Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14832 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване за
установено правото на собственост върху недвижим имот, придобито въз основа на давностно владение. Искът е предявен от К.Т.Г. срещу Д.П.Г.,
Е.Д.Г., В.Д.Т., Г.М.И., М.А.И., И.М.И., М.В.М., Н.И.И., И.С.П. – И., Й.П.К., М.И.К., Е.П.К., Л.П.К. /Ш./, Л.К.С.,
В.П.С., О.Д.Т., М.Г.Д., В.В.Р., В.И.И., Л.Ц.И., С.К.И., П.И.Ч., Н.К.Ч., И.Б.А. и Р.С.К..
Ищцата
К.Т.Г. излага, че на 29.03.1999 г. бил сключен предварителен договор за
учредяване право на строеж срещу
задължение за построяване на жилищна сграда, между „С.“ ООД и собствениците на
недвижим имот, находящ се на ул. „*******и ул. *******,
съставляващи имоти с пл. № 495, 494, 500, 494а от кв. 15 м. „Красно село –
Стрелбище“ по плана на гр. София. На 21.09.1995 г. ищцата сключила
предварителен договор със „С.“ ЕООД, представлявано от И. Н.Н.,
за покупко-продажба на апартамент № 16 на трети жилищен етаж, вход Б, секция А
в посочения по-горе имот, със застроена площ от 104,47 кв. м, състоящ се от две
спални, дневна-столова, кухня и сервизни помещения, заедно с мазе № 6 със
застроена площ от 3,74 кв. м, и съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото. Срокът на изпълнение на договора
бил 30.05.1997 г. Ищцата твърди, че е заплатила цената на описания имот. Към
месец декември 1998 г. сградата била довършена в груб строеж. Строителят
предоставил на ищцата достъп до жилището, за да може да върши допълнителни
(довършителни) работи. Ищцата твърди, че влязла във владение на жилището през
м. април 2000 г. и извършила в него следните строително-монтажни работи:
сменена дограма в целия апартамент – РVС; стая-спалня – латекс – стени, таван,
подова настилка-ламинат; коридор – мазилка по таван,
шпакловка, латекс, теракот; кухня – ВиК, латекс, теракот, ламперия за
баня (стени), санитария; вътрешни врати 4 броя; външна блиндирана врата;
ел.инсталация – контакти и ключове. Ищцата твърди, че през целия период от м.
април 2000 г. до предявяването на исковата молба, ползвала спокойно и
безпрепятствено жилището и никой не е предявявал претенции към нея. На
основание това твърдение, ищцата смята, че е придобила собствеността по давност
върху процесния недвижим имот, завършен в груб
строеж. Поради спорове между собствениците и строителя той не изпълнил
задължението си да сключи окончателен договор с ищцата. Във връзка с предприети
от нея действия за извършване на обстоятелствена проверка за придобитото от нея
право, ищцата узнала, че първите двадесет и четирима ответници
с нотариален акт № 32 том ІІ рег. № 19216 дело № 198/28.12.2011 г. прехвърлили
на последните двама ответници И.Б.А. и Р.С.К. 97,315
% идеални части от изградената в груб строеж сграда, включително и имота, за
придобиването по давност на който ищцата претендира.
Като
се основава на изложените обстоятелства, с исковата молба е направено искане до
съда да признае за установено, че ищцата К.Т.Г. е придобила правото на собственост
по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност
преди датата на сключване на сделката с цитирания НА, върху следния недвижим
имот: апартамент № 16 на трети жилищен етаж, вход Б, секция А в посочения
по-горе имот, със застроена площ от 104,47 кв. м, състоящ се от две спални,
дневна-столова, кухня и сервизни помещения, заедно с мазе № 6 със застроена
площ от 3,74 кв. м, и съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти с пл. № 495, 494, 500, 494а
от кв. 15 м. „Красно село – Стрелбище“ по плана на гр. София.
Ответниците Д.П.Г., Е.Д.Г., В.Д.Г., Г.М.И., М.А.И.,
Й.П.К., М.И.К., Е.П.К., Л.П.К. /Ш./, Л.К.С., В.П.С., О.Д.Т., М.Г.Д., В.В.Р., Л.Ц.И., С.К.И., П.И.Ч. и Н.К.Ч. в отговор (л. 176-180)
и в съдебно заседание чрез пълномощник адвокат А. оспорват допустимостта и
евентуално основателността на иска. Оспорват придобиването на собствеността
върху описания имот от ищцата по
давност. Оспорват твърдението на ищцата, че е владеела имота и е извършвала
довършителни работи в него.
Ответниците И.М.И., М.В.М. и В.И.И. (л.
266-267) чрез пълномощника си адв. Ч. оспорват иска, като оспорват владението на ищцата
върху имота и твърдените като извършени от нея СМР.
Ответниците И.Б.А. и Р.С.К. оспорват иска, (л. 296-300), като оспорват
да е изпълнен фактическия състав на твърдяната от ищцата придобивна
давност. Излагат, че предмет на спора е обект в незавършена и невъведена в
експлоатация сграда, като ограждането и ограничаването на достъп до обект в нея
не е установяване и упражняване на владение.
Ответниците Н.И.И., И.С.П. – И. не вземат
становище по предявения иск.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съобрази следното:
Ищцата
обосновава исковата си претенция с твърдение за придобиване на собствеността
върху имота по силата на 10-годишно давностно
владение. За да е налице придобиване на имота въз основа на давностно
владение, следва да са изпълнени следните предпоставки: имотът да е реално
съществуващ като обособен обект и владението на ищеца върху този обект да е
продължило 10 години непрекъснато, явно и необезпокоявано. Първият спорен
въпрос е дали е бил налице годен предмет на упражняване на фактическа власт. Представителите
на ответниците И.И., М.М., В.И., И.А. и Р.К. излагат
становище, че обект в сграда, в която не е завършено строителството и която не
е въведена в експлоатация, не може да бъде предмет на владение.
Имотът,
който е предмет на исковата претенция, е описан като апартамент № 16 на трети
жилищен етаж, вход Б, секция А в жилищна сграда в поземлен имот, находящ се на ул. „*******и ул. *******, със застроена площ
на апартамента от 104,47 кв. м, състоящ се от две спални, дневна-столова, кухня
и сервизни помещения, заедно с мазе № 6 със застроена площ от 3,74 кв. м, и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. За описания имот ищцата представя договор от 21.09.1995 г., озаглавен
„Предварителен договор за продажба на право на строеж и възлагане на строителни
работи“, имащ характер на договор за изработка и предварителен договор за
продажба на имот. Имот с подобни характеристики е предмет на договор за
продажба, сключен с НА № 32 от 28.12.2011 г., том ІІ рег. № 19126 дело № 198/2011
г. на нотариус Т.В.рег. № 033, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. №
59806, акт № 140 том CLI дело № 32635 (л. 23-35). В буква В на НА (л. 26) е
описан апартамент № 16, разположен на ІІІ етаж във вход 2 на сградата (кота + 7,93 м), със застроена площ от 104,77 кв. м, състоящ
се от дневна – столова, кухня, две спални, баня с тоалетна, тоалетна,
мокро помещение, коридор, две лоджии и балкон, при
граници: коридор, стълбище, ап. № 15, улица, ап. № 5 от вх. 1 на сградата и
двор, заедно с мазе № 8, разположено на сутерена на сградата (кота – 2,80 м),
със застроена площ от 3,18 кв. м, при граници: коридор, мазе № 9, външна стена
и гараж № 9, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място. Сградата,
в която се намира апартаментът, е описана в НА като жилищна сграда , състояща
се от две секции с четири жилищни етажа, с две нива в подпокривното
пространство, партерен етаж и подземни гаражи, изградена на фаза „груб строеж“
в гр. София р-н „Красно село“ ул. „Проф. д-р Д.А.“***. Частичното съвпадение с
описанието, дадено от ищцата и описанието на обекта в предварителния договор
дава основание на съда да приеме, че имотът, описан в буква В на нотариалния
акт, е предмет на претенцията за собственост на ищцата и твърдението ѝ за
упражнявано владение в продължение на 10 години. По делото е представен
протокол от 31.07.2000 г. за констатиране завършването в груб строеж на жилищна
сграда в гр. София ул. „Праскова“ № 1, УПИ VІІ кв. 15Б местност „Красно село –
Стрелбище“ (л. 22). Същият поземлен имот е посочен в НА № 32 като
местоположение на жилищната сграда, в която се намира процесният
апартамент (л. 25). Поради това, съдът приема, че протоколът от 31.07.2000 г. е
доказателство, че жилищната сграда, описана в НА № 32, в която се намира
апартаментът – предмет на иска, е била завършена в груб строеж към датата на
изготвяне на протокола – 31.07.2000 г. Завършването на сградата в груб строеж
превръща нея и намиращите се в нея обекти в годен предмет на владение по
смисъла на чл. 68 ал. 1 от ЗС. Становището на представителите на ответниците в обратния смисъл е неоснователно.
Вторият
спорен въпрос е дали ищцата е упражнявала владението върху претендирания
от нея и описан по-горе имот в продължение на 10 години непрекъснато, явно и
необезпокоявано. Според показанията на свидетелката Н.В.П., през 1990 г.
сградата била построена, покрита с керемиди, с врати и прозорци и ищцата е
владеела имота и извършвала ремонтни дейности от 2000 г. Тези показания
частично се опровергават от показанията на св. В., който е извършвал оценка на
сградата и според чиито показания около 2005 г. тя е била изградена до етап
груб строеж, без довършителни работи и без врати и прозорци. Според показанията
на този свидетел, през 2005 г. сградата не е била обитавана и никъде не са
текли строителни работи. Съдът кредитира тези показания като достоверни, тъй
като свидетелят не е заинтересуван от изхода на спора. Неговите показания се
потвърждават и от показанията на св. М. Микова, според която вход Б на
сградата, където се намира апартаментът – предмет на претенцията, между 2007 г.
и 2017 г. не е бил обитаван и винаги е бил заключен. Поради това, дори да се
приемат за достоверни показанията на св. Първанова за установяване на владение
от ищцата върху апартамента през 2000 г., не се установява непрекъснатостта на
владението в продължение на 10 години. Напротив, установено е, че ищцата не е
владеела имота през 2005 г. и след това
между 2007 г. и 2017 г. Ищцата не е представила никакви други доказателства за
извършвани или възложени от нея строителни и довършителни работи за този
период, които биха били основание да се приеме, че е упражнявала владение върху
имота. Поради това съдът намира за недоказано твърдението на ищцата за
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху претендирания
имот в продължение на 10 години. Това изключва придобиването от ищцата на
собственост върху имота по давност. Предявеният иск с правно основание чл. 79
ал. 1 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от К.Т.Г. срещу Д.П.Г., Е.Д.Г., В.Д.Т., Г.М.И., М.А.И., И.М.И., М.В.М., Н.И.И., И.С.П. – И.,
Й.П.К., М.И.К., Е.П.К., Л.П.К. /Ш./, Л.К.С., В.П.С., О.Д.Т., М.Г.Д., В.В.Р., В.И.И., Л.Ц.И., С.К.И., П.И.Ч.,
Н.К.Ч., И.Б.А. и Р.С.К. установителен иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗС, за признаване за установено, че К.Т.Г. е собственик по силата на
десетгодишно давностно владение на следния недвижим
имот: апартамент № 16 на трети жилищен етаж, вход Б, секция А в посочения
по-горе имот, със застроена площ от 104,47 кв. м, състоящ се от две спални,
дневна-столова, кухня и сервизни помещения, заедно с мазе № 6 със застроена
площ от 3,74 кв. м, и съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти с пл. № 495, 494, 500, 494а
от кв. 15 м. „Красно село – Стрелбище“ по плана на гр. София.
Осъжда
К.Т.Г. да заплати на И.Б.А. разноски по делото в размер на 3500 лева и на Р.С.К.
разноски по делото в размер на 3500 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: