеца да една година – пълно
възстановяване на самостоятелна походка.
Налице са трайни белези вследствие ПТП – 3 см. линеарен цикатрикс на главата, груб
цикатрикс на дясна подбедрица – 10/25 и донорен цикатрикс 10/12 на дясно бедро.
Налице е причинно-следствена връзка между установения механизъм на процесното ПТП и
причинените на ищеца травматични увреждания – те са последици от претърпяното ПТП.
От заключението на в. лице по СПЕ се установява, че инцидента, който е преживял
ищеца е травмиращо събитие, което води до редица негативни психични преживявания.
Последиците в психичен аспект са остра стресова реакция и посттравматично стресово
разстройство. Значими са и психични преживявания, предизвикани от последвалите, както
непосредствено, така и във времето медицински интервенции и съпътстващите ги
емоционални и вътреличностови негативни преживявания за една неукрепнала и развиваща
4
се детска психика. Същите са дълбоки, интензивни по своята честота и сила и са
приоритетно в депресевно-страхово-тревожния регистър. Симптомите са били интензивни и
остри в разгара на ПТСР, като страх, дори ужас за живота, оцеляването и физическата
безопасност. Детето преживява и към настоящия момент интензивни страхове поради това,
че психичната травма е била с голяма сила, дълбочина и интензитет, а неяснотата какво ще
се случи насетне с физическото му развитие допълнително задълбочава в негативен аспект
пълноценното оздравяване на детето в психичен аспект.
Налице е причинна връзка между състоянието на ищеца и преживения стрес от нанесените
му травми от ПТП на 20.06.2019г. и е налице връзка с възстановителния процес
От събраните гласни доказателства чрез разпит на св. Р. П. Д. – леля на ищеца се
установява, че вследствие на инцидента дясното краче на ищеца било много зле смачкано.
Бил припаднал, а когато се съвзел крещял от болка. В Пирогов стоял 45 дни в
травматология, в клиника по изгаряния още 15 дни. Постянно плачел от болка.
Свидетелката го придружавала в отделенията. Ищеца не можел да се обслужва сам и тя го
обслужвала. След изписването детето нямало право да стъпва на крачето шест месеца.
Много трудно започнал да ходи - шест месеца го учили все едно, че е на една годинка, тъй
като се плашил да не се случи на крачето нещо. След първите 6 м. детето започнало да ходи
- след 4-5 месеца с патерица и шина. След операцията една година ходил с патерица, а след
това останал само с шината. Към момента ходи само, но има оплаквания, че го боли
крачето. Продължават да му дават аналгин. Когато е много студено или го претовари от
ходене се оплаква че го боли. И сега крачето е подуто и – пръстчетата и глезена. Поведение
му се променило след това. Станал много затворен, нервен, плачел нощем, не смеел да
играе с децата, а само с по-малки, защото го било страх да не го ударят в крачето. Когото го
боли не го пускат да ходи на училище.
От правна страна :
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“.Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован за обезщетяване на причинените вреди.
Вината се предполага - чл. 45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника при условията на обратно пълно доказване.
Отговорността на застрахователя по застраховка “ГО” на автомобилистите е функционално
зависима от деликтната отговорност на прекия причинител.
При застраховката "гражданска отговорност", застрахователят се е задължил да покрие
всички вреди от непозволеното увреждане, причинено от застрахования така, както той би
обезщетил пострадалите. Доколкото отговорността на застрахователя произтича от факта на
5
непозволеното увреждане, макар неговата отговорност да е договорна, той следва да заплати
дължимото се обезщетение така, както би го заплатил делинквента.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 20.06.2019 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ - във формата на застрахователна полица № BG/23/119000856150 с валидно
застрахователно покритие от 11.05.2019г. до 10.05.2019г. ответното дружество е
застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи товарен автомобил
“Ивеко”, модел „35С18“ с ДКН У 0150 АХ включително и на водача Д. А. К.
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
От събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че е налице
осъществено противоправно деяние от водача на товарен автомобил “Ивеко”, модел „35С18“
с ДКН У 0150 АХ по чл. 5 ал.1 т.1 ЗДвП – създал опасносност за живота и здравето на
участниците в движението; чл. 20 ал.2 ЗДвП - движел се е със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Не е намалил достатъчно скоростта, че в случай на необходимост да може да спре, когато
възникне опасност за движението.; и чл. 116, вр. с чл. 117 ЗДвП – не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходците особено децата
Наличието на дете велосипедист до пътя е видима и реална опасност за движението, с която
водачът е длъжен да се съобрази и е следвало да изостри в максимална степен вниманието
на водача на МПС и да съобрази реалната опасност. Това задължение е имал според
разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП, съгласно които при приближаване към
място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. Поради наличието
на дете, опасността за движението е възникнала още от момента, в който водачът го е
възприел – 80 – 100м. Оттогава за водача на МПС се поражда задължението по чл. 117
ЗДвП. Не се събраха доказателства за велосипедиста да се е движил в нарушение на някое от
правилата по чл. 79 ЗДвП., което да е попречило на водача да изпълни тези си задължения,
както възразява ответника.
Ако водачът се бе съобразил с възникналата и възприета от него опасност за движението
(дете на велосипед), той би намалил скоростта си, а при необходимост - и спрял. Вместо
това предписано от закона отговорно поведение обаче, водачът се е движил/макар и със
скорост в рамките на разрешеното – 32 км/ч./ по един несъобразен с характера и
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост условията начин. Това
налага извод, че ирелевантно за настъпване на процесното ПТП е това дали непълнолетният
велосипедист е предприел маневра и попада в коридора на движение на т. автомобил, щом
като водачът на последния не е изпълнил нито едно от вменените му задължения като водач,
както те бяха изброени по-горе. Предвид това в процесния случай не следва каузалният
принос на детето да се преценява в някаква степен с този на водача за настъпване на ПТП.
Безпредметна в тази връзка е и преценката за необходимото време за реакция на такъв
6
водач. Затова и съдът намира, че действието на велосипедиста не може да се отчита като
самостоятелен причинен фактор за пораждането на самото ПТП, докато несъмнено именно
поведението на водача на застрахования автомобил е поставило началото на опасността и
без него предприемането от велосипедиста на маневра е можело да завърши без сблъсък.
Ако водачът се бе съобразил с възникналата и възприета от него опасност за движението
(дете на велосипед в близост до пътя), той би намалил скоростта си до стойност, безопасна
за преминаване покрай деца. В заключение, водачът на автомобила се явява единствен
причинител на този деликт, тъй като изцяло във възможностите му е било да предотврати
удара на велосипедиста, ако не бе игнорирал основното си задължение по чл. 20, ал. 2 и чл.
117 от ЗДвП. Попадането на детето в опасната зона не води до противоправност на
действията или бездействията на пострадалия, тъй като опасността за движението не е
възникнала от този момент, а значително по-рано: от момента, в който водачът е възприел,
че до пътя има дете на велосипед. При тези обективни данни, съдът приема, че в причинно-
следствената верига не следва да се включва поведение на самия пострадал-велосипедист.
Възражението за съпричиняване е неоснователно.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД не е необорена и на основание чл.
432, ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" „ОЗК –
Застраховане“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява ищеца (чл. 478, ал. 2 и ал.1 КЗ).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В постановени редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. №
708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012
г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието “неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава”.
7
Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България.
Относно размера, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума
на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен
период около година (през първите два месеца от които пострадалият е търпял болки и
страдания с голям интензитет), в това число и три оперативни интервенции; затруднените
движения на пострадалия за период от 6 месеца до 1 г., възрастта на пострадалия към датата
на ПТП - 8 г.; негативни психични преживявания - остра стресова реакция и
посттравматично стресово разстройство, преживяваните и към настоящия момент
интензивни страхове, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на
ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 15 000.00 лв.
По изложените съображения предявеният иск с пр. осн. чл. 432 ал.1 КЗ следва да се уважи за
сумата от 15 000.00 лв. и да се отхвърли за разликата до претендирания размер – 25
000.00лв./частичен от 250 000.00 лв./
По иска с пр.осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва съгл. разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се
присъди и законната лихва. Същата е дължима от – 14.11.2019 г./изтичане на тримесечния
срок по чл. 496 КЗ/ до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищеца е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83 ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 78 ал.6 ГПК в случай на осъждане /дори частично/ на ответника, последният
дължи изплащане на всички дължащи се такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на 600.00
лв.-държавна такса и 5.00лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изп. лист в
полза на съда - на осн. чл. 11, предл. второ от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Следва да плати по сметка на БРС и разноски съобразно уважената част от иска/60 % / в
размер на 120.00 лв.- възнаграждение за вещо лице по СМЕ, 150.00 лв. - възнаграждение за
вещо лице по САТЕ и 150.00 лв.- възнаграждение за вещо лице СПЕ.
8
На осн.чл. 38, ал.2 ЗА на адв. М. Д. Д. , адвокат от САК, личен номер **********, адрес на
кантората гр. София, ул. “696-та” № 6, ет.3, ап.10 се дължи адв.възнаграждение в размер на
1 678.00 лв. без ДДС - определено по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ и
съобразно уважената част от иска в размер на 15 000 лв./60 %/ от общия размер-25 000.00
лв./частичен иск от 250 000.00 лв. /
Направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на договореното и
платено адвокатско възнаграждение, е основателно. Преценявайки размера на имуществения
интерес на ответника – 25 000.00 лв., разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г.
за МРАВ, фактическата и правна сложност на делото, обема на отговора на иск. молба, и
извършените пред настоящата инстанция процесуални действия, настоящият състав намира,
че платеното от ответника по делото възнаграждение в размер на 9 720.00 лв. следва да бъде
намалено, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК на 2 500.00 лв. или съобразно отхвърлената част от
иска/40 %/ на ответника следва да бъде платено адвокатско възнаграждение 1 000.00лв. - на
осн.чл. 78, ал.3 ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Възраждане”, ж.к. „Възраждане“, ул. "Света София” № 7, ет.5
да заплати на Д. С. В. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител
С. В. К., с ЕГН ********** от с. М., обл. В., ул. "....." №...., сумата от 15 000.00лв.,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 20.06.2019 г. ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2019
г./изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ/ до окончателното изплащане на вземането на
осн. чл. 432 ал.1 КЗ
В разликата над 15 000.00 лв. до предявения размер от 25 000.00лв./частичен иск от 250
000.00лв/ отхвърля предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на БРС на
осн.чл. 78 ал.6 от ГПК 600.00 лв. – държавна такса, 120.00 лв.- възнаграждение за вещо
лице по СМЕ, 150.00 лв. - възнаграждение за вещо лице по САТЕ и 150.00 лв.-
възнаграждение за вещо лице по СПЕ и 5.00лв. – държ. такса в случай на служебно издаване
на изп. лист в полза на съда - на осн. чл. 11, предл. второ от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Д. Д. ,
адвокат от САК, личен номер **********, адрес на кантората гр. София, ул. “696-та” № 6,
ет.3, ап.10 на осн. чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 1 678.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. С. В. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител С. В. К., с ЕГН ********** да заплати на „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
********* на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 1 000.00 лв.-
9
адвокатско възнаграждение възнаградение,
Оставя без уважение искането на ответника за присъждане на разноски по делото за
разликата над 1 000.00 лв. до предявения размер от 9 720.00 лв.- адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10