гр.Елхово, 22.**.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател:В.АПОСТОЛОВА
при секретаря М. Д.,
разгледа докладваното от съдията АНД № 533 по описа за 2018г. на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0261-000428 от 31.10.2018 година,
издадено от ***. Йонков на длъжност Началник група към ОД на МВР-Ямбол, РУ на
МВР Елхово, с което на К.И.Н. ***, ЕГН – **********,
са наложени административни наказания както следва: глоба в размер на 100.00
лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
глоба в размер на 10.00 лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за това,
че на 25.10.2018 г. в 09.40 часа
в с.*** на ул. „***.“ – пред дом № ** управлявал самоходна машина-челен товарач
с рег. № А10270 с неустановена собственост, без да е правоспособен водач и не представил
свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал – нарушения по чл. 150 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Срещу това НП е подадена жалба от
К.Н. ***, с която се желае отмяна на същото като незаконосъобразно, необосновано и издадено при
съществени процесуални нарушения. Заявява се, че в АУАН и НП не са
посочени изчерпателно фактическите обстоятелства относно извършеното нарушение
и е налице противоречие между
фактическото и правното основание
за ангажиране на адм.наказателната отговорност на Н..
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговият процесуален представител адв. И.И. заявява,
че поддържа изцяло подадената жалба. Твърди се и, че жалбоподателят не е извършил
соченото адм. нарушение, тъй като не е управлявал МПС на сочените в АУАН и НП
време и място, а е бил на медицински преглед в гр. Ямбол на 25.10.2018г. в
10.40 часа.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление
не изпраща представител в съдебно заседание и не е изразил становище по
жалбата.
РП-Елхово, редовно призована, не изпраща представител
в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.10.2018 година, в 09.40
часа свидетелят С.К. *** в близост до дом № **, да се
движи трактор - челен товарач, управляван от К.Н..
Свидетелят К. заявява в показанията си пред съда, че знаел за това, че К.Н.
нямал СУМПС, както и че според него управлявания от Н. челен товарач е на г-н И.И.
и тъй като последният малко по-рано се обадил на тел. **2 и съобщил, че св. К.
управлява МПС без да е правоспособен, решил също да се обади на телефон **2 и
да съобщи за това, че К.Н. управлява трактор - челен товарач без да притежава
СУМПС. След подаденият
сигнал от св. К., в с. *** пристигнали свид.
М.Ж. и П.К., двамата служители на РУ на МВР Елхово, на длъжност „полицейски
инспектор“, намерили св. К. и пред тях последният заявил, че е видял К.И.Н. ***,
за който знае, че е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за
управление на МПС, да управлява трактор - челен товарач в центъра на селото.
Същото потвърдил пред полицейските служители и Боян Д.Г., който бил заедно със
св. К. когато видели Н. ***. Били снети писмени обяснения от К. и Боян Г. за заявеното
от тях. След това св. Ж. и К. потърсили К.Н. и го открили на нива, находяща
се на около 2-3 км от с. ***, в дясно от пътя в посока с. ***. Първо не открили самият Н., а разговаряли със св. Д.К.
- колега на Н., който бил на същата нива и управлявал друг трактор. Полицейските
служители попитали Д.К. къде е К.Н. и той им отговорил, че е в края на нивата
покрай челния товарач. Около и след 10.00 часа свидетелите Ж. и К. отишли на
указаното от св. К. място – до челния товарач. Там намерили жалб. К.Н., който
стоял до трактора, поискали от него документ за самоличност, вкл. и СУМПС. Той
казал, че не носи документ за самоличност и няма СУМПС и тогава св. Ж. и св.Павлов
направили справка с дежурния служител в РУ Елхово, чрез който установили
самоличността на жалбоподателя, както и че той не притежава свидетелство за
управление на МПС. Двамата полицейски служители провели беседа с Н. и го
попитали защо е управлявал трактора след като е неправоспособен водач, при
което жалбоподателя отговорил пред св. Ж., че нямал пари и започнал работа при
г-н И. и затова управлявал трактора. Пред св. К.Н. заявил, че не е управлявал
трактора.
След това, св. Ж., в присъствието на колегата си св. П.К. и на самия К.Н.,
съставил против последния АУАН № 481 от 25.10.2018г. за това, че на 25.10.2018 г. в 09.40 часа в с.*** на ул. „***.“ – пред дом № **, Н.
управлявал самоходна машина-челен товарач с рег.№ А10270 с неустановена
собственост, без да е правоспособен водач и не е представил свидетелство за
регистрация на МПС, което управлявал. Актосъставителят квалифицирал цифрово словесното описание на нарушенията
като такива по чл. 150 и чл. 100, ал.1,
т.2 от ЗДвП. След съставянето на АУАН св. Ж. и К. се върнали при св. К., който
е свидетел – очевидец на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, запознали го със
съдържанието на акта и той се подписал. След това св. К. и Ж. отново отишли при
жалб. Н., предявили му АУАН, като същият го подписал и получил копие от акта като
вписал в него, че няма възражения.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят К.Н. не е депозирал
писмени възражения пред административно наказващият орган.
По-късно, въз основа на съставения АУАН № 481 от 25.10.2018г.
е издадено от от ***. Йонков на длъжност Началник група към ОД на МВР-Ямбол,
РУ на МВР Елхово, обжалваното Наказателно постановление № 18-0261-000428
от 31.10.2018 година, с което на К.Н. ***, ЕГН – **********, са наложени административни
наказания както следва: глоба в размер на 100.00 лева на основание чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП за това, че на 25.10.2018
г. в 09.40 часа в с.*** на ул. „***.“ – пред дом № ** управлявал самоходна
машина-челен товарач с рег.№ А10270 с
неустановена собственост, без да е правоспособен водач и не представил
свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал – нарушения по чл. 150
и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Това НП е връчено на К.Н. на 06.12.2018
година, видно от отбелязването на разписката върху самото НП. Жалбата против
това НП е подадена в ЕРС на 12.12.2018 година.
От представените по делото от
жалбоподателя писмени доказателства е видно, че на 25.10.2018г. К.Н. е бил
прегледан от д-р Валентин Станчев – амбулаторен лист № 3520 от 25.10.2018г.,
като няма данни да е бил издаден болничен лист,
а лекарят е издал медицинска бележка, в която е посочил, че Н. се нуждае
от дом.лечение на 25-26.10.18г. Освен това от представеното
копие от протокол за ПТП № 16**012 от 19.09.2018 г. се установява заявеното от
св. К., че действително преди нарушението, за което той е сигнализирал на
25.10.2018г., С.К. е управлявал МПС –колесен трактор на 19.09.2018г. без да
притежава СУМПС, като е настъпило и ПТП – сблъсък с МПС, собственост на Б. И.а,
управлявано от И.И.. Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. И.И.
потвърди в с.з., че действително е настъпило ПТП, описано в представеният
протокол за ПТП, и че той е подал сигнал за това до органите на МВР.
От приложената към АНП Заповед рег. №
8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на МВР, се установява
материалноправната компетентност на определени
служители на ОД на МВР и техните
териториални структурни звена, вкл. заемащи длъжността полицейски
инспектор, да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП, както и на началници на групи в РУ при ОДМВР на
обслужваната територия да издават НП въз основа на такива актове
за нарушения на обслужваната територия.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложената по делото административно-наказателна преписка, напълно от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели – М.Ж. –
актосъставител, П.К. и С.К. – очевидец на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, както
и отчасти от показанията на св. Д.К.. Същите изразяват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях действия на
жалбоподателя и освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, поради което
съдът ги кредитира. С.К. е категоричен в показанията си, че
именно жалбоподателят е управлявал трактора в централната част на с. *** около
09.40 часа на 25.10.2018г. и знаейки, че Н. е неправоспособен водач, е подал
сигнал за това като се обадил на телефон ***. К. не отрича, че е бил мотивиран
да подаде сигнала и заради това, че самият той е управлявал преди време друг
трактор без да притежава СУМПС и затова извършено от него нарушение е бил
подаден сигнал от И.И., след което св.К. е бил санкциониран, но това не
означава автоматично, че е подал неверен сигнал във връзка с установеното от
него на 25.10.2018г. управление на трактор челен товарач от жалб. Н.. Съдът кредитира показанията на свид. К., тъй
като намира същите за правдиви с оглед на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Единствено в обратната насока са показанията на св. К., но съдът
не възприема последните поради следното:
Този
свидетел - Д.К. твърди, че на 25.10.2018г. около 09.00-09.30 часа той, а не
колегата му К.Н. е управлявал трактор челен товарач по пътя през село ***,
минал покрай кметството и продължил в посока с. ***, както и че К.Н. не е
управлявал този ден трактора, тъй като сутринта се оплакал, че го боли гърба и
заминал за гр. Ямбол на преглед при лекар. От показанията на св. Д. К. се установява също, че преди обяд на същия
ден - 25.10.2018г. около **.30 часа на нивата, където работел, видял че между
двама полицейски служители, един от които бил св. М.Ж., от една страна и от
друга - жалбоподателят К.Н. имало „разправия“ и че „полицаите му пишат акт /на Н./“.
Съдът
не възприема показанията на свид. К. в частта им относно твърдението, че на
25.10.2018г. К.Н. не е управлявал трактор челен товарач около 09.40 часа в село
***, тъй като на първо място св. К.
заяви в с.з, че с К.Н. са в приятелски отношения и че той му е помагал в
работата, което води до извод, че този свидетел като
приятел на жалбоподателя може да се възприеме като заинтересован от изхода на делото. От друга страна, показанията на
свид. К. в тази част са изолирани от всички останали събрани по делото гласни
доказателства, които са в насока, че именно К.Н., а не той – св. К., е
управлявал трактора в центъра на с.*** около 09.40 часа. Съдът възприема
показанията на М.Ж. и П.К., които са безпристрастни и незаинтересовани
свидетели, като и двамата заявяват, че когато веднага след първоначалния
разговор със С.К. в с. ***, са потърсили на нивата жалб. К.Н., са били упътени именно
от св. Д.К., че Н. е до другия трактор – товарач, но на никой от тях св. К. не
е заявявал, както твърди К. в с.з., че Н. го няма, че си е тръгнал, а още
по-малко, че е отишъл на преглед при лекар. Безспорно се установи, че на 25.10.18г.
преди обяд е бил съставен АУАН № 481 от същата дата и веднага е бил предявен и
връчен на нарушителят К.Н., като последният е вписал, че няма възражения. Нито
един от полицейските служители, разпитани в хода на съдебното производство не
заяви, Н. да я споменавал пред тях, че е бил в гр. Ямбол на преглед при лекар.
Освен това в представеният амбулаторен лист от 25.10.2018г. е вписан час 10.40,
но в същия липсва подпис на пациент, поради което съдът не кредитира това
писмено доказателство като доказващо твърдението на жалбоподателя, че в 09.40
часа /часът на нарушението/ и към момента на указания в амб. лист час /10.40/
той е бил в гр. Ямбол. Недоумение буди и обстоятелството, че след като е бил
предписан домашен режим на лечение - посочен в представената медицинска бележка
и е вписана като терапия - „покой“ в амб. лист, по какви причини същият ден
преди обяд Н. се е намирал на нивата в близост до челния товарач, където е бил
открит от двамата полицейски служители на 25.10.2018г. Освен това самият
жалбоподател не е направил възражения относно констатираните и посочени в АУАН
нарушения, вкл. и с управление на трактора в 09.40 часа, нито пред
актосъставителя, нито пред АНО, нито в жалбата си пред съда, където е посочено
само, че са налице процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП. Едва в първото с.з. по делото се сочат и представят доказателства във
връзка с оспорване авторството на деянието.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи: Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок.
Извършвайки
служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, съдът не констатира да са налице процесуални
нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на К.Н. е ангажирана в напълно редовно
възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване
на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при
спазване на процесуални изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити,
съобразно разпоредбите на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. В АУАН, съотв.
възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано
словесно описание на нарушенията, със съответните обективни признаци, посочени
са цифрово и нарушените разпоредби. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено за
това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички
релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдените нарушения,
така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушението.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Разпоредбата
на чл.150 от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от
правоспособен водач. В конкретният
случай, с оглед на събраните доказателства, кредитирани от съда, се установява
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е неправоспособен водач, не
притежава СУМПС, което не се оспорва от страните, както и че на 25.10.2018г. в
с. *** , по ул. „Г. Д.“, около 09.40 часа е управлявал трактор – челен товарач
с неустановена собственост, тъй като не е било представено СРМПС при
извършената впоследствие проверка. Съдът изложи по-горе мотиви защо не
възприема представените от жалбоподателя писмени и гласни доказателства по
отношение на твърдението му, че той не се е намирал на мястото по времето,
посочени в АУАН и НП, а е бил в гр. Ямбол на медицински преглед и в този смисъл
не е управлявал челния товарач на 25.10.2018г. в 09.40 часа в с. ***, поради
което и не смята за нужно да ги преповтаря.
Правилно
и законосъобразно административно - наказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва
с глоба от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление. Съдът
намира, че наложеното на Н. наказание в минимален размер от 100.00 лева е
правилно определено, като административнонаказаващият орган при определянето му
е отчел наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства и най-вече
материалното състояние на наказаното лице.
Правилно
определено е и наказанието за допуснатото второ адм. нарушение – по чл.
100.ал.1, т.2 от ЗДвП – нарушителят не е представил СР на управляваното от него
МПС, като е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Съдът приема за доказано това нарушение с оглед
липсата на каквито и да са възражения в тази насока.
Съдът счита,
че в случая не се касае за маловажен случай на административно нарушение и не
са налице предпоставките за приложение на разпоредбата чл.28 от ЗАНН с оглед
характера на извършените деяния и обществените отношения, които се засягат с тях,
създаването на предпоставки за нарушаване безопасността на движението на МПС и
допускането на ПТП.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-0261-000428 от 31.10.2018 година,
издадено от ***Г. Й. на длъжност Началник група към ОД на МВР-Ямбол, РУ на МВР
Елхово, с което на К.И.Н. ***, ЕГН – **********, са наложени административни
наказания както следва: глоба в размер на 100.00 лева на основание чл. 177,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата и глоба в размер на 10.00 лева на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за това, че на 25.10.2018
г. в 09.40 часа в с.*** на ул. „***.“ – пред дом № ** управлявал самоходна
машина-челен товарач с рег.№ А10270 с
неустановена собственост, без да е правоспособен водач и не представил свидетелство
за регистрация на МПС, което управлявал – нарушения по
чл. 150 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................
/В. Апостолова/