11.04.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на единадесети март две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1148 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по
жалба от П.Х.Г. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане
№02-260-6500/8778 от 08.10.2021г., издаден от Зам.ИД на ДФЗемеделие. Твърди се, че в периода
от 22.06.2020г. – 08.07.2020г. на жалбоподателя била извършена проверка на
място със заявка №399944 от Дирекция Технически инспекторат, като за
резултатите бил съставен доклад и изпратено Уведомително писмо №01-262-6500/129
от 08.07.2020г. От доклада се установявало, че няма недопустима площ. В
оспорения АУПДВ обаче се сочело допълнителен контрол на извършената проверка на
място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема, като същите
се явявали като недопустими. Сочело се и че се касае за технически пропуск, при
който тази недопустимост не била взета предвид и бенефициента била изплатена
сумата от 30 464,59 лева. С писмо изх.№02-260-6500/8778 от 21.05.2021г.
ДФЗ уведомил жалбоподателя за откриването на производство по издаване на АУПДВ,
като в тази връзка П.Г. депозирал възражение вх.№02-260-6500/8778 от
14.06.2021г. и представил доказателства, но органът не прекратил производството
и издал акта без да излага конкретни мотиви по възражението. Оспореният акт бил
издаден без ДФЗ да съобрази разпоредбата на чл.27 от ЗПЗП, тъй като ДФЗ
следвало да предприеме процедура по ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Оспорват се констатациите в акта, като се твърди, че не е налице
наддекларирана площ. Не ставало ясно защо площите не попадат в допустимите по
заявената схема; не се сочело какво представлява допълнителния контрол и
констатираното нарушение. Не било налице основание процесните парцели да бъдат
разглеждани като недопустими. Всички кумулативни условия по Наредба
№3/17.02.2015г. били налице и административният орган не разполагал с
правомощието при определяне на размера на финансовото подпомагане да формира
извод и прилага критерии, които били извън рамката на нормативно определените.
Сочи се още, че актът не бил издаден от компетентен орган , формираните изводи
и констатации били неоснователни и формални, като били пренебрегнати
възраженията от 14.06.2021г. и липсвало каквото и да било обстоятелство, което
да съставлявало нарушение. Не били изяснени всички релевантни факти и
обстоятелства по случая, не били спазени принципите на административния процес.
Иска да се постанови решение, с което да се отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане №02-260-6500/8778 от 08.10.2021г.,
издаден от Зам.ИД на ДФЗемеделие, като бъдат заплатени и направените по делото
разноски.
Ответникът – Зам.Изпълнителен Директор на
ДФ Земеделие, счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните няма спор, че П.Х.Г., регистриран с Уникален регистрационен номер ******
в Интегрираната система за администриране и контрол, е подал заявление за
подпомагане за кампания 2020 с Уникален идентификационен номер ***************,
като заявил за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за
зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжани/ СЗ-ДККП.
Във връзка с подаденото заявление е
постановена Заповед №399944/19.06.2020г. за извършване проверка на място в
периода от 18.06.2020г. – 26.06.2020г., за която е изготвена Докладна записка
вх.№05-2-262/87 от 23.06.2020г. и Доклад
за проверка на площи – л.38-49 от делото. Проверката, при отчитане допустимост
на проверяваните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, сочи
резултат от контрола – недопустимост.
Видно от представения Доклад за проверка на
площи по заявка за проверка №421369 – л.54-55, проверката е от 22.06.2020 до
08.07.2020г., като в обобщените резултати се сочи декларирана площ по СЗ – ДККП
– 15,45 ха, установена площ – 0,00 ха.
До жалбоподателя е изпратено Уведомително
писмо изх.№01-262-6500/129 от 08.07.2020г., а от него е постъпила Жалба
вх.№01-262-6500/129 от 27.07.2020г., с която оспорва констатациите в доклада
относно установения процес на поникване при зеленчукопроизводството, което
извършвал.
След постъпване на възражението от
27.07.2020г. ДФЗ издава Уведомително писмо изх.№01-262-6500/129 от
04.09.2020г., като се сочи че е извършена втора проверка на заявените парцели и
се потвърждават констатациите на експертите от Регионален Технически
инспекторат.
В преписката са представени доказателства
относно за извършване проверка на място в периода от 26.10.2020г. –
20.11.2020г. – съгласно Заповед №425310/26.10.2020г., при която проверка е
изготвен Доклад за проверка на площи – л.60-61 от делото. До жалбоподателя е
изпратено Уведомително писмо изх.№01-152-6500/810 от 16.11.2020г.
С писмо изх.№02-260-6500/8778 от
21.05.2021г. П.Х. е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК, че се открива
производство по издаване на АУПДВ. В него се сочи, че при извършените
административни проверки за кампания 2020 е установено, че данни, отнасящи се
до площите, заявени по схемите за обвързана подкрепа, не са отразени при
определяне на размера на полагащата се субсидия. Отбелязва се, че за
резултатите от тези проверки жалбоподателят бил уведомен, а недължимо платената
сума от 30 464,59 лева можело да бъде възстановена доброволно.
Уведомителното писмо от 21.05.2021г. е връчено на жалбоподателя на
03.06.2021г., а с възражение вх.№02-260-6500/8877 от 14.06.2021г. той е оспорил
констатациите на контролните органи.
С оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане №02-260-6500/8778 от 08.10.2021г., издаден от Зам.ИД на
ДФЗемеделие на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК, както и чл.27, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №908/2014г. на
Комисията от 06.08.2014г. се определя по отношение на П.Х.Г. публично държавно
вземане, представляващо недължимо платена сума по схема обвързано подпомагане
за зеленчуци /домати, краставици, карнишони и патладжани/ по заявление за
подпомагане за кампания 2020г. в размер на 30 464,59 лева. Изложени са
мотиви, че за периода от 22.06.2020-08.07.2020 е извършена проверка със заявка
№399944, която определя описаните в таблица 1 парцели като допустими за
подпомагане по останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол за
допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано
подпомагане, то същите се явявали недопустими за подпомагане по СЗ – ДККП. За
резултатите от проверката и причините за недопустимост на парцелите по схемата
жалбоподателят бил уведомен с УП от 08.07.2021г., като при постъпването на
жалба по него е била извършена контролна проверка със заявка №421369, при която
били потвърдени вече установените резултати. За това бенефициентът бил уведомен
с писмо от 04.09.2020г. При извършване на калкулациите по СЗ-ДККП вследствие на
технически пропуск недопустимостта на парцелите не била взета предвид и на
бенефициента била изплатена сума от
30 464,59 лева. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от
допълнителния контрол на извършената проверка на място бил допуснат по
техническа причина, а това наложило повторно преразглеждане на подаденото
заявление. Установено било изначално недопустими за подпомагане СЗ-ДККП. За
това кандидатът бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ чрез писмо,
с което бил връчен доклада от проверката. Възраженията от 14.06.2021г. били
обсъдени, но не се приели за относими, без да е посочена мотивировка в акта.
За пълното изясняване на делото от
фактическа страна е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, по
която съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, доколко същото е
изградено на база представените счетоводни документи. Вещото лице изследва счетоводството
на земеделския производител като установява, че той води необходимия минимум от
счетоводни регистри и данните са коректно отразени.
Разпитаният по делото свидетел дава
показания, че също е земеделски производител и знае какви култури отглежда
жалбоподателя. Знае, че на П. му била извършена проверка през 2020г. и културите
тогава били засети, но проверката била твърде рано. За краставиците и пипера П.
извършвал поливане, пръскане, окопаване, а и реализирал добив от тях. Имал си
трактор, наемал хора, поливането било капково.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в срока
по чл.149, ал.1 от АПК от съобщаването му на 01.11.2021г.,
от лице с правен интерес - адресат на акта, чиито права и законни интереси са
засегнати неблагоприятно от него. Жалбата е заведена в деловодството на съда на
15.11.2021г. и с оглед на изложеното е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП Изпълнителният директор
на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. С разпоредбата на чл.20а, ал.6 ЗПЗП на изпълнителния
директор на ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията
си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Като се има предвид представената по делото Заповед №03-РД/2891/16.06.2021г. и предметния ѝ обхват по т.1, то оспореният
акт е издаден от компетентен орган, съобразно надлежно делегирани му
правомощия.
