Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 19.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 9916 по описа
за 2015 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от „Х.а.р.Б.” ООД против „В.” ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр
чл. 535 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 21.06.2010г. ответникът издал в негова полза запис на
заповед за сумата от 44 776.80 евро с падеж 01.07.2012г. Записът на заповед бил
издаден, като обезпечение, за вземане на ищеца по договор за финансов лизинг №
*********/20.12.2007г. и споразумение № *********/21.06.2010г. към договора за
финансов лизинг, което задължение било изискуемо и не било погасено. Ищецът се
снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за
сумата от 44 776.80 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, срещу която ответникът
възразил, поради което заповедта не могла да влезе в сила. Предвид изложените
доводи, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи по
запис на заповед от 21.06.2010г. сумата от 44776.80 евро, ведно със законната
лихва от 21.11.2013г. до окончателното изплащане. Претендира направените в
исковото и в заповедното производство разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: за същото
задължение, предявено, като частично, било образувано друго дело – гр.д. №
40755/2015г. на СРС; между страните не съществувало каузално правоотношение,
което записът на заповед да обезпечава; записът на заповед не бил автентичен в
частта, относно подписа на издателя; клаузата на чл.2 от споразумение от
21.06.2010г. била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като за
задължение от 243 718.06лв. страните се споразумели да бъдат издадени
записи на заповеди за сума в размер общо на 528 339.44лв., която надхвърляла
многократно общият размер на задълженията, чието изпълнение следвало да
обезпечи.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ:
За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже: 1/съществуването на запис
на заповед от 21.06.2010г. с посоченото от него в ИМ съдържание; 2/да докаже,
че ответникът е издател на записа на заповед; 3/да е настъпил падежът по записа
на заповед; 4/да докаже съществуването на задължението по каузалното
правоотношение, което твърди, че е обезпечено със записа на заповед.
Видно от запис на заповед от 21.06.2010г./л.24/
ответникът е поел задължение безусловно и неотменимо, на падежа – 01.07.2012г., да плати на „Х.А.-А.-Л.”
ООД сумата от 44 776.80 евро. От
публичния сайт на Търговския регистър се установява, че „Х.А.-А.-Л.” ООД е
старото наименование на „Х.А.Р.Б.” ООД – ищец по делото.
Неоснователно е възражението на ответника, че
за същото вземане по същия запис на заповед било образувано друго дело – 40755/2015г.
на СРС, 57 състав. От представения от ответника препис от ИМ по гр.д. № 40755/2015г. на СРС, 57 състав/л.62-63/, се
установява, че касае друг запис на заповед, който е с падеж – 01.07.2011г.,
различен от падежа на записа на заповед по настоящото дело – 01.07.2012г..
Спорен въпрос по делото е дали записът на
заповед е подписан от законния представител на ответното дружество.
От заключението на графологическата
експертиза, което съдът приема, се установява, че подписът под записа на
заповед е на Ц.И.П., за който страните не спорят, че е законен представител на
ответното дружество към датата на издаване на записа на заповед.
Обстоятелството, че Ц.И.П. е законен представител на ответното дружество към
21.06.2010г., се установява и от публичния сайт на Търговския регистър.
Записът на заповед е издаден в
изискуемата от чл.535 от ТЗ форма и е редовен от външна страна. Посочването на
ЕИК на поемателя не е сред задължителните реквизити на записа на заповед. Поемателят
е достатъчно ясно индивидуализиран чрез посочване наименованието на фирмата,
правноорганизационната форма на търговеца, седалището и адреса му на управление.
Ищецът с допълнителна ИМ въведе, като предмет на делото, наличие на
каузално правоотношение, което записът на заповед обезпечавал, възникнало по
силата на договор за финансов лизинг № *********/20.12.2007г. и споразумение от
21.06.2010г.
Видно от споразумение от 21.06.2010г./л.102-105/ страните са приели за
установено в отношенията помежду си, че ответникът дължи на ищеца по договор за
финансов лизинг *********/20.12.2007г. сумата от 243 718.06лв. с включен
ДДС./чл.3 от споразумението/. Със споразумението ответникът е поел задължение
да заплати тази сума на равни вноски с определен падеж в периода 15.07.2010г. -
15.12.2011г./чл.3/. Наред с това ответникът се е задължил да заплаща регулярни
месечни вноски, съгласно актуален погасителен план и новите общи
условия, приети от страните./чл.4/.
Съгласно чл.2 от споразумението, ответникът е поел задължение да издаде
обезпечения в полза на ищеца под формата на записи на заповед, както следва: за
сумата от 243 718.06лв. с падеж 21.06.2010г., за сумата от 87 575.81
лв. с падеж 01.07.2010г., за сумата от 87 575.81 лв. с падеж 01.07.2011г.
, за сумата от 87 575.81лв. с падеж 01.07.2012г. и за сумата от
21 893.95лв. с падеж 01.07.2013г.
Общият размер на задълженията по записите на заповед е 528 339.44лв.
Така представеното споразумение от 21.06.2010г. установява, че записът на заповед
от 21.06.2010г. обезпечава изпълнение на задължения по чл.4 от споразумението с
настъпил падеж в периода 01.07.2011г. - 01.07.2012г./чл.2/.
Спорен въпрос е дали чл.2 от споразумението е нищожен, на основание чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Ответникът направи
възражение, че записите на заповед били на обща стойност от 528 339.44лв.,
а обезпечавали далеч по-малък размер на задължение от 243 718.06лв.,
поради което клаузата противоречала на добрите нрави.
Възражението е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл.2 от споразумението, ответникът е поел задължение да
издаде обезпечения за задълженията по
споразумението в полза на ищеца под формата на общо пет записа на заповед, един от които е процесният запис на заповед.
Общият размер на задълженията по записите на заповед е 528 339.44лв.
Общият размер на паричните задължения, поети от ответника по споразумението,
е 766 806.84лв./267 451.05 евро
+ 243 718.06 лева/, а
не 243 718.06 лева. /чл.3 и чл.4 от споразумението/. Съгласно чл.4 от
споразумението, ответникът е поел задължение да заплати не само сумата от 243 718.06
лева по чл.3, но и месечни вноски в евро, съгласно актуален погасителен план
по чл.4 от споразумението, като в текста на чл.4 изрично е посочено, че задължението
по чл.3 се заплаща наред със задълженията по чл.4 от споразумението. Видно от
актуалния погасителен план, предвиден в чл.4, общият размер на задълженията по
него е 267 451.05 евро с ДДС, които
по стойност са равни на 523 088.78 лева./л.108-109/. Така общият размер на задълженията по
чл.3 и по чл.4 от споразумението е 766 806.84 лева./243 718.06лв.+523
088.78лв., представляващи левовата равностойност на 267 451.05 евро/. Целта на клаузата на чл.2 от договора е да
обезпечи изпълнението на задълженията и да осигури бързо и лесно събиране на
вземанията при евентуално неизпълнение. Съпоставянето на общия размер на
задълженията по споразумението от 766 806.84лв. с общия размер на
задълженията по записите на заповед – 528 339.44лв., не сочи на свръхобезпеченост,
която да накърнява принципа за справедливост в търговските правоотношения.
По отношение на процесния запис на заповед от 21.06.2010г. с падеж
01.07.2012г. същият обезпечава изпълнение на задължения, чийто падеж е настъпил
след 01.07.2011г. до 01.07.2012г. по чл.4 от споразумението, тъй като за
задълженията с настъпил падеж преди 01.07.2011г. има издадени други записи на
заповед./чл.2 от споразумението /
От актуалния погасителен план се установява, че задълженията по чл.4 от
споразумението за периода 01.07.2011г. - 01.07.2012г. са общо в размер на 44 776.80
евро, за каквато сума е издаден процесният запис на заповед.
Липсват доказателства, а и не се твърди ответникът да е заплатил тези
задължения на ищеца, поради което по делото е доказано, че е възникнало и
съществува задължението по чл.4 от споразумението от 21.06.2010г., чието
изпълнение обезпечава записа на заповед от 21.06.2010г. с падеж 01.07.2012г.
Предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство разноски в
размер общо на 6628.78 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.” ЕООД със седалище и адрес на управление:***, че дължи
на „Х.а.р.Б.” ООД със седалище и адрес на управление:***-3, на основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, сумата от 44 776.80 евро по запис на заповед от 21.06.2010г.
с падеж 01.07.2012г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2013г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.12.2013г. по
чгр.д. № 48437/2013г. на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД да заплати на „Х.а.р.Б.” ООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер общо на 6628.78
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :