№ 1819
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110103990 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от С.К. Г.- Манолова, чрез адв. А. против
Д. Т. Г. и М. Б. Г., и двамата чрез адв. Ч. иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици на дворно място,
представляващо УПИ XV -598, кв.26 по плана на гр.Аксаково с площ 820 кв.м при граници:
улица, УПИ XVI -597, XIV -957, VI-606, II 594, III-593, ведно с построената в дворното място
жилищна сграда на два етажа с РЗП 120 кв., първият етаж състоящ се от входно атре, баня с
тоалетна, кухня, стая и три складови помещения, а вторият етаж от коридор, три стаи и
помещение, предвидено за баня.
Ищецът твърди да е собственик на процесния имот, като собствеността е придобил
както следва: Имотът е придобит от ищцата през лятото на 2002г. по силата на неформален
договор за дарение от баща й Кръстю Г. Г.. На свой ред бащата на ищцата е придобил
собствеността върху имота по силата на неформален договор за продажба през пролетта на
1991 г. срещу цена от 3500 лева от Сава Костадинов Меджитев и Пена Цонева Меджитева.
Междувременно на 08.12.2004г. Пенка Цонева Меджитева е извършила доброволна делба с
Цанка Гешева Димитрова и Иван Жечев Иванов, на които преди това е продала ид. части от
имота. По силата на договора за делба на Меджитева е възложен в дял процесния имот.
Още преди делбата обаче към 1990г. двата имота, които са обособени с договора за делба са
били реално поделени на място. Твърди се, че след придобиване собствеността върху имота
с двата неформални разпоредителни акта (договор за продажба и договор за дарение),
ищцата, а преди това баща й са упражнявали фактическа власт чрез праводателите си Сава
Костадинов Меджитев и Пена Цонева Меджитева. Ищцата е станала собственик на имота
по силата на упражнявано от нея давностно владение в периода 2002- 15.12.2004г. и чрез
присъединяване на владението на своя праводател в периода от 1991г. През цялото време
Меджитеви, а след смъртта на Меджитев (10.06.2004г.) само Пена Меджиева е държала
имота за ищцата и баща й. Меджитеви са били уведомени от бащата на ищцата за
извършеното в нейна полза дарение. Приживе Сава Костадинов Меджитев е искал да
прехвърлят имота по нотариален ред, но ищцата е отклонила предложението му, тъй като
Меджитев е имал сериозни здравословни проблеми. Г-жа Манолова е отлагала продажбата,
за да поддържа духа на братовечед си Сава Меджитев. По-късно Пенка Меджитева
1
предложила да сключат с ищцата предварителен договор за покупко-продажба за имота, но е
поискала още 8000 евро, с които ищцата не разполагала. По-късно Меджитева сключила с
майката на ищцата предварителен договор за покупко-продажба на имота, като постигнали
съгласие, че окончателен договор ще се сключи с ищцата.
Поддържа се, че през 2008г. Пена Меджитева се оплакала, че лице на име Минков
Борисов Г. разбил катинара на имота и поскал от Меджитева да напусне имота. По-късно
Меджитева си спомнила, че през 2004г. Дена Георгива и съпругът й М.Г. я завели при
нотариус, където Меджитева подписала нещо, но не си спомняла какво точино. Не й било
обяснено, че продава имота.
Оспорва се ответниците да са придобили собствеността по отношение на процесния
имот с НА № 124, том V, рег.№ 7695, дело № 833/2004г. на СВ, тъй като към датата на
продажбата Пена Цонева Меджитева не е била собственик на имота, а същият е придобит по
давност от ищцата. Продажбата не е произвела вещно-прехвърлително действие. Оспорва се
ответниците да упражняват фактическа власт върху имота.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с
който оспорват предявения иск. Позовават се, че са придобили вещни права върху имота по
сила на договор за покупко-продажба във формата на НА № 124, том V, рег.№ 7695, дело №
833/2004г. на СВ, като праводателят им Пена Меджитева е запазила правото си на ползване.
След придобиването на имота ответниците са декларирали това обстоятелство по реда на чл.
14 от ЗМДТ. В периода 15.12.2004г. до 2008г. ответниците са били в добри отношения с
прехвърлителя си, извършили са подобрения в имота. Поддържа се, че с влязло в сила
решение по гр.д. №1237/2010г. е отхвърлен предявения от Пена Меджитева срещу
ответниците по настоящото дело иск за унищожаване на договора за покупко-
продажба. Сочи се, че след смъртта на Пена Меджитева на 26.05.2018г., ответниците нямат
достъп до имота, а същият се владее от ищцата и трети за спора лица. Ищцата и третите
лица се опитвали да се снабдят с КНА за имота.
Оспорва се ищцата да е придобила вещни права върху имота по силата на договор за
дарение, тъй като не е спазена изискуемата форма за съставяне на акта. Оспорва се ищцата
да е владяла имота в срока, на който се позова.
Въз основа на изложеното настоява а отвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
становищата си по спора.
Страните са представили подробни писмени бележки, в които са развили правните си
доводи по спора. В писмените бележки, ангажирани от ищцата са изложени съвсем нови
фактически твърдения, които съдът не следва да обсъжда.
1. За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Видно от НА за придобит имот по давност и по наследство № 43, том VII, дело №
2639/1979г. на варненски нотариус Костадин Г. Меджитев е признат са собственик на
недвижим имот, находящ се е с. Аксаково, а именно дворно място от 1380 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 396, заедно с построените в дворното място жилищна сграда и
стопанска постройка.
От договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 130, том XVII, дело №
4721/1990г. на варненски нотариус/л. 10/ се установява, че Пена Цонева Меджитева и Сава
Костадинов Меджитов са се разпоредили в полза на Иван Жечев Иванов с и Цанка Гешева
Димитрова с 500 кв.м. идеални части от имот целия с площ 1150 кв.м., представляваща
дворно място, находящо се в с.Аксаково, ул. „Илия Димитров“ № 36, предсталяващо парцел
XII -396 в кв. 26 по плана на селото, с изключение на находящата се в имота постройка.
По силата на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, сключен с
нотариална заверка на подписите на страните рег. № 95, том V, рег. 7520/2004г. на нотариус
2
рег. № 363 НК от 8.12.2004г. Пена Цонева Меджитева и Цанка Гешева Димитрова и Иван
Жечев Иванов, Пенка Цонева Междижитева е получила в дял и изключителна собственост
дворно място, находящо се в гр.Аксаково, представляваща УПИ XV -598 в кв. 26 по плана
на гр.Аксаково, с площ 820 кв.м при граници и съседи УПИ № № XV -597, II-594, VI-606,
XIV-957.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 124, том V,
рег.№ 7695, дело № 833/2004г. на СВ Пена Цонева Меджитева е прехвърлила на Д. Т. Г. по
време на брака й с Минков Борисов Г. недвижим имот, представляващ дворно място с площ
от 820 кв. м, съставляващо УПИ № ХV-598 в кв. 26 по плана, при граници и съседи УПИ №
№ XV -597, II-594, VI-606, XIV-957, ведно с построените жилищна сграда и стопанска
постройка, като продавачът Пена Цонева Меджитева си е запазила правото на ползване
върху имота.
С влязло в сила решение по гр.д. №1237/2010 г.по описа на Варненски окръжен съд e
отхвърлен предявения от Пена Цонева Меджитева срещу ответниците по настоящото дело
Д. Т. Г. и Минков Борисов Г. иск за унищожаване на договор, сключен на 15.12.2004 г. с НА
№ 124, т. V, рег. № 7695, дело № 833/04 г. ВН № 363 за продажба на недвижим имот в гр.
Аксаково, Варненска обл., представляващ дворно място с площ от 820 кв. м, съставляващо
УПИ № ХV-598 в кв. 26 по плана, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска
постройка, основан на твърдение, че е била умишлено въведена в заблуждение от другата
страна – Д.Т.Г. и от трето лице, че сключва договор за прехвърляне на имота срещу
задължение за издръжка и гледане, на основание чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД. Видно от мотивити на
постановеното по делото решение по реда на чл. 176 от ГПК ищцата Пена Меджитева е дала
обяснение, че е „искала да прехвърли имота срещу задължение за издръжка и гледане“.
По делото на л. 128 е приложена жалба от Пена Цонева Меджитева до началника на
РПУ-гр.Аксаково, в която са изложени оплаквания за това, че Меджитева е дала къщата си
на М.Г. срещу гледане, но в момента страните разтрогват договора.
От показанията на свидетеля Светлана Йорданова Стойкова, без родство и дела
със страните, съсед на процесния имот,се установява следното: Свидетелката е закупила
имота си от Пена с доброволна делба. Когато запупили имота, предоставили на Пена
съгласие да продаде собствения си имот на ответниците Г.и. 4-5 години след продажбата,
обаче Пена обвинила свидетелката за даденото съгласие, вярвайки че свидетелката я е
излъгала във връзка с продажбата на имота. Пена не е споделяла, обаче пред свидетелката,
че не е искала да продаде имота. Свидетелката е считала Пена за собственик на имота до
преди продажбата на Г.и. Пред свидетелката Пена не казвала, че държи имота за другигу.
Свидетелката не познава Кръстю.Освен ответниците – семейство Г.и свидетелката не е
виждала други хора да стопанисват имота и да се грижат за Пена. Едва преди 1-2 години
свидетелката Стойкова е видяла две жени, които са предприели почистване на имота. Това
лято двете жени отново дошли, обрали гроздето, седяли в имота.
От показанията на свидетеля Мария Тодорова Павлова, без родство и дела със
страните и чиито имот е в съседство на процесния имот се установява следното:
свидетелката познава Пена и Сава, тъй като са били съседи, една ограда ги деляла, дълги
години живяла в добросъседски отношения с тях. Свидетелката знае, че Пена е собственик
на имота, а след смъртта на мъжа й Пена решила да продаде имота на сем. Г.и, тъй като не
можела да се грижи вече за сина си. След като купили имота в продължение на няколко
години сем. Г.и идвали редовно. В един момент спрели да идват. Първоначално Пена била
изключително благодарна за грижите, които Г.и полагали за нея, но изведнъж се обърнала
срещу тях без да сподели защо. Този обрат свидетелката свързва с връщането на
племеницата й от Ловеч около 3-4 години след продажбата на имота. Докато Пена е била
жива свидетелката не е виждала други хора да стопанисват имота. Свидетелката е чувала за
С.К. Г., знае, че е дъщеря на Кръстю Г., но няма визуална представа за нея. Свидетелката е
3
считала Пена за собственик на имота.
Свидетлката Наска Г. Кръстева познава ищцата С.К. и нейните родители от 1963
г., когато се е заселила в Аксаково. Някога свидетелката работела в с. Ботево, къде живеели
родителите на ищцата. Веднъж когато се връщала от работа майката на ищцата Недка
помолила свидетелката да й занесе сирене, мляко, домати. Когато отишла в дома й, видяла
Кръстю да се задава откъм градината, носейки трева. На въпроса на свидетелката от къде
носи тази трева Кръстю отговорил: „Имаме и друг имот, малко по-надолу от нашата
градина, ходя от там да събирам трева да храня кокошките и патиците“. Кръстю споделил
още със свидетелката, че купил имота на Пена и Сава, защото Савата бил болен и Пена се
нуждаела от средства. Кръстю имал намерение имотът да остане за дъщеря му Славка.
Свидетелката не помни датата на случката, но счита, че е преди 20- 30 години.
В периода 1977-1976 г. свиделката работeла заедно с Пена на летището. Когато
свидетелката узнала, че част от двора на Пена е продаден, последната й обясила, че е
продала и дугата част на къщата, защото й трябвали пари да лекува Сава. След като бащата
на Сава починал, Пена и Сава помолили Кръстю за помощ. В замяна на помощта му
отстъпили къщата с двора. За имота се грижел Кръстю, а след смъртта му Славка и майка й.
След смъртта на Сава, Пена казала на Славна да не се притеснява - „Къщата остава за тебе,
бъди спокойна“.
След като продала имота на ответниците, Пена споделила със свидетелката, че е
направила глупост. От Пена знае, че е продала имота на сем. Г.и, но след това е решила да
развали продажбата. Свидетелката не е виждала сем. Г.и в имота, но от Пена знае, че те са
строили там. От Пена знае, че М.Г. е започнал да прави ремонт.
По делото са събрани и показанията на свидетеля Недялка Г. Г. , леля на ищцата,
която изнася, че след смъртта на чичо й през 1989г. в имота останали да живеят стрина й
Пена и братовчед й Сава. Тъй като Пена била с малка пенсия, се наложило да продаде част
от двора през 1991-1992 г. По същото време Пена говорила с брата на свидетелката (баща на
ищцата) за това той да купи къщата. Кръстю не искал да притеснява Пена и Сава и затова ги
оставил да живеят спокойно в къщата. Договорили се сделката да се сключи направо със
Славка, която към датата на уговорката била непълнолетна. Братът на свидетелката починал
през 2003г., а ангажиментите, които бил поел към Пена били изпълнение от Славка и от
майка й. В нито един момент, обаче те не са притеснявали Пена да се изнесе от къщата.
Дори свиделката е чувала Кръстю да убеждава Славка да извършат сделката, но тя не
желаела да притеснява Пена. След като Кръстю купил къщата на Пена, последната никога
не е казал, че е собственик. Свидетеката чувала Пена да казва : „Добре, че стана така Славка
да е собственик на къщата, не ме притеснява, помага ми“. Свидетелката не познава Дена и
М.Г.и, но е виждала някой да прави ремонт на къщата.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
II. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. С
даденото в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение е
прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
и други вещни права се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователна претенция
на насрещната страна по спора.
Според цитираното тълкувателно решение в производството по отрицателния
установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му. Тази постановка обаче е в сила само в
случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват
притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът
4
поддържа, че е собственик на спорния имот доказването, че спорното право принадлежи на
ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото
установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху
същия имот /Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о.,
постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр.д.
№ 4705/15 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр.д.№ 3637/15 г. на ІІ г.о.,
Решение № 9/10.02.202017 по гр.д. № 6320/2015г. на ВКС/.
Следователно, доколкото по делото се твърди, че ответниците не са могли валидно да
придобият права върху имота, тъй като праводателят им не е собственик, съответно, че
титуляр на вещното право на собственост е ищецът, то в доказателствена тежест на
последния е да установи, че е собственик на имота.
III.В процесния случай ищцата основава легитимацията си по спора на твърдения, че
е придобила имота по силата на договор за дарение от 2002г. от баща си, евентуално по
силата на давностно владение упражнявано чрез трети лица в периода от 1991г. до
15.12.2004г. с присъединяване на владението на праводателя си.
1. Договорът за дарение на вещни права върху недвижим имот под страх от
недействителност следва да се извърши във формата на нотариален акт (чл. 18 от ЗЗД). По
делото ищцата не е твърдяла дарственото разпореждане да е извършено в изискуемата от
закона форма. Дарение чрез предаване владението върху вещта е допустимо само
единствено по отношение на движимите вещи (чл. 225, ал. 2 от ЗЗД).
С оглед на горното и на липсата на доказване за извършено дарение на процесния
имот, по делото следва да се отрече на ищеца правото на собственост по дарение.