Съгласно чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП Разплащателната агенция
има задължение да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
В случая следва да бъде преценено прилагането
от административния орган на чл.7 от Регламент за изпълнение /ЕС/
№809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие,
който регламентира възстановяването на неправомерно изплатени суми. Съгласно
чл.7, пар.1 от Регламента в случай на извършване на неправомерно плащане,
бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно
пар.2, когато е приложимо, а съгласно пар.3 задължението за възстановяване,
посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка
на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за
бенефициера. Когато грешката обаче се отнася до фактически елементи, свързани с
изчисляването на въпросното плащане, ал.1 се прилага само ако решението за
възстановяване е било съобщено до 12 месеца след плащането.
В конкретния случай жалбоподателят е
декларирал в заявлението си за подпомагане за кампания 2020г. парцели по схема
за обвързано подпомагане за зеленчуци – общо 15,45ха. По делото не се твърди и
не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните
данни за заявените площи, а така няма и твърдения за наличие на неправомерно
поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. От мотивите на
АУПДВ се установя, че изплащането на сумите е извършено за площи, чиято
допустимост за подпомагане е проверена и установена от административния орган
след физическа проверка на място, като са описани две проверки – със заявка
№399944 и №421369, като втората се сочи за потвърждаваща резултатите на
първата. Изрично е посочено, че втората проверка е извършена след обжалване на
първата проверка, за която жалбоподателят бил информиран с писмо от
08.07.2020г. По преписката не се установяват доказателства жалбоподателят да е
получил УП и приложените към тях доклади, но от постъпилите жалба и възражение
от самия жалбоподател се установява, че той е запознат с резултатите от
проверките, но видно от възражението от 14.06.2021г. не му е връчен доклада от
втората проверка. Няма данни земеделският производител да е запознат с
основанията за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е
очевидна грешката в размера на подпомагането. От друга страна в АУПДВ изобщо не
е изяснено какъв е бил техническият пропуск, въз основа на който е била изплатена
процесната сума. В представените по делото уведомителни писма също не се сочат основания,
на които е приета недопустимост на парцелите по схемата за обвързано
подпомагане. От изложението на административния орган се установяват две
проверки, като се сочи, че втората – заявка №421369 е след постъпилата жалба по
УП от 08.07.2020г., но като се имат предвид датите на проверките от докладите,
то и двете проверки за приключили преди да постъпи жалбата на П.Х.. В акта се
обосновава и с извършването на две проверки за допустимост на площите, които са
приключили с противоположни констатации относно размера на допустимата за
подпомагане площ. Разминаването в констатациите за допустимост на заявените
площи се дължи на действията на административния орган, за които земеделският
стопанин не може да бъде държан отговорен. Не може да се приеме, че допусната
от органа грешка по допустимостта на площите и в размера на помощта, е била
очевидна за земеделския стопанин, тъй като няма данни жалбоподателят да е
уведомен в какво се състои техническия пропуск, въз основа на който всъщност му
е била оторизирана недължима сума. Още повече, че в мотивите на акта се въвежда
и мотив за техническа причина – извършване на калкулация, която също е напълно
неясна. Така оспореният акт е издаден в нарушение на чл.7, пар.3 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ №809/2014г., поради което и следва да отменен.
С оглед крайния извод за основателност на
жалбата ответната страна дължи на жалбоподателя разноски – 1500,00 лева, 10,00
лева д.т. и 650,00 лева – за възнаграждение по експертиза.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Х.Г. *** Акт за установяване на публично държавно
вземане №02-260-6500/8778 от 08.10.2021г., издаден от Зам.ИД на ДФЗемеделие.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати
на П.Х.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 2160,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: