№ 2099
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502566 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2566/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ДЗИ-О.з.” ЕАД
гр.София ЕИК **** срещу решение №93 от 03.01.2024 г по гр.д.№10751/22 г на СРС , 182
състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на
ЗАД “А.” гр.София ЕИК **** сумата от 508,40 лева представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение „Каско“ и ликвидационни разноски по щета
№10017030101579 срещу застраховател по „ГО“ за нанесени имуществени вреди на л.а.
„Форд Куга“, с рег. №СВ **** ВТ, причинени в резултат на реализирано ПТП на 19.01.2017
г. в гр. София по вина на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. №СА **** НК , ведно със
законна лихва от 01.03.2022 г до окончателното заплащане на сумата, както ; сумата от
154,93 лева лихви за забава за периода от 1.03.2019 г. до 1.03.2022 г и сумата от 500 лева
разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , което противоречи на
събраните по делото доказателства . Не е доказан фактическия състав на регресното вземане
на ищеца , а СРС е приел несъществуващ механизъм на ПТП . Не трябва да се кредитира
САТЕ , защото същата е изготвена по оспорени от въззивника-ответник писмени
доказателства . Длъжностните лица от МВР не са очевидци на инцидента и са съставили
констативния протокол само по данни на И.Т., която твърди , че е пострадала при
инцидента. Показанията на Т. са непълни и неубедителни и няма данни водачът на л.а.
1
„Хюндай Санта Фе“, с рег.№СА **** НК да е причинил ПТП . Наказателното постановление
по случая не е връчено и не е влязло в сила , а липсва и влязла в сила присъда , която да е
задължителна за гражданския съд . Свидетелката Т. се е намирала в залата преди
извършване на разпита й , което поставя под въпрос достоверността на показанията й .
Трябва да се кредитират показанията на св.М. , че не е участвал в процесното ПТП .
Неправилно СРС не е допуснал допълнителна САТЕ , която да провери дали при
фабричната височина на двете МПС е било възможно да настъпят процесните щети .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Не се твърди от ищеца , че страничното огледало на л.а.
„Хюндай Санта Фе“, с рег.№СА **** НК е било увредено и това не е задължително .
Механизмът на ПТП е доказан с показанията на св.Т. , констативния протокол на МВР и
САТЕ . Не е нарушен чл.171 ГПК , защото двамата свидетели са разпитани в различни
заседания .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.01.2024 г
и е обжалвано в срок на 23.01.2024 г /по ел.поща/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел от фактическа страна , че не е спорно между страните , че
същите са съответно застраховател по „Каско“ и застраховател по „ГО“ на собственика на
увредения автомобил и на виновния водач . Според САТЕ механизмът на настъпване на
ПТП е следният . На 19.01.2017 г., около 08:50 часа, лек автомобил „Хюндай Сайта Фе”, с
рег.№ СА **** НК, се движи по ул. „Анна Ахматова“, и в района срещу № 9, водачът
предприема маневра изпреварване, при която реализира ПТП със спрелия от дясната му
страна лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ **** ВТ, след което напуска мястото на
ПТП. Всички увреждания по лек автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ **** ВТ, отразени в
описа на застрахователя се намират в пряка и причинноследствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Форд
Kyгa”, с рег.№ СВ **** ВТ, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 493,40 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между
15,00 лв. и 25,00 лв. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Форд
Kyгa”, с рег.№ СВ****ВТ, изчислена на база средни пазарни цени, включително при
използване на части от алтернативни доставчици, към датата на ПТП е 489,80 лв.
2
Според разпитания пред СРС свидетел И.Т. при процесния инцидент управляваният от
свидетелката лек автомобил „Форд Куга“ бил на ул.„****“, когато покрай него преминал
друг автомобил, който се движел бързо, и го ударил. В резултат на удара било счупено
страничното огледано на автомобила, управляван от свидетелката. Същата запомнила
номера на автомобила. Свидетелката заявява, че ул.„****“ е малка квартална уличка, на
която от едната страна има паркирали автомобили и разминаването между две коли става
трудно, и когато едната се движи много бързо, и не се съобрази, че трябва бавно да се
размине, се получава удар.
Според разпитания пред СРС свидетел Г. М. същият живее в гр. София, на ул. „****“.
Свидетелят заявява, че преди години получил призовка от КАТ – гр. София за това, че някой
е предявил претенции, че е ударил автомобила му на ул. „Анна Ахматова“. По това време
свидетелят шофирал джип „Хюндай Санта Фе“. Свидетелят отишъл в КАТ, дал обяснение, в
което казал, че не е имал участие в ПТП, описал, че няма щети по колата, след това и от
КАТ - София огледали автомобила и случаят приключил. Свидетелят твърди, че всичките
му автомобили винаги са били застраховани в „ДЗИ-О.з.“ АД. Свидетелят не е завеждал
щета към застраховател във връзка с този случай. Заявява, че няма спомен някога през
живота си да е имал удар с друг автомобил на ул. „Анна Ахматова“ и никога не е имал ПТП
на тази улица. Свидетелят твърди, че ул. „Анна Ахматова“ не е много тясна , но обикновено
има много паркирали коли и е трудно разминаване на две коли, трябва да се изчакват.
Съгласно протокол за ПТП, рег. № 2017-1022-287 съставен по данни на водача на автомобил
„Форт Куга“, рег.№СВ **** ВТ – И.Т. , автомобил с рег. № СА **** НК се движи по ул.
„Анна Ахматова“ в посока бул. „Александър Малинов“ и срещу № 9 става участник в ПТП с
автомобил „Форт Куга“, ДР № СВ **** ВТ, и напуска мястото на ПТП.
Според декларация от 17.02.2017 г пред КАТ от свидетеля Г. М., на 19.01.2017 г.
свидетелят е пътувал с колата си по ул. „Анна Ахматова“, но не е разбрал да е
настъпил удар между неговия автомобил и друг автомобил и по неговия автомобил нямало
никакви следи от удар.
Според наказателно постановление № 17-4332-006030/02.05.2017 г. на Г. М. е наложено
административно наказание „глоба“ за това, че на 19.01.2017 г., около 08:30 ч. при движение
по ул. „Анна Ахматова“ в посока към бул. „Александър Малинов“ управлявал л.а.
„Хюндай“, с рег. № СА **** НК и срещу бл.514, поради недостатъчен контрол върху
управляваното МПС реализирал ПТП с л.а. „Форд“ с рег. № СВ **** ВТ, след което не
спрял, за да установи последиците от ПТП. Няма данни за връчване на наказателното
постановление на Г. М. , съответно за влизане на същото в сила .
Между страните не се спори, че към датата на ПТП за увредения л.а. „Форд“ с рег. №СВ
**** ВТ е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със
ЗАД „А.”, Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № 0306X0245864 и период на
застрахователното покритие 14.10.2016 г. - 13.10.2017 г. Ищецът е заплатил сума в размер
на 493,40 лв. по фактура № **********, издадена „Мото - Пфое" ЕООД за замяна и ремонт
на увредения детайл. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
3
писмени доказателства - застрахователна полица, общи условия, възлагателно писмо,
фактура, платежно нареждане от 13.03.2017 г.
Според СРС при съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и
САТЕ трябва да се приеме , че процесното ПТП е настъпило при движението на автомобил
„Санта Фе“ с рег. № СА **** МК по ул. „Анна Ахматова“, където срещу № 9 водачът
реализира ПТП с движещия се от дясната му страна автомобил „Форт Куга“ с ДР № СВ ****
ВТ, което обективно и неизбежно е довело до увреждане на автомобил „Форт Куга“,
изразяващо се в счупване на ляво странично огледало за обратно виждане. Водачът на
автомобил „Санта Фе“ с рег. № СА **** напуска местопроизшествието без да спре.
Между показанията на св.Т. и св.М. няма противоречие. Твърденията на свидетеля М., че не
помни да е участвал в процесното ПТП кореспондират с описаното от свидетелката Т.
поведение на водача на лекия автомобил с рег. № СА****НК, който след като минава
покрай управлявания от нея лек автомобил (по това време същият е бил паркиран) и
реализира ПТП чрез удар в лявото странично огледало за обратно виждане, продължава
движението си без да спре.
Според СРС напълно е възможно свидетелят М. да не е възприел настъпването на
процесното ПТП, още повече, че щетите от същото се ограничават до лявото странично
огледало за обратно виждане на лекия автомобил рег. № СВ****ВТ. Същевременно обаче
фактът, че свидетелят М. не е възприел процесното ПТП и не е спрял за изясняване на
последиците от него не представляват обстоятелства , които изключват противоправното
поведение и вината за настъпването на ПТП .
Според СРС трябва да се кредитират изцяло показанията на св.Т., че именно водачът на лек
автомобил рег. № СА****НК е нанесъл щетите по управлявания от нея лек автомобил .
Установява се , че свидетелят М. живее именно на ул. „****“ и че на 19.01.2017 г. е
управлявал лекия си автомобил рег.№ СА****НК по тази улица (така декларацията от
17.02.2017 г., представена пред КАТ), като тези обстоятелства са в подкрепа на твърденията
на свидетелката Т.. Следователно по делото е доказано, че действията на водача на
автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № СА****НК съставляват граждански деликт. Той е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.20 ал.1 ЗДвП.
Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са
настъпили твърдените увреждания на застрахования при ответника автомобил , а вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Според СРС няма данни за съпричиняване на ПТП от водача на л.а. „Форд Куга“ . От
показанията и на двамата свидетели се установява, че ул. „****“ е тясна улица, като предвид
паркиралите МПС от едната страна на улицата, разминаването между автомобилите е
затруднено. Неоснователно е възражението на ответника за погасителна давност , защото
регресните суброгационни искове на застрахователя по „Каско“ се погасяват с изтичане на
общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД , като давността започва да тече от
момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица, а не от
момента на настъпване на застрахователното събитие. Ищецът е изплатил обезщетение на
4
13.03.2017 г , а исковете са предявени на 1.03.2022 г., т.е преди да е изтекъл 5-годишния
давностен срок.
Решението на СРС е правилно , като водещите му мотивите се споделят и от настоящия
съд . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“
има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките
за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от
застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
виновния водач.
В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването
на процесното ПТП и за неговия механизъм – констативен протокол за ПТП , свидетелски
показания на св.Т. и св.М. и САТЕ . Ищецът е заплатил за ремонта на увредения л.а. „Форд
Куга“, с рег. №СВ **** ВТ .
Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св.Т. , според
които именно водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. №СА **** НК е причинил
процесното ПТП като при изпреварване удря спрелия от дясната му страна лек
автомобил „Форд Kyгa”, с рег.№ СВ **** ВТ, като чупи лявото му странично огледало ,
след което напуска мястото на ПТП. САТЕ потвърждава посочения механизъм на ПТП .
Вярно е , че длъжностните лица от МВР не са очевидци на инцидента , но същите са
посетили мястото на ПТП и са установили нанесените щети и вероятната причина за
настъпването им .
Водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“ е нарушил чл.20 ЗДвП и чл.25 ЗДвП за съобразяване с
пътните условия и с положението на л.а. „Форд Куга“ при разминаване между двете МПС .
Показанията на св.Т. не са „дискредитирани“ поради факта , че същата не е била изведена от
съдебната зала преди започване на разпита й . Действително , подобно извеждане от залата е
препоръчително и се практикува от съдилищата , без да е изрично уредено в ГПК . Чл.171
ал.1 ГПК предвижда друго задължително изискване - свидетеля да не присъства на разпита
на друг разпитан преди него свидетел . Дори да е извършено такова процесуално нарушение
, от него не следва , че съответните свидетелски показания са напълно негодни и не трябва
да се вземат предвид от съд . Отделно , в случая преди разпита на свидетеля Т. съдът не е
извършил процесуални действия и не са протоколирани изявления на страните , които да са
повлияли на показанията на свидетеля .
Показанията на св.М. , че не е участвал в процесното ПТП не трябва да се кредитират .
Същите противоречат на декларация от 17.02.2017 г пред КАТ , в която М. признава , че на
19.01.2017 г е пътувал с колата си по ул. „Анна Ахматова“, но не разбрал да е ударил
процесния автомобил . Цялостното поведение на св.М. е недобросъвестно , същият е
напуснал ПТП , а пред СРС се е явил да свидетелства едва след като съдът е постановил
5
принудителното му довеждане . Самият механизъм на ПТП – удар по странично огледало на
спрял автомобил - допуска лесна възможност за напускане на произшествието от виновния
водач . Последният е в движение , не е принуден да спре по технически причини и може
бързо да се укрие и да избегне гражданска и административно-наказателна отговорност , ако
не бъде видян номера му или на място няма видео-заснемане .
Без значение е дали наказателното постановление по случая е влязло в сила. Същото така
или иначе не е задължително за гражданския съд , а по делото са събрани вече
коментираните доказателства .
Правилно СРС не е допуснал допълнителна задача на СТЕ , която да изследва и сравни
увредените детайли на двете превозни средства . По делото не са представени от ответника
данни , вкл.снимков материал за увредените детайли по л.а. „Хюндай Санта Фе“, с рег. №СА
**** НК , а св.М. не признава да е участвал в процесното ПТП . Следователно САТЕ не би
могла да извърши оглед и да даде заключение по поставената задача за допълнителна САТЕ
от страна на ответника , която задача е допълнително уточнена във въззивната жалба .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна в
размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №93 от 03.01.2024 г по гр.д.№10751/22 г на СРС , 182 състав .
ОСЪЖДА “ДЗИ-О.з.” ЕАД гр.София ЕИК **** да заплати на ЗАД “А.” гр.София ЕИК ****
сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6