2. По въведеното оригинерно придобивно основание:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок. При придобиването, както и при запазването на владението
като фактическа власт трябва да са налице и обективния и субективния елемент –
материалното държане и волята да се държи вещта като своя. До когато съдействието на
тези два елемента не се осъществи, не може да се счете, че владението е придобито. При
придобиване на владението чрез превръщане на досегашния владелец в държател /
constitutum possessorium/ по силата на съгласие между досегашния и новия владелец,
досегашният владелец се лишава от владението и става държател, т.е. у него вече няма
намерението да държи вещта за себе си, а започва да я държи за новия владелец.
Предаването на владението в тази хипотеза не изисква спазване на определена правна
форма. За да се установи обаче, че имотът се владее от новия владелец, съответно да се
обори презумцията по чл. 69 от ЗС, е небходимо да се установи съгласие между досегашния
и новия владелец за това, че занапред имотът ще се държи за новия владелец. В тази
хипотеза обективният елемент- материалното държане се осъществява от досегашния
владелец, който вече е държател, а субективният или намерението за своене, следва да
съществува у новия владелец.
За да придобие имота новия владелец по давност е необходимо по общото правило да
установи, че е осъществявал ( в случая чрез трето лице) явна и несмутена фактическа власт с
намерение за своене в законоустановения срок. Доколко не се твърди фактическата власт да
е установена по силата на правно основание, което да е годно да прехвърли права, ищецът
следва да установи, че предишният владелец е държал имота за него в продължение
десетгодишен период, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Не е било спорно по делото, а от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпитана на четиримата допуснати по делото свидетели се установи, че в периода след 1991
5
г. до смъртта на Пена Меджитева през 2018г. процесният имот се е държал от нея, а също и
от Сава Меджитеви до смъртта му през 2004г. Спорният момент е да дали държането е
осъщестявано за тях или за ищцата.
2.1 Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не установяват факти,
които да опровергаят презумцията по чл. 69 от ЗС. На първо място съдът намира, че по
делото не се установи да е постигнато съгласие между ищцата, респ. нейния
праводател, и Пена и Сава Меджитеви за предаване на владението. Показанията на
разпитаните свидетели на ищцата не сочат на такъв извод.
2.1.1 За да установи съгласние за предаване на владението ищцата е ангажирала
гласни доказателства. На първо място разпитания по делото свидетел Наска Г. Кръстева
свидетелства, че Кръстю (бащата на ищцата) е заявил пред нея, че взел друг имот, но не в
Аксаково, където се намира процесния имот, а в с. Ботево. Свидетелката е завила
„замествах началника на станцията в с. Ботево, тогава майката и бащата на Недка
живееха в с. Ботево, Варненско“ „когато веднъж се връщах от работа майка й на Недка ме
помоли да й занеса………..“ „Когато отидох в тях…. видях, че Кръстю се зададе….и
носеше трева. Питах го къде ходи да събира трева и той ми каза „Имаме и друг имот,
малко по-надолу от нашата градина, ходя от там да събирам трева, да храня кокошките и
патиците“. Никъде в показанията си свидетелката не е споделила, че бащата на ищцата е
купил имот в Аксаково.
Освен, че не се характеризират с достатъчно информативност по обследвания въпрос,
показанията като цяло не се ценят от съда като особено достоверни. Свидетелката няма
спомени за периода на случката, в който е видяла Кръстю да носи трева и сочи, че се касе за
случай от преди повече от 20-30 години. Същевременно св. Кръстева много добре си спомня
повода да отиде в дома на родителите на ищецата, а именно за да занесе на майката й
„сирене, мляко, домати“. Изнесеното, че Пена е споделила пред свидетеля, че имота е на
Славка противоречи на останалите доказателства, за които съдът изгала мотиви в т.2.2-2.6
по-долу.
2.1.2 Показанията на свидетеля Недялка Г. Г., освен че следва да се отчитат като
потенциално заинтересовани, предвид родството й с ищцата, са и вътрешно противоречиви
и противоречащи на останалия доказателствен материла. От една страна свидетелката сочи,
че след като е “закупил” имота през 1991-1992г. Кръстю не желаел да се извършва формална
сделка тъй като „не искаше да ги обиди и притеснява и им каза да си живеят там
спокойно, да не се притесняват“. Същевременно по данни на свидетеля Кръстю е „говорил
на Славка да извършат сделката, но тя не щеше да ги притеснява“ . По отношение на
ответниците свидетелят веднъж казва, че не ги позвава и не ги е виждала, а по-натататък в
обясненията си споделя, че е виждала „Дена и Минко, че нещо правят по къщата, но това
беше много преди смъртта на Пена“.
Съдът отчита и противоречието на показанията на свидетеля с останалия
доказателствен материал, което сочи на тяхната недостоверност. Ирелевантни за предмета
на спора, но демостриращи липсата на достоверност са показанията на свидетеля, че Славка
и майка й са се прогрижили за погребениято на Сава. Видно от договора за поръчка №
12/19.11.2005г. (л. 96) ответницата Денка Г. е сключила договор по повод погребението на
Сава. Водените от ответниците свидетели също изнасят, че сем. Г.и са се грижили за Пена.
2.2Показанията на свидетелите, водени от ищеца досежно обстоятелството, че Пена е
държала имота за нея се опровергават от обясненията на самата Пена Меджитева, дадени по
реда на чл. 176 от ГПK в производството по гр.д. №1237/2010г. по описа на ВОС. Видно от
постановеното по това дело съдебно решение, препис от което е приложен на л.97 и
следващите Меджитева е посочила, че е искала на прехвъли имота на ответниците
(ответници и по настоящото дело) срещу задължение за издръжка и гледане, а пък като
почине ответниците да го наследят.
6
Независимо представата на г-жа Меджитева за правните последици на сделката
-договор, сключен на 15.12.2004 г. с НА № 124, т. V, рег. № 7695, дело № 833/04 г. ВН №
363, несъмнено същата е считала, че е собственик на имота, съответно е имала намерение да
го прехвърли на ответниците, независимо от основанието за прехвърляне.
Съдът намира, че обясненията на Меджитева, дадени пред съд, тоест пред орган на
власт могат да служат за доказване на намерението, с което е осъществявала фактическа
власт върху имота. След като за това намерение е допустимо събиране на гласни
доказателствени средства, на по –силно основание е допустимо да се установява този факт
пряко посредством извършеното пред съд признание от самия държател.
2.3 За обстоятелството, че Пена Меджитева се е считала за собственик на имота
говори депозираната от Меджитева жалба до началника на РПУ, в която е изразила
оплакване, че е дала къщата си (нейната собствена) къща на ответниците, но в момента
разтрогва договора, защото е била измамена.
Действителността на изявлението на Меджитева по договора за покупко-продажба,
сключен с ответниците е без значение за изясняване на въпроса за кого е държала имота.
Евентуален порок в изявлението (какъвто е отречен с влязло в сила решение по гр.д.
№1237/2010г. по описа на ВОС) по договора за продажба не опровергава извода, че
Меджитева е осъществявала владение по отношение на имота като негов собственик.
Меджитева не се е позовала на порок досежно волята си за разпореждане, а до грешка
относно основанието, на която ответниците ще придобият права. След като тя е имала
намерение да извърши разпореждане с имота, очевидно е считала себе си за собственик на
имота.
2.4 На следващо място съдът намира, че с исковата молба страна е признала
неизгодини за нея факти. Твърдяло се е, че след смъртта на Сава през 2004г. Пена е
предложила на ищцата да сключат предварителен договор за имота, но поискала още пари,
тъй като цените на имотите вече били различни.
Претенцията за заплащане на продажна цена за имота несъмнено сочи съзнание у
Межитева, че тя е собственик на имота и следователно, че упражняватото от нея владение е
част от собственическите и правомощия върху имота.
2.5 Освен, че не е подкрепено с доказателства, твърденето, че семейство Меджитеви
са влядяли за ищцата се явява необосновано от гледна точка на установяване на обекта,
върху който ищцата (респ. нейния праводател) е осъществявала владение. Към пролетта
1991г., когато се твърди да е извършена неформалната продажба процесният имот е попадал
в парцел XII-396, кв. 26 по плана на с. Аксаково. Парцелът е притежаван в съсобственост от
Пена Цонева Меджитева, Сава Костадинов Меджитов и Жечев Иванов Цанка Гешева
Димитрова –от друга страна. Ако се приеме, тезата на ищеца, че Меджитеви са владяли за
нея, това би означавало владението да е осъществявано върху идеални части от имота.
Същевременно би означавало, че с договора за доброволна делба от 8.12.2004г. Меджитева е
получила за ищцата и да е продължила да осъществява владение върху новообразувания
имот. Последното е малко вероятно с оглед признанието на ищцата, че след смъртта на Сава
Меджитев на 10.06.2004г. Пена е искала да продаде имота на ищцата, тоест считала се е за
собственик, а малко след това на 8.12.2004г. е извършила делба на имота.
2.6 За обстоятелството, че Пена Меджиева е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот за себе си са събраните доказателства посредством показанията на
свидетелите Светлана Йорданова Стойкова и Мария Тодорова Павлова, чиито показания
съдът кредитира като достоверни и незаинтересовани. Тези свидетел, които са съседи на
имота и следователно има преки впечатления, винаги са били с убеждението, че Пена държи
имота за себе си. Такова убеждение са имали до извършената през 2004г. продажба в полза
на Г.и.
7
С оглед на изложеното съдът не достига до извод, че Пена Меджитева е владяла на
ищцата. Презумцията на чл. 69 от ЗС не е опровергана при условията на пълно и насрещно
доказване. Няма данни, че владението върху имота е установено за ищцата, тоест, че към
релевирания период след 1991 г. без да предава фактическста власт Меджитева е започнала
да владее за ищцата. Към 2004г. безспорно Меджитева е считала себе си за собственик на
имота, но и преди този период ищцата не доказва, че намерението за своене е било нейно.
При тези мотиви съдът намира, че ищцата не установи материлната си легитимация
по спора.
Ответниците на свой ред се легитимират с договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 124, том V, рег.№ 7695, дело № 833/2004г. на СВ. Доколкото са закупил имота от
собственик договорът е произвел характерното си вещно-прехвърлително действие.От
съдържанието на договора е видно, че са придобили имот с тежест, а именно с учредено по
сила на същия акт право на ползване на Пена Меджитева. Дори имотът да се е владял от
ищцата след смъртта на Меджитева през 2018г/ каквито твърдения липсват/ срокът на
владение не е достатъчен за да настъпят последиците на придобивната давност.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответниците са собственици на процесния
имот, съответно предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК на ответниците се следват
разноски за процесуално представителство в размер на 400 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от С.К. Г.- Манолова, ЕГН ********** чрез адв. А. против Д.
Т. Г., ЕГН ********** и М. Б. Г., ЕГН ********** и двамата чрез адв. Ч. иск с правно
основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците не
са собственици на дворно място, представляващо УПИ XV -598, кв.26 по плана на
гр.Аксаково с площ 820 кв.м при граници: улица, УПИ XVI -597, XIV -957, VI-606, II 594,
III-593, ведно с построената в дворното място жилищна сграда на два етажа с РЗП 120 кв.,
първият етаж състоящ се от входно атре, баня с тоалетна, кухня, стая и три складови
помещения, а вторият етаж от коридор, три стаи и помещение, предвидено за баня.
ОСЪЖДА С.К. Г.- Манолова, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Г., ЕГН
********** и М. Б. Г., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн чл. 78,ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8