СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 9083 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 355573 от 07.03.2018 г., постановено по гр.д. № 20149/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 63 състав, е осъдено Министерство на енергетиката да заплати
на „Б.Е.“ ЕООД, на основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 266,
ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, сумата 19800 лв. - възнаграждение за изработен технически проект
за „Авариен водоотлив и анализ на устойчивостта на
терена на източния борт на рудник „К.”, определен за
финансиране, съгласно чл.1, т.4 от ПМС № 92 от 17.04.2015 г., и съгласно
съставена от [фирма] фактура № 170/15.06.2015 г., ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба (08.04.2016 г.) до окончателното
изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Министерство
на енергетиката (МЕ). Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че своевременно още с отговора на исковата молба ответникът
е оспорил представителната власт на служителя, подписал фактурата и приемо-предавателния протокол. Посочва се, че фактурата не
е осчетоводена от МЕ. Поддържа се, че чл. 301 ТЗ е неприложим за процесния случай. Релевират се
доводи, че МЕ не е страна по представения по делото договор е недопустимо
договарянето в тежест на трето лице.
Ответникът по
жалбата в законоустановения срок не е депозирал
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима.
СРС е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума срещу
изпълнение на възложена работа; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
От представената по делото фактура №
170/15.06.2015 г. се установява, че същата е издадена от ищцовото
дружество за сумата от 19 800 лв. с ДДС и е подписана от В.Я., за който
ответникът признава, че е служител на Министерство на енергетиката на длъжност
„директор“ на Дирекция „Управление при кризисни ситуации“ към момента на
подписване на фактурата. Същият служител е подписал и представеният по делото приемо-предавателен протокол за предаване от ищцовто дружество на технически проект „Авариен водоотлив и анализ на устойчивостта на терена на източния борт на рудник „Кремиковци“, финансиран по ПМС № 92/2015
год. И двата документа да подписани от В.Я., като служител на Министерство на
енергетиката. Действително от Устройствения правилник
на Министерство на енергетиката и Вътрешните правила за възлагане на обществени
поръчки не се установява директорът на Дирекция „Управление при кризисни
ситуации“ да има право да представлява МЕ при сключване на договор за
изработка. Видно от кореспонденцията между двете страни ищцовото
дружество е входирало в регистратурата на МЕ писма
във връзка с изпълнението на проекта и дължимото заплащане, като ответникът не
твърди и не доказва да се е противопоставил на изпълнението. Писмото относно
дължимото възнаграждение съдържа резолюция да се докладва именно на служителя В.Я.
за предприемане на спешни действия. Писмото на Столична община до МЕ с искане
да се предприемат действия относно показването на водите в район „Кремиковци“
също съдържа резолюция да се докладва на служителя Я..
От съвкупния анализ на извънсъдебната
кореспонденция между двете страни преди завеждане на настоящото дело, въззивният съд прави правния извод, че макар фактурата и приемо-предавателния протокол да са подписани от лице,
което няма правомощията да представлява МЕ, то ответникът е знаел за
извършването на процесния проект и не се е
противопоставил на изпълнението и приемането му, поради което между страните по
спора са налице валидни облигационни правоотношения по договор за изработка, по
силата на който ищцовото дружество е изпълнило
задължението си, а ответникът няма твърдение или данни да е заплатил възнаграждение.
По отношение на размера на претендираното възнаграждение, настоящият състав намира, че
доколкото липсват изложени аргументи във връзка с правилността на обжалваното
решение, то същото с оглед пределите на въззивния
контрол, очертани в чл. 269 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
По
разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за
въззивното производство има ответникът по въззивната
жалба, но такива не се претендират.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 355573 от 07.03.2018 г.,
постановено по гр.д. № 20149/2016 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.