Решение по дело №669/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

 

2. Образувано по Жалба на А. М. Б., [ЕГН], от с. Рохлева, общ. Велинград, обл. Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. И. В., № 1, ет. 1, кантора 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-93#1 от 14.05.2024г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане 122-00-1761-3 от 22.03.2024г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на А. М. Б. е отказано да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

 

3. Изложените в жалбата твърдения, съсредоточават предмета на правния спор в отричането на извода на администрацията, че относно Б., Република България се явява държава по престой в периодите от време, когато той не е упражнявал трудова дейност във Великобритания и Франция, като поради липса на осъществявана от същия трудова дейност в Република България след 11.07.2021 г., Република България, не може да бъде определена, като държава по пребиваване и съответно не е задължена да му определи и изплаща обезщетение за безработица.

Възразява се, че административния орган, не е установил релевантните за решаването на поставения пред тях въпрос факти е постановил актовете си в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК.

Поддържа се, че Б. е работил от 03.02.2020г. до 08.06.2022г. за „Ати-Мод 2019“ ЕООД в шивашки цех и от 12.11.2020г. до 11.07.2021 г. е бил безработен, търсил е работа в България, като за този период е получавал парично обезщетение за безработица. Сочи също така, че постоянния адрес на Б. е в с. Рохлева, общ. Велинград, обл. Пазарджик, както и че близките му живеят и работят в България, което според жалбоподателя означава, че той няма никакви намерения да се установява трайно в друга държава различна от Република България. В този контекст се твърди, че освен работата в чужбина, нищо друго не го задържа в съответната чужда държава.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, не взема становище по жалбата.

 

II. За допустимостта :

 

5. Решението е връчено на неговия адресат на 25.05.2024 г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 06.06.2024 г., тоест същата е подадена в рамките на установения за това преклузивен, процесуален срок и при наличие на правен интерес от оспорване на административния акт.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление вх. № ЗПОБ- 01453 от 04.12.2023 г..(л. 86), Б. е поискал от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност във Франция за периода от 06.10.2023 г. до 28.11.2023 г. и във Великобритания за времето от 24.01.2022 г. до 13.10.2022 г. и от 24.01.2023 г. до 29.09.2023 г.

 

7. Във връзка с това заявление и по указание на администрацията, Б. е представил с допълнително заявление(л. 54 и сл.): заявление за удостоверяване на осигурителен период н доход от Франция; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883 2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция - атестации, сертификати, фишове; заявление за удостоверяване на осигурителен период и доход от Великобритания; анкетна карта за Великобритания; осигурителен номер; копие от формуляр Р45; копие от формуляр Р60 за 2022 г. и 2023 г.; копие от фиш за заплата.

 

8. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите - членки на ЕС със структурирани електронни документи U001 №837483 от 05.01.2024 г.; U 003 №858456 от 18.01 2024 г. е изискано предоставяне на информация за процесния период на заетост от компетентната институция на Франция(л. 41 и сл.), а със СЕД U001 СВ №837527 от 13.01.2024 г от компетентната институция на Великобритания(л. 63).

На 23.02.2024 г. в ТП на НОИ, Пазарджик са получени 004 и Н001, с които компетентната институция на Франция е удостоверила: период на осигурена заетост от 06.10.2023 г. до 28.11.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; доход за периода: от 06.10.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 3823.77 евро.

На 28.02.2024 г. е получен СЕД, с който компетентната институция на Великобритания е удостоверила: периоди на осигурена заетост: от 24.01.2022 г. до 13.10.2022 г.; от 24.01.2023 г. до 29.09.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора";

 

9. От страна на администрацията е предприета и проверка на данните в информационната система на Националния осигурителен институт, при която е установено че по предходни заявления за удостоверяване на осигурителни периоди от компетентната институция на Великобритания във връзка с подадени заявления за отпускане на парично обезщетение за безработица, относно Б. са удостоверени осигурителни периоди за времето; от 01.03.2012 г. до 10.08.2012 г.; от 29.05.2013 г. до 06.10.2023 г. от 28.02.2014 г. до 01.09.2014 г.; от 20.05.2015 г. до 20.09.2015 г.; от 06.05.2016 г. до 11.09.2016 г.; от 17.05.2017 г. до 20.09,2017 г.; от 29.03.2018 г. до 25.10.2018 г. и от 19.01.2019 г. до 02.10.2019 г.(л. 102 и сл.).

Според административния орган, по данни от регистъра на осигурените лица след 08.06.2020 г., А. Б. не е упражнявал трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване н Република България. Посочено е, че той е получил парично обезщетение за безработица за периодите от 02.09.2014 г. до 01.03.2015 г.. от 21.09.2017 г. до 20.032018 г. и от 12.11.2020 г. до 11.07.2021 г., след прекратяване на упражнявана трудова дейност във Великобритания.

 

10. В тази хронологична последователност е издадено, процесното Разпореждане 122-00-1761-3 от 22.03.2024г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на А. М. Б. е отказано да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

От всички описани до тук факти, в разпореждането е посочено единствено, че в случая е налице заетост във Великобритания от 07.06.2020 г. до 29.09.2023 г. и заетост във Франция от 06.10.2023 г. до 28.11.2023 г.

Това е било достатъчно за административния орган, да формира констатацията, че от 08.06.2020 г. до настоящия момент липсва трудово правна връзка на жалбоподателя с България, доколкото Б. не е упражнявал трудова дейност в България. При това положение е направено заключението, че при липса на трудово правна връзка на Б. с България от 08.06.2020 г. до момент на издаване на разпореждането, въпреки, че роднините му живеят в България, което било логична последица от произхода им(от къде се черпи тази логика не е ясно), по отношение на жалбоподателя, за държава по пребиваване през периодите на заетост във Великобритания от 07.06.2020 г. до 11.11.2020 г. ; от 24.01.2022 г. до 13.10.2022 г. и от 24.01.2023 г. до 29.09.2023 г. и заетост в Франция от 06.10.2023г. до 28.11.2023 г. вкл., не може да се квалифицира България, като според административния орган, следва да се отчете и обстоятелството, че фактически липсва намерение от страна на трудово активното лице за установяване в България и упражняване на трудова дейност по българското законодателство(тук също не е ясно въз основа на какви данни се прави този извод). Въз основа на тези съждения, окончателния извод на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е бил, че на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, 82 и 85, буква „а“ от Регламент (EO) N 883/2004, България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.

 

11. Горестоящият в йерархията на администрацията орган, в хода на обжалване на разпореждането по административен ред, очевидно е възприел разбирането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, че в случаите, когато едно лице работи в чужбина, липсва трудовоправна връзка между него и България и това е достатъчно за да се приеме, че България следва да се определи като държава по престой относно това лице и е възпроизвел изложените в тази насока съждения в постановеното от него Решение № 1012-12-93#1 от 14.05.2024г.

Във въпросното решение са описани прежде посочените данни и въз основа на тях са добавени още изводите, че процесния случай България се явява държава по престой в периодите между трудови активности на лицето в съответната друга държава-членка и не би следвало България да се квалифицира като държава по пребиваване. Счетено е, че в тази връзка, квалифицирането на България за държава по пребиваване по предходните заявления за обезщетения не означава автоматични и че за процесното, съответно при последващи заявления за обезщетения, България следва да се квалифицира за държана по пребиваване.

Според горестоящият административен орган – „… А. Б. е живял във Великобритания за дълъг период от време, като е осъществявал и трудова дейност. Тези факти сочат на трайно (обичайно) установяване в тази държава. Фактът, че останалите роднини се намират в България не променя извода, че неговото обичайно пребиваване до 2023 г. е във Великобритания. Фактът, че след прекратяване на трудовата заетост на жалбоподателя във Великобритания, същия е осъществявал трудова дейност и във Франция, след което се е завърнал в България, както и че е декларирал намерението си да се установи да живее занапред в България не са достатъчни в случая да се приеме, че това е държавата на пребиваване на лицето. Освен това трябва да се има предвид, че тази държава следва ла се определи към момента на последната заетост на лицето….“.

 

12. В хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя се представи заверено копие от трудова книжка, издадена на А. Б., в която е отразено, че в периода 03.02.2020 г. до 08.06.2020 г., същият е работил за „Ати-Мод 2019“ ЕООД в шивашки цех.

 

IV. За правото :

 

13. Разрешаване на текущия административноправен спор налага, преди всичко да се съобрази, че България е държава - членка от Европейския съюз и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка държава е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията.

Общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими от всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Според чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., разпоредбите му се прилагат към всички законодателства по смисъла на чл. 1, б. „л“, относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), включително и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, б. “з“).

 

14. Няма спор по делото, че Б. е гражданин на Република България, респ. е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г., с оглед установеното в чл. 2 от същия правило.

Този Регламент, въвежда принципите и правилата, регулиращи сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство предвижда, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.

 

15. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са установени в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Според чл. 65, § 2 от същия, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

Легална дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, б. „й“ от цитирания Регламент, и това е „…мястото, където лицето обичайно пребивава…“. Това място се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително: естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Съобразно правилото на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице, е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В чл. 1, б. „к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 пък, е дадено определение на понятието „престой“ – това означава временно пребиваване.

Явно е, че правото на ЕС предвижда възможност само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство.

 

16. В случая, следва да се приеме, че е преценката на административния орган относно определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателя е необоснована, като е формирано въз основа на извършена преценка на единични измежду всички налични по преписката данни, които са релевантни за разрешаването на административния въпрос.

На практика, извода на администрацията, че България не е мястото, където Б. обичайно пребивава по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004, е формиран единствено на неспорните по делото факти, че през 2020 г., той е работил за 5 месеца във Великобритания; през 2022 г. е работил около 9 месеца във Великобритания; през 2023 г. е работил около 9 месеца във Великобритания и през 2023 г. е работил около месец и половина във Франция. По преписката не са събрани данни и по делото не се установява, през останалото извън тази трудова заетост време, Б. да е пребивавал във Великобритания и съответно във Франция. Всъщност, в хода на съдебното производство се установи, че в периода 03.02.2020 г. до 08.06.2020 г., същият е работил за „Ати-Мод 2019“ ЕООД в шивашки цех, а в периода от 12.11.2020г. до 11.07.2021 г.(л. 102), е бил безработен, търсил е работа в България, като за този период е получавал парично обезщетение за безработица.

 

17. Това означава, че администрацията не е съобразила впълнота наличните данни относно продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, съобразно изискването на чл. 11, § 1, б. „а“ от от Регламент (ЕО) № 987/2009 и изцяло е игнорирала всички данни, свързани с определяне на положението на лицето, съобразно изискването на чл. 11, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 987/2009.

В този смисъл, административните органи са допуснали съществени нарушения и на националния закон, грубо нарушавайки принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК, налагащ безусловно изискването, административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка при постановяването им, следва да бъдат подложени всички факти и доводи от значение за случая.

Фактът, че Б. и семейството му живеят в България и че той след всеки период на работа в чужбина се завръща в страна е грубо е безпринципно игнориран от администрацията, с лишеното от ясен смисъл твърдение, че това било „..логична последица от произхода…“. Напълно същият подход е приложен и по отношение на несъмнения и за администрацията факт, че в множество периоди от време, Б. е бил безработен, търсил е работа в България, като за този период е получавал парично обезщетение за безработица. Факта, че в периода от 12.11.2020г. до 11.07.2021 г., жалбоподателя е работил в страната пък въобще не е споменат в оспорените административни актове.

Все в тази насока, трябва да се отбележи, че „дългия“ период от време през който

Б. е живял във Великобритания е всъщност общо 23 месеца за три календарни години.

Каза се, в Решение № 1012-12-93#1 от 14.05.2024г. е прието, че „..Фактът, че след прекратяване на трудовата заетост на жалбоподателя във Великобритания, същия е осъществявал трудова дейност и във Франция, след което се е завърнал в България, както и че е декларирал намерението си да се установи да живее занапред в България не са достатъчни в случая да се приеме, че това е държавата на пребиваване на лицето…“. Кое би било „достатъчно“ за административния орган, за да приеме, че именно България е държавата в която е центъра на жизнените интереси на жалбоподателя, не става ясно по никакъв начин. Очевидно, 23 месеца прекарани във Великобритания в търсене на работа и препитание са напълно достатъчен факт за администрацията да приеме, че мястото на пребиваване на Б. е във Великобритания, но постоянната регистрация, местожителството на семейството, състоянията на трудова заетост и безработица в които Булут съответно е работил или пък получавал обезщетение за безработица в България, намерението да живее постоянно в страна, не са „достатъчни“ за администрацията, за да формира извод, че именно България е страната по пребиваване на жалбоподателя.

Тази преценка на административните органи, несъмнено не е обективна е в пряко нарушение на изискването за истинност при постановяване на административния акт. Това налага, оспорените актове да бъдат отменени, а преписката върната на администрацията, за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при спазване на указанията, дадени в мотивната част на решението.

 

V. За разноските:

 

18. Констатираната незаконосъобразност на административните актове, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 1200,00лв., съобразно представения по делото списък и договор за правна защита.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-93#1 от 14.05.2024г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане 122-00-1761-3 от 22.03.2024г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, на А. М. Б. е отказано да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган, за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при спазване на указанията, дадени в мотивната част на решението.

 

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на А. М. Б., [ЕГН], от с. Рохлева, общ. Велинград, обл. Пазарджик сумата от 1200,00(хиляда и двеста) лева, представляваща извършени разноски по производство.

 

Решението е окончателно е не подлежи на обжалване и протест.