О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260235 18.02.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІ състав
на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик Златев
частно гражданско дело № 1063 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е на осн. чл.270-273 във вр. с чл.410 от ГПК.
Делото е образувано
по частна жалба вх.№ СД- 02- 09-260925/04.12.2020г. от ,,К.К.Г.Б.“- ЕООД, ***против
Разпореждане № 260205/25.11.2020г. по ч.гр.д.№ 476/2020г. по описа на РС-
гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, в частта му, с която е отхвърлено заявлението му
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно претендираната
сума от 113 лв., представляваща претендирано възнаграждение/лихва/ за забава
върху изискуемата главница. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на
разпореждането в обжалваната му част, и подробни фактически и правни съображения,
като моли настоящия въззивен съд да отмени в обжалваната му част това Разпореждане
и да издаде заповед за изпълнение за отхвърлената сума 113 лв., ведно със
законните послецици.
Въззивният ОС-
Ст.Загора, след като обсъди подробно оплакванията в ч.жалба, мотивите на
атакуваното Разпореждане, данните по първоинстанционното дело и приложимите по
казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното
:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя- кредитор ,,К.К.Г.Б.“-
ЕООД, ***срещу длъжника му К.С.Г. *** за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 113 лв., представляваща възнаграждение/лихва/ за забава върху
изискуемата главница от 440 лв., за периодите от време 22.11.2017г.-
12.03.2020г. включително и съответно 14.05.2020г. до 20.11.2020г. включително
въз основа на Договор за потребителски кредит № 90200001081/16.12.2016г. В заявлението
е посочено, че вземането произтича от горепосочения Договор за потребителски
кредит, че кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно с
договорна лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по договора за
поръчителство, и че задължението е станало изискуемо, като са налице частични
плащания по него и е налице остатък 440 лв. главница, заедно със законната
лихва върху нея от 23.11.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и
сумата 60 лв. разноски по производството, за което е издадена съответната
Заповед по реда на чл.410 от ГПК.
С обжалваната част на Разпореждането
РС- Гълъбово е отхвърлил заявлението в частта му, с която заявителят-
кредитор/ч.жалбоподател/ е поискало издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за сумата 113 лв. договорни
лихви, като е приел, че уговорката за тях е в размер на 300 %
годишно/тост около 1% дневно/, което е в пъти над основния лихвен процент на
БНБ/около 1 % годишно/, независимо какъв % представлява тя спрямо главницата от 440
лв./тоест около 10 % от същата/, което противоречи на закона и на добрите
нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите на неустойката обезщетения и
обезпечителна функция и се превръща в необоснована санкция за длъжника, и
съответно в средство за неоснователно обогатяване на кредитора- заявител.
Въззивният съд счита, че съгласно разпоредбата на чл.411от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните
законови изисквания на чл.127, ал.1
и 3
и чл.128, т.1
и 2 от ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има
постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България
съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.
В
процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице очевидно
неравноправни клаузи, и макар отношенията между кредитора и длъжника да са
представени, като регламентирани от отделен договор
за потребителски кредит, при изложените от заявителя факти и основания
става ясно, че е налице дълг по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни
плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло с основните такива. В този
договор предвидения по договора лихвен процент от 300 % годишно върху
главницата от първоначалните отпуснати 700 лв. на кредито- получателката надвиши
многократно максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма
на чл. 19, ал. 4
от ЗПК/5- кратния размер на законната лихва по просрочени задължения
в левове и валута по постановление на Министерския съвет на Република България/.
От което ясно прозира фактическата и правната й цел- да обезпечи гарантиран
доход на кредитодателя и като последица води до неоснователно обогатяване за
кредитодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. По спорния
въпрос по делото, за правомощията на заповедния съд да се позове на нищожност,
без да е сезирано това с изрично възражение от длъжника, ако констатира наличие
на неравноправна клауза е налице и специално Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012г.
по дело С-618/10, където е дадено задължително тълкуване на транспонираната в
законодателството ни Директива 93/13/ЕИО. Съгласно това решение, не се допуска
правна уредба на държава- членка, която не дава възможност на съда, в който и да
е етап на производството, да преценява служебно неравноправния характер на
клауза на договор, поради което РС в заповедното производство разполага с
правомощия да извърши служебно проверка дали предявеното вземане не произтича
от неравноправна клауза и ако констатира наличието на такава клауза,
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Предвид което въззивният съд намира, че
посочените по-горе клаузи от договора за потребителски кредит носят всички
белези на неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, като в
текстовете на чл.143, т.1- 19
от ЗЗП са изброени множество възможни проявни форми на неравноправни клаузи,
като по аргумента на чл.143 ,
т.20 от ЗПК изброяването е само примерно, а не пълно и изчерпателно.
Следователно констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на
ЗПК е достатъчно правно основание спорните клаузи да се приемат за нищожни,
като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено в
тази му част, със законните последици от това.
С оглед гореизложените
съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба се явява
изцяло неоснователна и недоказана, че
атакуваното с нея Разпореждане в обжалваната му част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК,
като правилно, следва да бъде потвърдено изцяло.
Това въззивно съдебно Определение е
окончателно и не подлежи на последващо обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на
осн. чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260205/25.11.2020г. по ч.гр.д.№ 476/2020г.
по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска в частта му, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно претендираната
сума от 113 лв., представляваща претендирано възнаграждение/лихва/ за забава
върху изискуемата главница от 440 лв., за периодите от време 22.11.2017г.- 12.03.2020г.
включително и съответно 14.05.2020г. до 20.11.2020г. включително, въз основа на
Договор за потребителски кредит № 90200001081/16.12.2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: