О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. К., 14.02.2020 г.
Районен съд-К., гражданска
колегия, в закрито заседание на 14.02.2020 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2615/2019 г. по описа на Районен съд - К., намира за
установено следното:
Гражданско дело № 2615/2019 г. по
описа на Районен съд- К. е образувано по молба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от К.В.Г.– изпълнителен директор, чрез процесуален представител Б.Г. срещу Т.И.З., с ЕГН ********** *** с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК с цена на иска 45,90 лева.
След като се запозна с документите по делото съдът намери за установено
следното:
Установителният иск за съществуване
на вземането, предявен от ищеца, се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение, съгласно чл.422 от ГПК. В този
смисъл, същият следваше да бъде предявен
за същите суми, за които е образувано заповедното производство и е издадена
заповед за изпълнение.
В случая претенцията на ищеца е в размер на
45,90 лева - остатък след плащане от
страна на ответника на сумата 2 042,46 лв.
Налице е разлика в сумите по заповедното и
исковото производство, което правно обстоятелство представлява съществено
нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл.422 от ГПК, поради
което предявеният иск е недопустим.
Освен това ответницата е
представила доказателства за извършени
плащания в цялост на всички
дължими суми за периода от м.май 2015 год. до м.май 2019 год., като е заплатила
и сумите за топлинна енергия за периода - следващи претендирания период - до
м.април 2018 год. вкл. За този период са представени две вносни бележки от
25.06.2019 г., като по сметка на „Т.С.“ ЕАД, са постъпили суми в размер на 3 436,31 лв. Заявлението по чл.
410 ГПК е входирано в Районен съд, гр.С.
на 24.06.2019 год., а след изпращане на делото по подсъдност в Районен съд, гр.
К., същото е входирано на 09.08.2019 год. За тези обстоятелства ответницата е
нямало как да узнае.
Със Заповед № 1310 от 12.08.2019 год. по
ч.гр.д. № 2203/2019 год. ответницата по настоящото производство е осъдена да
заплати общо към заявителя сума в размер на 2386,70 лв., включваща главница,
лихви и разноски, които суми следваше да бъдат предмет на установителния иск.
След като тя е извършила плащане
на задълженията си на 25.06.2019 г. ден след като е образувано заповедното
производство в Районен съд-С. и преди образуване на заповедното производство в
Районен съд, гр.К., то безспорно е изплатена цялата сума, която заявителят в
заповедното производство е претендирал.
Освен всичко описано по-горе,
ответницата представя и писмено
доказателство – вносна бележка на „***, клон К. от дата 15.01.2020 г., с която
същата е превела на ищцовото дружество сумата 70,90 лева, включваща 45,90 лева
претендирана сума по настоящото производство и 25,00 лева държавна такса за завеждане на
настоящото дело. Пояснението на вносната бележка е „окончателно плащане по
гражданско дело 2615/2019 г на РС-К.“.
Предвид горното, съдът намира
иска за недопустим, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2615/2019 г. по описа на
Районен съд- К., образувано от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от К.В.Г.– изпълнителен директор, чрез
процесуален представител Б.Г. срещу Т.И.З., с ЕГН ********** *** с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК с цена на иска 45,90 лева.
Определението за прекратяване подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: