Присъда по дело №374/2014 на Окръжен съд - Добрич

 

Мотиви към присъда № 21/06.11.2015г. по НОХД №374/2014г. по описа на ДОС

 

Срещу подсъдимия М.П.Ш. е повдигнато обвинение за това че на 26.06.2011 год. на ГКПП-** /**/, при условията на продължавано престъпление:

1. В качеството си на длъжностно лице – полицейски орган, полицай - категория „Е" на ГКПП ** от ГПУ-** при РДГП-Русе, е поискал и приел от И.Х.А., гражданин на Република Турция, дар – сумата от 20лв., който не му се следва, за да извърши действия по служба и загдето е извършил действия по служба - изпълнил задълженията си, регламентирани в чл.13, ал.1 от Инструкция № 1з-1405/24.07.2009год. за реда за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на ГКПП, издадена от Министерството на вътрешните работи /чл.13 ал.1 При явяване на ГКПП на лица, ползващи се с общностното право на свободно движение се осъществява минимален ГПВК, който се състои от следното:1 Идентификация за установяване самоличността на лицата въз основа на представените документи/лични карти или паспорти/за преминаване през граН.та;2. Проверка редовността на представените документи за преминаване през границата./

2. В качеството си на длъжностно лице – полицейски орган, полицай - категория „Е" на ГКПП ** от ГПУ-** при РДГП-Русе, е поискал и приел от Н.Ч., гражданин на Република Румъния, дар – сумата от 70 евро /136,91лв./, който не му се следва, за да извърши действия по служба и загдето е извършил действия по служба - изпълнил задълженията си, регламентирани в чл.13, ал.1 от Инструкция №1з-1405/24.07.2009год. за реда за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на ГКПП, издадена от Министерството на вътрешните работи, /чл.13 ал.1 При явяване на ГКПП на лица, ползващи се с общностното право на свободно движение се осъществява минимален ГПВК, който се състои от следното:1 Идентификация за установяване самоличността на лицата въз основа на представените документи/лични карти или паспорти/за преминаване през границата;2. Проверка редовността на представените документи за преминаване през границата./

Престъпление по чл.301, ал..1 във връзка  с чл.26, ал.1 от НК .

          В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ***ка окръжна прокуратура, като се пледира за признаване подсъдимия  за виновен по повдигнатото му обвинение с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и наказание глоба към средния размер.

Защитникът на подсъдимия  пледира за оправдателна присъда , сочейки, че по отношение на деянието със св.Х. предвид противоречивите показания на свидетеля и липсата на каквито и да е други доказателства за извършване на деянието от подсъдимия ,то последния следва да бъде оправдан, а по отношение на деянието със св.Ч. е налице полицейска провокация, което изисква събраните чрез провокация доказателства да бъдат изключени, съответно подсъдимия оправдан. Подробно се обосновава, че е реализирана полицейска провокация, тъй като не е имало предишна информация, че подсъдимият е корумпиран или участва в корупционни действия с румънски гранични полицаи, че полицаят под прикритие Ч. сам е показал парите / 50 евро и 20 евро/, потъркал е с пръсти както обикновено се показва когато се говори за пари, поведението му е било активно, настъпателно още при разговора с румънския граничен полицай П.. Сочи се, че още със заповедта на прокурора относно св.Ч. буквално се нарежда да се провокират граничните служители да извършат престъпление.  Твърди се, че липсва съответно разрешение за използването на СРС, поради което тези доказателства  трябва да бъдат отхвърлени, но дори и да се ценят те не установяват каквито и да е факти от предмета на доказване. Посочва се, че К.П. е осъден в Румъния че е поискал и получил индиректно чрез М.Ш. парична сума с цел да не изпълни служебните си задължения, каквито факти / за посредничество/ включително и в пледоарията на прокурора не са предявени на подсъдимия. Иска се цялостно оправдаване.                                                         

Подсъдимият дава обяснения по обвиненията, не се признава за виновен .

На дадената последва дума подсъдимия моли да бъде оправдан.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за установена от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М.П.Ш.  е  бил назначен на работа в системата на МВР от 16.09.1999г., като  е работил на ГКПП ** на длъжности граничен полицай; домакин, той и ВА „Обслужваща дейност”, граничен полицай, полицай на ГКПП –**. /кадрова справка, т.1 л.109 от д.п./. На 23.01.2011г. е запознат със Специфична длъжностна характеристика за длъжността полицай-старши полицай в ГКПП на ГПУ при РДГП /т.1 л.110-112 от д.п./. Т.е. към датата на деянието подсъдимият е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б „а” от НК .

На основание чл.19 ал.2 от Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата /Ратифицирано със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 14.06.2007 г. - ДВ, бр. 51 от 26.06.2007 г./, в сила от 30.07.2007 г./ бил приет Протокол за сътрудничество относно начина на функциониране на съвместен пункт за преминаване на българо-румънската граница. ГПП **-** и осъществяване на съвместен граничен контрол на едно спиране за преминаване на границата /т.2 л.12-19 от д.п./ Съгласно посочения Протокол т.4 от раздел I „Общи разпоредби” „ На съвместен пункт **-** се извършва граничен контрол на едно спиране, който се извършва на територията на Румъния, като граничните служители и на двете страни извършват контрола в една кабина с две работни места, оборудвани в сградата на съществуващия ГПП-**”. Съгласно раздел III т.2.3 начинът на извършване на граничния контрол е следния: Първоначалният контрол извършват контролиращите служители на държавата , от която се излиза при спазване изискванията на националното си законодателство за преминаване на лица и превозни средства през границата, като след приключване на контрола за „излизане” документите се връчват на контролиращ служител от държавата, в която се влиза, като с връчване на документите се приема, че контролът на излизане е приключил. Контролиращите служители на страната, в която се влиза дават разрешение за вход съобразно разпоредбите на националното си законодателство и след започване на контрола на влизане, контролиращите служители от държавата, от която се излиза нямат повече право да извършват дейности на граничен контрол освен в случаите и по реда на чл.7 ал.3 от Споразумението. Посочено е и че граничния контрол може да се извършва и едновременно от контролиращите служители.

Разпоредбите относно осъществяването на съвместния граничен контрол са идентични с тези визирани в Споразумението  /вж. чл.7 от същото/.

Съгласно Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове /обн., ДВ, бр. 64 от 11.08.2009 г., отменена, действала към м.юни 2011г./ проверките са два типа в зависимост от това дали преминаващите границата лица се ползват с Общностното право на свободно движение.

Ако се касае за лица ,които се ползват с Общностното право на свободно движение съгласно чл.13 ал.1 от Инструкцията се осъществява минимален ГПВК, състоящ се в идентификация за установяване самоличността на лицата въз основа на представените документи (лични карти или паспорти) за преминаване през граН.та и проверка редовността на представените документи за преминаване през границата. За такива лица проверка в АИС "Граничен контрол" се извършва в случаите, когато са установени признаци на нередовност в документите и  при проверка по метода "анализ на риска". Съгласно § 1 т.2 от ДР към Инструкцията „Лица, които се ползват с общностното право на свободно движение" са: а) гражданите на Европейския съюз по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност и гражданите на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза и по отношение на които се прилага Директива 2004/38/ЕО;б) гражданите на трети страни и членовете на техните семейства независимо от тяхната националност, които по силата на споразумения с Общността и нейните държави членки, от една страна, и същите трети страни, от друга страна, се ползват с правото на свободно движение, което е равностойно на правото на гражданите на Съюза.” За такива лица, влизащи в Р.България като водачи на МПС българските гранични полицаи не  били задължени да извършват проверка за наличие на пълномощно от собственика на автомобила / ако автомобила не е собственост на лицето/,, за наличие на договор за гражданска отговорност, валиден технически преглед. /вж. в този смисъл писмена справка от Директора на  ГД „Гранична полиция”-т.2 л.78-81 от д.п./

Ако се касае за граждани на трети страни, които не се ползват от с Общностното право на свободно движение се извършва обстойна проверка, регламентирана в чл.7 от Инструкцията.

На 11.08.2010г. следствените органи при прокуратурата в Констанца, Румъния били сезирани за предприемане на оперативно издирвателни мероприятия по отношение на съществуващи данни за наказателни действия от страна на служители в ГКПП ** и е било образувано наказателно дело №1429/Р/2010 на Окръжна прокуратура Констанца. На дата 25.06.2011г. със заповед на прокурор при Окръжна прокуратура Констанца по посоченото наказателно дело е оторизирано използването на разследващ служител с установена самоличност –св.Н.Ч. -служител в Главна дирекция антикорупция с цел разкриване на корупционните действия, извършени от страна на служители на гранична полиция В. Ш., Г. Т., К. Й. Е. или на други служители на гранична полиция или цивилни лица, с които те извършват престъпна дейност в граничния пункт **, като извърши прихващане и записване на проведените разговори и обстоятелствата при провеждането им. /т.3 л.153 от д.п./ Видно от заповедта служителят под прикритие-св.Ч. е бил оторизиран да извърши специфичните действия за гражданин-водач на автомобил, имащ намерение да пресече държавнат, в условията на отклонение от законодателството и нарушение, изискващо санкция-по принцип, с автомобил и да обещава, да предлага или според случая да дава пари или други ползи на съответните гранични служители или други според оперативната необходимост в съответния момент. На св.Ч. в тази  връзка са предоставени 100 евро  / в номинали от 50, 20 и 2 по 10 евро/ с описани серийни номера, които той следва да връчи изцяло или частично на служителя на гранична полиция /вж. протокол на л.110, т.3 от д.п./.

Към м. юни 2011г. подсъдимият работил като полицай на ГКПП-** –** към ГПУ-** при РДГП-Русе. Съгласно утвърдения от Началника на ГПУ-** график за наряд /т.2 л.20 от д.п./ подсъдимият Ш. бил включен в 4-ти екип нощна смяна за времето от 20:00 на 26.06.2011г. до 09:00ч. на 27.06.2011г.

На 26.06.2011г. подсъдимият Ш. застъпил на смяна в 20:00ч., като бил определен от командира на отделение св.Х.Х. да работи на трасе вход на ГКПП **-**.

Около 20:45ч. на 26.06.2011г. разследващия полицай Н.Ч. /действайки съобразно визираната по-горе заповед на прокурора при Окръжна прокуратура Констанца/ се явил на ГКПП **/** в посока излизане от Румъния /влизане в България/ като водач на  автомобил „Мерцедес Е220 Д” с румънски регистрационен номер **. Автомобилът бил с изтекъл срок на технически преглед,  собственост на друго лице, а св.Ч. не разполагал със специално пълномощно за управление на автомобила за излизане от страната от собственика на автомобила.

 Съгласно правилата за осъществяване на съвместния граничен контрол св.Ч. дал документите си и тези на колата на  румънския граничен полицай-св.К.П.. Св.Ч. казал че бърза, че трябва да отиде само до Ш. за 20 минути да вземе пари от негов приятел, а при изискване на друга шофьорска книжка за управление и лична карта / доколкото в системата имало предупреждение по отношение на документите му/ заявил, че са му били откраднати. В този момент на разговора в кабината на граничните полицаи влязла служителка на румънската гранична полиция, св.П. я поздравил и обръщайки се по име „М.” към подсъдимия му подал документите на св.Ч.. Свидетелят Ч. се приближил до прозореца на гишето, където бил българския граничен полицай-подсъдимия Ш.. Подсъдимият му казал да изчака малко, да върви в колата, което св.Ч. сторил. След известно време отново се върнал до прозореца на гишето, където бил подсъдимия Ш.. От събраните доказателства се установява /вж. протокола, възпроизвеждащ ВДС „Звукозапис”, както и протокола, съставен от св.Ч. по трансферираното производство-т.3 л.157 от д.п./, че когато св.Ч. отишъл повторно до гишето, подсъдимият му върнал документите, казвайки му че свидетелят има проблем за разрешаване. Св.Ч., държейки в едната си ръка банкнота от 50 евро, направил знак с другата /такъв, какъвто се прави, когато се говори за пари/. Тъй като подсъдимият показал недоволство /несъгласие/, св.Ч. добавил още 20 евро и според показанията му ги връчил на подсъдимия. /Следва да се уточни, че според показанията на св.Ч. подсъдимият с жестове му показал, че трябва да му даде нещо, без фактически да казва нещо с думи, при което св.Ч. извадил една банкнота / от предварително описаните и дадени му/ от 50 евро, подсъдимият показал, че е недоволен и св.Ч. извадил още една банкнота от 20 евро / от предварително описаните и дадени му/ и ги дал на подсъдимия, а подсъдимия му дал документите. Както вече се посочи по-горе от другите доказателства се установява, че първо са върнати документите на св.Ч., а след това са се случили другите събития. Подсъдимият от своя страна в обясненията си отрича да е искал и взимал пари от св.Ч..  На въпрос относно жестовете на подсъдимия, с които е поискал пари св.Ч. говори за своите жестове – че е държал едната банкнота от 50 евро,  потърквал пръстите на другата ръка / както обикновено се прави, когато се говори за пари/, подсъдимия показал недоволство и св.Ч. прибавил още 20 евро и ги дал на подсъдимия. Разминаването между показанията на св.Ч. и обясненията на подсъдимия досежно приемането на процесните банкноти ще бъде обсъдено по-долу. С оглед обаче събраните доказателства съдът приема, че поредността на събитията е именно такава – подсъдимият е върнал документите на св.Ч., след което св.Ч. правейки съответни жестове е показал първата банкнота от 50 евро, а при несъгласието на подсъдимия, добавил и втората от 20 евро/. След това св.Ч. се обадил на прокурора от Окръжна прокуратура Констанца ангажиран със случая, като предварително сформирания екип състоящ се от прокурора от Окръжната прокуратура в Констанца и служителите в ГД” Антикорупция” Констанца – Ф. Н., М.Р. и К.В. се придвижили до българо-румънския граничен пункт за задържане на подсъдимия. В този момент подсъдимият бил в близост до гише „изход” и екипът след като го идентифицирал пристъпил към задържането му, след като преди това установили, че подсъдимия нарочно оставя сума пари да падне покрай крачола на панталона му и се опитва да избяга съобразно записаното в  изготвения протокол /т.3 л.104-105 от д.п./. Банкнотите, находящи се на земята в близост до подсъдимия и групата по задържане / 50 евро и 20 евро/ били сравнени с тези, предварително дадени на св.Ч. за операцията / вж. по-горе/ при което се установило идентичност в серийните им номера. Малко след това до екипа по задържане и подсъдимия дошло лице от турски произход – св.И.Х., което заявило, че подсъдимия му е поискал пари за да премине без проблеми, с оглед на което подсъдимият бил претърсен и в него били установени 28 лв.

Преди арестуването на подсъдимия  около 21:00ч. на гише „Изход” от Р.България се явил турският гражданин И.Х.А.  като пътник в автомобил с рег №В66ХSW. Видно от приложената справка/т.2 л.21 от д.п./ св.А. е бил проверен в системата „АИС –Граничен контрол” и е преминал в 21:06ч. Св. И.  , разпитан по делегация в показанията си заявява, че е дал левове -10-12лв и 10 евро на подсъдимия, който му ги поискал с думите „Чорба, чорба”. Подсъдимият в обясненията си отрича това. Безспорно установено е, че в посочения период от време на гише „изход” са работили от българска страна свидетелите Х.Х. и С.С., както и че турският гражданин е проверен в системата „АИС-Граничен контрол” с отразен час на преминаване на границата 21:06ч. При положение, че св.И. в показанията си в разпита по делегация в хода на съдебното следствие заявява, че е бил проверен само от един български служител, който първоначално бил в офиса с румънски граничен полицай, че при претърсването на подсъдимия не са намерени други пари в евро / като описаните от св.И./, че свидетелят И. е бил проверен в системата „АИС-Граничен контрол” от български граничен полицай очевидно / който е можело да бъде идентифициран чрез паролата си, което към момента на разглеждане на делото в съда вече е невъзможно оглед изтеклия срок за съхранение на тази информация – вж. писмен отговор на л.244 от н.о.х.д.№374/2014 / е невъзможно да се установи кой граничен български полицай е проверявал св.И. и дали въобще е вероятно това да е подсъдимия, при положение, че проверяващите на гише изход са били други и то двама, а още по-малко дали са искани и давани пари в тази връзка.

След задържането на подсъдимия от румънските полицейски служители той бил отведен в гр.Констанца, където му било предявено обвинение – за извършване на престъпление съучастничество при злоупотреба със служебно положение, състоящо се в това, че е помогнал на румънския гражданин К.П., граничен полицай да изпълнява несъобразно задълженията си с цел получаване на материална полза, съответно сумата от 70 евро, получена, за да позволи неразрешено преминаване през границата на автомобил, управляван от разследващ полицай под прикритие, без техническа проверка и без пълномощно/т.3 л.165 от д.п./ след което бил освободен.

По посоченото по-горе румънско наказателно дело №1429/Р/2010 на Окръжна прокуратура Констанца  бил изготвен обвинителен акт на 10.05.2012г., като по отношение на българския гражданин М.П.Ш. било разпоредено разделяне на материалите и било образувано наказателно производство №679/Р/2012г. по описа на Окръжна прокуратура Констанца. С решение №364/16.08.2012г. по наказателно дело №8293/118/2012 Градски съд Констанца е допуснал трансфер на наказателното производство водено срещу М.П.Ш. до компетентните български власти. С постановление от 12.07.2013г. на основание чл.478 ал.2 Окръжна прокуратура *** е приела наказателното производство, присъединявайки го към досъдебно производство №3/2012г. /вж. т.1 л.6-9 от д.п./. Досъдебно №3/2012г. пък е било образувано срещу подс.Ш. за престъпление по чл.301 ал.1 от НК във връзка с преписка на ДОП съдържаща материали на дирекция „ВС”-МВР касателно случая със св.И.Х..

Видно от превода на присъдата и решенията на Румънските съдилища в частта касаеща К.П., последният е осъден  по визираното по-горе румънско наказателно дело за вземане на подкуп и злоупотреба със служебно положение срещу обществените интереси, като е посочено, че …26 юни 2011г. в изпълнение на служебните си задължения като граничен полицай в платното на излизане от страната е поискал и получил индиректно чрез посредничеството на П.Ш. парична сума с цел да не изпълни служебните си задължения по прилагане на разпоредбите на чл.102,110 и 112 от Извънредна правителствена наредба 195/2002 и съответно чл.11 и 18 от Извънредна правителствена наредба 105/2001 обединява съставните елементи вземане на подкуп, деяние обхванато от състава на чл.7 ал.1 от Закон №78/2000, във връзка с чл.254 ал.1  и 2 от Наказателния кодекс”. /л.348-350 от н.о.х.д.№374/2015г./

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза 70 евро  се равностойни на 136,91лв. по фиксирания курс на БНБ. /л.150-151 т.1 от д.п./

По делото са приложени две ВДС „Видеозапис”, както и писмен протокол, възпроизвеждащ съдържанието на първото ВДС относно проведените разговори- „Звукозаписа”, и писмен протокол, възпроизвеждащ второто ВДС ”Видеозапис” с приложени снимки. При непосредствено преглеждане на двете ВДС не се установява приемане и предаване на пари / видеото е с лошо качество/, както и впоследствие изхвърляне на пари от подсъдимия.

Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Х.Х., С.С., св.Ч., св.Р., св.Н. ,обясненията на подсъдимия, материалите по трансферираното производство /т.3 от д.п./, приложените писмени документи, ВДС, справка за съдимост и за висящи дела срещу подсъдимия.

С оглед направеното възражение от защитата досежно законосъобразността на разрешението за използване на служител под прикритие и направените видео и аудио записи следва да се посочи, че досежно видео-аудио записите има последващо разрешение / потвърждаване/ на направата им от Окръжният съд в Констанца /т.3 л.119 от д.п./, а с оглед влязлата в сила осъдителна присъда спрямо св.К.П. следва да се приеме, че процесуалните действия са били извършени в съответствие със законодателството на Румъния, поради което и всички материали по трансферираното производство могат да бъдат ползвани в настоящото наказателно производство съгласно чл.26 т.1 от Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела.

Относно деянието на подсъдимия свързано с румънския служител под прикритие –св.Ч. /обвинението за поискване и приемане от страна на подсъдимия на дар от св.Ч./ съдът на първо място следва да отговори на доводите на защитата, свързани с твърдения за наличие на провокация / полицейска клопка/.

Съгласно Постановление № 8/30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г. на Пленума на ВС,  провокация към подкуп има, при „наличие на склоняване, убеждаване и мотивиране на провокирания да реши да приеме или даде дар или друга имотна облага, и то с цел да бъде изобличен след това в извършване на престъпление. Деянието се изразява в преднамерено създаване обстановка или условия, за да се предизвика даване или получаване на подкуп. Провокация към подкуп няма да е налице, когато длъжностното лице, получаващо подкупа, предварително го е поискало. Когато стане известно, че е поискан подкуп, органите на властта следва не да улесняват, а да предотвратяват даването на подкупа.” При разглеждане на това възражение следва да се има предвид и стандарта, разработен от ЕСПЧ по прилагането на чл.6§1 от ЕКПЧ във връзка с полицейски операции с използване на агенти под прикритие или лица ,контролирани от полицията. Съгласно редица решения на ЕСПЧ "Полицейска провокация е налице, когато служителите - от специалните служби или лица, действащи под техни инструкции, не се ограничават да разследват криминалната дейност по пасивен по същността си начин, а прилагат такова въздействие върху субекта, че го предизвикват/склоняват да извърши престъпление, което той не би извършил, за да стане възможно събирането на доказателства за извършването му и да бъде повдигнато обвинение."/ вж. решения на ЕСПЧ по делата Ramanauskas v. Lithuania §55, Bannikova v. Russia §37./

За се отговори на възражението налице ли е полицейска провокация, съобразно разработения стандарт от ЕСПЧ се изследват няколко въпроса:

-Наличната информация за причините и целите на операцията и по специално имало ли е разумни подозрения за участие на лицето в престъпна дейност или за намерение, или нагласа към извършване на престъпления и в какво се е изразявало това. Тази предварителната информация за нагласа или предразположение към участие в престъпната дейност следва да е налична към момента на първия контакт на лицето с полицията .

- Данните за времето и начина на извършване на операцията, както и за характера и степента на полицейското участие

Относно причините за провеждане на операцията и налице ли е било подозрение за участие на подсъдимия в престъпление преди провеждане на операцията, разумни подозрения за участие на лицето в престъпна дейност или за намерение, или нагласа към извършване на престъпления и в какво се е изразявало това:

В конкретния случай видно от изготвения обвинителен акт на Прокуратурата в Румъния /т.3 л.77-94 от д.п./ разследването е започнало още през 2010г. със сезиране за предприемане на оперативно издирвателни мероприятия по отношение на съществуващи данни за наказателни действия от страна на служители в ГКПП ** и е било образувано наказателно дело №1429/Р/2010 на Окръжна прокуратура Констанца. Досежно конкретния случай е видно, че е оторизирано използването на служител под прикритие / св.Ч./с цел разкриване на корупционните действия, извършени от страна на служители на гранична полиция В. Ш., Г. Т., К. Й. Е. или на други служители на гранична полиция или цивилни лица, с които те извършват престъпна дейност в граничния пункт ** /л.153-154, т.3 от д.п./. От обвинителният акт на Окръжна прокуратура Констанца се разбира, че спрямо посочените в заповедта поименно лица са били провеждани мероприятия във връзка с данни за неизпъленние на служебни задължения и корупционно поведение. От доказателствата по досъдебното производство не личи да има такива, чрез които да се установява някой от въпросните служители, обект на разследване да е бил на смяна на 26.06.2011г. за когато е планирана и проведена операцията със служител под прикритие. Напротив от протокола на л.104-106, т.3 от д.п. се установява, че по това време на смяна от румънска страна са били К.П., Д.П., Л.Н. и Н. М. /вж. л.106 т.3 от д.п./  От процесната заповед е видно и чe целта  на полицейската операция под прикритие е събиране на данни за съществуването на корупционни престъпления ,идентифициране на всички лица, за които съществува предположение за извършване на корупционни престъпления и получаване на доказателствени средства. Както вече бе посочено по-горе служителят под прикритие е бил оторизиран да „обещава, да предлага или според случая да дава пари или други ползи…” И св.Ч. / полицаят под прикритие/ и свидетелите, участващи в румънския екип по задържането на подсъдимия са категорични, че операцията е била насочена срещу румънски гранични полицаи, като информация за подсъдимия не са имали предварително.  От изложеното е видно, че преди провеждане на операцията със служител под прикритие не е имало каквито и да е данни относно подсъдимия Ш., включително и за подозрения за участието му в корупционни деяния. Операцията е проведена като че ли спрямо всяко лице, което би било на смяна и би приело подкуп , но не и лично спрямо подсъдимия  Не е имало никакви подозрения спрямо подсъдимия за корупционни деяния, същия е неосъждан и не е имало каквато и да е предходна информация за него относно престъпна предразположеност, което да мотивира операцията с използване на служител под прикритие спрямо него. При тези данни на първия въпрос следва да се отговори , че не са били налице подозрения за участие на подсъдимия в корупционни деяния преди провеждане на операцията, а същата е проведена, спрямо лице /лица/, което в конкретния ден би било на смяна – на работа на граничния пункт. Към момента на първия контакт на полицията /на служителят под прикритие/ с подсъдимия не е имало никаква предварителна информация за нагласа  у подсъдимия или предразположение към участие в престъпната дейност.

Относно начина на провеждане на операцията и степента на полицейско участие:

Видно е, че операцията е проведена изцяло с полицай под прикритие, при което следва да се анализират показанията на същия, за да се отговори на въпроса за степента му на участие , а с оглед отговора на този и предходния въпрос да се анализира доколко е решаващо участието на агент под прикритие и дали престъплението би било извършено без негово участие.

В показанията си пред съда св.Ч. / оторизирания служител под прикритие с явна самоличност/ сочи, че в съответствие със задачата се е явил на румънския ГКПП с МПС, без да е минало технически преглед. Сочи, че се е явил пред румънския граничен полицай, който забелязал нередностите / св.П./ и разговорът с него бил в смисъл, че може да мине с неизправни документи в България срещу определена сума пари, което му обяснил румънския полицай и му дал знак да се насочи към българския граничен полицай-подс.Ш..  Според показанията на Ч. подсъдимия с жестове му показал, че трябва да му даде нещо за да премине, при което Ч. му дал банкнота от 50 евро, а после и 20 евро. На изричен въпрос за конкретизиране на жестовете, с които са му поискани пари св.Ч. отговаря, че той / свидетелят-полицай под прикритие/ е потъркал пръсти –палеца и показалеца на едната ръка, както обикновено се показва, когато се говори за пари, като подсъдимият показал недоволство на първата банкнота от 50 евро, която свидетелят му показал, от което свидетелят заключил, че подсъдимият е недоволен от сумата, добавил още 20 евро, при което подсъдимия кимнал одобрително с глава /л.200 от н.о.х.д./. На уточняващи въпроси свидетелят отговаря, че когато е направил жеста, парите са били в другата му ръка и подсъдимият ги е виждал.

От приложения текст /протокол/ възпроизвеждащ ВДС „Звукозапис” относно разговорите за процесното събитие обаче не се установява разговор на св.Ч. с румънския граничен полицай / св.П./, при който последния да му е обяснил, че може да премине срещу определена сума./л.112-114, т.3 от д.п./ Единствените реплики за пари са на св.Ч., който на два пъти повтаря, че има да взима едни пари от познат от Ш., както и че бърза. Освен това в приложения протокол , възпроизвеждащ ВДС „Звукозапис” е вписано, че първо подсъдимият е връчил нещо на св.Ч. /очевидно документите му/, след което св.Ч. връчил нещо на подсъдимия-т.3, л.114 от д.п., като в тази насока е и съставения протокол от св.Ч. по трансферираното производство /т.3 л.157/.  Предвид отразеното в посочения протокол по трасферираното производство, съставен от самия св.Ч. /т.3, л.157/, както и протокола, въпроизвеждащ ВДС „Звукозапис”, които са в синхрон по отношение на това обстоятелство, следва да се приеме, че когато св.Ч. повторно се е приближил до гишето на подсъдимия, последният първо му е върнал документите, а след това са се случили останалите събития. При прегледа на ВДС „Видеозапис” за процесното събитие с оглед недоброто състояние на видеозаписа не се установят каквито и да са жестове от страна нито на подсъдимия, нито на св.Ч., нито пък може да се отграничи какво се предава между подсъдимия и св.Ч..

С оглед изложеното следва два извода – съгласие между Ч. и св.П.,  че Ч. може да премине срещу определена сума пари и да е било постигнато/ очевидно мълчаливо, доколкото липсват реплики в тази насока от св.П./ явно не е било достатъчно, след като св.Ч. се е наложило държейки парите в едната ръка да прави знак на подс.Ш. , какъвто обикновено се прави, когато се говори за пари, а несъгласието на подсъдимия е наложило св.Ч. да поднови офертата вече с повече пари, добавяйки още 20 евро.  Жестове от подсъдимия за поискване на подкупа не се установяват нито от ВДС „Видеозапис”, нито св.Ч. конкретизира такива, а напротив сочи за своите жестове. При посоченото, дори и да се приеме, че разследването към този момент е било пасивно / ограничено само в разследване на престъпна дейност, без провокирането й, което също е спорно, с оглед начина и причините за провеждане на операцията, липсата на предварителни данни за лицата / престъпната им предразположеност/, спрямо които е проведена/, то посочените действия – показване на първата банкнота от 50 евро и същевременно даване на знак, сочещ за готовност да се дадат пари, а при недоволството на подсъдимия, добавянето на още 20 евро, така че офертата да е по –привлекателна, съдът намира, че разследването не би могло да се счита че е проведено по един пасивен начин, а напротив с активни действия се предизвиква извършване на престъпление от подсъдимия, което няма данни, че би било извършено без активното участие на полицейските служители / на служителя под прикритие/. Всъщност още в показанията на св.Ч. по трансферираното производство свидетелят е посочил, че при разговора със св.П., св.Ч. е дал да се разбере, намекнал за разрешаване на проблема , на какъвто въпрос е отговорил св.П. в разпита си по делегация, прочетен в хода на съдебното следствие на основание чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК /л.211-212 от н.о.х.д.№374/2014г. и л.71-72, т.4 от д.п./. Видно и от възпроизведения в протокол звукозапис от ВДС „Видео и звукозапис” на процесното събитие св.Ч. при разговора си със св.П. / на който свидетел бил и подсъдимият, доколкото е бил по това време на гишето според показанията на св.Ч./ св.Ч. активно уговаря св.П. да го пусне да премине границата, твърдейки, че ще отиде само до Ш. за 20 минути, на два пъти повтаряйки, че има да взима пари от приятел от Ш., заявявайки също, че му била разбита колата, открадната личната карта, шофьорската книжка, както и че приятел му е дал колата си, тъй като неговата се развалила.

Както вече се посочи, на изричен въпрос в какво са се състояли жестовете на подсъдимия, подсказващи, че иска пари /подкуп/ св.Ч. говори за своите жестове, свързани с показване на 50 еврова банкнота и жестовете с другата си ръка, показващи, че се говори за пари. Липсват каквито и да са доказателства, че подсъдимият преди това / преди показване на банкнотата и жестовете от полицаят под прикритие/ е поискал подкуп. Съгласно отразеното в писмения протокол, материализиращ ВДС „Звукозапис”, след като подсъдимия е казал на св.Ч., че свидетелят има проблем за разрешаване му е връчил нещо /очевидно документите/, при което не е съществувала основателна причина св.Ч. да показва банкноти и да дава нещо, тъй като проверката досежно него очевидно е приключила, върнати са му документите и е можело безпрепятствено да продължи пътя си. /вж. протокола от ВДС „Звукозапис”- т.3 л.114 от д.п./. Въпреки  това съобразно показанията на  самия св.Ч. /в хода на съдебното следствие/ той е показал банкнотата от 50 евро правейки съответни жестове с другата ръка, а при изразеното недоволство / несъгласие / на подсъдимия е добавил още 20 евро, връчвайки сумата с репликата „добре ли е така”-вж. показанията на свидетеля /л.200 от н.о.х.д./, както и протокол от ВДС ”Звукозапис” т.3, л.114 от д.п./. Макар и косвено доказателство, че именно св.Ч. е направил предложението / да даде пари/ се съдържа в протокола на л.203 т.3 от д.п., визиращ предаването на процесната сума след деянието, като за същата е вписано „…сума, която е била предложена….”, показанията на св.Р., участващ в екипа по задържане на подсъдимия /л.204 от н.о.х.д./ „..Подставеното лице, което беше предложило подкупа е уведомило прокурора, че българското служебно лице е получило, приело подкупа”

Във връзка с това следва да се посочи, че липсват доказателства да е имало някаква информация, че подсъдимият е искал подкуп преди това, че е замесен в корупционни деяния, включително оперативна такава информация или от анонимен източник. Не е имало и данни за престъпни нагласи на подсъдимия за извършване на корупционно или др.деяние или че такъв подкуп е бил поискан от подсъдимия, т.е. че е имало основателни причини за провеждане на полицейската операция под прикритие, при която полицейските органи / агенти под прикритие се включват към вече започнало престъпление, а не го предизвикват. / пример за случай на корупция, при който ЕСПЧ не е намерил нарушение по чл.6 §1 от ЕКПЧ е делото Gorgievski v. the former Yugoslav Republic of Macedonia (Жалба №. 18002/02) при който обаче изрично е посочено, че към момента на предлагане на подкупа на жалбоподателя/ Gorgievski / полицията вече е имала информация, предполагаща, че жалбоподателят действително е поискал подкуп. / срв противното, когато не е имало такива данни и е намерено нарушението на чл.6 §1 от ЕКПЧ -Nosko and Nefedov v. Russia;/.

Съгласно практиката на ЕСПЧ провокация е налице, когато  агентите не се ограничават с пасивно установяване на престъпната дейност, а упражняват върху наблюдавания влияние, способно да го подбуди да извърши престъпление, което иначе не би извършил. „Налице е подстрекателство към извършване на престъпление от страна на полицията, когато действията на участващия полицай излизат извън рамките на пасивно разследване на престъпната дейност, за да се даде възможност да се установи престъплението, т.е. да се осигурят доказателства и да се започне наказателно преследване.”/. Furcht v. Germany.§48; виж в т.см. и. Ramanauskas v. Lithuania  §55   и сл.; Bannikova v. Russia §37  Pyrgiotakis v.Greece §20, 21/

В случая основните доказателства са получени вследствие полицейска операция под прикритие. Следователно  властите /обвинението/ трябва да са в състояние да докажат, че има основателни причини за провеждане на тази операция. Те трябва да притежават конкретни и обективни доказателства, показващи, че са предприети първоначални стъпки за извършване на деянията, предшестващи престъплението, за което съответното лице бива впоследствие наказателно преследвано /вж. в т.см. Bannikova v. Russia, , § 40, , Ramanauskas об. Lithuania  §§ 63 и 64, Veselov and Others v. Russia, § 90,, Nosko and Nefedov v. Russia §52). Очевидно е, че такива доказателства в конкретния случай не са налице. Не са налице и обективни доказателства или подозрения, показателни за предшестваща престъпна дейност или намерения – подсъдимият е неосъждан и срещу него не са водени предварителни разследвания /започването на наказателно преследване и повдигането на обвинение срещу подсъдимия е станало след процесната  операция- вж. т.2 л.57 от д.п./.Трудно би могло да се приеме и че полицейските органи в случая просто са се „присъединили” към една започнала престъпна дейност. Не е имало обективни доказателства, които предполагат, че е започнато криминално деяние преди намесата на полицейските служители.  Дори и да се приеме, че у подсъдимия е била налице предразположеност към извършване на криминално деяние / корупционно в случая/, то трудно би могло да се приеме, че съществуват обективни данни, че би го извършил без намесата на полицейските служители. Операцията очевидно е била насочена към всяко лице, което би се съгласило да приеме подкуп, а не конкретно спрямо подсъдимия.

Според съда полицията не просто се е „присъединила” към започнато престъпно деяние / подкуп/, а го е предизвикала

Посоченото се обосновава още повече с приложените ВДС ”Видеозапис” / касаещ даването и получаването на подкуп/, доколкото въпреки отразеното в хартиения носител какво и как се предава това изобщо не е видно при непосредствено гледане на видеозаписа. Видно от назначената и приета в тази връзка видеотехническа експертиза видеото е негодно за идентифициране на вещи, предмети и конкретни действия, забелязва се предаване на нещо между подсъдимия и св.Ч., но то /предметът/ не може да се определи по цвят, размери или контури. /л.397-398 от н.о.х.д./.Във втория ВДС „Видеозапис”, който би следвало да представлява момента на установяване на подсъдимия и задържането му, не се вижда момент, в който подсъдимият да хвърля парите /кадърът  е насочен към румънските полицаи, а следващия е тъмен и нищо не се вижда/, след което действително се вижда пари на земята между краката на събралата се група задържаща подсъдимия и самия подсъдим/.

В обвинителният акт се сочи, че подсъдимият е казал на св.Ч. че има проблем за разрешаване и с жестове и мимики дал да се разбере, че Ч. трябва да даде нещо в замяна на връщане на документите, при което свидетелят дал 70 евро. При липсата на възможност да се установи чрез  преглеждането на ВДС „Видеозапис” наличието на  жестове и мимики и при отговора на св.Ч. на изричен въпрос за жестовете на подсъдимия, с които е поискан подкуп, че св.Ч. потъркал пръсти както обикновено се говори, когато става въпрос за пари, не може да се потвърди, че подсъдимият действително е поискал подкуп с някакви абсолютно неопределени в обвинителния акт и непосочени от служителят под прикритие жестове, още повече, че последният говори за своите жестове във връзка с парите. Репликата на подсъдимия, за наличие на проблем у свидетеля за разрешаване също не би могло да се тълкува еднозначно, доколкото в продължителния преди това разговор на служителят под прикритие със св.П., служителят под прикритие говори за много проблеми – че са му откраднати документите, разбита колата, развалила се, бърза, за да не изпусне приятел, от когото да вземе пари. Друго би било, ако на ВДС „Видеозапис” се виждаха някакви жестове в тая насока от подсъдимия, но това не е така. И както вече се посочи, след като на служителят под прикритие подсъдимият вече му е бил върнал документите е липсвало каквато и да е причина последния да дава пари, тъй като е можело безпрепятствено вече да премине /проверката е завършена/. А че документите са дадени на свидетеля от подсъдимия преди предаването на парите е видно както от  писмения протокол към ВДС „Видео и звукозапис” относно възпроизвеждане на разговорите /л.114 т.3 от д.п./, така и от съставения от разследващия служител под прикритие с явна самоличност протокол по транферираното наказателно производство /л.157, т.3 от д.п./

Следва да се посочи, че не се установява и никакъв разговор между св.П. и подсъдимият, освен, че св.П. му е казал „М.” и му е подал документите на Ч.. Такъв разговор не е и отразен да е провеждан в писмения протокол възпроизвеждащ разговорите към ВДС”Видеозапис и звукозапис”, включително не е и посочен в протокола, съставен от св.Ч. по транферираното производство /л.157, т.3 от д.п./. В този смисъл заявеното при разпита в хода на съдебното следствие от св.Ч., че между румънския граничен полицай /св.П./ и българският граничен полицай било вече постигнато съгласие относно даването на пари от св.Ч. не намира опора в събраните доказателства и не е ясно ако беше така защо се е наложило св.Ч. да прави жестове с едната ръка, показвайки парите в другата.

Или съобразно изложеното липсват каквито и да са доказателства, че подсъдимият е поискал дар / пари/ от св.Ч.. Що се касае до приемане на предложените му такива -50 и впоследствие още 20 евро, с оглед посоченото по-горе следва да се изключат всички доказателства, придобити в резултат на констатираната провокация към извършване на престъпление. Доказателствата сочещи, че подсъдимият е приел тази сума са показанията на св.Ч., а че парите са били в подсъдимия при задържането му- протоколът при задържането в който е описано, че подсъдимият е изхвърлил парите, когато са го задържали и показанията на св.Р. / правил видеозаснемането при задържането/ и св.В. / от екип по задържането/. Доколкото може да се разбере от процесния протокол /л.105, т.3 от д.п./, в който е визирано, че подсъдимият е изхвърлил парите на земята присъствието на поемно лице е било при сравняване на номерата на банкнотите- в т.см. и показанията на св.Ф.Н. –л.207 от н.о.х.д./,. Процесния протокол /л.105, т.3 от д.п./ не личи да е съставян на място – в тази насока са показанията на св.Х.Х., С.С., както и отбелязания час на съставяне в самия протокол-/л.104 т.3 от д.п./-2:15ч. При това положение доказателство, че парите са приети от подсъдимия се съдържа само в показанията на св.Ч., а че са били в подсъдимия и ги е изхвърлил – в показанията на св.Р. и св.В., всичките полицейски служители, ангажирани със случая / последните двама свидетели пък доколкото са вписани във визирания по-горе протокол  не е съвсем ясно дали всъщност не са извършвали действия по разследването, при което пък не биха могли да бъдат свидетели в наказателното производство съгл. чл.118 ал.1 от НПК/. На тези показания на полицейските служители противостоят обясненията на подсъдимия, че не е искал и приемал пари, както и двете ВДС „Видеозапис” ,в които не се вижда както момент на предаване и приемане на пари, така и момент, в който подсъдимият да изхвърля пари. В конкретния случай обаче според съда дори и да се кредитират показанията на св.Ч. /относно приемане на подкупа/ и показанията на двамата полицейски служители ангажирани със случая / относно изхвърляне на парите от подсъдимия/ и да се приеме, че подсъдимият е приел процесната сума, с оглед визираното по-горе за наличието на провокация, съответните доказателства, получени вследствие на тази провокация следва да бъдат изключени. Дори и да се приеме, че подсъдимият е приел подкупа, то липсват каквито и да са доказателства ,че същия би извършил това престъпление, без активната намеса на полицейските служители – т.е. без направените жестове от полицаят под прикритие за пари, и добавянето на още пари след неодобрението от подсъдимия. Посоченото от св.Ч. „недоволство” от подсъдимия при показаната му банкнота от 50 евро следва да се посочи, че не би могло да се тълкува само по начина, визиран от свидетеля, а например, че подсъдимия отказва, но прибавяйки още 20 евро несъмнено служителят под прикритие го мотивира, подтиква да приеме подкупа.

Визираното дотук относно операцията проведена със служител под прикритие взето в своята цялост – досежно липсата на обективни данни или доказателства преди провеждане на операцията за престъпни деяния на подсъдимия или престъпна предразположеност,  съответно предшестваща престъпна дейност, съчетано със активните действия на служителят под прикритие, изразяващи се  в настояването бързо да премине въпреки нередностите по документите, защото колата му се развалила, бил взел кола от приятел и щял да отиде само до Ш. набързо да вземе едни пари, показване на банкнота от 50 евро от страна на служителя под прикритие със съответен знак /какъвто се прави когато се говори за пари/ и то след като документите са му върнати / вж. по-горе/ от подсъдимия, добавянето на още 20 евро с оглед несъгласието на подсъдимия според настоящия състав очертава наличието на подстрекателство / провокация, излизаща извън рамките на едно пасивно разследване. Според съда такова подбуждане е налице, когато служителите под прикритие поемат инициативата и подтикват лицето към престъпна дейност, която иначе не би била предприета, дори у лицето да е било налице предразположеност, налична готовност за извършване на престъпление, която готовност обаче е в латентно състояние и не би била реализирана, без намесата на агента под прикритие.

„Смисълът на забраната за подстрекателство към извършване на престъпление от страна на полицията се обосновава с това, че задачата на полицията е да предотврати и разследва престъплението, а не да го предизвиква” / Furcht v. Germany.§48/

 При това положение следва според настоящия състав да се приеме, че в случая по обвинението за приемане от страна на подсъдимия на дар от св.Ч. е налице полицейска провокация / полицейска клопка/, при което събраните доказателства по този начин следва да бъдат изключени доколкото не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда, с оглед на което и подсъдимият следва да бъде оправдан за това деяние на това основание. Липсват пък каквито и да са доказателства за поискването на дар от страна на подсъдимия.

В връзка с обвинението за това деяние следва единствено да се уточни, че не са събрани и каквито и да са доказателства, а няма и предявени такива факти в обстоятелствената част на обвинителния акт подсъдимият Ш. да е действал като посредник на св.П., като подкупа да е бил за последния. Посоченото се уточнява с оглед румънската присъда спрямо П., то която е видно, че е прието, че подсъдимият е бил посредник в получаване на подкупа от св.П.

Що се касае до обвинението срещу подсъдимия  ,че е поискал и приел дар от св.Х., то видно е че свидетелят е давал противоположни показания. В тази връзка разпитан по делегация заявява, че подсъдимият му е поискал подкуп /пари/ и свидетелят е дал левове и евро. В подсъдимият обаче при обиска му са намерени само левове и то почти толкова колкото е декларирал при застъпване на смяна –декларирал 26 лева, намерени 28 лева. Подсъдимият, когато св.И. е преминавал границата е бил на гише „вход” за Р.България”, а свидетелят се е явил на гише „Изход”, където заявява, че проверката му е извършена от български и румънски граничен полицай, след което българския граничен полицай излязъл от гишето и поискал от свидетеля пари. На трасе „изход” към този момент са били свидетелите Х.Х. и С.С.. Св. С. в показанията си посочва, че не си спомня кой е проверил турският гражданин Х., дали той или колегата /л.196 от н.о.х.д./. В показанията си св.Х. пък категорично сочи, че по това време е бил в кабината със св.С. на гише „изход” и  не е излизал, както и че не е видял подсъдимия преди задържането му от румънските полицаи. Както се посочи по-горе св.Х. е бил проверен в системата „АИС –Граничен контрол” и е преминал в 21:06ч. Безспорно установено е, че в посочения период от време на гише „изход” са работили от българска страна свидетелите Х.Х. и С.С., както и че турският гражданин е проверен в системата „АИС-Граничен контрол” с отразен час на преминаване на границата 21:06ч. Чрез паролата на влизане е можело в досъдебна фаза да се идентифицира българският граничен полицай , проверил Х., но към момента на разглеждане на делото в съда вече е невъзможно оглед изтеклия срок за съхранение на тази информация /вж. писмен отговор на л.244 от н.о.х.д.№374/2014 /, поради което е и невъзможно да се установи кой граничен български полицай е проверявал св.И. и дали въобще е вероятно това да е подсъдимия, при положение, че проверяващите на гише изход са били други и то двама,  от които единият заявява, че не е излизал от помещението /св.Х./, а още по-малко дали са искани и давани пари в тази връзка. Предвид изложеното, разнопосочните показания на св.Х., липсата на намерени при обиска на подсъдимия пари в евро ,за каквито говори св.Х., обстоятелството, че подсъдимият всъщност е бил проверяващ на гише „вход”, а на гише изход са били св.С. и Х., които според последния не са излизали, то обвинението за това деяние се явява недоказано. Налице са само показания на св.Х. / както се посочи разнопосочни/, които не се подкрепят от събраните други доказателства, а напротив поради което подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението за това деяние, доколкото същото не е доказано  - осъдителната присъда не може да почива на предположения.

Предвид изложеното по горе подсъдимият следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение

– по отношение на обвинението за деянието поискване и приемане на подкуп от 70 евро от св.Ч.- поради липса на доказателства за поискване и поради приемане наличието на полицейска провокация досежно приемането на подкупа.

-по отношение на обвинението за деянието поискване и приемане на подкуп от 20 лв. от св.Х. – поради недоказване на обвинението.

С оглед горното съдът призна подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.301, ал..1 във връзка  с чл.26, ал.1 от НК

 Разноските по делото на основание чл.190 ал.1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.

Веществените доказателства – пари в размер на 28 лв., които са били във владение на подсъдимия към момент на обиска, доколкото не са налице основания за отнемането им следва да бъдат върнати на подсъдимия.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

Окръжен съдия: