№ 10810
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.ИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от И.ИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело
№ 20221110101446 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че срещу него е образувано изп. д. № 20148560402073 при ЧСИ Б. Това изп.
дело било образувано по издаден в полза на ответника изпълнителен лист от
дата 21.05.2014 г. по гр. д. №6942/2014 по описа на СРС, 113 с-в, за следните
суми: 380.12 лв. главница, 125 лв. разноски по делото. Ищецът поддържа, че
вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност, което обуславя
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Отговор на исковата молба от ответника „УКФ“ ЕАД не е депозиран в
законоустановения срок.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от
1
фактическа страна и правна страна:
Предявените искове се основават на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, както и че ответникът не е
надлежно легитимиран да иска принудително изпълнение на процесните
вземания.
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с
процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат
означава установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение, а не че вземането не
съществува.
Що се отнася до основателността на искa съдът намира следното:
В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към настоящия казус, се
казва, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като
обявява Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило
сила. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на
прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то
настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното
производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е
поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат
предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване
на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.
2
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в
мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия,
(независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
По делото не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на
дата 21.05.2014 г. по гр. д. №6942/2014 по описа на СРС, 113 с-в, за следните
суми: 380.12 лв. главница, 125 лв. разноски по молба на ответника през 2014
г. е oбразувано изп. д. № 20148560402073 при ЧСИ Б.
Изпълнителни действия по него не се установява да са извършени. Така
към момента на подаване на исковата молба- 12.01.2022 г. погасителната
давност е изтекла. Исковата претенция следва да бъде уважена.
В полза на ищеца следва да се присъдят 350 лв. разноски.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от И. Е. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „Разсадник- Коньовица“, бл. 10, вх. Б,
ет. 4, ап. 49, срещу „УКФ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, адрес иск с правно основание чл.439, че И. Е. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ......, не дължи на „УКФ“ ЕАД ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, следните суми:
следните суми: 380.12 лв. главница, 125 лв. разноски по делото, за които е
издаден изпълнителен лист от дата 21.05.2014 г. по гр. д. №6942/2014 по
описа на СРС, 113 с-в.
ОСЪЖДА „УКФ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, адрес да заплати на И. Е. И. , ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ...... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 350 лв.
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4